Живот извън „кафе-пауза(та)“

г-н Хосе Силва -изключителен и велик човек;

Пет... четири... три... две... едно... Вече съм готов да продължа нататък.

              И понеже пред името на г-н Хосе Силва няма титла „академик“, „професор“ или дори „доктор“ (а и слава богу), защото е просто човек и откривател на метод докосващ вътрешния ни необятен свят. Създател е на мост, който е от полза напълно съзнателно и „вярно с оригинала“ и ще е като откриване на Божията следа. И като казах слава богу се сетих, че е хубаво да кажем, че и той е човек, като всички ни. Той е един от народа, стигнал високо, преминал през какво ли не за да стигне името му до „крайния“ потребител, но е бил и много „ниско долу“. Достъпен, естествен, открит... Все качества липсващи на „оная гилдия“, която настръхва от постиженията му... Понеже не искат да допуснат, че едно затваряне на очите и тяхното обръщане леко нагоре из под клепачите, може да преобрази  света, което когато и да бъде зачетено ще е revolution(революция). Както са се опитвали да  „привикват“ г-н Силва в самото начало, че извършва „чудатости“ за мнозина, и използва своята формула, която естествено „застрашава“ практиката на изброената гилдия, която го обвиняват, че няма право... А всички изброени имат „права“ да обвиняват, но също така имат и задължения да правят най-доброто на което са способни не само, когато пациента е „осигурен“, и ако ли не, да носят кофи с вар 60 години... Много е лесно да заклеймят „това/онова“, но да си  свършат качествено работата не им е от полза, ако няма „под масата“. За това ли им губят времето на мантите, да се учат на стратегията  „под масата“, от колкото в очите да се казва всичко и да се намира постоянна резултатност. Защо едни „хора“ нямат за цел да помагат на други себеподобни, а само да сочат с пръст сякаш имат това право. И имат право да ползват „само адекватно тяхното лечение“, но никога алтернативно и качествено друго... попадащо често „извън законите“  на границите „определени“ от хората с  бели престилки, както и в мозъка на хората...

Пет... четири... три... две... едно...

Изминаха още 40-десет дни на упражняване на Метода Силва. Изключително съм

преПРОГРАМИране на съзнанието;

завладян от него. Преди години това ми изглеждаше като някакъв „алабализъм“ но днес след „продължително узряване“ като завърших първите 40-десет дни съм удовлетворен от инвестицията ми...и се чувствам като току що замесен хляб от Български квас! Вярно в България липсват много материали по темата и тук-там има някакви преведени клипове „в мрежата“  на г-н Силва, но са оскъдни. Но пък книгите... благодарение на тях човек може да постигне също много на дълбоко и да привлече в живота си онова, което вече посява. Харесва ми, че целия процес изглежда като приказка, и когато се потопиш в процеса буквално влизаш в Идеята си, но ти си главния герой. Вярно е, можеш и себе си да наблюдаваш, като участник(и е хубаво да се режисираш сам), че няма нужда да „носиш“ нищо от този свят в който и да било друг. Именно  там където „влизаш“ чрез нивото си има всичко(за да заснемеш своя филм), което е произлязло в този свят от хиляди хора дали ход на мечтите си... Вярно е, че когато си „прекалил“ с израстването и си изпреварил, както  времето така и епохата си, за поколения хора ти си чудак, но когато „времето се изживее“... всичко си идва на мястото. Имаше миг когато ми беше попаднало следното нещо: „По-добре жив неуспех, от колкото мъртъв шедьовър“. Е, според мен може леко да се преобрази по следния начин: „Докато съм жив ще създавам шедьоври вдъхващи живот, както на мен така и на околните, а когато ме няма разни хората ще си спомнят какво ли не... едното от тях, може би ще е някакъв малък неуспех (в дадена област). Ще им е трудно да проследят цялата картина с един поглед!!!“ В живота на повечето хора, само като ги „поогледа“ човек отгоре до долу, му стига да разбере, че това, което се вижда на „първо око“ не е добре... трябва винаги да има мистика... тя изчезне ли...“прочетен вестник си“...

“Силата на нещата е във вярата и ако вярваш, те стават, ако не вярваш, те тръгват да си търсят вярващ.“

Jose Silva-създател на Silva Method

Край на „дългото броене“. Творецът в нас тръгва винаги от мотива за „своята добра идея“, която я поставя на централно и видно място(в съзнанието си),  и след това я разработва във всички посоки(записва я, рисува я, говори я и диша с нея). Дава ѝ живот и задълбочава първоначалния сюжет. Тя може да изглежда малка в началото, но тя расте заедно с него, както и самия човек се развива в идеята си в пъти повече. Тогава е напълно възможно да осъзнаем, че вече не сме този, който сме били преди да тръгнем по пътя. Луната е една и съща и на края на света, но не и ние, особено след като сме стигнали там за да я видим...

„Нищо от това, което правите в живота си не трябва да заслепява истината за вашия ум, като по този начин омаловажава удоволствието от преживяването и осъществяването му.“

Лявата и Дясната страна на нашия мозък си контактуват успешно по между си. Кои сме ние, че да му пречим  или пък да не се възползваме от благата му 100%, като се научим да „забавяме темпото“. Това ни помага да не правим „грешка след грешка“. Много често през годините ушите ми чуваха, че повечето хора ползват само 3-5% от капацитета на мозъка си. Ами те на практика с това заклеймяване са ни изкарали половината свят, че сме малоумни. А, така ли е наистина?

Защо не можем „без разрешение“ да различаваме отделните страни на нашата природа, която все пренебрегваме? Защо ни е толкова трудно да вземаме решения в живота си, без да не искаме „гаранции“ от Вселената, с които по-късно да ни се подиграе?

Между другото забравих да кажа, че само след упражняване на ума ни, можем да забележим, че минаваме напряко(просто се осъществяват връзки, които ние дори не подозираме). Тогава се забелязва, че едва доловимите сигнали, който до сега сме пренебрегвали(но все пак получавали), ще бъдат „осветявани“ и няма да има нужда да ни “превеждат“ на „достъпен език“ както  сънищата ни така и преживяванията ни в ежедневието.

от 100 до 1... 02-11 юли;
от 50 до 1...   12-21 юли;
от 25 до 1...   22-31 юли;
0т 10 до 1...   01-11 август;

40 дни на преброено изживяване на програмата по Метода Силва. Тъкмо тогава дойде и идеята за: „Творчески PA.I.“ - „Plan.Action.Idea.”

“Plan” – (сутрин веднага след ставане от сън);
„Action” – (обед след обедното хранене);
„Idea” – (непосредствено преди сън);

Така се озовах в центъра на една стихия. Програмата е уникална и аз  няма да я

Двама Големи Изследователи;

разкривам тук за да може всеки, които иска, да положи усилие, да я открие и приложи. Просто предизвиквам! Няма как да се лиша от удоволствието три пъти на ден да не се възползвам от „потапянето“ в нивото си, за да изживея всеки път това усещане на покой, мир и радост, почти както е в медитация. Вярно е, че  се разделям с контакти и хора (едни влизат други излизат), но това не ми пречи да продължа. Напротив помага ми да действам без да се обръщам назад. Защото знам, че това не е краят, а само началото!

Изключително събитие си е да те приветстват макар и само от редовете на книгата с думите: „Поздравления! Вие завършихте курса. Отсега нататък сте готови да се справяте по-успешно...“

Това лично постижение не ме прави „по-различен“, а по-качествен в редиците и колективното творчество тук на Земята. От много години съм се включил в екипа на Твореца и съм съТВОРЕЦ, въпреки че винаги съм бил от неговите редици, сега преминах през поредната специализация защото съм на свободна практика. Няма нищо по-хубаво от това да практикуваш свободно, зряло и качествено. Както бях написал преди време в „Притчата за чистия кладенец“: няма значение на кой край на света се намираш, хората ще те открият, защото имат нужда от твоите умения, дарби и способности, ще те последват и ще пият от теб, защото си чист източник. Сега още по-пречистен кладенецът ми е още по-приветлив и открит. Методът създаден от г-н Силва изважда на повърхността способности, които се крият у всички нас. И чакат да бъдат събудени!А, вие какво чакате?

P.S.: Освен това открих много близка прилика с Метода Силва и Рейки терапията. Двете Учения си помагат толкова успешно в своята центрирана идея като замисъл, която е да си помагат хората да бъдат. Просто да Бъдат. Здрави, Щастливи и Успешни!

           …и да си знаете-от сивото в главата...зависи цветното в живота!!

"Висините" и "Дъното" са трикове на Съзнанието!

Имам някакво такова чувство, че когато бях малък може и да не съм съзнавал, но сякаш детството ми беше колективно. Ето какво искам да кажа с това: имахме почти едни и същи колела, едни електронни игри(тетрис, Ну пагади и т.н.), разкървавени колене, замеряне с прашки, фунийки, водни пистолети, кукли, и много бягане насам-натам... А сега през последните години имам наблюдение, че децата израстват сами, скучно и сами, да не кажа недодялано. Прекалено рано им заявяват на „принцовете“ и "принцесите", че са „голяма работа“, защото родителите им „се имат за голяма работа“... И от тук започва едно осакатяване на нацията ни... “имáнето“ в пъти повече от други заблуждава хората, че всичко е наред. Защото после започва израстването на детето само на дивана. Наспало се, наяло се, и гледа зомбирано в тв-кутията... тази псевдо тишина, която пази сега и всичко е наред(сега в този миг) е пагубна за всички след само няколко години. Много бързо се проявяват такива детайли от некачественото отглеждане на децата през XX-XXIв.

Изключително неприятно е човек да разбере, че „е възпитан“ по някакъв калъп на страх от хорското мнение, на това, че трябва да приличаш на останалите, и ако недай си боже не си „калибрована бройка“(термин от ОТК), то веднага на секундата си отритнат, отлъчен или сочен с пръст... Защото това е много важно, но само за някои!

Да различните деца, също са деца... но с други интереси, не се поддават на зомбиране от кутии или хора... защото просто не ги вълнуват. Има много такива по тази земя, и те се наричат „свободни по дух“. Свободни за да творят, намерят себе си и своята ниша за да създават... Не чакат някой да им предостави „розово бъдеще“ с покорно сложен хомот. Когато родителите се сблъскат с този феномен изтръпват, защото си мислят, че децата им са недодялани или заблудени... но никога не признават пред себе си, че завиждат на децата си, че те са брутално откровени и до болка искрени, а те никога не са били с живота си. Това е новост за тях при условие, че са родени и израсли във време на „заглушена тишина“ и антените за заглушаване са били на мода...

Не можеш да спреш живота. Временно можеш да излееш кръвта на човека в земята, но когато тези деца вдигнат поглед към звездите „в очите“ на родителите си изглеждат „нередовни“,  или понеже стъпват по земята, трябва да си гледат все в краката, защото...са покорни!  Те не са възпитани така и всички друго, което е различно от тяхното не е добро или се опитват да го изкоренят и на негово място да бъде засаден страх от нещо друго...

Докога това ще е важен фактор. Докога тази шибана система ще казва на човек, кой е годен и кой не е... и според какви критерии... Ние не сме яйца за продаване на пазара, че да ни сортират, кой, как си иска и според... други направени и договорени избори, на сключващите сделката под масата. И защо все някой на някого трябва да е в „обсега“ за да бъде видян, забелязан или просто да го „вземат за мезе“... Пък ако си самостоятелна ярка единица, какво отчет ли трябва да даваш, а?....

Стигнал съм до това място в живота си, само защото нещо в мен ми е говорело, че заслужавам да бъда щастлив. Роден съм на този свят за да добавя нещо в него, да добавя хиляди стойности. Да дам най-доброто от това което е възможно чрез мен. Всяко нещо което съм преживял, всеки миг през, който съм минали, са били за да стигна до този момент, в който съм точно сега. Вече разбрах, че съм творец на своята съдба. Представям си всеки ден, какво мога да правя, в пъти повече, оттук нататък, след като имам тези знания...придобити през времето!
(Какво ще направя с мигът си, ли? Как ще се възползвам от него, ли? Никой друг не може да танцува моя танц. Да пее песента ми. Да напише моята история. Да напише моята книга. Това, което правя всеки ден, стъпка по стъпка е това което съм сега, а това, което е започнало с моето първо вдишване е жива хармония!!!)...

Искате да придобиете щастие: Освободете се!

За да постигнете щастие най-малкото от което  можете да започнете е да се научите да се освобождава те с цел не привързаност/към каквото и да било/. Защото ние наистина много лесно се привързваме към хора, предмети, ситуации, минало, и проектираното-уж бъдеще.

Въпреки това всеки ни подтиква да заздравяваме връзките помежду ни, за да не се разпадат пред очите ни, но наистина не отчитаме привързаността, която клони да ни превръща в пиявици на собствени ни живот.

Много често в нашия живот нещата, който имаме сега в този миг и към който сме се „прикрепили“ илюзорно си мислим, че ни дават статуса на щастието, което също пък ни подвежда, че сме щастливи. Много често се тревожим за шансовете, който сме си помислили, че сме пропуснали защото сякаш някой ще ни ощети, и за нас няма да стигне или да имаме щастие. И когато нещо не стане по „нашата свирка“ се сърдим, инатим и сме раздразнени, защото си мислим, че това е породено от „дефицита“ на щастието, което скоро ще се изчерпи като петрола и за нас отново няма да има…..Нищо подобно приятели. Съзнателно или несъзнателно се идентифицираме с нещо когато го имаме, а когато го нямаме скърбим, и едва ли не сме готови на драма за да ни го достави някой все пак….И ако съзнанието ни не е заето в мисли за миналото или настоящето забравяме наистина за настоящия миг.

Много пъти съм се чувствал залепен за нещо, и дори не съм съзнавал, че съм се вкопчил и не съм допускал Вселената да изпълни своя замисъл за мен, а съм искал да ми угоди и то на 100% и ако може сега и на мига.  Имало е и такива мигове, в който съм се чувствал като прикачен файл и не съм аз, а все едно някой друг има в мен и аз не знам, кой е.

Как бихме си помогнали да осъзнаем и освободим от тази привързаност?

1.Престанете да очаквате от някого да ви оценява или одобрява постъпките. Имайте си собствено достойнство и никога не падайте толкова ниско да питате дали това е добре за околните, след като това е вашия път, не е на никой друг.

Гледайте си работата със същата страст и ако можете дори да влезете в режим „кон с капаци“ за да не разпилявате нито спектъра си на действие нито енергията си.  Това със сигурност ще ви превърне в ценен човек първо за вас самите втори за околните. Дръжте се с хората спокойно и излъчвайте вътрешна обич, която можете само вие да при дадете като/черешката на тортата/.

Това най-често се вижда при влюбените двойки, когато се гледат в очите, но нито един от двамата не е другия и няма, как да бъде.

2.Не зависимо от това дали искате или не искате не можете да промените миналото си. Вместо това да си губите времето в мисли за това, какво се е случило или не се е случило и да живеете в страх, се фокусирайте само върху сегашния миг. Това е единствения ви миг на контрол и шанс да го упражните с радост. Бъдете в мир с миналото си за да не ви измъчва или да ви кара да съжалявате за нещо и бъдете откровен със себе си, когато се погледнете в огледалото и видите личната си последователност от малки крачки, който са ви довели до събития, който са разширили растежа ви.

3.Не можете да нaмерите щастие и да изпитате вътрешно задоволство в мисли за бъдещето, защото единствената реалност е настоящето и това е което можем да понесен сега на мига. Не е необходимо да знаем във всеки един миг на бъдещето си, какво ни предстои, но пък е важно как ще използваме настоящия миг които е дар.

4.Какво се случва с нашите емоции, който са и положителни и отрицателни на моменти.  Повечето хора залитат от силна мъка до велика радост, която също носи последици-не го подценявайте! Забравили сме явно, че емоциите идват и си отиват. Но макар и един „случаен миг“ само да се идентифицираме с тях ние ставаме затворници на собствените си умове.  За да помогнете на дадена емоция да отмине си повтаряйте, че: Това е само емоция и тя няма власт над вас, защото тя не може да ви определи кои сте всъщност. Дишайте дълбоко и повторете предното изречението няколко пъти и ще видите наяве, как това, което сте мислили до преди миг, че е по-голямо от вас сега се е стопило до безобидни размери. 

Не позволявайте наистина на този товар да ви пречи да се разширявате вътрешно и да вървите напред към своята цел/макар може и да не е една/. Можете сами да се измъкнете, както и сами да се вкопаете в житейската драма наречена живот, но не позволявайте хармонията ви да бъде нарушена от привързаност и липса на нещо или някой. Вие си имате всичко и сте всичко за себе си. Освободете се!

Христо от Лясковец

Защо е нужно да се научим...

Защо е нужно да се научим…да медитираме?

Целта по принцип на медитацията е да направи нашият ум тихо и спокойно място. Ако умът ни е спокоен ние ще бъдем свободни от тревоги и психологичен дискомфорт и така ще почувстваме истинско щастие, но ако умът ни не е спокоен на нас ще ние много трудно да сме щастливи дори ако живеем в най-добрите условия. Ако влака се движи в нас по време на медитация и ние запазим своето спокойствие ще се докоснем до самото спокойствие в щастието. А щом преодолеем и това ние ще останем щастливи през цялото време та дори и в най-трудните моменти от нашия живот.

Обикновено умът трудно се контролира. Понякога изглежда, че нашето съзнание изглежда като балон и се носи от вятъра насам-натам. Ако нещата в живота ни вървят добре умът ни е щастлив, ако не вървят добре той веднага става нещастен. Например ако получим това което искаме-желания партньор или подходящ подарък ние сме много щастливи и се придържаме към него. От друга страна ако не получим това което искаме или загубим нещо което ни харесва изпадаме в унилост и раздразнение.

Много често ние сме като деца и когато построим своя първи пясъчен замък сме много щастливи, но когато дойде прилива на морската вода и го събори ние се разстройваме. Обучението в медитация ни създава едно вътрешно пространство и яснота, която ни позволява да контролираме умът независимо от обстоятелствата. Постепенното развитие на психическото равновесие ни балансира и ни прави щастливи през цялото време, а небалансирания ум се колебае между възбудата и унинието.

Ако ние се обучаваме системно в медитация, в крайна сметка ние ще сме в състояние да изкореним от съзнанието своите заблуди, който са причина за личните ни проблеми и страдания. По този начин ние ще изпитваме постоянен вътрешен мир известен още като „освобождение” или „нирвана”. Тогава, ден след ден в нашия живот ние ще изпитаме само мир и щастие.

Опитайте!!!

Разсъждения:Стремеж към космическо съзнание

към книжарницата

Тази книга е написана през далечната 2002г. и е втората ми книга. Нямам си и най-малка идея, защо книгите ми не излизат подред, а като, че ли в някакъв  „Божествен хаос”. Няма значение. Аз съм щастлив и от това разположение…
…Тази книга започна да е подарявам по случай 31-ми рожден ден/(на 28 ноември), които беше страхотен наистина/, към всеки един, които иска да се запознае с моето творчество.
…Графиките са рисувани лично от мен, защото тя е правена през периода, в които можех да рисувам. А сега мога само да се наслаждавам на това изкуство. Странно, но…
…Книгата(ми) е част от дълбокото съкровище на душата(ми), което открих и създадох.
…А последните четиристишия(от стр.58 нататък)са „подканящи читателя”да се замисли в дълбочина и ако иска може да разсъждава в писмен вид под тях. Направете го това е ваше право. Благодаря ви!