... И когато седна на него, огледа се и погледна в огледалния образ на кладенеца под него. Запита се: Защо след като си толкова чист, никой не пие от теб? Защо хората не те докосват, след като си толкова свят? Защо Си толкова Красиво облечен в камъни предпазващ водата От завиране (в тази пустиня) и я правиш ледено студена?
Тогава кладенеца отговорил: Ще ти отговоря честно пътнико. Когато вилняха бури от пясък, се опита да ме засипе, но се утаи на дъното Ми. Когато бяха човешките войни за власт, почти ме бяха пресушили за да поят стадата. Но когато мислите на всички за сушата, болестите и гладът по тези земи ме застигна бях отровен и безвремието се настани трайно в моята околност. Единствено тъмната и непрогледна нощ се редуваше с жаркия и изпепеляващ ден. Така много дълго "време" стоях сам, но не бях самотен. В мен се оглежда луната заставаща над мен, а слънцето от където и да искаше да влезе все някой лъч го избиваше на съчувствие, че съм така самичък.
Но седна веднъж един странник върху мен и стоя дълго "време", гледаше в мен и усещаше какво ми има. Протегна ръце и каза: По жива вода от тази не бях пил. Така нарече моята отровена частица за радост на света и усетих дланите му топли, как ме пронизваха от началото ми та чак до края.Тогава в тишината усетих приближаване на тихи стъпки и се запитах: От къде този интерес към мен, щом бях толкова "време" забравен.
Заслушах се как странника заговори на самарянката и с ведър глас и казваше, че тук водата е с вечен живот, и който пие от нея няма да усеща повече жажда! Когато един кладенец е чист, хората винаги знаят това, усещат го и нещо ги тегли към него. Той не прави нищо освен да си стои на мястото с векове. Просто е всичко!
Благодарих на Вечността, че изпрати сила която да пречисти оставената ми "отрова" от човешката следа върху мен. Пречистен и леден зачаках хората да ме открият с помощта на вечността.
Христо от Лясковец
