Първия SPA продукт: SeA gracias Relax XXI

Здравейте, аз съм Христо от Лясковец и чрез моят продукт, които съм създавал помагам на дамите да са значително по-свежи и с хармонична здрава визия, която да ги радва и да им носи удовлетворение. И вместо да се „защитават“ от вятър и слънцето, както и природата като цяло, те могат да изразят себе си, чрез избора си. Не, казвам, че работя само с жени, но на моменти те са по-активната част, която е заангажирана с външния си вид и гледа наистина да създава постоянно и запомнящо се впечатление. Масажния крем “SeA gracias Relax XXI” е нов продукт с тенденция, която си проправи път. Плътността му е лека, но усещането е за истинско присъствие върху кожата, както на лицето, така и по тялото. А когато се нанася на косата, тя запазва истинската си същност...през сезоните. Серията SPA на която е първи представител, масажния крем, създава желан комфорт при употреба и това създава вакуум от търсене, което е стремеж към опознаване на нови и нестандартни подходи... както от страна на създателя му, така и на ползващите го, дами!

Няма да скрия, че не ползвам външна лаборатория, а вътрешна. Не ползвам излишни неща като помещения, които да заемат площ с паяжина,освен дистрибуцията на пласмента, която ми е в полза. Целия процес се случва далеч от светския шум и е лишен от всякакви „нетърпеливи надзъртания“. От как се докоснах до „Другата Страна“,намалих времето и желанието си да си губя времето в гледане на „вредни емисии“. Но пък имам желание да си затварям очите по три пъти на ден за да влизам в новооборудваната творческа стая, в която  имам всичко, от което се нуждая и виждам живо всичко, онова от което се нуждая. От карфица, до монитор за изследвания на показатели. Не работя с персонал (за сега), но единствено ползвам доставчици и дистрибутори. Използвам и своето „духовно ухо“, с което слушам мелодичния нюанс на Творческото начало, от където идва всичко. Създавам  продукти от висок клас, които започнаха да запълват една ниша, която просто не е била забелязана до сега(но това не ме интересува,кой колко (до)вижда). Аз започнах да я ползвам с голям ентусиазъм и това ми даде първата кофа „студена вода“, за да се опомня къде съм. С глава високо „в облаците“ заради „облачните услуги“ от където идва информацията ми, която предлага живота и здраво стъпил на земята, но крачейки по нея с цел. Докато спя(„работя“), а на сутринта докато работя(си „почивам“)! И когато ставам "рано" (за някого, но не и за мен) свършвам всичката "важна" работа, която съм си "създал" и чрез която генерирам продуктите си, книгите, статиите, срещите и заявките на клиентите, а и нека не забравяме, че и аз самия съм клиент на за много други услуги... Когато се обърна и погледна часовника и é едва 10:00 часа ми се струва, че е минало повече време(ето тук е "уловката" на ранното ставане), а аз съм "сколасал" с всичко "важно" защото съм го подредил още по време на оперативката... няма да дърпам нищо за "опашката", но когато свърша всичко се оказва, че винаги може и още неща човек да поеме... Но както казвам много пъти в различни ситуации, че Светлата част на денят започва от Тъмната част на нощта, която е нужна на тялото, душата и мозъка ни, които са в симбиоза и се сплотяват, чрез-здрав сън! Докато спя(„работя“ в творческата работилНица-Работил в Ница), а на сутринта докато работя си „почивам“!  Наистина тъкмо тогава мисля, че има "смисъл" човек да създава повече време за себе си, не като го "разтегля", а като го подрежда и след това блажено да се възнагради на време с кафе, бонбон, парче кейк/торта и т.н... а защо не и див секс! И те така. Ето и такива „късмети“ ми се падат, от ранното кафе: "Ако за обикновения човек, познанието е фенер, който му показва пътя, то за гения е слънце, което му разкрива целия свят." - Шопенхауер

На скоро ме попитаха: „как успявам да съвместя всичките тези неща, който правя и как ми стига времето“? А отговора ми е много прост. Според мен нещата, с които се занимавам за мен (не)са много (може и още), но пък ми доставят истинско удоволствие и ми запълват графика до максимума му. Освен това всичко постигащо от мен е това, което изглежда много в очите на хората, е така защото всичко е подредено и има своята последователност. Нищо не е на куп. Първо едно, после друго и т.н... Благодарение на тази последователност стъпка по стъпка нещата се виждат мащабно. Хаоса никога не се вижда като обем, той си е „въздух под налягане“ и образува на ползвателя му само „кълба“ от нерви.

HR(Human Resources) – Човешки ресурси. 

Творчески P.A.I.

„Всяка клетка от вашето тяло ще почувства разликата, щом направите това откритие. Ще ви се стори, че “тъмните облаци” се разпръскват и яркото слънце отново започва да грее. Значи се е върнал климатът на здравословното развитие.“

Творчески P.A.I.

Хубаво е да разбереш, да прочетеш, как този който си приел за свои неформален учител на един етап от живота си, се е вдъхновявал също от друг себеподобен. Хосе Силва създателя на „Метода Силва“ се е вдъхновявал много от д-р Емил Куе (Émile Coué) и от неговото произведение „Съзнателно Самовнушение“ - като средство за себевладеене. А, аз обичам да намирам стъпките и да попивам нужното ми!

Д-р Емил Куе е френски психолог и фармацевт. Роден на 26.02.1857г. - починал 02.07. 1926г. на 69г. Създател на Метода  Куе(Coué) обуславящ се на мантрата: „Всеки ден, по всякакъв начин, аз съм все по-добре и по-добре.“ Той го нарича по-скоро ритуал, който съветва хората да го повтарят минимум 20-сет пъти сутрин и вечер. През целия си съзнателен живот, той заявява открито, че не е излекувал никого, а всичко, което прави е да покаже на хората как те сами да си помогнат. Силното и съзнателно изпълнение на волята, е предпоставка за извървяване на пътя с успех.

Понякога същинските ни влечения могат да се разкрият чрез среща с истински майстор в дадена област.

Изключително проникновен е факта, че Емил Куе е достигнал до убеждението, че всяка една мисъл завладяваща умът ни, се превръща в реалност. И едно от хубавите му предписания е, че не препоръчва „налагане на своите виждания на пациента“ в неговата работа и житейски път, както и вижданията си за положителния аспект на лечението, което се осъществява.

В книгата си той споделя, че човек прилича на басейн с два отвора. През горния край басейна се пълни, а през долния се изпразва. Горния отвор е по-голям от долния. Какво би станало, ако и двата отвора са отворени? Никой няма да има съмнение, че басейна ще бъде винаги празен. А, какво ще стане ако долния отвор е „заял“ и не се отваря? Басейна ще се напълни и ще прелива... Един от неговите значителни съвети е: „Нека всеки човек държи долния отвор затворен. Нека не хаби напразно силите си. Нека прави веднъж онова, което е достатъчно да се прави веднъж, а не 20-сет или 40 пъти, като повечето хора. Нека никога не бърза и винаги да помни, колко е лесна всяка работа, която му предстои да извърши(още преди да я е започнал) и да не си слага сам ограничения с думите „че е сложна“ или невъзможна. Ако всеки постъпва така щадящо себе си, резервоарът на неговите жизнени сили винаги ще бъде пълен, и ще прелива, за да му остава и за другите социални дейности.“ Не годините състаряват човека, а неговите мисли, че остарява. Съществуват хора, които са млади на 80-сет години, както има и такива, които изглеждат вече стари и отписали се на по 40-десет години. Защо?

„Аз никога на никого, нищо не натрапвам-казва д-р Куе, само им помагам да направят онова, което биха искали да направят, но за което не са способни или са обезсърчени още преди да са започнали.“

„Не към мен трябва да изпитвате доверие, а към самите себе си. Защото само у вас се намира онази силя, която ще ви излекува. Моята роля се свежда само до това да ви обуча, как да я използвате, тази сила.“

„Всичко което се намира в нас, е дело на нашите собствени ръце, което да не си мислят, много хора, че е дар от съдбата.“

„Ако някои хора, с помощта на самовнушението не постигат задоволителни резултати, това се дължи на обстоятелството, че те не са достатъчно уверени в успеха си, или пък поради усилие което използват. За постигане на благоприятно усещане, не трябва да има ни най-малко напрягане, когато и да било.  Последното е необходимо за развиване само на волята, но в този случай тя трябва да бъде оставена на страна. Тук в най-голяма полза и приоритет е вашето въображение, с което е редно да се научите да боравите...“

„В противоположност на разпространеното мнение ще спомена, че физическите заболявания значително по-лесно се лекуват, от колкото душевните недъзи.“

„Действие оказва не лицето, което ни произвежда  внушението, а метода...“

Съвети и указания на д-р Куе за учениците и последователите: „Правилата, които трябва да спазвате за постигането на благоприятни самовнушения „върху болния“, са твърде кратки, но напълно достатъчни, ако се изпълняват точно: необходимо е ние самите да сме уверени в себе си, и това да се усеща в тонът на гласът ни, когато говорим; да използваме най-прости изказни средства и думи, за да обясняваме всичко в разговора; да бъдем  настойчиви в своите методи, но никога натрапващи, в разговора с хората, както и да усещат силата и вярата ни, в методите ни... Моето методическо внушение произнесено с монотонен глас, предизвиква у хората леко дремливо състояние, даващо възможност на думите ми да проникнат в тяхното безсъзнателно Аз, без филтрация. Старайте се да предизвикате у пациента доверие и приятелска нотка на значимост. Тогава това помага много, защото сякаш интуитивно пациента „се отключва“ и вниманието му е насочено изцяло към вас с доверие и разбиране. Д-р Куе много пъти споменава, че "не обича" да говори празни приказки, както и да му говорят такива и да му губят времето(тук в тези думи намерих нотка прилика и интуитивно ме докосна с тях, защото аз постъпвам по същия начин). В своята практика разбрах много неща, но това, че едно внушение, колкото е по-кратко, толкова повече работа върши и има изключителна сила, която се влива в болния. Формулата ми: „всеки ден, във всяко едно отношение ми става все по-добре и по-добре“ обхваща практически всичко, от което се нуждаем. Аз никога не позволявам на пациента да се жалва пред мен, както и аз не подсилвам жалването му, чрез окуражаване. Не! Може да ме мислят за жесток, но аз правя това в полза на интересите на пациента, макар той да не съзнава това веднага, защото ако аз го правя, той се отпуска, потъва и аз вредя повече,от колкото да помогна!!! Запомнете го това нещо, добре! Колкото човек иска да направи нещо и си представя, че не е способен да го направи, сигурно ще направи така, че ще съботира собствените си желания и планове, благодарение на собствените си съмнения и страхове с цел оправдание, след това!!! „Онова което се случва в нашия физически свят е същото както и в нашата психика. Вредните мисли, които генерираме са своего рода „пропасти“ предизвикващи падението на този, който не вярва в себе си и не умее „да се задържи“.“ Винаги когато си казвате, че дадено нещо можете да го направите, защото искате да го направите и не „влагате усилие“ в това си начинание, непременно ще постигнете желания резултат. Повтарянето на формулата ми „всеки ден, във всяко едно отношение ми става все по-добре и по-добре“ сутрин и вечер е причината за ползите в оздравяването и излекуването на всичко в живота ви, което ще се дължи не на надеждата, а на вашата силна увереност и вяра.

Основно пояснение към неговия метод в едно изречение. Които го разбере, ще разбира цялото послание, което той отправя в тази негова мантра: "При внушението е много важно да се изключи напълно волята, и да се обърне цялостния поглед към въображението, за да се избегне  конфликта помежду им, в който волята губи-винаги."

Силата е вътре във вас. Всеки може да приспособи „Метода на д-р Куе“ към своя житейски път. А пълната приложимост на тази сила, променя целия живот на човека.

            „Всеки ден, във всяко едно отношение, ставам все по-добре и по-добре!“ Тази формула сякаш е изгубения ключ към порталът на успешния и качествен живот, който всички бленуваме, а не търсим. Веднъж отворили се, живителните сили се активират, духът се ободрява, а животът тръгва в посока на изобилие и благоденствие. Изговарянето сутрин на мантрата се превръща „в килим“, по който стъпваме, макар и плахо в началото и успяваме във всяка своя крачка след това, а вечер е като завивка, с която се застиламе, за да се предадем в ръцете на Великия Дух и да продължаваме да творим с помощта на въображението си, нашата реалност.

Притча за сълзите, който ни спасяват...

Един ден всичко беше вече загубено. Той седна на земята, подпря гърба си на стената, която единствено беше останала, върху която проектираше своята мечта....но. Така плачейки три дена и три нощи, с наведена глава, защото беше изгубил всякаква надежда, нещо го побутна по загорялата  кожа на кракът му. Не му обърна внимание първия път, но се повтори няколко пъти и тогава той вдигна изнемощялата си глава и погледна, че някакво шише го беше докоснало, а водата беше толкова придошла, че то беше дошло по вода.

Той искаше помощ от къде ли не, за да постигне своята мечта, но никой нищо не стори за него. Дори му се присмиваха и го подмятаха, кой от където свари. Сломен, забравен и безсилен той заплака. Реката, която минаваше покрай селото, беше далече, а той се чудеше, кога и как тя бе вдигнала своето ниво, за да може да дойде тази бутилка.

Много, много не изгаряше от желание да я вземе, но нещо от вътре го подтикна да го стори. Бавно размърда схванатото си тяло и с дясната си ръка вдигна бутилката от водата. Видя, че има нещо вътре и махна корковата тапа от гърлото ѝ. Макар и не от първия път успя да извади някакъв лист с текст написан вътре. Отвори го и мислено го прочете, без да мърда устните си:

„Колкото и да плачеш, нищо няма да промениш с това. Знаеш, че след всяко наводнение остава тиня, а когато е суша, няма капка вода. Също така когато имаш нужда от помощта на някого и я получиш от друг, не я отхвърляй, защото когато водата придойде ти ще потънеш очаквайки помощ само от едно място, а тя идва от друго. За това приемай и отдавай не се ангажирай само с едно рамо и то конкретно, което смяташ, че ще ти помогне. Но също така никога не забравяй, че ако имаш нужда от помощ, тя ще дойде едва тогава, когато твоите закачени рамене, за тялото ти  се размърдат и ръцете ти чувствайки силата, работят на пълни обороти. Бих ти казал, че има Бог, на този свят, който ще ти помага винаги, но също така бих ти казал, че ако чакаш само неговата помощ без ти да тръгнеш към него, най-вероятно ще продължаваш да търсиш, а той ще минава покрай теб, и ти няма да го забележиш. Знаеш ли, защо е така. Защото ти ще търсиш това, което са ти казали други преди теб, който дори не са го виждали. Защото за тях чудото е събитие, което са чули, от хора преди тях, които пък никога не са го виждали...За това е хубаво да плачеш, но не забравяй, че сълзите ти могат да „наводнят“ света около теб и по вода може да доплува решението на твоя проблем. Най-малко би го очаквал и би подозирал, че някой на другия край на света ще е написал послание за помощ, а докато дойде при теб, то ще е се е превърнало в спасителен пояс, за теб самия.  Хубаво е да създаваш връзки чрез водата, които биха те отвели на неподозирани места и биха те окъпали, пречистили и освежили... А когато вече нищо не ти тежи, ти би станал от мястото си и би направил първите си крачки след много време. Не се страхувай да опитваш, и знай, че колкото и да ти е трудно сега, това е само малка част от нерешен проблем. Плувай в реката, която сам изплака или греби. По някога ще ти се струва, че си срещу течението, но това не трябва да те отказва да продължаваш...Научи се да правиш, каквото можеш с каквото имаш под ръка. А, ако нямаш нищо друго, ползвай само ръцете си, те също са инструмент, прикрепени към рамената посредством цялата им дължина. Живота също е полезен инструмент. Използвай го!“

За това плачете, изливайте, пречиствайте се, не се сдържайте, защото не се знае, какъв дар ще получите докато вие „наводнявате“ земята, някой има нужда от влагата ви. Докато вие страдате, други порастват облагородявайки ги се чрез вашите сълзи. Освобождавайте се, за да може и други да продължат да ги има...

P.S.: Това се роди най-спонтанно по време на разходката ми в гората в 6:30 сутринта на 18.07.2015г събота. Докато вървях, дишах, оглеждах се и някак „от нищото“ дойде това. Не знам, разказче ли е, притча ли е, но е доста поучителна. Малко ми напомня за мен самия...но няма да разказвам излишно нищо.

РавноСМЕТКА!

В този свят много неща не са наред! Когато кандидатстваш за работа ти искат навсякъде „стаж“ по специалността, умения и т.н., но много трудно ти дават шанс(не възможност) да го натрупаш! За да бъдеш издаван автор, трябва да си се прочул предварително(по някакъв си начин-все един какъв) и тогава „големите“ издатели са склонни да те издават. А новобранците понеже нямат стаж, известност, или издадени книги преди това, какво да правят? Не дават шанс, но всеки иска  да си на нивото на „известен автор“ за да те доят и чрез него да изкарват заплатите си...

Когато господата „бизнесмени“, „работодатели“ и книгоиздатели не проумеят, че всеки един за да ги търси точно тях поне би искал да се научи да е добър в областта си/им. Тези неща се учат от практиката чрез нея, а не чрез просене на милостиня... Всеки иска „добър персонал“ и със скоростта на светлината да бъде обслужен като клиент, а 50 години след това заплатата е една и същата както в началото. Нищо, че стандарта се е сменил 25 пъти през това време и цените са раздирали сърцето на работещия. И когато човек изгуби стимул и смисъл си казва: „за толкова пари, толкова работа!“ и омагьосания кръг  започва да се върти. Няма стаж, няма обноски, няма табят и култура, но пък има „образование“ по което „отговаря“ за дадена позиция наречена кисел гъз.... За такива имам специални кремове(от фабриката ми)!!!

Кога и как достигнахме до подмяна на ценностите, че като „учиш ще сполучиш“ без чичо владика, без хора „зад теб“ или връзки. А кой ще работи през това време? Защо все трябва да си „някой на някого“ за да работиш „определената искана работа от теб“. Каква демокрация, каква интеграция, каква социализация, какъв свободен пазар на труд и действията. Като постоянно ни натякват, че „творчеството“ е абстрактно изкуство, а да си писател, работник и т.н. е работа. А после безработицата варирала. Ту я има, ту я няма или е борба за оцеляване.

От много години разбрах, че в този свят  милиони хора се занимават с неща, които не разбират или пък ги‚ разбират "прекалено", но погрешно и водят хората на сляпо. А относно стажа е повече въпрос на „голям език“ и други анатомични особености  с импланти от колкото на премрежен поглед от сълзи за парче хляб...

Дано сърцата ви „дами и господа“ са запазени след този разрив на разкрита истина, но се замислете, какво правите или не правите??!!!

Без значение от коя точка на света сте, без значение в какъв цвят сте оцветени от природата, ние всички сме човешки същества и би било добре да се държим като такива един към друг. Защото днес вие гледате от високо, а след това вас ще ви гледат от високо само веднъж, след като сложат пръста над очите ви!И повече не ще се сетят за вас!!!

                                                                                                                                        @мин

Антивирусна програма в книгата:Игра за 66.000.000$

Най-често срещания поздравителен адрес към всеки мозък дръзнал да се докосне до книгата: "

Игра за 66.000.000$". Този текст на няколко пъти се повтаря в книгата за да се знае, че ако има нещо, което "не е наред" би било добре да си отстраним сами... Сами,казах!

Есенен етюд...

Тази сутрин в 6:12 попаднах на една статия… В статията се говореше за спокойствието за вътрешният мир и едно нещо,което ме зарадва-отключи спомен по него… Да прегърнеш дърво и да се оставиш и в неговата прегръдка-защото и то ще те прегърне.

По този повод днес когато се разходих в гората си позволих да прегърна едно дърво до мантинелата на пътя и да ме снимат като малко доказателство. Доближих си главата за да е като истинска прегръдка и очаквах и самото дърво да ме прегърне физически, както аз, но не стана така. Може би прегръдката е под някаква друга форма, която още не ми е понятна…

От сутринта когато прочетох статията се замислих много над това събитие и когато го сторих продължих отново да съм в него. И само не разбрах аз ли съм част от него или то е част от мен…

За сега това остава не разгадано от мен…

Поличба от днес...03.08.2012г.

Поличба: Докато гледах картата във фейса се загледах какво е маркирано...стана ми странно, защото ми предстои да ходя до Израел а на картата беше маркирано точно това. Лясковец-София-Израел....е,ко да кажа повече...
 Предстои ми, защото имам да завършвам книгата си "Галилейския учител" и предусещането ми за там не ме лъже. Благодаря на Вселената за този дар, колкото и малък да е сега на картата ме делят едни 3484км. Въобще не ме притеснява, защото това е свързано с прекрасно мое изживяване и страст...
Благодаря ти....

там където...

голяма и сърцата 

Където има голяма любов, винаги стават чудеса.

босо-то ходене

Босото ходене.

бос в снега

Имам рядката възможност да ходя бос, през пролетта /по росата/, през лятото /по градината, докато се поливат и обгрижват плодовете и зеленчуците/през есента/, по вече застиващата земя/, и зимата/в снега/.

С изучаването на рефлексологията, като  не само терапия и масаж, а като начин на живот, мога да си позволя да ходя бос на всякъде и да си правя масаж на ходилата ежедневно. Кожата на ходилата ми е мека и сякаш обгрижвана, но не от човешка ръка/и химия/, а от природата. Росата, водата, дъждът, снега, това е все природни дарове, който може би, би трябвало да използваме, като нещо, което ни изгражда и прави жизнени и здрави, а не да се боим от тях.

Това спада към закаляващите процедури, но е важно да се знае. От как се посветих на това чух, какво ли не от типа на: „Обуй се, че ме излагаш”, „Не те ли е срам да ходиш бос”, „Нямаш ли пари за чехли”. Изненадах се, че свързват босото ходене с признак на бедност, а никога  с признак на здраве и радост.

Сега в двора на къщата, когато завали сняг имам рядката възможност да ходя бос, да изпитвам наслада, и въобще не се вълнувам от това дали някой ме е видял да ходя бос. Аз съм щастлив, че си го позволявам да го направя, защото искам да съм жив и здрав. И когато нямам възможност да намеря подходящ масажист/да разбира това, което прави/, аз намерих с годините подходящ заместител. ХОДЕНЕТО БОС В/У РАЗЛИЧНИ АГРЕГАТНИ СЪСТОЯНИЯ НА ВОДАТА, КОЯТО Е ОСНОВЕН ИСТОЧНИК НА ЖИВОТ.

Христо от Лясковец!

Нещо истинско за теб

за теб приятелко
кликни тук

Нещо истинско/и съвсем прясно от вчера вечерта/. Моя скъпа приятелка писателка, ми писа вчера, че има проблем с нещо много коварно и потресаващо. Може би доброкачествен, може би не. Там някъде на яйчника от едната страна/не спомена къде/. Изненадах се, че чак сега ми споделя, но явно е усетила, че може да ми каже чак сега. Понеже в разговора си с мен, тя спомена, че не е искала да натоварва никога „със своята орисия”.

Без да я съдя и обвинявам и предписах да изпълнява ежесекундно една мантра, която наистина прави чудеса. Колкото повече толкова повече. Мантруването е много важно в такъв момент, защото осъзнаването на словото е от първостепенна важност-макар и чак сега. Страх, паника, и какво ли още не бушува в нея сега. Предстои и да бъде оперирана, и после, ако не върви по план всичко, може да загуби и матката си, а иска още деца. Това, какво иска в този миг е сякаш без значение относно децата. Но завръщане, към себе си би трябвало да е основен мотив за намиране на покой, мир и спокойствие в душата, за да намери пътя и към здравето си.

Скриването на проблема, не го прави по-малък. Страхуването от него, също. За това мисля, че изправянето пред огледалото и поглеждане на истината в него със собствените си очи е от жизнена необходимост. Водата, огледалото, смехът, чистия въздух, ритмичното/йогийско/ дишане и вярата в собствените сили са само една малка част на личните ни инструменти, с който  можем да се съюзим и да победим това нещо, което сами сме си причинили.

Имах рядката възможност докато говорех с нея, да се видя от страни и да се погледна, как да вам съвет на човек нуждаещ се от помощ, която да е помощ на мига, не утре или само обещана някъде далеч в бъдещето. Споделих и, че самата мантра е пречистваща, изчистваща, почистваща душата и от там всичко си се нарежда/сякаш от само себе си, колкото и странно да изглежда това/. Говорех от опита си на човек докоснал се до много случаи, но и казах, че аз не мога да и наблюдавам и контролирам/хилядите мисли на ден/мислите, който идват и си отиват в нея. Но и казах конкретни неща, че ако направи „това и това” без да го обвързвам с краен срок и награда, ще постигне желаното нещо „О”свободеността от осъзнатия и настигнал я проблем в тоя миг. Както с моя приятел си говорим, че ние си ги говорим тия неща и освен това си им влияем пряко и те си се повлияват наистина, не са само празни приказки. Самото концентриране на енергията с цел взаимопомощ подтиква и възражда живителните сили на организма да се самоизцели. Аз в никакъв случай, не правя „не поискани добрини”, защото те са също „наказуеми” от енергията управляваща живота ми. От как работя с енергията научих много неща, но не помогнах на всички, защото това нее като да се стоплиш на огъня до печката а дълбок кармичен процес обвързан с много съществени неща относно процеса на живот. Давам кофата  и показвам кладенеца, но в никакъв случай не давам въжето. Потруди се и отдай своят труд на себе си. Постарай се да бъдеш по-добър относно себе си сега, не утре и в други ден. Днес и сега имаш възможността за да създадеш началото на чисто нов миг на радост в своя живот. Бъди жив и здрав сега.

Аз съм Христо от Лясковец и те обичам приятелко! Винаги можеш да разчиташ на мен, дори и да ти се наложи да поискаш повече вратата ми е отворена за теб, както ти споменах не веднъж. Радвам се, че ми имаш доверие/макар и да не знам, как съм го спечелил, аз ти подарих само една книга в е-вариант/.