Двеста прегръдки със Силва метод!

...втора част...

„Възрастта е без значение-всичко, което не се е случило в един живот, може да се случи за един миг.“

                                                                       Джузепе Донадеи

Случванията като Подарък за 37-  мия ми рожден ден (28.11.2016). И признавам си не знам дали това, че съм роден на тази дата е мой личен празник или на майка, която все пак ме е носила в нея си 9 месеца, а сега след погледа на 37 години, живота ни е още по-скъп. Обаче аз едва след няколко дена се усещам нещо което е интересно: номерчето което ми дадоха за томболата беше №37, и ме изтеглиха, а аз на 28.11. ставам на 37 години. Това случайно ли е... по-Ангелски от това здраве му кажи...

Вие и аз имаме три типа ресурси, даде ни ни от Бог, които можем да инвестираме в онова, което изберем: време, талант, материални ценности. Бог не слиза да ни диктува всяка сутрин как да използваме времето си, къде да прилагаме таланта и способностите си и как да харчим парите си. От човешка гледна точка Той оставя този избор на нас... а аз всеки миг го осъществявам и това прави живота ми  все по-добър и  по-добър чрез Метода Силва.

Продължението...(повече за нея тук).

...След това на другия ден се свързах с някаква жена на телефона, който бе даден за връзка и я попитах за повече подробности. А тя ме попита дали съм карал курса до сега. Отговорих и, че не съм, а много бих искал да го изживея. Тогава тя отговори, че на 26.11.2016 и на 27.11.2016г. ще има семинар Silva Life Sistem – Семинар за личностно развитие с оторизиран директор за България – Стоян Лаловски + гост Панайотис Метаксатос(Гърция).

Отворих сайта им на книжарницата и там пишеше, че има голяма изненада. Та изненадата я разбрах по телефона и като я чух ми идеше „да избухна“ от радост. Изненадата, бе 0-0-0-0громна за мен и гласеше, че курса за тези, които са били на 50-години Силва Метод-Рождения ден на Метода предната седмица (в НДК), ще е само 100 лв. + международен сертификат голям формат + малка акредитация със снимка(членска карта), които осигуряват международен достъп до семинарите в цял свят(115 страни). Освен това обявиха, че втория семинар през февруари -2017г. Silva Intuition System(ЕСП)  е също 100лв. но само за хора изкарали вече първия семинар. Но това не ми пречи да го изкарам на редовната му цена след като вече съм НАвътре по пътя От Другата страна, защото това е богатство, каквото е Рейки, масажите ми, написаните ми и преведени книги, Продуктовите ми Гами и са за цял един живот... или кой знае за колко още!

И се замислих, че ако трябваше много по-рано щях да се разделя с много хора, за да „ми по-0-0-0-тръгне“ в живота, които са ми губили времето къде по два часа, къде по повече за кафе. Имал съм бил желание дал съм им...от него. Радвам се, че това вече е едно отминало време, което обаче още лекувам. Но слава Богу има начини и способи за това, с които работя вече 23 години. А Метода Силва толкова много се срасна с мен и стана част от съществото ми за тези две години, че сега съм благодарен и задължен да създавам и оставям едно по-добро място за живеене след мен, като посредник на добра воля. За това пре-съз-ДАВАМ живота си и той създава мен като става все по-добър и по-добър.

Е, както си бях казал, че няма как да е по-хубаво, то вече се бе проектирало и просто „трябваше“ само да ме уведоми, че подаръка ми леко „ще мутира“ и ще е още по-великолепен. Съответно в мига, в който разбрах за това събитие веднага информирах клиентите ми, които са абонирани за услугите ми, че на тия дати просто ще съм в София за да знаят от сега и да си подреждат графиците както намерят за добре.

...И така дойде време за самото събитие в Парк хотел Москва в зала

Парк Хотел Москва

Европа. Пътувахме си с метрото и си пристигнахме с моята скъпа приятелка Мария Янакиева, която също бе участничка като мен. От там се наредихме на опашка за да си получим баджовете  с номера + една прозрачна папка с диск и ръководство „Начален курс“ по Метода Силва. И аз веднага като влязох в залата запазих две места от лявата колона. Докато с Мария имаше някаква неуредица, аз се наслаждавах на мечтата си да бъда тук и сега на този семинар. За мен беше истинско щастие да си позволя да съпреживея това, което вече бях проектирал в съзнанието си и го оставих да се случи.

Да, молих се две години за това събитие в медитация,  да бъде факт в моят живот и когато получих писмото от тях, че ще се случи събитието (като съвпадат няколко „знака“ един в друг) и размества програмата ми за да стане все по-добре от тук нататък, единственото което можах да направя в този миг е да остана безмълвен и притихнал... след това очите ми не издържаха и просто прокапаха. Какво по-хубаво от това да се случва мечтата на живота ми. Така семинара започна в 10:30 и просто попивах като гъба... защото това което вече бях чел в книгите сега просто го виждах приложно  пред мен. Обясненията и тълкованията на г-н Лаловски, относно техниките в Метода Силва бяха изключителни и разбираеми. Следваше своята програма, а ние курсистите над 200 човека попивахме. 

И може отново да се повторя, но практичната част на двата дни от семинара бе една разкошна дестинация, която ни учи да бъдем реалисти и да вярваме в себе си, както и в способността на Силата, с която се свързваме... а не да слагаме коня пред каруцата или да чакаме първо топлина от печката, а след това да сложим дървото в нея. И аз като един човек, които възприема толкова колкото може и другото едва го слушам, записвах всички неща и така близо 12 часа запис на семинара, клипове и много снимки. Стана ми странно защо никой не изявява желание да се снима, както с гърка г-н Метаксатос, така и с г-н Лаловски. Не искат ли да имат спомени?! Е, аз не искам разрешение от никого и си снимах, защото искам да имам архив от преживявания за да мога да ги поместя в сайта си, за да предам посланието „Двеста прегръдки от курсистите“... в месеца на рождения ми ден!

Освен това денят, в който открих Хосе Силва и неговия Метод, който също толкова страстно е преследвал целите си както аз моите сега, се оказа денят, в който съм направил първата си сигурна стъпка към успеха си. Поемайки ангажимент към този човек, моята цел започна да е все по-реалистична и  все по-постижима, докато накрая просто се случи. И дадох обещание, че ще служа на човечеството с каквото мога чрез методите и програмите. За което отново благодаря!

Първия ден когато свърши и се прибрахме в 10:45 от метрото се замислих, колко е красиво да бъдеш на такова място, нищо, че навън бе мъгливо, мрачно, неприветливо и сиво... там в зала Европа обстановката бе толкова значима, жива и покъртителна, защото имаше 200 съдби, които бяха дошли за да се научат, да опреснят знанията си и т.н... а аз чисто и просто, дойдох да сбъдна мечтата си...

На втория ден 27.11. вече не се чувствахме като гости на семинара и

започнахме да общуваме помежду си и с други курсисти. Всеки беше интересна личност и жадна да споделя впечатления, реализиране на мечти и т.н... Това бе висок Дар... А всяка вечер между другото вдигахме тост в София с първокласно червено Мерло!

Харесва ми, че това не е път водещ ни никъде, а е навътре към самите нас... защото най-дълъг се оказва пътя от разума до сърцето, нищо, че е само 35 см. по права линия. След това посетихме в хотел Москва  20-тия етаж където бе ресторанта, понеже ми каза един клиент, че там било много добра гледката, и да така беше. А когато в ресторанта на 20-тия етаж г-н Лаловски ме заговори, че би искал снимки от семинара понеже до сега никой не е снимал, и понеже видял, че снимам много аз му казах, че ако ми позволи да се снимам с него, ще съдействам с много снимки. И така на едното упражнение отидох до “wc” и г-н Метаксатос ме видя и ме извика за да ме помоли и той да снимам и си даде имейла за да му изпратя и на него снимките. Вярно, че се „разбирахме“ с жестове, но и така е добре. Така всички докато се упражняваха, аз се изявих като фотограф на семинара и му казах, че на другия ще се подготвя по-добре и ще има повече качествени снимки. Така освен с него се снимах и с г-н Метаксатос точно преди да тръгне за летището на излизане от зала Европа.

Велика прегръдка с г-н Лаловски

И на последното упражнение „влизане в стаята“ благодарих отново на Хосе Силва, за създадената възможност... И 5 пари не давам кой какво и как мисли и смята. Сълзите ми бяха на прага си за пореден път от реализирането на още една мечта. И когато свърши семинара дойде време за раздаване на международните сертификати и 200 прегръдките от получилите ги... И дойде моят ред и въздъхнах дълбоко когато чух името си Христо Христов, просто дойде и моят ред най-накрая, да благодаря, гледайки г-н Лаловски в очите и приемайки документа с отворено сърце, приветствал Метода в живота си.

       Няма да крия емоцията си която беше толкова детска и чиста, че не исках този миг да свършва поне тази вечер. Но... всичко хубаво си има и край или поне такъв род семинари... с което пък се дава път за извървяване, чрез практикуване на Метода, самостоятелно и кой когато иска. Един път на ден е добре, два пъти е много добре, а три пъти е отлично занимание. 15-сет минути на ден пребиваване в Alpha състояние придава съвсем различен вкус на живота и не горчи толкова след като можем да успокояваме съществото си след като сме преминали през курса... просто би било добре да го прилагаме все по-добре в живота си докато стане нещо, което е едно с нас...

                                                                               ...Толкова е просто

Както си мислех, че специализацията по „Масаж“ по тайландската линия ще е моят подарък, който да е само един, то така Вселената подреди нещата, че пътувах три пъти до София за да присъствам и изживея Двете събитията на живота си-сега.

   Та, какво по-хубаво от това?!!!

...Следва продължение -3

"Каквото сме направили за себе си, умира с нас; Но каквото сме направили за другите и света остава и е безсмъртно." 
                   – Алберт Пайк

Семинар Силва метод-26.27.11.2016г.

Мария Янакиева-сертифицирана

С г-н Метаксатос и г-н Лаловски

Книги от книжарница "Нова Епоха"

Стоян Лаловски по време на семинара

Двама скъпи приятели Мария и Аз

Относно 37-мото Случване от РажДАНето ми!

Случванията като Подарък за 37-мия ми рожден ден(28.11.2016):

В  Bodega  Tapas & Wine

Вие и аз имаме три типа ресурси, даде ни ни от Бог, които можем да инвестираме в онова, което изберем:време, талант, материални ценности. Бог не слиза да ни диктува всяка сутрин как да използваме времето си, къде да прилагаме таланта и способностите си и как да харчим парите си. От човешка гледна точка Той оставя този избор на нас... а аз всеки миг го осъществявам и това прави живота ми  все по-добър и все по-добър.

„Аз знам, че моите пари са някъде там в пространството и знам, че имам какво да дам в замяна на това да ги получавам. И това, което давам на клиентите си е под формата на продукти и услуги  всеки ден. След това търся хората, в които са парите, които са предназначени за мен и стойността която имам да им дам чрез тях. Намирам хората, давам тази великолепна стойност, вземам парите, оставям малка част за себе си и другите ги давам на някой друг. За да може да протича енергията свободно и регулярно. Някой, който ме е намерил мен, достигнал е до мен с решение, което аз търся и му давам тези пари, за да получа решението, развитието и специализацията, която ми е нужна на този етап от развитието на Душата ми. За това парите са огледало на живота ми, в което не давам да се оглежда никой.“

...И някъде между другото минаха и президентските избори и спечели Генерал Радев, след балотаж (на 13.11.2016г), а правителството на Герб си подаде оставката!  Три дни след това аз идвам в София. Да се повозя на метрото, да отхвърля няколко срещи, да участвам тук-там в прекрасни събития и да продължавам нататък...

Информацията, която публикувам тук е от дневника ми.

Днес е 09.11.2016г. От две години се потопих в изучаване на Метода Силва. И от тогава го практикувам за себе си. В мигът, в който разбрах за метода започнах да търся литература на български. И първа ми попадна „Силата на продажбите“ и след това всички останали. Цели 8 книги открих издадени на български, което си бе цяла находка и наелектризира съществото ми. Обаче забелязах, че спрямо другите държави там книгите за метода са много повече, а тук никой не си мърда пръста да ги превежда.

След това започнах да търся представители, които да преподават Метода Силава в България. Обаче след като ги открих кои са, виждах, че през времето през което те ги организираха обученията в София и Велико Търново, аз все нямах достатъчно пари за да премина курса. Все пак 340лв. + 3-4 пъти по 10лв. за таксита си е близо 400 стотака.

И се питах няколко пъти: А сега Господи, какво? И ми се наложи отново да благодаря за търпението си.

Няколко пъти в медитация помолих да се случи така, че да се подредят нещата за да изкарам курса и в замяна на това обещах, че ще служа на човечеството още повече и го оставих да се Случва, без да го „изнасилвам“ и да бия камбаната всеки ден като „мрънкащо хлапе за близалка“. Със сигурност се вижда непресъхващия ми ентусиазъм всеки път след като „вляза в стаята си“ и отправям благодарност за прозренията, с които метода бе достигнал до мен.

И на 07.11.2016. вечерта получих бюлетин от книжарницата „Нова епоха“ и от него разбрах, че на 16.11 организират честване на 50 години от създаването на Метода Силва в зала 6 на НДК вход А3 от 18:00 до 22:00 + лекция от Лаура Силва – „Как да осъществим мечтите си“. А тя е дъщеря на Хосе Силва създателя на метода  и идва директно от Америка за повода. Освен това от Гърция ще присъства и Панайотис Метаксатос, които ще изнесе лекция: „Четирите притеснителни състояния за съвременния човек“.

Вход свободен.

Какво по-хубаво от това си казах аз... без да знам и най-важната новина, обаче. Веднага направих регистрация за мен, Мария Янакиева и Петя Луканова (преводачката на най-продаваната ми книга „Африка в мoето сърце“ на френски език(Afrique dans mon cœur)...

С Влади на жълтите павета

...След като пристигнах в София веднага отидохме до Руската църква пеша по жълтите павета... И нещеш ли вървейки по тротоара от страна на НХГ (Художествената галерия), какво погледнах и хоп гледам един полицай ми маха с дясната си ръка. В първия миг мислех да откажа да отида, защото ченгетата нямат такива права да те викат така „с ръчичка“ сякаш ми е роднина и ме вика от градината, да вечерям. Но като се обърнах втори път, го разпознах. Беше Влади-млад сержанта от казармата в Драгоман 98-99. Отидохме с Мария до него здрависахме се,прегърнахме се сърдечно и му казах,че цели 18-сет години не сме се виждали...А той нямаш търпение да разкаже това: „...Казвам ти честно, че буквално преди 20-сет минути говорих на един колега за тебе, как имах в казармата един новобранец, който ми е правил над 100 масажа. И няма и 20-сет минути и ти минаваш пред очите ми. Просто не можах да повярвам как толкова бързо се случи всичко...и т.н. – та половин час откъпахме“... Та интересното беше в този случай,че славата ми се носи още от казармата на това ми призвание, за което мога да кажа, че не е от най-приятните занимания да ти губят времето старите войници в казармата, като те карат „ да ги мачкаш“, но пък както съм казвал хиляди пъти аз не гледах,че са ме ощетили, а че са ми дали поле за изява и развитие, за да ставам все по-добър в това което правя. И това което си струва да бъде направено, то поне да е както трябва. И ето на след 18-сет години разхождайки се, спомените са живи и работят. Разказаха ми за болежките си и други негови колеги след това и направо създадохме интерес на жълтите павета, какво толкова „разпалено“ говорим. Но на Мария и стана студено и след като видях,че трепери веднага се насочихме към задачата която исках да изпълня, а тя беше:

Сбъднатост след 15-сет години

...Да снимам Руската църква, която рисувах преди 15-сет години върху дървена подложка за топли съдове, а зад гърба ми истинската Руска църква. И интересното е, че съм посветил тогава картината на едно момиче Наталия, която харесвах в началото на 2000-2001г. а картината е рисувана на 04.11.2001г. Отново ноември, е правена, и отново ноември съм тук за да Сбъдвам пътя си на съ-Творец. И го постигнах и това си желание... Ех, каква класика си е да можеш да изживяваш желанията си, да ги сбъдваш-случваш и да пиеш после по кафе „за хубавата работа“... А и за това ходя с фотото до мен, да запечатвам и такива мигове, за да мога освен с текстовете си, да визуализирам мечтите си и да ги прекроявам във факти....

А да си призная така се насити денят с изключителни емоции, че дори

Стоян Лаловски и Панайотис Метаксатос

най-важната част заради която бях тук все още беше далече във вечерта. Храна, кафета, душ и обратно в метрото. Броим спирките и хоп сме в НДК-а в зала 6 вход А3. Там сме вече. И дори отидох както винаги по-рано, а се оказа, че за събитието имаше над 600 човека... голяма опашка ей. И вместо да влизат обаче хората се тълпят на опашки за да нещо. След като прередих много хора, отидох казах си името и кого съм записал и си взехме номерцата-аз бях №37. Номер за да участваме в томбола, и освен това подаряват чантичка с надпис и вътре няколко неща. Голям гъдел е да получаваш нещо, „в замяна на нищо“... Настанихме се и виждаха очите ми плакатите на създателя Хосе Силва и на дъщеря му Лаура Силва, освен това веднага видях и гъркът Панайотис Метаксатос, както и два пъти говорих със Стоян Лаловски.

И събитието което Сбъдва живота ми започна. Започна г-н Лаловски, след

Лаура Силва в дясно

това г-н Метаксатос и накрая гвоздея на вечерта г-жа Силва. Жива легенда, която обикаляйки света, е дошла тук с полет от 20-сет часа от Америка и след събитието отново заминава на път. Методът е велик ДАР за хората. Направих доста снимки и дойде времето след два часа когато свърши лекцията за първата група, да теглят томболата. Е изтеглиха и №37 и ми подариха книгата на: „Свещеното пътуване на мирния воин“ – Дан Милман. С това допълнително получих потвърждение за молбата си и благодаря за което!...

И в третия ден на пълнолунието се случи всичко. Така последва вечеря и спане. Поне до колкото можах да спя от вълнение...Спах малко, и сутринта отново обиколка по жълтите павета. Тъкмо тогава срещнах „случайно“ – ДОНИ, на светофара на Раковска и Гурко. Представих му се и го помолих да ми отдели 10 сек за снимка. Направихме я и му благодарих. Все пак Вселената ми го изпречи на пътя ми...След като забави светофара за втори път. Знаци, какво да се прави! Израснал съм с неговите песни, а днес му стиснах ръката след толкова години като достоен идеал...

С една легенда - ДОНИ

И така има и още неща, но ще ги оставя за следващия материал, който вече също е готов просто си чака редЪТ...

Следва продължение...

С Любо и Мария в Cafeteria Sofia

Пред НДК-16.11.2016

Живот извън „кафе-пауза(та)“

г-н Хосе Силва -изключителен и велик човек;

Пет... четири... три... две... едно... Вече съм готов да продължа нататък.

              И понеже пред името на г-н Хосе Силва няма титла „академик“, „професор“ или дори „доктор“ (а и слава богу), защото е просто човек и откривател на метод докосващ вътрешния ни необятен свят. Създател е на мост, който е от полза напълно съзнателно и „вярно с оригинала“ и ще е като откриване на Божията следа. И като казах слава богу се сетих, че е хубаво да кажем, че и той е човек, като всички ни. Той е един от народа, стигнал високо, преминал през какво ли не за да стигне името му до „крайния“ потребител, но е бил и много „ниско долу“. Достъпен, естествен, открит... Все качества липсващи на „оная гилдия“, която настръхва от постиженията му... Понеже не искат да допуснат, че едно затваряне на очите и тяхното обръщане леко нагоре из под клепачите, може да преобрази  света, което когато и да бъде зачетено ще е revolution(революция). Както са се опитвали да  „привикват“ г-н Силва в самото начало, че извършва „чудатости“ за мнозина, и използва своята формула, която естествено „застрашава“ практиката на изброената гилдия, която го обвиняват, че няма право... А всички изброени имат „права“ да обвиняват, но също така имат и задължения да правят най-доброто на което са способни не само, когато пациента е „осигурен“, и ако ли не, да носят кофи с вар 60 години... Много е лесно да заклеймят „това/онова“, но да си  свършат качествено работата не им е от полза, ако няма „под масата“. За това ли им губят времето на мантите, да се учат на стратегията  „под масата“, от колкото в очите да се казва всичко и да се намира постоянна резултатност. Защо едни „хора“ нямат за цел да помагат на други себеподобни, а само да сочат с пръст сякаш имат това право. И имат право да ползват „само адекватно тяхното лечение“, но никога алтернативно и качествено друго... попадащо често „извън законите“  на границите „определени“ от хората с  бели престилки, както и в мозъка на хората...

Пет... четири... три... две... едно...

Изминаха още 40-десет дни на упражняване на Метода Силва. Изключително съм

преПРОГРАМИране на съзнанието;

завладян от него. Преди години това ми изглеждаше като някакъв „алабализъм“ но днес след „продължително узряване“ като завърших първите 40-десет дни съм удовлетворен от инвестицията ми...и се чувствам като току що замесен хляб от Български квас! Вярно в България липсват много материали по темата и тук-там има някакви преведени клипове „в мрежата“  на г-н Силва, но са оскъдни. Но пък книгите... благодарение на тях човек може да постигне също много на дълбоко и да привлече в живота си онова, което вече посява. Харесва ми, че целия процес изглежда като приказка, и когато се потопиш в процеса буквално влизаш в Идеята си, но ти си главния герой. Вярно е, можеш и себе си да наблюдаваш, като участник(и е хубаво да се режисираш сам), че няма нужда да „носиш“ нищо от този свят в който и да било друг. Именно  там където „влизаш“ чрез нивото си има всичко(за да заснемеш своя филм), което е произлязло в този свят от хиляди хора дали ход на мечтите си... Вярно е, че когато си „прекалил“ с израстването и си изпреварил, както  времето така и епохата си, за поколения хора ти си чудак, но когато „времето се изживее“... всичко си идва на мястото. Имаше миг когато ми беше попаднало следното нещо: „По-добре жив неуспех, от колкото мъртъв шедьовър“. Е, според мен може леко да се преобрази по следния начин: „Докато съм жив ще създавам шедьоври вдъхващи живот, както на мен така и на околните, а когато ме няма разни хората ще си спомнят какво ли не... едното от тях, може би ще е някакъв малък неуспех (в дадена област). Ще им е трудно да проследят цялата картина с един поглед!!!“ В живота на повечето хора, само като ги „поогледа“ човек отгоре до долу, му стига да разбере, че това, което се вижда на „първо око“ не е добре... трябва винаги да има мистика... тя изчезне ли...“прочетен вестник си“...

“Силата на нещата е във вярата и ако вярваш, те стават, ако не вярваш, те тръгват да си търсят вярващ.“

Jose Silva-създател на Silva Method

Край на „дългото броене“. Творецът в нас тръгва винаги от мотива за „своята добра идея“, която я поставя на централно и видно място(в съзнанието си),  и след това я разработва във всички посоки(записва я, рисува я, говори я и диша с нея). Дава ѝ живот и задълбочава първоначалния сюжет. Тя може да изглежда малка в началото, но тя расте заедно с него, както и самия човек се развива в идеята си в пъти повече. Тогава е напълно възможно да осъзнаем, че вече не сме този, който сме били преди да тръгнем по пътя. Луната е една и съща и на края на света, но не и ние, особено след като сме стигнали там за да я видим...

„Нищо от това, което правите в живота си не трябва да заслепява истината за вашия ум, като по този начин омаловажава удоволствието от преживяването и осъществяването му.“

Лявата и Дясната страна на нашия мозък си контактуват успешно по между си. Кои сме ние, че да му пречим  или пък да не се възползваме от благата му 100%, като се научим да „забавяме темпото“. Това ни помага да не правим „грешка след грешка“. Много често през годините ушите ми чуваха, че повечето хора ползват само 3-5% от капацитета на мозъка си. Ами те на практика с това заклеймяване са ни изкарали половината свят, че сме малоумни. А, така ли е наистина?

Защо не можем „без разрешение“ да различаваме отделните страни на нашата природа, която все пренебрегваме? Защо ни е толкова трудно да вземаме решения в живота си, без да не искаме „гаранции“ от Вселената, с които по-късно да ни се подиграе?

Между другото забравих да кажа, че само след упражняване на ума ни, можем да забележим, че минаваме напряко(просто се осъществяват връзки, които ние дори не подозираме). Тогава се забелязва, че едва доловимите сигнали, който до сега сме пренебрегвали(но все пак получавали), ще бъдат „осветявани“ и няма да има нужда да ни “превеждат“ на „достъпен език“ както  сънищата ни така и преживяванията ни в ежедневието.

от 100 до 1... 02-11 юли;
от 50 до 1...   12-21 юли;
от 25 до 1...   22-31 юли;
0т 10 до 1...   01-11 август;

40 дни на преброено изживяване на програмата по Метода Силва. Тъкмо тогава дойде и идеята за: „Творчески PA.I.“ - „Plan.Action.Idea.”

“Plan” – (сутрин веднага след ставане от сън);
„Action” – (обед след обедното хранене);
„Idea” – (непосредствено преди сън);

Така се озовах в центъра на една стихия. Програмата е уникална и аз  няма да я

Двама Големи Изследователи;

разкривам тук за да може всеки, които иска, да положи усилие, да я открие и приложи. Просто предизвиквам! Няма как да се лиша от удоволствието три пъти на ден да не се възползвам от „потапянето“ в нивото си, за да изживея всеки път това усещане на покой, мир и радост, почти както е в медитация. Вярно е, че  се разделям с контакти и хора (едни влизат други излизат), но това не ми пречи да продължа. Напротив помага ми да действам без да се обръщам назад. Защото знам, че това не е краят, а само началото!

Изключително събитие си е да те приветстват макар и само от редовете на книгата с думите: „Поздравления! Вие завършихте курса. Отсега нататък сте готови да се справяте по-успешно...“

Това лично постижение не ме прави „по-различен“, а по-качествен в редиците и колективното творчество тук на Земята. От много години съм се включил в екипа на Твореца и съм съТВОРЕЦ, въпреки че винаги съм бил от неговите редици, сега преминах през поредната специализация защото съм на свободна практика. Няма нищо по-хубаво от това да практикуваш свободно, зряло и качествено. Както бях написал преди време в „Притчата за чистия кладенец“: няма значение на кой край на света се намираш, хората ще те открият, защото имат нужда от твоите умения, дарби и способности, ще те последват и ще пият от теб, защото си чист източник. Сега още по-пречистен кладенецът ми е още по-приветлив и открит. Методът създаден от г-н Силва изважда на повърхността способности, които се крият у всички нас. И чакат да бъдат събудени!А, вие какво чакате?

P.S.: Освен това открих много близка прилика с Метода Силва и Рейки терапията. Двете Учения си помагат толкова успешно в своята центрирана идея като замисъл, която е да си помагат хората да бъдат. Просто да Бъдат. Здрави, Щастливи и Успешни!

           …и да си знаете-от сивото в главата...зависи цветното в живота!!

Когато посоките ни водят...

           След месец на концетрирана работа по проекта “Beaty Herbal Set” днес най-

накрая реших да си позволя да изляза и да се поразходя сред социалната среда „в живия“ живот. Тъкмо честитих рождения ден на моя скъпа приятелка от Шумен, някак в телефона ми под нейния номер се оказа номера на фотографа, с който се работи дискретно и свежо, както и с малко думи(и реализирахме проекта по романа ми МАХДИМ)! Така някакъв творчески порив ме подтикна да му звънна за да разбера дали е свободен и Воалá - извадих късмет! Уредих си час за 10:45(местно време). А аз на бързо се придвижих около мястото, но понеже първо друго беше с приоритет осъществих първо него. Бях си заложил, че след свършване на първата фаза на проекта, ще отида да си направя на ходила Nuga Best – второ сърце/NM55P(...това е процедура която ми доставя изключително голямо удоволствие на „Арка-та“ на ходилата ми, докато „марширувам“ на едно място да стоя около 2 мин на затоплените конусчета и след това на студените. Така си прави естествена процедура със собственото си тегло - рефлексотерапия. Колкото си тежиш, толкова ти е натиска докато маршируваш. Да кажем, че е равномерно! Но е естетически истинско и без досадата от „празни приказки на терапевт-всезнайко! Само аз и уреда.)

Но докато осъществявах “бонуса”, с който пожелах да се възнаградя засякох идея:

"Гледайки фризьорката си да говори с нейна позната в умът ми се роди Тя-идеята! Новият масажен крем(SeA gracias – Relax XXI), който създадох на скоро мога да го покажа именно в салона докато се подстригва/м или не(нее задължително процедурата да е обвързана с „оправянето на косата ми“). Правя масаж на главата(на фризьорката или друг клиент) и обяснявам, кое какво е и за какво служи и как взаимодейства продукта със скалпа, кожата, косата и душевната виталност на човека или на обикновен език(човека идва за едно, а получава изненада като бонус-SPA/е, силно се надявам поне тия дето седнат да „обичат изненади“/). А докато обяснявам, това може да бъде заснето в клип и пуснато да обикаля света... Хем като реклама на салона, хем като реклама на масажния крем и съответно да се види, че продукта, не е само за тяло, а за всичко до което човек може да развинти въображението си(но за сега ще се спрем само на косата). Е, възможно е да „се бутнат“ и няколко профи снимки. И така ги видях нещата под формата на клип, докато масажирах ходилата си и някак ми се отхлюпи фонтанелата отново и „видяното“ ме завладя. С такава радост „марширувах“ и вече се зароди един трепет на „айде няма ли да слизам по-бързо, че да отида да споделя идеята с фризьорката“, а процедурата не трае повече от 5-6 мин. Генерирах нетърпеливост-идеята ме тласна от възнаграждаване за добре свършената работа(до сега) към „айде запрятай ръкави, че те очаква още повече такава-не се оглеждай само напразно“!"

Е, добре де „мамка му“ тъкмо си помислих, че част от идеята съм я свършил, като ни най-малко не съм предполагал, че точно с излизането ми ще съвпадне и с нейното доразвиване или... всичко е „тогава – когато“, само дето много „съвпадения“ се нанизаха... или Вселената си нарежда по най-добрия начин нещата!

Свърших с процедурата и почти не обул се излязох от помещението с поздрав за успешен ден и влетях в салона за да споделя идеята си. Тя бе посрещната добре и така сега „ново 20“ се роди и да видим, какво още може да стане... преди да съм финализирал Гамата си!

Така времето за срещата ми с фотографа дойде и аз тръгнах за на там. Срещнах се и някак имах тема-още по-голяма от тази с която се бях заредил! О, Господи, обичам творческият процес и погледнах небето-колко е синьо... идеята е като довят морски бриз, нищо, че съм на стотици километри от морето, но има такъв полъх (Беломорското течение, което ми е на един аромат разстояние!).

Така имах рядката възможност пред фотографа да споделя, че през последните години много дръзко мечтая и просто наблюдавам процеса на сбъдване! Не как-става всичко пред очите ми, а какво още мога да създам около тая цялата еуфория, с която живея докато творя. Направо ми намирисва цяла продуцентска катедра и режисура на идеите ми... Воалá! Това му е хубавото на идеята, че се появява когато „не съм готов“ не знам, че тя идва, и хоп-тя е тук! И въпроса é дали ще и дам живот! Минаха години докато разбера идеите за какво са в моя живот-какво да ги правя... ами да им вдъхна живот и да израствам с тях. Тривиално но факт: човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му! И много важно, кой как ги намира, кой в какво не вярва, че може да се направи, или че понеже някои не могат да го направят или не искат съответно трябва и другите да не го правят-за нищо на света! Да ама не!

И така след срещата с кафето се отбих в книжарницата за да се видя с книжаря и да разгледам няколко книги по „Метода Силва“. Изключителни книги, както и самия метод, който може само да обогати вътрешния свят на практикуващия и това да даде великолепно отражение на външния му такъв с елегантна проява... Зачетох се в две от тях. Едната е „Аз, лечителя“, а другата е ЕСП(Ефективна Сетивна Проекция). И така „попих“ малко от това, от което имам нужда и продължавам нататък по реда си. Не съм аз, ако не се отбия в книжарницата! Взех си сладолед и се запътих към рейса, доволен, че „възнаграждаването“ е още във сила и е в реда на нещата...

Благодаря за това прекрасно утро...

                                                 ...а малко след това се озовах на зъболекарския стол!

  Дж. К. Честъртън пише: "Ето, отива си още един ден, през който съм имал очи, уши, ръце и съм се радвал на големия свят около мен. И с утрото започва следващият. Защо ми е позволено да имам тези два дни?"