Кром-Крем и Вярата в него!

Бог не разкрива себе си чрез външно наблюдение, а чрез вътрешно изживяване! Трябваше Джоджена да ми спаси живота, че да му обърна внимание... и ето силен рекламатор съм му днес!

Няма неизпълнени мечти,има изоставени желания!!!

Прочетох в една книга, че ако не се науча да мечтая за нещо голямо, други хора ще го направят вместо мен, а аз ще трябва „да им помагам“ да сбъдват своята/тяхната мечта, но не и моята такава.

За целта съм се насочил точно преди 5-6 години да създавам следа както с „Маслото от Джоджен“ и „Кром-Крем“- ът ми, които са част от Първа Продуктова Гама: „Златните 7“. Днес ще се разходим из пътя, които си мислех, че аз диктувам, но уви и тук природата диктува правилата. И ти казва, ако щеш...

1.Ще започна оттам, че където исках да е позициониран Джодженът в градината Вселената само ми се усмихваше ли, усмихваше... докато накрая разбрах, че колкото и да се напъвам да е там-някъде си определеното от мен в градината, ще бъде тук - някъде си и ще се развива с лекота. О, какво мога да кажа в защита на моето невежество относно как точно да се случват природните закони сред растенията... пред очите ми.

2.След това започнах да търся опаковки за да може да има някакъв вид този продукт (специално за крема ще говоря тук), защото в шепи не става да го раздавам. И когато звънях няколко пъти на различни производители за да попитам мога ли да закупя опаковки за кремове, те веднага казваха, че може, но и имаха веднага условие, че искат да взема директно 1000 броя, защото не можело било по-малко... Тогава на последния му казах, че все още не съм пораснал толкова за да си позволя да закупя наведнъж толкова (не че няма с какво да ги напълня), но пък това директно отключи още един стремеж да бъда още по-добър в това, което правя сега, за да стигна практически там за където съм тръгнал... големия свят, и да мога да не се стеснявам когато поръчвам опаковки. Но благодарение на опцията ми да не се отказвам попаднах на компания с която работя успешно вече години и те разбират, че „съм малък“ но само за сега. Жената, която откликна на поръчките ми за опаковки се държи изключително свежо, коректно и чисто. Като една достойна връзка между производството  и клиентите, за което и благодаря сърдечно. Да, аз съм съ-Творец и създавам много неща, както до сега така и за напред. И тези, които „ме разберат“ и ми подадоха ръка в началото когато бях беден, начинаещ и суховат в общуването с когото и да било, ще помня този жест завинаги поради факта, че в началото всички истински предприемачи са равни на старта и не разчитат сляпо на чужда помощ. А ще направят и невъзможното всичко да е възможно и достъпно. Вярно „губи се време“ да се справиш самостоятелно, но вкусът от успеха е наситен с повече антиоксиданти от колкото да чакаш на готово... изцедения сок от чужди ръце. Струва си човек да почака и да се потруди преди да иска да харчи, или да е в топ 10 на списание Форбс(Forbes).

3.След това дойде мигът на истината. Да гледаш как това „малко нещо“

което се побира в едната ми ръка стои в офиса ми и го наблюдавам мечтаейки за съдбата му... Но повярвайте ми, дори и ние да сме създателите на каквото и да е, то всичко си има собствен път, който ние можем да моделираме, но нямаме право да убиваме... мислейки си, че  ние сме произхода на най-доброто за него. Така дойде мигът на една позната преди 5 години да ми се „развика по телефона“, че съм създал нещо, което е задължително да пусна да обикаля свята. Това ми подейства като „вълшебната доза“ подтик, от който сякаш се нуждаех. Вече бяхме забелязали, че самият крем има вълшебен принос към следните проблеми, който тормозят хората:

-Външни и вътрешни афти на устата; напукани устни; хемороиди; гъбички по ноктите; напукани пети и длани; мазоли; изгорено от Слънце-или от пръсната мазнина; кокоши трън; подсечено по кожата; прави ръцете ми гладки; кожата на лицето уникално свежо, приложен като маска за лице (едни жени го ползват за дневна-други за нощна маска); обогатява кожата и предотвратява стрии;... Това е само една малка част от букета, който успяхме да разберем...от пътя на създаването му.

(Освен това имах благоразумието да подаря на един тогавашен „мой приятел“ от крема и той след време ми сподели, как добре си смазвал пантите на вратите с него за да не скърцат. Вярно разбрах за още един метод на приложението на крема, но от тогава не желая да общувам с този човек)...

4.От природата до опаковката този продукт минава няколко пъти през

ръцете ми. Сам си суша Джоджена от плантацията ми, на сянка под асмите. После го съхранявам в проветриви торби от американ (едно време в казармата си правехме партенки от него). После идва ред на създаване първо на „Маслото от Джоджен“, едва след това на кремът. И когато дойде време за крема се осъществява мантруване по време на целия процес (по другите ширини се нарича баене или наричане). И престояване на продукта под Луната. Опитвам се да създавам партидите от бутиково количество по пълнолуние. Оттам започва пътят на всеки един крем...От широката и пълна Луна.

5.Не знам дали съм вярвал в началото, че пречките през, които съм преминал са стъпала по непознатия за мен Път,  но със сигурност проблемите и затрудненията са били уроци от Вселената, които са били изпратени, за да ми помогнат да развия нови умения в мен, релевантни за днес, сега и тук!

6.През годините съм подпитвал различни хора дали проявяват интерес „да ми помагат“(само с физическа работа), но всички искат да са шефове на заплата, а не да са фрийлансъри и от тях буквално да зависи обема свършената работа и съответно релевантното заплащане насреща - но след това. Не разбирам тези хора, които единствено парите са им стимул... да си мръднат пръста, да си отворят очите сутрин или мозъчните гънки... а колко други по-съществени стимули има... не е истина просто. Дори имаше хора, които отказаха да се съгласят да обуват ботуши за директна работа в градината, да хващат лозарските ножици за да берат рано сутрин продукцията, но пък проявяваха любопитство към тайната на крема и колко е сигурно „сигурното заплащането“... А това не можа да ги мотивира да кажат сбогом на работата си, за да са при мен... О, Господи преди да си науча урока и аз питах същото: първо за пари когато кандидатствах за работа и чувах месеци наред „ние ще ви се обадим“... но така и нищо не се случваше. Но от моята скъпа приятелка от Троян(Бог да я прости), научих: „Как би искал нещо човек, който кандидатства за работа в компания или при работодател, без да е дал нещо от себе си или не е допринесъл с нищо за нейното развитие и разпространение на продукция, а би искал пари и то веднага на края на месеца?! Как по дяволите, се дават пари на първо интервю?!“

И така в работата ми на терапевт-масажист с 23 години работа с хора разбрах много, срещнах много хора и те срещнаха мен. Работя само с авторското си Масло от Джоджен вече 6-та година и съм удовлетворен от работа с него, както и всички, които са под ръцете ми. Вярно по някога ми се иска всеки ден да правя подобрения, да разпространявам рекламата с голям размах, но в същото време не го правя за да не изгубвам нещата от поглед и да мога да съхранявам качеството на продукта си. Нямам за цел да изгубвам или предавам сърцето на магията, чрез която стигнах до тук. Но пък копнея за мигът, в който ще дойде времето в което ще допусна хора чрез „Ден на отворените врати“ да могат да се докоснат хиляди в определен ден от месеца до магията и ако искат да съдействат с мнения и препоръки пощата ми е винаги отворена за такива: ico.ice@abv.bg още сега.

И най-хубавата част, но и най-болезнената за мен я оставих като за накрая, но този край е може би поредното начално нещо което правя с цел:

Една докторка се свърза с мен и заяви: „Ако не си развалиш качеството на продукта, които купувам от теб ще работим дълго време заедно?!“ А в тези си думи тя е уловила концепцията ми във въздуха и то директно. За мен е най-важно качеството, да е такова, каквото е било от първия ден и доверието, което се изгражда на база случване. И дори след 100-200 години продължителите на делото ми да знаят точните параметри на продукта и неговата сила като се справят с лекота с всичко. Да вярват в него, както аз. Но с една малка разлика, че на мен дори не ми се налага да вярвам в него, защото: ме сряза стъкло през врата и благодарение на кремът белегът, който показвам навред при презентациите ми, не се вижда. И освен това, това изуми личния ми лекар...

Такива ти ми неща от маслените следи, които оставям с Маслото и Кремът по тия географски ширини, допринесли за вълненията ми при честване на рождените дни на първокласниците...

P.S.: Дръзко но изпълнимо. Във всеки дом поне по един крем, който да разкрива друг вид изживяване и спасение от създадените проблеми...

Реколта от Джоджен 2017г-второ бране!

Кром-Крем

Изсушен Джоджен-2017г.

Кром-Крем

Кром Крем и автора му!

Силата на пръстена/Послание с очи!

Вместо Епилог:

*След Десет години на същата дата 20.октомври. Когато тя бе отишла при заклинателката, а тя и бе спестила умишлено да и каже, че един ден така или иначе ще загуби този, които я е обичал и онзи, когото тя е обожавала и бе дарила с пръстена на живота. Просто защото най-вероятно това е било последното изпитание, през което „е трябвало“ да преминат през времето, за да могат наистина един ден да бъдат заедно и щастливи.

Вечерта той ги бе помолил,сутринта по изгрев слънце да са близо до леглото му, за него било много важно да са точни и да не закъсняват за срещата. Когато се събраха, отчето го изпревари и започна пръв.

„Каквото даваме ни се връща 100-кратно... каза отчето и се усмихна, като го помоли да запомни това. Но ти,нямаше от къде да знаеш всичко това, и даваше и най-малкото което имаше от сърцето си. От него бликаха светли чувства, чисти мотиви и малки крачки, пропити с много любов, превърнали живота ти в приказка, която е напълно възможно всички да разказват един ден, приятелю!... Готов ли си, сега след като изпълни задачата си,която си постави и почувства със сърцето си, да се заличат всичките спомени от твоите приятели и роднини, че си бил тук? Готов ли си отново да бъдеш „просто човек“, който винаги си искал да приличаш на своя достоен идеал? Готов ли си да простиш и да забравиш, както и да бъдеш опростен и забравен, за да живееш вечно, след като изстрада всичко, което изживя сърцето ти?“

„Не знам, приятелю. Наистина не знам, дали съм готов, но ще опитам. Не познавам човек, който да е готов за това да бъде забравен, защото се вкопчих в живота сякаш ми принадлежи и ми е длъжен с проявите си! Въпреки, че самото вкопчване ме правеше на моменти нещастен, вместо щастлив. Но живях достойно. Обичам жената на живота си, дори когато силите ме напускат, аз отново само нея шептя.“

Тогава той се обърна с последни сили към любовта на живота си:

„Какво може още да ни се случи? С колко време разполагаме?“

„Може да не те помня, но знам, че ти ще ме помниш. Обещай ми-прошепна му нежно в ухото,навеждайки се върху него! Минаха много години от как бях в очакване нещо красиво да се случи в живота ми, но като, че ли все се разминавах с него, до преди да се появиш ти. За това си бях казала, че ако аз съм част от живота ти, то ти един ден ще се върнеш за мен... не зависимо кога... Вярвам в това! За това го взех този пръстен за теб, за да не губиш никога Пътя на Сърцето си, чрез който ме откри в този живот. Обичам те и съжалявам, че чак сега ти го казвам за първи път.Страхувах се, че ако го изрека магията между нас ще свърши, но пък го чувах и усещах всеки ден от теб, защото аз винаги получавах повече от теб, което ми даваше сили да живея за теб. За нас.“

„Единствено, което не успях да направя когато се събрах с теб бе, че не останах същия какъвто си бях обещал, че няма да се променям заради никого.Прости ми, моля те!Но любовта ми към теб ме промени, хранеше живота ми, поддържаше ме жив толкова дълго време през което бях сам, спасяваше ми живота, а когато вече имах тази възможност да бъда с теб, живота ми ме напуска с вкус на Сладко от Смокини. Той се появи за да ми напомни за теб, а сега ми подсказва, за края. Това не знам дали наистина е справедливо. Единствения начин, който Съдбата ми предостави, бе да избегна страданието което познах, като ми предлагаше да се откажа от любовта си към теб, а как бих могъл да го направя, като ти си всичко! За мен всеки ден беше бреме, защото съществуваха само два пътя всяка сутрин: този, за които мечтаех всяка нощ и действителния заради, който не исках да си отварям, очите сутринта, докато ти бях слуга. Понеже не е богат речника ми, като твоя любов моя, не знаех как можех да обясня с думи любовта, която изпитвам към теб, без да се налага да те притежавам.Тогава се научих да ти служа.Така живота ми се превърна в пътуване осенен от много болка, любов и страст. А в една книга преди много години бях чел, че всичко онова, което съм постигнал през живота си, е хубаво поне да има смисъл, осъзнавайки един ден, че сърцето ми е там където е моето богатство. Ти си моето богатство любов моя. Въпреки, че хората ме смятаха за беден... аз съм богат с теб, защото те обичам.“

"...Докато ти трябва да забравиш сега, за да успееш да живееш вечно, аз те първа трябва да се преструвам, че нищо не се е случило и да продължа живота си без теб. За да оцелея през времето когато Слънцето ще залязва всяка вечер пред очите ми, а Луната до късно ще стои самотна като мен, пред прозореца ми-сутринта,а аз всеки миг ще си спомням за теб. Не трябваше да се отделям от живота ти и да те оставям сам да се справяш с всичко. Защото ти искаше само да живееш. Чудех се как е възможно толкова малко да иска млад човек като теб от живота, но всъщност ти искаше най-важното да участваш в самият живот тук и сега, защото много добре знаеше, че нищо няма да можеш да вземеш със себе си в последното си пътуване, което временно ни разделя отново. Мечтаеше за много неща, но беше стъпил здраво на краката си и понасяше всичко в настоящето, с което ме научи на още един урок...

Помниш ли ме-ще те питам отново и отново,любов моя? Няма нищо, ако не си спомняш! Дори да не помниш тогава, аз ще ти напомням всеки ден,отново и отново.Коя съм Аз и кой си Ти в нашия живот. Ще те помня винаги,любов моя!Защото пръстена  ще ни среща отново и отново, докато сбъднем и последната си мечта.Сега си толкова близо до сърцето и душата ми, и толкова далеч от ръцете и тялото ми...”

"Ти си единствената жена за мен, знаеш това, на която не съм подарявал цвете, а сега ще лежа върху цветята, които не откъснах за теб, за да си спомняш, за мен... всеки божи ден оттук нататък."

Така след като изрече последните си думи, си пое бавно въздух и го издиша едва доловимо. Живота го напусна, но очите му останаха отворени,защото беше толкова жаден за живота,който беше неимоверно кратък за него. За известно време те останаха така пред очите на ­­­отчето, преди да ги покрие завинаги с дясната си ръка и да каже за последно с премрежен поглед от сълзи, които вече се стичaха по лицето му:

„Така видях този живот на двама мои приятели,който толкова много се обичат.Разказах я като моя история,защото ми позволиха да участвам заедно с тях в нея,докато имахме време да бъдем...заедно. Защото аз ги венчах, пред очите на Бог. Аз съм отец, Силвио и ви обичам. Обичайте се вие, винаги.“

                              

...А как бе дошъл пръстена в ръцете на Аденсио, така и никой не разбра... но едно бе сигурно. Пръстена ще ги събира отново и отново, за да изживяват своята любов и някой ще я разказва на поколенията, за да живее вечно!!!... Защото тази приказка те първа ще отеква във вечността заедно с тежката ръка на любовта, която я бе записала в сърцата им, и на която всички ние дадохме  живот в гърдите си, точно в този момент...

"Женена за един!Спяща с други!" и 14-сетте урока към Любовника

„Ако запомниш поне малко от това, което ти преподавах през годините на твоето образование, сега няма да имаш никакви грижи относно факта, че долната ти глава няма да е в синхрон с горната.Освен това ще ти дам още няколко ориентира, с които да си служиш.“

1.Всички части на тялото трябва да могат да участват в представлението относно оргазма на любовника, преди какъвто и да било акт, а не да само да разчита на една единствена част, която да изнесе шоуто върху чаршафите.

2.Пълноценния любовник използва цялото си тяло: език, устни, ръце, пръсти и т.н. А не само пенис. Умелия любовник не бърза, разтапя, прокарва и създава атмосфера  на „течове“ от очите и вагината ѝ. Засилва плавно пулсацията на сърцето и създава Арка изтъкана от оргазми.Един любовник, когато открие любовницата си, се нуждае само от време и поле за изява, а не от команда „дръж“ или от позволението на някого. Не! Той знае, какво да прави винаги.

3.Истинския любовник не разказва наляво и надясно(пред приятелите си, бизнес партньорите си или враговете си), какво прави(на дългата страна на леглото си), с кого(за да не злепоставя никого) и как(това вече е тайна). Но когато го прави, създава вълнообразни движения на тялото и трайни спомени след това... в жената.

4.Истинския любовник би било добре да е  „добър“ масажист, за да може да предразполага най-големия сетивен орган - кожата на жената и да създава влажни усещания, които литературата оповестяват като любовна игра. Кой би издържал в ръцете ти, да има нещо така горещо...

5.Истинския любовник „не трябва“  да се фокусира върху миналото и заради него да не генерира нищо ново, което е пагубно за него. Никога не гледа на страховете си като причина, да се оправдава или да не направи нещо. Той знае, че в живота няма гаранции и граници за нищо.Това не е бяла техника, която купуваш от магазина и отиваш на касата да ти издадат листовка с печат и подпис.

6.Истинският любовник знае, че една целувка по челото е по-сладка от хиляди целувки по устните. Няма страст, но е пълна с любов и уважение. Първо то се показва и след това идва ред на страстта.

7.Истинският любовник мечтае повече от другите. Съответно очаква повече, отколкото другите си позволяват(дори) да мислят, че е възможно. Грижи се за нещата, повече отколкото другите смятат, че е разумно(или позволено).

8.Истинския любовник въплащава в живота си само важните неща за него. Защото знае, че целия живот е верига от последователните и съзнателни избори, които прави всеки ден. Не мечтае на празен ход, а впряга ресурсите си натам на където го привлича живота.

9.Истинския любовник знае, че жената на 20-сет... е само парченце от някакъв сладкиш. Но също така много добре знае, че жената над 40-сет... е целия конкретен сладкиш.

10.Истинския любовник знае много добре, че първия урок в любовта трудно се усвоява, защото Тя го учи, как да  бъде първо сам. След това да бъде с когото и да било!

11.Истинския любовник знае много добре, че живеем в странни времена. Защото красотата е въпрос на скалпел и импланти, а мъжествеността на стероиди и удебеляване...

12.Истинския любовник, дава всичко от себе си и винаги се чувства така, сякаш това не му струва нищо...Защото знае, че съмненията са по тежки от истината. Истината  те „убива“ веднага, докато съмненията, всеки ден през живота ти.

13.Истинския любовник дарява жената с 4 неща: доверие (което изгражда), честност (която надгражда), подкрепа (която демонстрира постоянно) и дете (но не е задължително)! А, не в обратен ред! В никакъв случай.

14.Истинския любовник винаги оценява това което има, преди да му позволи да се превърне в това, което е имал...

Online Store Beaty Herbal Set-cosmetics/info

Здравейте! Днес е малък празник за мен-да си призная.

Вече 3 години и 8 месеца от как сайта(Блог) е създаден и „обикаля“ света, ние от начало не се познавахме. Първите стъпки бяха плахи, бавни и несигурни, от мен към вас. Но и това премина, защото знаех, че няма да е все така! И за това време „наблюдавах“ как бяхме 10, 100, 1000, 10.000, след това минахме и „първата бариера“ от 100.000 посещения-това малко може да се оприличи на стъпките извървени към всеки един читател персонално, който се е отбил тук.. Не съм „от големите“, но съм истински, стоя твърдо на земята, нищо че съм вятърничав в мислите си и ползвам облачни услуги на всяка крачка, за да се вдъхновявам и да не спирам да създавам живот, докато крача. Благодаря ви за безмълвното доверие и внимание с което ме обграждате всеки ден... ние растем заедно! И ето, на...

След толкова време на търсене и (не)намиране, най-накрая открих сайт, който сякаш ми беше „подхвърлен“ от фейсбук. И аз нямах какво да чакам освен да се възползвам. Ползвах и познанството си с човек, който разбира от компютри за да ме посъветва кое, как да сплотя, нищо, че доста неща бях свършил сам. Ето резултата.

Новия сайт: http://beaty-herbal-set.simplesite.com/ е вече факт. Той е с опция за електронен магазин(Online Store) и там съм поместил 5 продукта, толкова ми „отпускат“ от сайта да се продават на този етап(но няма да е все така-скоро и повече). Разгледайте го...

Сега ще разясня за тези, които не знаят, как „се борави“ с магазина. След като отидете

на страница и разгледате продуктите „кликвате“ на определен избран от вас продукт и той ви се отваря в цялостна страница. Натискате бутон „add to basket” и то автоматично си го поставя в количката, заявения продукт. Почти същото е когато си в магазина и това което ти хареса си го слагаш в кошницата или количката(ако си си взел такава-обаче). Ако вече си направил своя избор, разгледал си всичко и си готов да преминеш нататък. „Кликваш“ върху количката с покупката и тя те отвежда към едно голямо бяло поле, което иска от теб да напишеш: Трите си имена, точен(актуален)адрес, пощенски код, от кой град си, имейла си и актуален gsm(това е почти същото което ви искат в куриерските фирми като Еконт, Спиди, Лео експрес, Европът и т.н.) А аз от 6 години работя така, като получа заявка през страницата си

във фейсбук която съм създал, има и насока там, каква е информация, която искам от получателя. След което я унищожавам, не складирам адреси и т.н. Не пращам след това(възползвайки се от вече готовия адрес или координати) „агресивно“ без да са ми поискали, нито реклами по пощите, нито пращам имейли като спам, нито правя „топли“ обаждания за да  „се уверя“ в доброто състояние на духа на клиента (това далеч не значи, че не се интересувам, дали са доволни клиентите поръчали продуктите ми.) Не практикувам такива псевдо-алабализми за да „зарибявам“ хората. Не! Аз работя чисто, и когато човек прояви своя интерес и направи своя избор, откликвам внимателно и търпеливо.(но няма да спестя, като кажа, че съм имал заявки, които уж са поръчани, а се оказват заявени все едно от „фантом“ купувач. Иска, а след това никаква индикация за потърсване на заявената поръчка. Това налага аз да платя отиването и връщането на пратката-случвало ми се е. Сякаш за да знам, какво е да ми губят времето и да ми „газират“ нервите, както и да ми харчат парите, които ценя. За това имаше период, в който когато имах заявка молех(не умолявах) хората да изпратят парите за продуктите ми предварително, което ги стъписваше и почваха да се пазарят. Аз „пазарлъци“ не правя. Приключвам с разговора веднага. Който иска-намира начин. Който не иска-винаги има оправдание в задния си джоб и го ползва вместо джокер!(мои думи); Както аз работя чисто, точно и коректно, така бих искал да е и от среща. Всичко друго не го толерирам.

Но да не разводнявам темата...

След като вече сте попълнили вярно точно данните, който са със звездичка натиснете

бутона „continue”(който ни съветва да продължим нататък, защото има още). Прехвърля ви на другата страница и там виждаме попълнената информация, която ни бе поискана от сайта, и колко ще ни струва всичко това. За да финализираме заявката си, „трябва“ да се съгласим с условията на сайта, и да поставим „човчица“ в малкото квадратче, което след като го сторим освобождава бутона под нея за да завършим поръчката натискайки бутона: „Place order”. След като приключим ни отваря нова страница, която ни показва, че сме направили своята заявка успешно и не ни/ви остава нищо друго освен да чакате между 2 или 3 дни за да дойде доставката на адреса ви.

Направихте успешно заявката си, както и своя избор. Благодаря ви!

Освен това ще ви споделя и още нещо. Правил съм много подаръци по поводи и без, както с продуктите си, така и с масажите си. И днес има рядкото щастие да ви покажа-запозная с моя Ваучер с цел-Подарък!

Условието е само едно: Човекът решил да подари изненада на някого минава или превежда паричната сума, след като я е уточнил с човекът, който ще създаде подаръка специално за въпросния клиент, и в определения срок се очаква и посреща топло изненадания. От там той се оставя в ръцете на професионалисти и се наслаждава на изживяването. Това е. Няма нищо сложно!

Gift Vouchers/Ваучер с цел-Подарък!

Сега вече е напълно възможно да зарадвате всеки когото пожелаете като му подарите ваучер с повод или без за моя услуга или продукт/ти. Ако искате да направите нестандартен подарък, различен от досегашните ви идеи, ако сте стигнали до там, че не се сещате за още нещо, то погледнете насам към това, което имаме да ви предложим.

Ваучера се издава на всеки решил да инспирира жест на нежност и внимание, да създаде едно незабравимо изживяване или пък да се отблагодари на някого. Тук е един прекрасен пристан за това усещане и изживяване. Заповядайте при нас и заявете своя подарък-ваучер, като изберете от следните подаръци:

“Gold Massage”-35 лв., „Рефлексотерапия“-10-15 лв., “Reiki(Рейки-масаж)“- 25лв., „Масаж на лице и деколте“- 13лв., „Масаж на гръб и ръце“- 17лв., Продуктова Гама: “Gold 7”, Продуктова Гама: “Silver 7”  Beaty Herbal Set-cosmetics(за цените на продуктите можете да се информирате с повече подробности в сайта на FlornsMedia group).

 За региона на Велико Търново,Горна Оряховица,Лясковец;

Florans Media group presents: "малките неща"

                                                        ...малките неща макар и дефектни са ефектни! 

Може да съм пропуснал много покани за "партита", срещи, интервюта, снимки но това е защото ми е било винаги странно това внимание, когато някой иска 'да те види'. Когато някой има интерес да оглежда хората, да ги "класифицира" и да си ги подрежда в собствени класации мен ме няма в тоя филм. Тези неща вече не приковават вниманието ми, както и телевизията и вестниците. Но от как други неща 'ме грабнаха' от тогава всичко стана различно. Предпочитам да "съм изостанал" от светските клюки и новости, от колкото да се намразя, че някой ми 'смучи' от времето и го губи, а на среща има само бяло вино и някакви хапки (то са си живи трохи). От как разбрах, че това е най-ценния ресурс на Планетата ни, а след него е Информацията(знанието) и чак след това са шибаните Пари. Тогава какво се напъвате бе хора...Защо толкова много си губите времето 'в правене на нищо' и после къде ви бяга....

Няма нищо по-хубаво от това да си винаги на правилното място, в правилното време, когато трябва да си там. Нищо повече или по-малко! Защото вярно битува едно неписано послание от публиката: те не биха ти простили „ако случайно“ вземеш, че „пробиеш“ тънката хлъзгава повърхност на известността и се покажеш на по-голяма сцена от която да те види светът. И когато го направиш тия хора дето се ‚мислят за повече“ от теб, трудно преглъщат успехът ти... дразнят се, казвайки, че могат да го направят по-добре, да го изпеят по-добре, да го изпипат както се казва, а когато им се отдаде този шанс се спичат като кал в пещ, преди да  излезе. Вцепеняват се от страх и не биха си помислили да водят повече толкова щедър живот на празни приказки.

За това дами и господа, не ви моля, а просто ви информирам: Ако обичате, когато се сметнете за нещо повече от мен или от когото и да било, се опитайте да преживеете този факт сами и мълчаливо, без да ме занимавате с вашите коментари или изблици. Нямам време нито за тях, нито за вас. Не търся одобрение, както и не се вълнувам от вашата критика. Всъщност не се вълнувам от нищо свързано с това. Не се вземам много на сериозно, така, че следвайте примера ми и се забавлявайте, ако все още можете, до преди да „презреете“ губейки се в бустана!

P.S.: Все по-добре стават нещата при мен, а при вас, как е!!!

"Четирите сезона на Първия учебен ден"

Децата трябва да бъдат учени “как” да мислят, а не “какво” да мислят!

С водещия на "След закуска" - Мирослав Дечев

Днес е 15-ти септември, денят в който учебната година започва за децата, както и за техните родители и учители... Но аз няма да „залитам“ по това... бих се спрял само на нещичко, което коментирах днес в телевизията в предаването „След закуска“ – а именно: "Четирите сезона на Първия учебен ден".

Хубава и сладка е еуфорията, по първия учебен ден, която наподобява и сценична треска, защото всичко е ново и почти никой не иска да се разделя с безделничеството си на дете и да го замени с тежка чанта с разни сложни неща за запомняне. Но също така еуфорията на прекрачването на прага на училището, съвпада с двата „будни сезона“ пролет и лято, но в мигът когато вратите се затворят от вътрешната страна и започне „процесът“ се настаняват „трайните сезони“ есен и зима. Защо го допускат тези хора. А и кой им го позволява?

Как е възможно буквално в детската градина и предучилищна подготовка да насърчават децата да мечтаят цветно, а когато влязат в първи клас, ти показват най-нагло, че това са глупости. Защо осакатяват така творческия процес и го заменят с логическия... Да, понеже преподавателите са представители на левия сектор на мозъка(е слава Богу не всички, което е все по-добре), и подценяват дясната страна, която е необятна. От как изучавам това за което говоря тук съм възмутен, на тая прашасала система на образование, и съответно бих и опонирал твърдо. Но няма нужда да го правя видимо. Има и други начини. В мигът когато детето „влезе“ през прага на училището то става „грижа“ на държавата да го изучи. Но както какъв иска... да го калибрира, в повечето случаи като някакъв бачкатор с ниско платена работа за къшейче хляб за да може да бъде послушен. За това казват, че всички „са равни“, но това не е вярно и си личи в поредния парад на суетата.

Неприятно ми е да заявя, че както първия учебен ден на децата, така и всеки първи ден на член от някое семейство се е превърнал в „панаир“ на суетата. Кой, как е „наконтен“, кой как е парфюмиран, с каква скъпа кола е дошъл да докара детето си или да демонстрира гръмкост и липса на уважение спрямо “равните“. И тоя цирк компенсира нещо си... Сякаш това е техен празник, а не на децата им... И тук някъде започва този омагьосан кръг в който всички се въртят от десетилетия.

И ако децата нямат хоби, нямат стремежи, нямат някакви ясно изразени творчески заложби и никой не ги води при странични треньори или преподаватели, то тогава те си остават „средно статистически“ деца, да не кажа посредствени. Това е много опасна заигравка с житейския път на човешкия род. Още от малки им подаряват „бананови кори“...  Вярно е всеки би се оправдал, че няма вина за това, че този процес се предава така от поколение на поколение и много пъти съм чувал в къщи приказките: „аз нямам и ти няма да имаш“. Но, който иска намира начин. А който не иска винаги намира оправдания. И после си скуби косата за това, че може би е можел, но не  е опитал да промени нещичко. Повечето родители твърде бързо се уморяват да се ръчкат сами да искат от себе си малко повече, и след това с примера си в къщи да предават нататък по родословната верига. Няма, как родителите ти да спортуват на стадиона, в гората, да практикуват йога, да се срещат с прекрасни и жизнени хора (умишлено не споменавам положителните хора, че ми омръзнаха), да рисуват, да свирят, да пеят, да правят различни неща и това да не се попива от децата им. Най-малкото, е че с тази култура те живеят от как са създадени и виждат...запомнят!

Е, аз съм едно „малко“ изключение. В моя род никой не спортува, никой не ходи с километри, никой не прави йога, не медитира, не правят масажи вече две десетилетия, не създават натурални продукти и още много други неща... и тук е мигът да кажа: бях трудно дете. Бавно възприемах, а още по-трудно произнасях възприетото. Бавно „загрявах“... но пък видях „след много време“, че имам съмишленици и не съм някакво изключение. Много от великите умове в Света са се родили така и процесите им са били забавени, като жив стимул за да ги събудят и да ги развият. А на тези, които им е дадено се оказва, че го пропиляват с лекота... отделно системата те подхлъзва бавно, елегантно и честно.

Малък и джобен съвет като за край: „Живи и будни сте били до днес(15.09.2015г), а от утре започва консервирането ви-пазете се!“