Новия продукт от гамата ми: "Beaty Herbal Set" - SeA gracias Relax XXI-massage cream(повече тук http://slides.bg/5371/) е готов тъкмо навреме за да открия сезона с него.
Тръгнах от една опаковка(бурканче с винт) 200ml преди повече от месец, надградих с друга естетична опаковка - 200ml и продължавам да давам най-доброто от себе си на което съм способен, като залепя етикета(и той е готов днес дойде, скоро ще го водите) и до началото на новия сезон съм стартирал с цялостен продукт.
Много хора усетиха масажите ми с новия крем и са впечатлени...
Фризоьорката ми го препоръчва на клиентите си за здрав скалп, коса и превъзходна кожа.
Аз като създател го препоръчвам за едно добро изживяване на всички сетива-първо, а след това за relax(независимо дали човек може да прави масажи, процедури-но всеки може да докосва нежно, страстно и подлудяващо-стига да иска). Аз като терапевт съм го постигнал с много труд и упоритост(само за 20-сет години), но този продукт надмина очакванията ми, защото той стартира с много "нисък старт", а докато се опомня вече беше в ръцете на много клиенти. За това не очаквам нищо, но съм верен на себе си и новата Гама: (Silver7) "Beaty Herbal Set" зад която заставам с цялото си същество. По-голяма гаранция за качество нито един сертификат не би удостоверил, защото аз живея в това, с това и от това...ѝ затова!
другото оставям на вас.
Благодаря ви хора, които не просто ми се доверихте, взаимно е и е от сърце!
Цената на Масажния крем SeA gracias Relax XXI е 15лв.
Преди време четох за едно сърцераздирателно поведение от страна на мъж, защото обичал "една жена", а тя щото била "принцесата" на татко и го гледала от високо, (щото татко имал пари), а това момче дето я харесвал-нямало. И понеже тя гледала това-си търсела такъв "с пари". Е намерила го и той вземал голяма "заплата" в една голяма фирма. Но един ден се оказало, че тя отишла във фирмата да го изчака да обядвали и тогава...
...мъжа ѝ поискал да я запознае с шефа си... Богат, влиятелен и мил мъж, но не поглеждал друга, защото обичал една-единствена, която не подозирала, че го наранила с това, че "някога" той нямал пукната пара, но всичко което имал било чистата любов към нея. Когато се срещнали очите на "шефа" и жената, се насълзил, защото тя искала богат мъж, а се омъжила за работник с висока заплата. Наистина "постигнала" своето, както и той... поискал да достигне голямото богатство за да види, че и любов е нужна за да споделиш всичко с някого(както чаша вино вечер). Но не предполагала, че това отхвърляне може да амбицира или да "провали" човек(независимо мъж или жена е), както и да направи така, че този, който е пренебрегнал някого един ден да го боли повече от пренебрегнатия...но всичко си има цел и посока...
В Живота има и сол и захар, както и захаросани ябълки...но и червиви "праскови"...внимавайте като пазарувате от пазара на живота.Вкусвайте ги, и ако трябва платете за "пробата", но не се измъчвайте!!!!
На 19.02.2012г. стартирах блога
си със статията: „Мечти в реално време“ и посещението си в Плевен при Димитър
Клатуров и неговата печатница „Нима“ и създател на първата електронна орбита “Izdavam.com”.
Напълно възможно е още с първия
си сайт да ги бях стигнал този завиден брой посещения, но...уви...а и нямам
време постоянно да се „завръщам“ в тоя спомен. Освободих се от това „помнене“,
че някъде там някой се е отнесъл така затривайки сайта ми...Вярвах и беше
излишно. Но ето ме днес тук на прага на първите 100.000 посещения за 3 години и
8 месеца(на 26.08.2015г). Поръчвам си, изживявам, записвам описвайки преживяванията
си и ги споделям. Кой харесал-харесал, кой не няма значение. Същото и кой
видял-видял...другите някога...
Обвиняваха ме разни „попове“, че
съм бил графоман и много съм бил „залитал“ по писането, но айде да не ме
поучавате, ако обичате. 5 пари недавам за вашите „настАвлявания“. Прокарвайте
си идеите и разбиранията за догмите, с които са ви напълнили главите тия на
които служите-вашите шефове! Аз съм свободен „драскач“ с „вятърничави“ похвати
и „облачни“ идеи, реализиращ своето и продължаващ да твори... Това е.
Благодаря на всички знайни и
незнайни хора отбили се тук по страниците. Благодаря и на тия дето говорят зад
гърба ми, благодаря и на тия дето споделят и препоръчват материалите ми. Никой
с нищо на никого не е длъжен. Както и аз на вас, така и вие на мен. Но все пак
има някаква съвременна клюкарска нотка с тая иновация от американски стил: „предай
нататък“.
Както се казва днес ще бъда
кратък. Мога да развия много редове под перото си или клавиатурата, но това сега
е излишно да го правя, защото ще поместя едно кратко видео тук: забавлявайте
се!
Няма да скрия крещящия си ентусиазъм, който се активира след два месеца и половина практикуване на природната ехолокация-Метода Силва.
Изключителен букет от най-различни въпроси и отговори се появиха в пространството пред мен. Имам рядката възможност "да отдъхна" с научаването на нещо ново(докато течеше лятото). Всъщност и това учение се оказа в отговор на едно мое запитване: "Защо йогите по линията на Крийя Йога на Бабаджи си обръщат очите нагоре?" И това разбрах най-накрая. Това е "бръмката", която ми липсваше. Да изживея пълноценно съюзът(Йога), който ми е предоставен от Вселената. Интересно нещо е този съюз, защото той не е нещо което се нарежда като пъзел или като обличане на връхна дреха, а е състояние, което се случва вътре в мен. Обичам това вътрешно поле за изява(от как се срещнах с него и го осъзнах),което изплува като истинско "Ги", винаги когато ми потрябва. Дали е вкусно да бъда в съюз с рецептата на главния готвач, ще разбирам сега-защото хубавите неща се случват сега!
Не е нужно да включвам и изключвам "шалтера си" постоянно, за да пестя от "пренос на данни" сякаш по трасето се губи част от енергията ми и знанието. Ами не! То веднъж след като осъзнаеш "своята съдба" да си генератор, просто всеки докоснал се до мен/теб благодарейки за този пренос получава Дар. Винаги. Както му е дадено, така е редно да дава и той/тя!
То извира всеки ден от мен и през аурата насища концепцията за живота ни, макар, че не всеки усвоява "Ги" на 100%, но обществото се учи да го прави. Виждам. Усещам. Живея с това...
То си е нещо семпло, лъчисто и просто. Вникването в него е 100 пъти по-качествено от колкото да се опитваме да го проумяваме, чрез логиката си.
Интересно усещане имам всеки път когато го практикувам. Хем като затворя очите си, се отдръпвам от житейската сцена, но не я отпускам. Хем се потапям в неосъзнатите си кътчета навътре в себе си, но не потъвам. Хем се сливам с Висшия Аз, за който все четем, че е от "Другата страна", но всъщност го преоткривам в себе си. И оттук нататък продължава моето пътуване отново и отново...
P.S.: Оказва се, че пътуването по вътрешния път няма край... И тук за пореден път се убеждавам, че човек разбере ли това, е започнал един дълъг процес на сливане с Вселената.
Пет... четири... три... две...
едно... Вече съм готов да продължа нататък.
И понеже пред името на г-н Хосе
Силва няма титла „академик“, „професор“ или дори „доктор“ (а и слава богу),
защото е просто човек и откривател на метод докосващ вътрешния ни необятен
свят. Създател е на мост, който е от полза напълно съзнателно и „вярно с
оригинала“ и ще е като откриване на Божията следа. И като казах слава богу се
сетих, че е хубаво да кажем, че и той е човек, като всички ни. Той е един от
народа, стигнал високо, преминал през какво ли не за да стигне името му до
„крайния“ потребител, но е бил и много „ниско долу“. Достъпен, естествен,
открит... Все качества липсващи на „оная гилдия“, която настръхва от
постиженията му... Понеже не искат да допуснат, че едно затваряне на очите и
тяхното обръщане леко нагоре из под клепачите, може да преобрази света, което когато и да бъде зачетено ще е revolution(революция). Както са се
опитвали да „привикват“ г-н Силва в
самото начало, че извършва „чудатости“ за мнозина, и използва своята формула,
която естествено „застрашава“ практиката на изброената гилдия, която го
обвиняват, че няма право... А всички изброени имат „права“ да обвиняват, но
също така имат и задължения да правят най-доброто на което са способни не само,
когато пациента е „осигурен“, и ако ли не, да носят кофи с вар 60 години...
Много е лесно да заклеймят „това/онова“, но да си свършат качествено работата не им е от полза,
ако няма „под масата“. За това ли им губят времето на мантите, да се учат на
стратегията „под масата“, от колкото в
очите да се казва всичко и да се намира постоянна резултатност. Защо едни
„хора“ нямат за цел да помагат на други себеподобни, а само да сочат с пръст
сякаш имат това право. И имат право да ползват „само адекватно тяхното
лечение“, но никога алтернативно и качествено друго... попадащо често „извън
законите“ на границите „определени“ от
хората с бели престилки, както и в
мозъка на хората...
Пет... четири... три... две...
едно...
Изминаха още 40-десет дни на
упражняване на Метода Силва. Изключително съм
преПРОГРАМИране на съзнанието;
завладян от него. Преди години
това ми изглеждаше като някакъв „алабализъм“ но днес след „продължително
узряване“ като завърших първите 40-десет дни съм удовлетворен от инвестицията
ми...и се чувствам като току що замесен хляб от Български квас! Вярно в
България липсват много материали по темата и тук-там има някакви преведени
клипове „в мрежата“ на г-н Силва, но са
оскъдни. Но пък книгите... благодарение на тях човек може да постигне също
много на дълбоко и да привлече в живота си онова, което вече посява. Харесва
ми, че целия процес изглежда като приказка, и когато се потопиш в процеса
буквално влизаш в Идеята си, но ти си главния герой. Вярно е, можеш и себе си
да наблюдаваш, като участник(и е хубаво да се режисираш сам), че няма нужда да
„носиш“ нищо от този свят в който и да било друг. Именно там където „влизаш“ чрез нивото си има
всичко(за да заснемеш своя филм), което е произлязло в този свят от хиляди хора
дали ход на мечтите си... Вярно е, че когато си „прекалил“ с израстването и си
изпреварил, както времето така и епохата
си, за поколения хора ти си чудак, но когато „времето се изживее“... всичко си
идва на мястото. Имаше миг когато ми беше попаднало следното нещо: „По-добре
жив неуспех, от колкото мъртъв шедьовър“. Е, според мен може леко да се
преобрази по следния начин: „Докато съм
жив ще създавам шедьоври вдъхващи живот, както на мен така и на околните, а
когато ме няма разни хората ще си спомнят какво ли не... едното от тях, може би
ще е някакъв малък неуспех (в дадена област). Ще им е трудно да проследят цялата картина с един поглед!!!“ В
живота на повечето хора, само като ги „поогледа“ човек отгоре до долу, му стига
да разбере, че това, което се вижда на „първо око“ не е добре... трябва винаги
да има мистика... тя изчезне ли...“прочетен вестник си“...
“Силата на нещата е във вярата и ако вярваш,
те стават, ако не вярваш, те тръгват да си търсят вярващ.“
Jose Silva-създател на Silva Method
Край
на „дългото броене“. Творецът в нас тръгва винаги от мотива за
„своята добра идея“, която я поставя на централно и видно място(в съзнанието
си), и след това я разработва във всички
посоки(записва я, рисува я, говори я и диша с нея). Дава ѝ живот
и задълбочава първоначалния сюжет. Тя може да изглежда малка в началото, но тя
расте заедно с него, както и самия човек се развива в идеята си в пъти повече.
Тогава е напълно възможно да осъзнаем, че вече не сме този, който сме били
преди да тръгнем по пътя. Луната е една и съща и на края на света, но не и ние,
особено след като сме стигнали там за да я видим...
„Нищо от това, което правите в
живота си не трябва да заслепява истината за вашия ум, като по този начин
омаловажава удоволствието от преживяването и осъществяването му.“
Лявата и Дясната страна на
нашия мозък си контактуват успешно по между си. Кои сме ние, че да му
пречим или пък да не се възползваме от
благата му 100%, като се научим да „забавяме темпото“. Това ни помага да не
правим „грешка след грешка“. Много често през годините ушите ми чуваха, че
повечето хора ползват само 3-5% от капацитета на мозъка си. Ами те на практика
с това заклеймяване са ни изкарали половината свят, че сме малоумни. А, така ли
е наистина?
Защо не можем „без разрешение“
да различаваме отделните страни на нашата природа, която все пренебрегваме?
Защо ни е толкова трудно да вземаме решения в живота си, без да не искаме
„гаранции“ от Вселената, с които по-късно да ни се подиграе?
Между другото забравих да кажа,
че само след упражняване на ума ни, можем да забележим, че минаваме
напряко(просто се осъществяват връзки,
които
ние дори не подозираме). Тогава се забелязва, че едва доловимите сигнали, който
до сега сме пренебрегвали(но все пак получавали), ще бъдат „осветявани“ и няма
да има нужда да ни “превеждат“ на „достъпен език“ както сънищата ни така и преживяванията ни в ежедневието.
от 100
до 1... 02-11 юли; от 50 до 1... 12-21 юли; от 25 до 1... 22-31 юли; 0т 10 до 1... 01-11 август;
40 дни на преброено изживяване
на програмата по Метода Силва. Тъкмо тогава дойде и идеята за: „Творчески PA.I.“
- „Plan.Action.Idea.”
“Plan” – (сутрин веднага след ставане от сън);
„Action”
–
(обед след обедното хранене);
„Idea” –
(непосредствено преди сън);
Така се озовах в центъра на
една стихия. Програмата е уникална и аз
няма да я
Двама Големи Изследователи;
разкривам тук за да може всеки, които иска, да положи усилие,
да я открие и приложи. Просто предизвиквам! Няма как да се лиша от
удоволствието три пъти на ден да не се възползвам от „потапянето“ в нивото си,
за да изживея всеки път това усещане на покой, мир и радост, почти както е в
медитация. Вярно е, че се разделям
с контакти и хора (едни влизат други
излизат), но това не ми пречи да продължа. Напротив помага ми да действам без
да се обръщам назад. Защото знам, че това не е краят, а само началото!
Изключително събитие си е да те
приветстват макар и само от редовете на книгата с думите: „Поздравления! Вие
завършихте курса. Отсега нататък сте готови да се справяте по-успешно...“
Това лично постижение не ме
прави „по-различен“, а по-качествен в редиците и колективното творчество тук на
Земята. От много години съм се включил в екипа на Твореца и съм съТВОРЕЦ,
въпреки че винаги съм бил от неговите редици, сега преминах през поредната
специализация защото съм на свободна практика. Няма нищо по-хубаво от това да
практикуваш свободно, зряло и качествено. Както бях написал преди време в
„Притчата за чистия кладенец“: няма значение на кой край на света се намираш,
хората ще те открият, защото имат нужда от твоите умения, дарби и способности,
ще те последват и ще пият от теб, защото си чист източник. Сега още
по-пречистен кладенецът ми е още по-приветлив и открит. Методът създаден от г-н
Силва изважда на повърхността способности, които се крият у всички нас. И чакат
да бъдат събудени!А, вие какво чакате?
P.S.: Освен това открих много близка прилика с
Метода Силва и Рейки терапията. Двете Учения си помагат толкова успешно в
своята центрирана идея като замисъл, която е да си помагат хората да бъдат.
Просто да Бъдат. Здрави, Щастливи и Успешни!
…и да си знаете-от сивото в главата...зависи
цветното в живота!!
Тази болка е поискана от теб от
Вселената(Да може би
бях забравил какво е да те предават, да те лъжат или заблуждават така, както го
сториха. Несъзнателно, ти сам си я привлякъл. Болката е само кукла на конци,
която се контролира от теб(естествено, че вече се контролира и не ѝ позволявам
да ме разиграва с цирковете си).
“Бъдете внимателни с желанията” –
думи от Вечността. Какво съдържат в себе си?
Когато искаш да се изпълни едно
от желанията си, ти не се замисляш над това, че, за да може да се изпълни, ще
трябва да преминеш през нещо, нещо да загубиш за да придобиеш друго … Веднага след като желанието се е
оформило и се е загнездило в съзнанието ти, всичко наоколо започва да се преструктурира
за да може то да се изпълни. Започват да излизат от живота ти онези хора(крайно
време беше да излязат, след като го напълниха с обещания, който така и не
изпълниха), които пречат на неговото изпълнение, появяват се нови – за да
помогнат(дано да са истински помагачи, а не само да обещават, че ще го правят),
идват тези, които трябва да те научат да забележиш пътя към желаното. Понякога
трябва сила, без която не може да се върви по този път, а сила дават болката и
трудностите.
Ти си свикнал с това(за жалост
наистина две години ми бяха твърде достатъчни за да „свиквам“ с неща, които не
исках... но това е минало), което е било преди, и не виждаш какви са
болезнените промени наоколо.
Но нали искаш да се изпълни
желанието? Това е нещо, което не е било, но трябва да се роди и ще премахне
старите неща от живота ти, които пречат да дойде новото …
Раждането протича с болка(Но тя
се стресна и от това... да има друго дете). Трябва да се сгъсти тъмнината, за
да може светлината да заблести силно … Желаейки, ти сам, и само ти, включваш
механизми, които да промени живота ти за новото раждане в него. Ти привличаш
всичко това и болката, включително.
Ето защо не забравяй, че този
човек, който ти е причинил болка – е извикан от теб. Той е кукла(каква истина,
Господи). Не му се сърди(не му се сърдя, защото човек, който е нараняван и предаван, така процедира и с другите и дори и аз намазах от тая работа), а прояви
благодарност за силата, за помощта му по пътя към новото. (Благодарих му на
този човек и съм много доволен, че ми показа, какво не трябва да правя
повече...като компромис със себе си, заради нея... да вярвам сляпо на обещания
за любов, за споделеността и за това да те гледат в очите и да те лъжат... Ако
това е любов, не знам, какво е онова, усещане, ако няма любов/Айде моля ви се,
стига толкова цирк)...
И все пак ти благодаря, че...ме прати на майната ми...беше ми хубаво там. Сега е мой ред!!!
„Всяка клетка от вашето тяло ще почувства разликата, щом
направите това откритие. Ще ви се стори, че “тъмните облаци” се разпръскват и яркото слънце отново започва
да грее. Значи се е върнал климатът на здравословното развитие.“
Творчески P.A.I.
Хубаво е да разбереш, да прочетеш,
как този който си приел за свои неформален учител на един етап от живота си, се
е вдъхновявал също от друг себеподобен. Хосе Силва създателя на „Метода Силва“
се е вдъхновявал много от д-р Емил Куе (Émile
Coué)
и от неговото произведение „Съзнателно Самовнушение“ - като средство за
себевладеене. А, аз обичам да намирам стъпките и да попивам нужното ми!
Д-р Емил Куе е френски психолог
и фармацевт. Роден на 26.02.1857г. - починал 02.07.
1926г. на 69г. Създател на Метода Куе(Coué)
обуславящ се на мантрата: „Всеки ден, по
всякакъв начин, аз съм все по-добре и по-добре.“Той го нарича по-скоро
ритуал, който съветва хората да го повтарят минимум 20-сет пъти сутрин и вечер.
През целия си съзнателен живот, той заявява открито, че не е излекувал никого,
а всичко, което прави е да покаже на хората как те сами да си помогнат. Силното
и съзнателно изпълнение на волята, е предпоставка за извървяване на пътя с
успех.
Понякога същинските ни влечения могат да се разкрият
чрез среща с истински майстор в дадена област.
Изключително проникновен е
факта, че Емил Куе е достигнал до убеждението, че всяка една мисъл завладяваща
умът ни, се превръща в реалност. И едно от хубавите му предписания е, че не
препоръчва „налагане на своите виждания на пациента“ в неговата работа и житейски
път, както и вижданията си за положителния аспект на лечението, което се
осъществява.
В книгата си той споделя, че
човек прилича на басейн с два отвора. През горния край басейна се пълни, а през
долния се изпразва. Горния отвор е по-голям от долния. Какво би станало, ако и
двата отвора са отворени? Никой няма да има съмнение, че басейна ще бъде винаги
празен. А, какво ще стане ако долния отвор е „заял“ и не се отваря? Басейна ще
се напълни и ще прелива... Един от неговите значителни съвети е: „Нека всеки човек държи долния отвор
затворен. Нека не хаби напразно силите си. Нека прави веднъж онова, което е
достатъчно да се прави веднъж, а не 20-сет или 40 пъти, като повечето хора.
Нека никога не бърза и винаги да помни, колко е лесна всяка работа, която му предстои
да извърши(още преди да я е започнал) и да не си слага сам ограничения с думите
„че е сложна“ или невъзможна. Ако всеки постъпва така щадящо себе си,
резервоарът на неговите жизнени сили винаги ще бъде пълен, и ще прелива, за да му
остава и за другите социални дейности.“ Не годините състаряват човека, а
неговите мисли, че остарява. Съществуват хора, които са млади на 80-сет години,
както има и такива, които изглеждат вече стари и отписали се на по 40-десет
години. Защо?
„Аз никога на никого, нищо не
натрапвам-казва д-р Куе, само им помагам да направят онова, което биха искали
да направят, но за което не са способни или са обезсърчени още преди да са
започнали.“
„Не към мен трябва да изпитвате
доверие, а към самите себе си. Защото само у вас се намира онази силя, която ще
ви излекува. Моята роля се свежда само до това да ви обуча, как да я
използвате, тази сила.“
„Всичко което се намира в нас,
е дело на нашите собствени ръце, което да не си мислят, много хора, че е дар от
съдбата.“
„Ако някои хора, с помощта на
самовнушението не постигат задоволителни резултати, това се дължи на
обстоятелството, че те не са достатъчно уверени в успеха си, или пък поради
усилие което използват. За постигане на благоприятно усещане, не трябва да има
ни най-малко напрягане, когато и да било. Последното е необходимо за развиване само на
волята, но в този случай тя трябва да бъде оставена на страна. Тук в най-голяма
полза и приоритет е вашето въображение, с което е редно да се научите да
боравите...“
„В противоположност на
разпространеното мнение ще спомена, че физическите заболявания значително
по-лесно се лекуват, от колкото душевните недъзи.“
„Действие оказва не лицето,
което ни произвежда внушението, а
метода...“
Съвети
и указания на д-р Куе за учениците и последователите:„Правилата,
които трябва да спазвате за постигането на благоприятни самовнушения „върху
болния“, са твърде кратки, но напълно достатъчни, ако се изпълняват точно:
необходимо е ние самите да сме уверени в себе си, и това да се усеща в тонът на
гласът ни, когато говорим; да използваме най-прости изказни средства и думи, за
да обясняваме всичко в разговора; да бъдем
настойчиви в своите методи, но никога натрапващи, в разговора с хората,
както и да усещат силата и вярата ни, в методите ни... Моето методическо
внушение произнесено с монотонен глас, предизвиква у хората леко дремливо
състояние, даващо възможност на думите ми да проникнат в тяхното безсъзнателно
Аз, без филтрация. Старайте се да предизвикате у пациента доверие и приятелска
нотка на значимост. Тогава това помага много, защото сякаш интуитивно пациента
„се отключва“ и вниманието му е насочено изцяло към вас с доверие и разбиране.
Д-р Куе много пъти споменава, че "не обича" да говори празни приказки, както и да му говорят такива и да му губят
времето(тук в тези думи намерих нотка прилика и интуитивно ме
докосна с тях, защото аз постъпвам по същия начин). В
своята практика разбрах много неща, но това, че едно внушение, колкото е
по-кратко, толкова повече работа върши и има изключителна сила, която се влива
в болния. Формулата ми: „всеки ден, във
всяко едно отношение ми става все по-добре и по-добре“ обхваща практически
всичко, от което се нуждаем. Аз никога не позволявам на пациента да се жалва
пред мен, както и аз не подсилвам жалването му, чрез окуражаване. Не! Може да
ме мислят за жесток, но аз правя това в полза на интересите на пациента, макар
той да не съзнава това веднага, защото ако аз го правя, той се отпуска, потъва
и аз вредя повече,от колкото да помогна!!! Запомнете
го това нещо, добре! Колкото човек иска да направи нещо и си представя, че
не е способен да го направи, сигурно ще направи така, че ще съботира
собствените си желания и планове, благодарение на собствените си съмнения и
страхове с цел оправдание, след това!!! „Онова
което се случва в нашия физически свят е същото както и в нашата психика.
Вредните мисли, които генерираме са своего рода „пропасти“ предизвикващи
падението на този, който не вярва в себе си и не умее „да се задържи“.“
Винаги когато си казвате, че дадено нещо можете да го направите, защото искате
да го направите и не „влагате усилие“ в това си начинание, непременно ще
постигнете желания резултат. Повтарянето на формулата ми „всеки ден, във всяко едно отношение ми става все по-добре и по-добре“сутрин
и вечер е причината за ползите в оздравяването и излекуването на всичко в
живота ви, което ще се дължи не на надеждата, а на вашата силна увереност и
вяра.
Основно пояснение към неговия
метод в едно изречение. Които го разбере, ще разбира цялото послание, което той
отправя в тази негова мантра: "При внушението е много важно да се изключи
напълно волята, и да се обърне цялостния поглед към въображението, за да се
избегне конфликта помежду им, в който
волята губи-винаги."
Силата е вътре във вас. Всеки
може да приспособи „Метода на д-р Куе“ към своя житейски път. А пълната
приложимост на тази сила, променя целия живот на човека.
„Всеки ден, във всяко едно отношение, ставам
все по-добре и по-добре!“Тази формула сякаш е изгубения ключ към
порталът на успешния и качествен живот, който всички бленуваме, а не търсим.
Веднъж отворили се, живителните сили се активират, духът се ободрява, а животът
тръгва в посока на изобилие и благоденствие. Изговарянето сутрин на мантрата се
превръща „в килим“, по който стъпваме, макар и плахо в началото и успяваме във
всяка своя крачка след това, а вечер е като завивка, с която се застиламе, за
да се предадем в ръцете на Великия Дух и да продължаваме да творим с помощта на
въображението си, нашата реалност.
Това е втората част от материала
за Ивана Тарапанова – Remolino,
с които продължавам да описвам „стъпките ѝ“. След като свършихме с обучението ѝ
в Рейки, преминах към обучаването и на рефлексотерапия. За цялостен масаж,
виждам, че не е достатъчно концентрирана и готова... да поеме по тази пътека!
Иска ѝ се, но то не е само да искаш. Предстои ѝ! Много често я чувах да казва,
че я заболяват ръцете от повтаряне на похватите, на една такава малка
повърхност каквито са краката... тогава се усмихвах, затварях леко учи и си
спомнях, как през тези 20-сет години съм правил масажни процедури макар и без
„възвращаемост“ просто като дар и никога
не съм се оплакал, че ме болят ръцете, или че имам нужда от почивка, пред
когото и да било. С времето виждам, как Вселената буквално си знае работата и
ми праща хора наистина нуждаещи се, от моите услуги(било то да ги уча или да
ползват терапевтичните ми умения). Всички други от страни. Нищо лично!
Преминахме към рефлексотерапията.
Извадих и достатъчно цветни материали, които съм
събирал с годините на „своето
пътуване“ в страната на „никой недаващ и 5 пари за мен, че търся познанието“.
Но и това го отминах с усмивка, защото има толкова красиви неща относно това да
„нося раница“ излишен багаж като спомени за ‚тая оскъдица‘ породена от скъперничество. Тогава си казах, че единствено
мога да давам 100% от себе си въпреки всичко, без да изпитвам нужда да се
състезавам с някого и да го имам „за конкурент в областта си“, но пък това не значи,
че ще спра да продължавам да се развивам. Когато го нямам се научавам да го
създавам...
Ивана с Мишо Михайлов-краевед.
Показах какво ѝ трябва за да
постигне през времето, което е тук,
и как. Трябват ѝ длани-кадифе, очи на
орел и сърце на дете. Това е част от разковничето за да стигнеш далече по
този път. Всеки ден по няколко часа показвам, преподавам и изпитвам върху мен,
за да видя, какво е усещането(в такъв миг, я моля да забрави, че съм
преподаващ, а клиент в/у когото се учи и показва знанието си....което е в
движение). Вниманието трудно се задържа на едно дете в една посока, особено ако
знае, че точно в този момент „познатите и деца“ някъде играят навън, а тя „се
поти“ и трябва да внимава. Аз на нейните години надали съм бил дори толкова
внимателен, като нея, но...не съм и стъпвал на такива извън класни занимания,
но пък си позволих да вмъкна няколко сюжета с цел изненада и развлечение...
Заведох я на няколко различни места, запознах я с няколко различни хора. В
Библиотеката в Лясковец(с Красимира Голакова), при шивачката ми-Петя, с Елена
Гинзарова и децата и, в НУ „Цани Гинчев“ с директорката Диана Петкова, с г-жа
Качамакова, с г-ца Марияна Димитрова, с Мариела Терзиева... Вмъкването на
разнообразни неща макар и не всеки ден връщаха онази искрена светлинка в очите
ѝ, когато разбереше, че ще има и още нещо към урока. Обучението си е строго
индивидуално и дори спартанско бих го нарекъл, защото няма нужда от хиляди
удобства за да няма излишни нежности и леност, в комбина с мързел. Всеки ден
започвахме от парка. Вземах я от там и тръгвахме към дома. Вървяхме и
говорихме. Смеем се, забавляваме се и тя много често ме провокира с една тема:
„Ти уж не обичаш сладки приказки да
говориш след като се срещнеш с някого, а ти се получават?!“ Имах в предвид,
че не общувам с всеки, но с тези, които наистина ми е приятно просто го правя,
защото се случва и без друго на много големи интервали. За това ѝ тя разбира
това... и ѝ се получават сладките приказки с мен.
...Никъде не съм казвал, че да „пипаш краката на някого“ е златна мина,
но пък е злато,
когато знаеш, какво правиш и това Връща живота на хората.
Защото живота е по-скъп от златото нищо, че го обезценяват и омаловажават или
приемат за даденост! Но не всички „крака“ са за пипане... особено ако са не
стопанисвани добре, миришат имат гъбички или са с разкривени стави. Това в
въпрос на Творческа етика която терапевта би искал да спазва и да препоръчва да
се спазва! Очите, носът и ръцете са нащрек, но и разсъдъка трябва да е на
ниво... Такива хора не се приемат, колкото и да им се иска, да плащат и т.н. Но
това вече е въпрос на избор, не на работа или бизнес. За да допуснеш ходилата
ти да пострадат, може всеки да си представи, кой какъв нещастник е в живота си,
за да не прозре зараждащите се
проблеми... сигнали не липсват, факсове също, но ние сме „все за риба“... или
сме заети! И все някой „трябва“ да ни каже, покаже „правия път“... ние все
някак се оправдаваме, защото така ни е по-лесно, че „никой не ни е казал“,
никой не ни е показал, какво да правим за да имаме „образцови“ ходила... не
напукани и образуващи „Гранд каньона в мини вариант“ в тях... А, бих попитал
като „просто човек“ защо все някой
трябва да ни казва, че „трябва“ да обръщаме внимание на ходилата си, както на
цялото си тяло и душата ни... Защо все някой от вън трябва да посочва пътя...
Защо?!
„Без действие всяка хубава мечта си остава една хубава мисъл.“
Ивана в час.
Мирослав Запорожанов
Но, както дланите ми, така и
ходилата ми са образцови и Ивана забеляза това. Стана и интересно как го
постигам, явно е виждала други „несъвършенства“... Толкова дни и часове заедно,
в дъжд и слънце... времето си върви. И така дойде петък 31.07.2015г. когато бях
определил дата на завършване на курса ѝ относно точките по краката, с които аз
завръщам доста хора буквално от онзи свят...(но това е друга тема, която съм
описал тук в сайта си).
Нарочно си позволих да задържа
изненадата до пред последния ден, за да видя, мотивацията и колко я има още... защото
концентрацията намаля... В мига когато и казах, че в петък ще ходим да ядем
сладолед, да я запозная с още няколко човека и тя живна. Онази светлинка
започна да се завръща и въпреки, че беше отегчена вече да практикува похвати...
се „върна в стаята“ и искаше този миг вече да е дошъл...
На другия ден когато се видяхме
тя сподели, че се е будила няколко пъти през нощта защото е нямала търпение да
дойде утрото и тя да тръгне с мен, за да изживее изненадата си... не знаеше
всичко, а и не биваше да го знае... Взех я от парка малко по-рано от
досегашното време и тръгнахме към училището „Цани Гинчев“. С изключително
любезното съдействие на г-ца Марияна Димитрова ние влязохме, тя и извади
БГ-носията и ние направихме първата част от замисъла ми... Обичам да се
подреждат нещата качествено! Благодарихме и тръгнахме към другата задача. Да
стигнем на време до Горна Оряховица-пеша за да посетим фризьорски салон
„Хрисия“ при фризьорката ми Христина. Но по път срещнахме краеведа бат Мишо
Михайлов(мои приятел). Снимахме се и се запътихме към сладкарница Жанета-където
вече за N-пъти я водя.
Но понеже му разказах какво правим с моята приятелка и гостенка, и тя извади
материалите, които и бях предоставил, той ги поиска да ги преснима... ще се
радвам да му свършат работа...
Ивана с Даниела-терапевт.
В сладкарницата беше хладно, а на
вън „беше чудо“ въпреки, че беше облачно. Стъпка по стъпка следвахме плана.
Поговорихме с него и в 9:30 отидохме в салон “Хрисия”.
Заснехме клипа с участието на Ивана и всичко беше изключително. А фризьорката и
направи рибя кост на косата в една плитка, която мен също ме зарадва и
изненада. От много ходене по план закъсняхме...хах! Ама като ни е хубаво да я
глезят е така... От там пеша до автогарата за да хванем рейс №14 за да отидем
до Велико Търново в Unipool.
И за да не закъснеем се обадих на
терапевтката (Даниела Великова) за да
кажа, като тръгва да ни вземе от спирката. Така ги запознах с
терапевтката Даниела(която прави изключителни масажи). Замисълът ми беше да и
покажа малко от моите контакти където да може да види, кое как става и кой на
кого, как дава от себе си...това е друга порода социалност м/у хора и хора
отдадени на работата си от профи Лигата са. Понеже си разменяме с терапевтката
процедури, първо аз и направих, после тя на мен и накрая аз на Ивана...
И така вече леко „ със леко
спаднали батерии“ от удоволствие си тръгнахме за рейса.
Сменяхме два автобуса.
Докато чакаме №14 за на връщане я заведох в магазинчето за фрешове, където аз
пия ябълка и морков-микс 330мл. И там сензация...на всякъде оставяме отпечатък,
„че и тук бяхме“... някак е неизбежно! Не знам това дали е част от плана, но
това се намъква без да ни пита... Качихме се в автобуса и тя от много игрива и
забавна, опря глава на стъклото и „отлетя“. Признавам си, че нямах и на идея,
че и щастливите емоции изхабяват живителния ни ток. Беше си много емоция, която
успях да подготвя за специалния и ден. Той си беше „петък като петък“, но го
направих наситен с много нови преживявания от моята мечта. Да тя имаше рядката
възможност да бъде обучавана от мен, защото аз не се отказах през тези 20-сет
години. Стисках зъби и продължавах. След това правех релакс за да си отпусна
челюстите, и с усилие ми се получаваше. Няколко пъти се улавях, че водя
вътрешен диалог със себе си, че тя има редкия шанс да изживее всеки миг от
това, което и предоставям(но е прекрасно да те водят по пътя на една мечта
превърнала се в инструмент и начин на живот-на мечтателя). Исках и с мен така
да подхождат, но нямаше кой. Искал съм и мен „да подхванат“ от малък и да „ме
изковат“ за да съм добро сечиво и да върша добра работа, но... всичко сам! За
това и не позволявам да се възползват от мен, толкова лесно! В днешно време „е
лесно“ да наемеш готов кадър, но е изключително дефицитно да го създадеш,
отгледаш и да не го оставяш да прегори(като бурен, през летните месеци)задушавайки
го с изпълняване на хиляди „други“ задачи(само защото е способен и се раздава),
за да можеш да „го ползваш“ по предназначение много дълго време...
Трудно и уморено слязохме от
автобуса и отидохме до вкъщи. Там оставаше последната част да ѝ връча
сертификата за рефлексотерапията, която владее. Тя беше казала, че ще каже,
каквото мисли от преживяването си при връчването, на сертификата ѝ, но... и
това се изпари. Много емоция, и накрая сякаш някой дръпна шалтера.
На раздяла, след като я взе баба
и и казах: “Не ме
забравяй, и не забравяй да практикуваш винаги когато можеш, от сърце!“.
"Ако получиш,давай! Ако научиш,продавай!"
Преценил съм, че „повече“ на
въздух и стоене далече от много технологии
е свежарско и заздравява връзката със самия себе си. Много чисто детство има тя,
а е само на 8г.!
“Всички имат мечти, само най-смелите от нас обаче имат цели”.
Специални
БлагоДарности към:
Ивана Тарапанова- Remolino;
Баба Цонка;
Петя Илиева;
Красимира Голакова;
Елена Гинзарова;
НУ „Цани Гинчев“ – Лясковец;
Диана Петкова;
Мариела Терзиева;
Марияна Димитрова;
Фризьорски Салон „Хрисия“;
Христина Йорданова-фризьор;
Михаил Михайлов-краевед; Unipool-Велико Търново;
Даниела Великова-терапевт;
Монтаж на клипа: Мария Янакиева:
