Първите 100.000 посещения.

На 19.02.2012г. стартирах блога си със статията: „Мечти в реално време“ и посещението си в Плевен при Димитър Клатуров и неговата печатница „Нима“ и създател на първата електронна орбита “Izdavam.com”.

Тук линка  води към статията: http://floransmedia.blogspot.com/2012/02/blog-post.html

Напълно възможно е още с първия си сайт да ги бях стигнал този завиден брой посещения, но...уви...а и нямам време постоянно да се „завръщам“ в тоя спомен. Освободих се от това „помнене“, че някъде там някой се е отнесъл така затривайки сайта ми...Вярвах и беше излишно. Но ето ме днес тук на прага на първите 100.000 посещения за 3 години и 8 месеца(на 26.08.2015г). Поръчвам си, изживявам, записвам описвайки преживяванията си и ги споделям. Кой харесал-харесал, кой не няма значение. Същото и кой видял-видял...другите някога...

Обвиняваха ме разни „попове“, че съм бил графоман и много съм бил „залитал“ по писането, но айде да не ме поучавате, ако обичате. 5 пари недавам за вашите „настАвлявания“. Прокарвайте си идеите и разбиранията за догмите, с които са ви напълнили главите тия на които служите-вашите шефове! Аз съм свободен „драскач“ с „вятърничави“ похвати и „облачни“ идеи, реализиращ своето и продължаващ да твори... Това е.

Благодаря на всички знайни и незнайни хора отбили се тук по страниците. Благодаря и на тия дето говорят зад гърба ми, благодаря и на тия дето споделят и препоръчват материалите ми. Никой с нищо на никого не е длъжен. Както и аз на вас, така и вие на мен. Но все пак има някаква съвременна клюкарска нотка с тая иновация от американски стил: „предай нататък“.

Както се казва днес ще бъда кратък. Мога да развия много редове под перото си или клавиатурата, но това сега е излишно да го правя, защото ще поместя едно кратко видео тук: забавлявайте се!

P.S.:  Да илядим още с милионите!

За драскането...

Днес сутринта докато съм бил в гората е станало нещо интересно…блога ми е стигнал 10.000 посещения.

Още когато го създадох блога на18.02.2012г. се питах, какво ли е да видиш брояча си например на 10.000 посещения. Е няколко месеца вече наблюдавам хората, как четат и явно им харесва, това, което съм написал. Признавам си, че не всеки път съм толкова уверен в себе си, когато пиша, защото и аз си задавам въпроса: „Дали това ще се хареса?”

Но днес като видях цифрата съм много доволен от себе си и искам да благодаря на всички знайни и не знайни от мен читатели, прочели нещата, който съм надраскал тук. Това тук за мен е нещо нормално и да си призная ми помага да освободя доста заряд, който се създава в мен.

Все ми е тая дали съм драскач, писател или някакъв друг в очите на хората. Важното, за мен, е че правя това което обичам…

P.S.: Благодаря за невидимата подкрепа…