Зад всяка успешна история,винаги стои човек с
мечта.
Скоро се запознах с метода Силва(2016-2017)първо
чрез книгите преведени на български, и бях впечатлен.И по тази
причина посетих семинарите "Silva Life System (2016)" и Silva
Intuition System (2017)".
Единия Курс приучава към бърз и лесен начин за
навлизане в ниво на релаксация по всяко време,показва
специални техники за въздействие над навиците(и тяхното
отработване), както и за решаване на проблеми,постигане на
цели,запаметяване и
спомняне, поддържане на здравето и лечение (което много прилича на Рейки) и т.н.
А другият вече разгръща по-големият ни потенциал на съ-Творци-ЕСП (Ефективна
сетивна проекция) и ни извежда на едно по-различно ниво на съзнание достигайки
то Тета съзнание-освен Алфа!Усещането по
време на процеса е трудно за описване - това е нещо,в което Първо
трябва да участваш и да го преживееш там на място,когато Те води лектора-Стоян
Лаловски (защото ме питат какво е, а аз не бих искал да го обяснявам, защото за
всеки може да бъде нещо различно). То е като докосване до една полезна Мъдрост,
Проблясък на нашето вътрешно Прозрение - в мига, когато имаш нужда от него, усещане
за едно Любящо, могъщо присъствие без да ти отнема Свободната Воля и Интуитивния
Избор (каквото прави всеки ден - "църквата").
Препоръчвам метода на всеки, който иска да работи върху себе
си (защото това е неограничено личностно развитие, чрез което вътрешното
опознаване и щастие разширявайки се Разбираш, че нямаш Предел и Лимит и е
Божествен ДАР), да се Самоусъвършенстваш (без значение на кого, каква е
професията му, призванието и дейността му), да Постига повече и по-добри неща.
И да поема повече контрол над Живота си, като Бъде по-добър човек!!!
"Онова,което се е случило веднъж,може никога повече да не се
случи.Но всичко,което се е случило два пъти,със сигурност ще се случи и трети
път."
Когато човек „се центрира“, не се
разваля небето, няма гръмотевици или не бият камбани, но пък става друго.
Намираш себе си в друга светлина. Това е част от себето ти , което може би за
първи път срещаш. Вярно изглежда, че трябва да изчетеш доста работа като обем
теоретична информация, но пък на практика са само няколко лесни стъпки.
Разбираемо е, че на човек му е
„вменено“, че няма на къде повече да се развива, защото това е опасно за хората
около него или за света. Но това е манипулация. Както му е предоставен един
модел на измолване, чрез просешка молитва сякаш човек не е на върха на
хранителната верига, а е най-отдолу, като просяк. Но всичко казано до тук е
продиктувано от лявата страна на мозъка и ограничаващата му перспектива. Но
само дясната половина на мозъка ни е връзката с творческата съзидателна
реалност. А уповаването на дясната половина ни отваря портала за „Другата
Страна“- невидимата страна от където идва всичко.
Прекаления ни поглед към
материалния свят ни е довело до едно образувание, което е насочено само към
материалната му част. За жалост всяко следващо поколение слиза все по дълбоко в
дебрите на материалното, и заличава следите към всичко което интуицията
подсказва, без да се налага човек да се потруди, да практикува, като се поддава
на течението, което носи всички в една посока. И без друго пътят ни е осеян с
пътепоказатели, които понякога ни отнемат два пъти повече време да се отърсим
от тях, след като веднъж сме ги затвърдили. И колкото повече „се забъркваме“ с
този физически свят, толкова по-малко използваме дясната половина на мозъка
си(като спираме творческия процес), а разчитаме на лявата страна, която е
логична и мисли в место нас. Проследих
много пъти в медитация, живота си назад до детството си, и пресях, че никъде
няма ни най-малка следа някой “да
ми е ангажирал”
вниманието с творческа насоченост, и по-специално дясната съзидателна половина
на мозъка ми. За това, когато излязоха влеченията ми към рисуване, изучване на
масажите, предхождащи влеченията ми към бойните изкуства, след това писането на
книги и говоренето, презентирането, а от 5-6 години насам и създаване на натурални
продукти, се усетих, че „нещо не наред“. Е,20-сет години в търсене, намиране? Не е ли много болезнено да
разбереш, че това е скрита материя, умишлено забулена в разни догми. От люлката
до гроба сме „пързулнати“ „без право“ да
осъзнаем, връзката, която можем да изградим в „ореховата ядка“, която
носим като стандартно оборудване по
рождение. Заангажират ни времето и вниманието с разни реклами и други неща,
като ни отклоняват от възможността да прекараме повече време с опознаване на
себето-си, от колкото взирането в монитора на нечия чужда и безлична „продукция“.
И от там нямаме достъп до Другата Страна. Но това нещо се промени през последните
60-70г. благодарение на Силва Метод.
И въпреки това няма фанфари,
никакви камбани в тази чест. Нещата се случват тих, кротко, дори безмълвно. И
дори когато се практикуват, се усеща само едно забавено дишане. Методът е една
комплексна програма, която цели да се отпуснат и тялото и умът едновременно, и
след като веднъж са понижени мозъчните вълни
се постигат много положителни резултати. Много хора не знаят, но един от
ключовете ни с Вселенския Разум е дясната страна на нашия мозък, който не
използваме достатъчно-дори на моменти никак.
„Където съществува проблем-твори решения. Където има аномалия-твори
нормално състояние. Където има конфликт-твори хармония.“
Всеки докоснал се до метода
установява, че практикуването му води до будност на ума, а не отсъствието му. И
то не на кой да е ум, а на нашия. Имаме толкова много работа за да синхронизираме и двете камери на мозъка си, както и да се
научим повече да се наслаждаваме на най-доброто от двете страни на двата свята.
Другата Страна е тук, но не може да бъде видяна. Тя е едно безпространствено
място, от където са създадени времето и пространството. Това е съзидателното
поле. Не можем да идем там, но пък можем да се настроим чрез двете си орехови
полукълба в черепната ни кутия.
Както казах имаме работа,
въпреки, че мнозина се чувстват сами, безработни, не в състояние да създават,
да творят собствения си живот... както и да мечтаят. Училището ти е помогнало
лишавайки те от това скъпоценно явление. Но, много неща са поправими. Както е
хубаво да знам, че простите действия от наша страна, имат силата да
предизвикват впечатляващи резултати. Нека не се лишаваме от този дар в този
живот. Като се научим да отпускаме тялото си, заедно с това ще се научим да
отпускаме и умът си. Когато направим така, че и двете ни полукълба да са
активни, тогава умът ни може да се програмира съзнателно с определена цел.
Ние не сме сами тук на планетата
Земя, и не е честно да не знаем(все
още), че сме свързани всички тук, като скачени съдове. А колкото повече осъзнаваме
връзката си с природата на човекът в нас, ще я използваме, като преимущество. Много малко пъти съм получавал истински
похвали за нещо през тези 35-36 години, за което буквално съм свършил. Но тази
се случи днес (01.09.2015г.) когато завърших още едно преПРОГРАМиране на нещата
в живота ми за период от 60-сет дни(веднъж 40 дни и веднъж 20-сет дни).
„Поздравления! Вече изградихте връзката. Сега сте готови да получавате
помощ от Другата Страна за себе си и за своя свят... Заслужено потупване по
рамото; сега вече разполагате с едно невидимо, но много мощно средство за
подкрепа и е време да го ползвате всеки ден!“
Ето такива поздрави буквално
променят и осмислят живота ми. Щастлив негов потребител съм, защото съм един от
хората осланящ се на интуицията си или инстинкта си. Много често съм чувал, че
нея я оприличават на Божествено вдъхновение. Какво значение има, как се наимéнова
едно и също нещо. Щастлив съм, че благодарение на него съм съ-ТВОРЕЦ и помагам
на съзидателния процес да се случва, а не му се противопоставям. Както преди
време леля Веска Ковачева от с.Джулюница ми каза, че е „само един работник в божията градина“, не разбирах много какво
точно ми казва с тези слова. Но днес след толкова години разбирам, защото
преПРОГРАМирането е програма която изживях се случи като инструкция за съ-ръботниците
в Неговата градина. Когато ние Му помагаме и Той ни помага.
Няма да скрия, че преди години
много пъти съм се „усещал“ като чужд човек сам на себе си, който следи света
само отвън... Наложи се все някой да подреди живота, талантите и красотата в
живота ми. Заради това се оказа, че аз трябва да поема тази чест. Постигайки
по-голяма толерантност към различията, ставам все по-добър с всеки изминал ден,
все по-хармонизиран за да съ-ТВОРЯвам живота си, и това което е прекрасно да го
УМНОжавам преСЪТВОРЯВАЙКИ го.
За да не се оливам и да не се
покапете докато четете, ще завърша с този прекрасен пасаж и един клип с
релаксация с моя глас: “Завършване на
Творението.Релаксация!“
...“Как започна тази промяна ли? Отговорът е много прост: започва с
вас. Като отпускате тялото си, „обездвижвате“ своя ум и изобразявате мислено
промените, които искате в живота си; когато дойдат тези подобрения, преживявате
една фина промяна в това отношение и поведението си. Очакването и вярата ви се
повишават, което ви прави щастливи, и търсите по-нататъшно подобрение.
Отпускате се, представяте си и отново идва подобрение. Очакване и вяра се
изкачват още едно стъпало нагоре.“...
(откъсче от книгата: Как да получите ПОМОЩ ОТ ДРУГАТА
СТРАНА-Силва Метод)
Няма да скрия крещящия си ентусиазъм, който се активира след два месеца и половина практикуване на природната ехолокация-Метода Силва.
Изключителен букет от най-различни въпроси и отговори се появиха в пространството пред мен. Имам рядката възможност "да отдъхна" с научаването на нещо ново(докато течеше лятото). Всъщност и това учение се оказа в отговор на едно мое запитване: "Защо йогите по линията на Крийя Йога на Бабаджи си обръщат очите нагоре?" И това разбрах най-накрая. Това е "бръмката", която ми липсваше. Да изживея пълноценно съюзът(Йога), който ми е предоставен от Вселената. Интересно нещо е този съюз, защото той не е нещо което се нарежда като пъзел или като обличане на връхна дреха, а е състояние, което се случва вътре в мен. Обичам това вътрешно поле за изява(от как се срещнах с него и го осъзнах),което изплува като истинско "Ги", винаги когато ми потрябва. Дали е вкусно да бъда в съюз с рецептата на главния готвач, ще разбирам сега-защото хубавите неща се случват сега!
Не е нужно да включвам и изключвам "шалтера си" постоянно, за да пестя от "пренос на данни" сякаш по трасето се губи част от енергията ми и знанието. Ами не! То веднъж след като осъзнаеш "своята съдба" да си генератор, просто всеки докоснал се до мен/теб благодарейки за този пренос получава Дар. Винаги. Както му е дадено, така е редно да дава и той/тя!
То извира всеки ден от мен и през аурата насища концепцията за живота ни, макар, че не всеки усвоява "Ги" на 100%, но обществото се учи да го прави. Виждам. Усещам. Живея с това...
То си е нещо семпло, лъчисто и просто. Вникването в него е 100 пъти по-качествено от колкото да се опитваме да го проумяваме, чрез логиката си.
Интересно усещане имам всеки път когато го практикувам. Хем като затворя очите си, се отдръпвам от житейската сцена, но не я отпускам. Хем се потапям в неосъзнатите си кътчета навътре в себе си, но не потъвам. Хем се сливам с Висшия Аз, за който все четем, че е от "Другата страна", но всъщност го преоткривам в себе си. И оттук нататък продължава моето пътуване отново и отново...
P.S.: Оказва се, че пътуването по вътрешния път няма край... И тук за пореден път се убеждавам, че човек разбере ли това, е започнал един дълъг процес на сливане с Вселената.
Пет... четири... три... две...
едно... Вече съм готов да продължа нататък.
И понеже пред името на г-н Хосе
Силва няма титла „академик“, „професор“ или дори „доктор“ (а и слава богу),
защото е просто човек и откривател на метод докосващ вътрешния ни необятен
свят. Създател е на мост, който е от полза напълно съзнателно и „вярно с
оригинала“ и ще е като откриване на Божията следа. И като казах слава богу се
сетих, че е хубаво да кажем, че и той е човек, като всички ни. Той е един от
народа, стигнал високо, преминал през какво ли не за да стигне името му до
„крайния“ потребител, но е бил и много „ниско долу“. Достъпен, естествен,
открит... Все качества липсващи на „оная гилдия“, която настръхва от
постиженията му... Понеже не искат да допуснат, че едно затваряне на очите и
тяхното обръщане леко нагоре из под клепачите, може да преобрази света, което когато и да бъде зачетено ще е revolution(революция). Както са се
опитвали да „привикват“ г-н Силва в
самото начало, че извършва „чудатости“ за мнозина, и използва своята формула,
която естествено „застрашава“ практиката на изброената гилдия, която го
обвиняват, че няма право... А всички изброени имат „права“ да обвиняват, но
също така имат и задължения да правят най-доброто на което са способни не само,
когато пациента е „осигурен“, и ако ли не, да носят кофи с вар 60 години...
Много е лесно да заклеймят „това/онова“, но да си свършат качествено работата не им е от полза,
ако няма „под масата“. За това ли им губят времето на мантите, да се учат на
стратегията „под масата“, от колкото в
очите да се казва всичко и да се намира постоянна резултатност. Защо едни
„хора“ нямат за цел да помагат на други себеподобни, а само да сочат с пръст
сякаш имат това право. И имат право да ползват „само адекватно тяхното
лечение“, но никога алтернативно и качествено друго... попадащо често „извън
законите“ на границите „определени“ от
хората с бели престилки, както и в
мозъка на хората...
Пет... четири... три... две...
едно...
Изминаха още 40-десет дни на
упражняване на Метода Силва. Изключително съм
преПРОГРАМИране на съзнанието;
завладян от него. Преди години
това ми изглеждаше като някакъв „алабализъм“ но днес след „продължително
узряване“ като завърших първите 40-десет дни съм удовлетворен от инвестицията
ми...и се чувствам като току що замесен хляб от Български квас! Вярно в
България липсват много материали по темата и тук-там има някакви преведени
клипове „в мрежата“ на г-н Силва, но са
оскъдни. Но пък книгите... благодарение на тях човек може да постигне също
много на дълбоко и да привлече в живота си онова, което вече посява. Харесва
ми, че целия процес изглежда като приказка, и когато се потопиш в процеса
буквално влизаш в Идеята си, но ти си главния герой. Вярно е, можеш и себе си
да наблюдаваш, като участник(и е хубаво да се режисираш сам), че няма нужда да
„носиш“ нищо от този свят в който и да било друг. Именно там където „влизаш“ чрез нивото си има
всичко(за да заснемеш своя филм), което е произлязло в този свят от хиляди хора
дали ход на мечтите си... Вярно е, че когато си „прекалил“ с израстването и си
изпреварил, както времето така и епохата
си, за поколения хора ти си чудак, но когато „времето се изживее“... всичко си
идва на мястото. Имаше миг когато ми беше попаднало следното нещо: „По-добре
жив неуспех, от колкото мъртъв шедьовър“. Е, според мен може леко да се
преобрази по следния начин: „Докато съм
жив ще създавам шедьоври вдъхващи живот, както на мен така и на околните, а
когато ме няма разни хората ще си спомнят какво ли не... едното от тях, може би
ще е някакъв малък неуспех (в дадена област). Ще им е трудно да проследят цялата картина с един поглед!!!“ В
живота на повечето хора, само като ги „поогледа“ човек отгоре до долу, му стига
да разбере, че това, което се вижда на „първо око“ не е добре... трябва винаги
да има мистика... тя изчезне ли...“прочетен вестник си“...
“Силата на нещата е във вярата и ако вярваш,
те стават, ако не вярваш, те тръгват да си търсят вярващ.“
Jose Silva-създател на Silva Method
Край
на „дългото броене“. Творецът в нас тръгва винаги от мотива за
„своята добра идея“, която я поставя на централно и видно място(в съзнанието
си), и след това я разработва във всички
посоки(записва я, рисува я, говори я и диша с нея). Дава ѝ живот
и задълбочава първоначалния сюжет. Тя може да изглежда малка в началото, но тя
расте заедно с него, както и самия човек се развива в идеята си в пъти повече.
Тогава е напълно възможно да осъзнаем, че вече не сме този, който сме били
преди да тръгнем по пътя. Луната е една и съща и на края на света, но не и ние,
особено след като сме стигнали там за да я видим...
„Нищо от това, което правите в
живота си не трябва да заслепява истината за вашия ум, като по този начин
омаловажава удоволствието от преживяването и осъществяването му.“
Лявата и Дясната страна на
нашия мозък си контактуват успешно по между си. Кои сме ние, че да му
пречим или пък да не се възползваме от
благата му 100%, като се научим да „забавяме темпото“. Това ни помага да не
правим „грешка след грешка“. Много често през годините ушите ми чуваха, че
повечето хора ползват само 3-5% от капацитета на мозъка си. Ами те на практика
с това заклеймяване са ни изкарали половината свят, че сме малоумни. А, така ли
е наистина?
Защо не можем „без разрешение“
да различаваме отделните страни на нашата природа, която все пренебрегваме?
Защо ни е толкова трудно да вземаме решения в живота си, без да не искаме
„гаранции“ от Вселената, с които по-късно да ни се подиграе?
Между другото забравих да кажа,
че само след упражняване на ума ни, можем да забележим, че минаваме
напряко(просто се осъществяват връзки,
които
ние дори не подозираме). Тогава се забелязва, че едва доловимите сигнали, който
до сега сме пренебрегвали(но все пак получавали), ще бъдат „осветявани“ и няма
да има нужда да ни “превеждат“ на „достъпен език“ както сънищата ни така и преживяванията ни в ежедневието.
от 100
до 1... 02-11 юли; от 50 до 1... 12-21 юли; от 25 до 1... 22-31 юли; 0т 10 до 1... 01-11 август;
40 дни на преброено изживяване
на програмата по Метода Силва. Тъкмо тогава дойде и идеята за: „Творчески PA.I.“
- „Plan.Action.Idea.”
“Plan” – (сутрин веднага след ставане от сън);
„Action”
–
(обед след обедното хранене);
„Idea” –
(непосредствено преди сън);
Така се озовах в центъра на
една стихия. Програмата е уникална и аз
няма да я
Двама Големи Изследователи;
разкривам тук за да може всеки, които иска, да положи усилие,
да я открие и приложи. Просто предизвиквам! Няма как да се лиша от
удоволствието три пъти на ден да не се възползвам от „потапянето“ в нивото си,
за да изживея всеки път това усещане на покой, мир и радост, почти както е в
медитация. Вярно е, че се разделям
с контакти и хора (едни влизат други
излизат), но това не ми пречи да продължа. Напротив помага ми да действам без
да се обръщам назад. Защото знам, че това не е краят, а само началото!
Изключително събитие си е да те
приветстват макар и само от редовете на книгата с думите: „Поздравления! Вие
завършихте курса. Отсега нататък сте готови да се справяте по-успешно...“
Това лично постижение не ме
прави „по-различен“, а по-качествен в редиците и колективното творчество тук на
Земята. От много години съм се включил в екипа на Твореца и съм съТВОРЕЦ,
въпреки че винаги съм бил от неговите редици, сега преминах през поредната
специализация защото съм на свободна практика. Няма нищо по-хубаво от това да
практикуваш свободно, зряло и качествено. Както бях написал преди време в
„Притчата за чистия кладенец“: няма значение на кой край на света се намираш,
хората ще те открият, защото имат нужда от твоите умения, дарби и способности,
ще те последват и ще пият от теб, защото си чист източник. Сега още
по-пречистен кладенецът ми е още по-приветлив и открит. Методът създаден от г-н
Силва изважда на повърхността способности, които се крият у всички нас. И чакат
да бъдат събудени!А, вие какво чакате?
P.S.: Освен това открих много близка прилика с
Метода Силва и Рейки терапията. Двете Учения си помагат толкова успешно в
своята центрирана идея като замисъл, която е да си помагат хората да бъдат.
Просто да Бъдат. Здрави, Щастливи и Успешни!
…и да си знаете-от сивото в главата...зависи
цветното в живота!!
„Всяка клетка от вашето тяло ще почувства разликата, щом
направите това откритие. Ще ви се стори, че “тъмните облаци” се разпръскват и яркото слънце отново започва
да грее. Значи се е върнал климатът на здравословното развитие.“
Творчески P.A.I.
Хубаво е да разбереш, да прочетеш,
как този който си приел за свои неформален учител на един етап от живота си, се
е вдъхновявал също от друг себеподобен. Хосе Силва създателя на „Метода Силва“
се е вдъхновявал много от д-р Емил Куе (Émile
Coué)
и от неговото произведение „Съзнателно Самовнушение“ - като средство за
себевладеене. А, аз обичам да намирам стъпките и да попивам нужното ми!
Д-р Емил Куе е френски психолог
и фармацевт. Роден на 26.02.1857г. - починал 02.07.
1926г. на 69г. Създател на Метода Куе(Coué)
обуславящ се на мантрата: „Всеки ден, по
всякакъв начин, аз съм все по-добре и по-добре.“Той го нарича по-скоро
ритуал, който съветва хората да го повтарят минимум 20-сет пъти сутрин и вечер.
През целия си съзнателен живот, той заявява открито, че не е излекувал никого,
а всичко, което прави е да покаже на хората как те сами да си помогнат. Силното
и съзнателно изпълнение на волята, е предпоставка за извървяване на пътя с
успех.
Понякога същинските ни влечения могат да се разкрият
чрез среща с истински майстор в дадена област.
Изключително проникновен е
факта, че Емил Куе е достигнал до убеждението, че всяка една мисъл завладяваща
умът ни, се превръща в реалност. И едно от хубавите му предписания е, че не
препоръчва „налагане на своите виждания на пациента“ в неговата работа и житейски
път, както и вижданията си за положителния аспект на лечението, което се
осъществява.
В книгата си той споделя, че
човек прилича на басейн с два отвора. През горния край басейна се пълни, а през
долния се изпразва. Горния отвор е по-голям от долния. Какво би станало, ако и
двата отвора са отворени? Никой няма да има съмнение, че басейна ще бъде винаги
празен. А, какво ще стане ако долния отвор е „заял“ и не се отваря? Басейна ще
се напълни и ще прелива... Един от неговите значителни съвети е: „Нека всеки човек държи долния отвор
затворен. Нека не хаби напразно силите си. Нека прави веднъж онова, което е
достатъчно да се прави веднъж, а не 20-сет или 40 пъти, като повечето хора.
Нека никога не бърза и винаги да помни, колко е лесна всяка работа, която му предстои
да извърши(още преди да я е започнал) и да не си слага сам ограничения с думите
„че е сложна“ или невъзможна. Ако всеки постъпва така щадящо себе си,
резервоарът на неговите жизнени сили винаги ще бъде пълен, и ще прелива, за да му
остава и за другите социални дейности.“ Не годините състаряват човека, а
неговите мисли, че остарява. Съществуват хора, които са млади на 80-сет години,
както има и такива, които изглеждат вече стари и отписали се на по 40-десет
години. Защо?
„Аз никога на никого, нищо не
натрапвам-казва д-р Куе, само им помагам да направят онова, което биха искали
да направят, но за което не са способни или са обезсърчени още преди да са
започнали.“
„Не към мен трябва да изпитвате
доверие, а към самите себе си. Защото само у вас се намира онази силя, която ще
ви излекува. Моята роля се свежда само до това да ви обуча, как да я
използвате, тази сила.“
„Всичко което се намира в нас,
е дело на нашите собствени ръце, което да не си мислят, много хора, че е дар от
съдбата.“
„Ако някои хора, с помощта на
самовнушението не постигат задоволителни резултати, това се дължи на
обстоятелството, че те не са достатъчно уверени в успеха си, или пък поради
усилие което използват. За постигане на благоприятно усещане, не трябва да има
ни най-малко напрягане, когато и да било. Последното е необходимо за развиване само на
волята, но в този случай тя трябва да бъде оставена на страна. Тук в най-голяма
полза и приоритет е вашето въображение, с което е редно да се научите да
боравите...“
„В противоположност на
разпространеното мнение ще спомена, че физическите заболявания значително
по-лесно се лекуват, от колкото душевните недъзи.“
„Действие оказва не лицето,
което ни произвежда внушението, а
метода...“
Съвети
и указания на д-р Куе за учениците и последователите:„Правилата,
които трябва да спазвате за постигането на благоприятни самовнушения „върху
болния“, са твърде кратки, но напълно достатъчни, ако се изпълняват точно:
необходимо е ние самите да сме уверени в себе си, и това да се усеща в тонът на
гласът ни, когато говорим; да използваме най-прости изказни средства и думи, за
да обясняваме всичко в разговора; да бъдем
настойчиви в своите методи, но никога натрапващи, в разговора с хората,
както и да усещат силата и вярата ни, в методите ни... Моето методическо
внушение произнесено с монотонен глас, предизвиква у хората леко дремливо
състояние, даващо възможност на думите ми да проникнат в тяхното безсъзнателно
Аз, без филтрация. Старайте се да предизвикате у пациента доверие и приятелска
нотка на значимост. Тогава това помага много, защото сякаш интуитивно пациента
„се отключва“ и вниманието му е насочено изцяло към вас с доверие и разбиране.
Д-р Куе много пъти споменава, че "не обича" да говори празни приказки, както и да му говорят такива и да му губят
времето(тук в тези думи намерих нотка прилика и интуитивно ме
докосна с тях, защото аз постъпвам по същия начин). В
своята практика разбрах много неща, но това, че едно внушение, колкото е
по-кратко, толкова повече работа върши и има изключителна сила, която се влива
в болния. Формулата ми: „всеки ден, във
всяко едно отношение ми става все по-добре и по-добре“ обхваща практически
всичко, от което се нуждаем. Аз никога не позволявам на пациента да се жалва
пред мен, както и аз не подсилвам жалването му, чрез окуражаване. Не! Може да
ме мислят за жесток, но аз правя това в полза на интересите на пациента, макар
той да не съзнава това веднага, защото ако аз го правя, той се отпуска, потъва
и аз вредя повече,от колкото да помогна!!! Запомнете
го това нещо, добре! Колкото човек иска да направи нещо и си представя, че
не е способен да го направи, сигурно ще направи така, че ще съботира
собствените си желания и планове, благодарение на собствените си съмнения и
страхове с цел оправдание, след това!!! „Онова
което се случва в нашия физически свят е същото както и в нашата психика.
Вредните мисли, които генерираме са своего рода „пропасти“ предизвикващи
падението на този, който не вярва в себе си и не умее „да се задържи“.“
Винаги когато си казвате, че дадено нещо можете да го направите, защото искате
да го направите и не „влагате усилие“ в това си начинание, непременно ще
постигнете желания резултат. Повтарянето на формулата ми „всеки ден, във всяко едно отношение ми става все по-добре и по-добре“сутрин
и вечер е причината за ползите в оздравяването и излекуването на всичко в
живота ви, което ще се дължи не на надеждата, а на вашата силна увереност и
вяра.
Основно пояснение към неговия
метод в едно изречение. Които го разбере, ще разбира цялото послание, което той
отправя в тази негова мантра: "При внушението е много важно да се изключи
напълно волята, и да се обърне цялостния поглед към въображението, за да се
избегне конфликта помежду им, в който
волята губи-винаги."
Силата е вътре във вас. Всеки
може да приспособи „Метода на д-р Куе“ към своя житейски път. А пълната
приложимост на тази сила, променя целия живот на човека.
„Всеки ден, във всяко едно отношение, ставам
все по-добре и по-добре!“Тази формула сякаш е изгубения ключ към
порталът на успешния и качествен живот, който всички бленуваме, а не търсим.
Веднъж отворили се, живителните сили се активират, духът се ободрява, а животът
тръгва в посока на изобилие и благоденствие. Изговарянето сутрин на мантрата се
превръща „в килим“, по който стъпваме, макар и плахо в началото и успяваме във
всяка своя крачка след това, а вечер е като завивка, с която се застиламе, за
да се предадем в ръцете на Великия Дух и да продължаваме да творим с помощта на
въображението си, нашата реалност.
...Значи „проблема“ не е в това, че твърде
много или твърде бързо се развиваме или съзряваме, а в това, че “сме изтървали” времето през
което сме могли да се научим да правим нещата по „правилният начин“ макар и
бавно, когато сме били още деца. За целта „времето ни“ е било запълнено по
стереотип на родителите и понеже тяхното
„е загубено“, нашето не може да е
спечелено или намерено, същото е и с образователната система. За това, каква
полза от първите 7 години от нашето „порастване“, преди да „тръгнем“ на
училище, ако „те липсват“ и не са
пълноценнии не са свързани с нашето израстване. Как да се върнем един
ден в детството си, ако „него го няма“ и сме преминали гратис през него. Къде
сме загубили смисъла на събуждането сутрин и заспиването вечер. Едните не искат
да стават-сутрин (защото са „изсмукани от тия нови технологии), а другите не
виждат смисъл да си почиват-вечер (защото недостига на реалност не им отпуска примката,
в която доброволно родителите са разрешили да се впримчат децата им, защото
така са „послушни“) и т.н. и т.н... А
ключа е в самото забавяне и намиране на нишката, която сме „изпуснали“ по ред
фактори... да не кажа причини!!!
Слушайки филма (Овладяване на изкуството да манифестираме) с гостуването на д-р Уейн Дайър на една сцена и говорейки повече от час, аз бях
завладян, мотивиран, засилен и т.н... както и накрая на клипа извадих превода
на това, което той прочете от една книга(само не разбрах дали е негова или
чужда)...това по-долу е текста и е изключително да заспиваш с него, сякаш сам
си препрочиташ приказка, когато няма кой да го стори за теб...заповядайте!
Ако не сте готови да учите, никой не може да ви
помогне.
Ако сте решени да учите, никой не може да ви спре.
„Аз знам, че съм чиста душа, че винаги съм бил и винаги ще бъда.
Има вътре в мен едно място на доверие, спокойствие и сигурност, където всички
неща се знаят и разбират. Това е
Универсалния разум. Господ, от който аз съм част и който откликва на това,
което му поискам. Този Универсален Разум, знае решението на всичките ми
проблеми. И дори сега отговорите бързат към мен. Няма нужда да се притеснявам
за тях. Когато времето е дошло отговорът ще бъде тук. Давам проблемите си на
великия разум на Господ. Пускам ги, сигурен че правилните отговори ще се върнат при мен тогава, когато ми трябват. Чрез
великия закон на Привличането, всичко от което се нуждая за моята работа и
изявяване ще дойде при мен. Не е задължително да вярвам в това, а само да
вярвам. Според силата на моята вяра, съдбата ми ще се разгърне. Виждам ръката
на Божествения Интелект навсякъде около мен. В цветето, в дървото, в поляната.
Аз знам, че интелекта, който е създал всички тези неща е в мен и около мен и аз
мога да го призова при най-малка нужда. Аз знам, че моето тяло е манифестация
на чист дух(душа). И тази душа е перфектна, както и моето тяло също е
перфектно. Радвам се на живота, защото всеки ден ми носи демонстрация на силата
и магията на вселената и мен самият. Аз съм сигурен, Аз съм ведър, Аз вярвам и
няма значение каква пречка или нежелано обстоятелство има на пътя ми, аз
отказвам да го приема. Защото не е нищо друго освен илюзия. Не може да има
никаква пречка или нежелано обстоятелство за Ума на Господ, който е в мен,
около мен и е в моя услуга сега.“
Всеки има избор да бъде домакин на Господ или да е в плен на
своето Его. Избора е наш/ваш!
