10 години "Африка в моето сърце"

Изминаха 10 години от написването на първата книга „Африка в моето сърце“.

Знаете ли какво правят достигналите до тайната на сърцето?
Мълчейки, говорят... За това ще помълча след написването й!

Може би няма да излъжа, ако кажа, че докато не спрях да отлагам себе си, не тръгнах напред. Макар и бавно. Може би в онези времена имах нужда от ментор - който да ме води, да ме насочва, да ме коригира... но не намерих такъв в човешки облик. Може би жалко бе тогава, защото „всички“ за които четях имаха по един такъв. Минаха много години когато разбрах, че все пак имам ментор и той не е само един. Но и слава богу, че не е в човешки облик, че те напоследък се измятат от модела си на поведение, и които ги е следвал сляпо-само защото си е мислел, че това е „правилния път“... са потъвали с тях.

Радвах се неистовo когато разбрах, че не мога да следвам никого, защото си имам свой път, правя това, което обичам и това ме приближава само до хора, времена и събития, които резонират с мен и могат да са част от Светлината по пътя ми. Всичко друго да запълва времето и живота на другите. Достатъчно „бедни душици“ има на света, които имат нужда да бъдат запълнени, да бъдат спечелени, да бъдат поласкани... да бъдат номинирани!

Трудно ми беше. Трудно започнах. Бях изключително несигурен в себе си. И как да е по друг начин след като точно тогава започнах да се уча да пиша на компютъра си сам. Питах тук-там всички ми се направиха „на важни“ и ми отказаха, да ми покажат как става. Сякаш само това чаках. Започнах сам. Дали имах потенциал не знам, но нищо не ми пречеше да опитам да видя в края на краищата мога ли да се справя с поредното предизвикателство, което стоеше пред мен. Най-много треперех след като напишех няколко страници директно в/у файла си и после не знаех как да го запаметя. Така дълго време файловете ми стояха отворени, докато не разбрах как да ги запазвам, затварям и когато ми потрябват да ги отварям и пиша наново. Добре, че едно от първите забивания на компютъра ми не „съвпадна“ с отворените файлове по книгата...че иначе никой нямаше да я прочете в сегашния и вид „Африка в моето сърце“ – повярвайте ми. Треперех, защото ако я бях почнал на листове или в дневник, и после я набера на текст щеше да ми е все тая. Щях да имам от къде да я препиша - дори да не запиша файла. А тук нямаше от къде, защото това бе първата книга написана от мен и набрана директно на компютъра ми - laptop HP 6730s.2008 година беше чисто нов и не веднъж съм го разказвал, че малко след като го купих от МОЛа в Търново от магазин Технополис паднах по стълбите с него, а майка се ушашка. Всичко си беше по местата при мен и с компа, защото беше в кутия и добре опакован. Това фактически му беше „бойното кръщене“. Едно падане и много писане.

Щом онази идея за романа пресече Умът ми-не веднъж, значеше че  скоро ще е на Път да пресече и Животът ми! И го направи. В книга!

Разходките сред Природата ми помагат винаги, защото с НЕЯ имаме не -формален договор, чрез който аз се уча, а тя ми преподава (безмълвно- насочвайки ме). Размяната на Любов м/у Природата и хората винаги е предизвиквала съзидателните сили и на двете страни. Природата не е безразлична към нас, и призовава нашите дарове в замяна на своите - такава е реципрочната същност на живота и творческия процес. Така разбрах, че тя е навсякъде и, че движението е изкуство, което всеки един от нас владее но по някаква причина, повечето от нас, на някакъв етап от живота си се отказват от него и не разбират фактически на какво са способни преди да опитат. И вместо на по-голяма възраст да сме отработили много от неудачите си, ние ги оставяме да ни дирижират живота... Добре, че регулирах това!

Началото бе много трудно - за мен и се усещаше неестествено. По средата се изискваше много усилие, защото навикът все още не  бе пуснал корени в мен. Но в третата си фаза това се превърна просто в един навик, който ми се случва всеки ден. От тогава насам.

Така тялото ми (въз)приема информацията, която ми се изпраща чрез всяко направено действие(в тази посока), и го трансформира в уменията, които се отключиха в мен и после излезе, че не съм си „губил времето“... Тогава защо да бързам, защо да следвам чужди модели, чужди грешки да повтарям под предлог, че биха ми спестили „време“ да не правя своите. Защо да „гледам“ в страни и да копирам. Това е пагубно и се радвам, че не го последвах. Но все пак се учех от Нещо - Природата, която е късче от Вселената. Тя ми показа, че всеки от нас има различно - равен старт в живота и следователно стига до различно място. Обаче дали всеки иска да е „на върха“(и кой връх по-точно), не знам, но разбрах, че моят път може да е 100 пъти по-дълъг от на другите, които са имали илюзорна преднина пред мен и въпреки това аз нито за миг не се обезкуражих да опитвам... И може би с времето ще им покажа на всички, които не са ме разбирали, присмивали са се на труда ми, че: си дадох сметка, че не винаги времето е показател за това, кой колко е напреднал, а по-скоро качеството на вложените ми усилия, които вече получиха своята награда. Да напиша поредната си книга... „Африка в моето сърце“- 2008/2018!

Само сред Природата намирах онова място за онази частица време, в която да пре-бъд-вам с цялата си Душа докато творях книгата си. Така първата ми любов се появи много след като бях написал доста от книгите си и са зад гърба ми... и не е свързана този път с човек. А с книга! Обичам я! И може би заради това „и провървя“ с преводи на чужди езици. За тези 10 години книгата е преведена на италиански, испански, френски - а английския зацикли от 4-5 години. Всички преводи са направени от благодарност към мен и са на добра воля-осъществени от преводачите. Никой не се е „ангажирал“ специално с мен заради творбата ми, за което все пак им благодаря...

Като диамант, завит в дрипава кърпа съм се чувствал години наред, преди да срещна Любовта!

Освен това за тези 10 години се появиха и другите две части, за които не знаех, че ще ги има. Така самата книга се разгърна в трилогия „Африка в моето сърце“ и стана тя – каквато стана. Втората се оказа „Завръщането“, а трета е „Силата на пръстена“... и някак си регулярно за това време излязоха и те. Как, защо и по каква причина – не знам, не ме питайте. Но винаги се замислях в/у онова което четох от Елизабет Гилбърт от книгата й: „Магията да твориш“. Ще го перефразирам. Благодаря на Творческия процес, че ме изчака „аз да узрея“, за да ми „възложи“ тази задача да я напиша книгата и подпиша сега с моето име. А не да я даде на друг - отлитайки от мен, за да я реализира друг подпис. Така от Елизабет разбрах, че това се случва и след години си дадох сметка, че дори си нямам и на идея какъв ужас щях да изпит(в)ам ако някой друг бе написал „Африка в моето сърце“ просто така под носа ми. Не, не се случи!Радвам се, че точно този период от живота ми беше плодороден и не съм имал никакви „спънки“ относно главното проследяване на историята в книгата ми. Обаче да си призная нещо. Това, че пишех през годините далеч не съм си мислел, че от това ще „излезе“ нещо или пък ще съм издаван автор. Защото усилената работа на творец в България не гарантира успех в това поприще... За това не чаках „да стана“ известен, че да ме превеждат, а изходих от „вече съм“ и задействах всякакви механизми познати само на онези „от Другата Страна“. И така никой не вижда какво всъщност получавам от това вдъхновение, което е моят живот...Романът чисто и просто бе видян като филм в главата ми и след това разписан в книгата ми „Африка в моето сърце“...

Само така не се чувствах сам и неразбран по отношение на онова, което изживявах докато правех това, което обичах - пишейки романа си. Защото никой не ми бе казал, че мечтите ми „трябва“ да са разУМНИ и свързани с драскането!

Вече 10-сет години изминаха от написването й някак неусетно и помогнах на много хора да издадат своите „рожби“, защото това беше част от една от клаузите на „неформалния договор“. Ще ти помогнем, но после ти сам ще помагаш на другите(за това помагам на много хора, без да искам отплата-защото аз вече съм си я взел!!!). Това сега ми прилича на друг такъв договор, които „сключих“ със създателя на „Метода Силва“ - Хосе Силва. Ще мога да изкарам курсовете му(защото тогава ми бяха доста скъпи-като цифра), само ако обещая, че всичко това, което първо прочета, после видя с очите си и прилагам от дълбините на душата си, ще се осъществява и ще съм в полза на човечеството. Да факт е това от години. Движението е изкуство, което всеки един от нас владее но по някаква причина, повечето от нас, на някакъв етап от живота си се отказваме от него и не разбираме фактически на какво сме способни.

За това се забавлявам и ако излезе „нещо“ от това добре дошло. Ако ли не пак добре и т.н..

P.S.: „Не ме е грижа за Светския ти Успех, това е само твоя грижа. Не бива да се тревожиш за оцеляването си. Истинските майстори са избрали да живеят, вместо да оцеляват. Дерзай, прави, каквото наистина обичаш, не прави нищо друго. Разполагаш с толкова малко време. Как е възможно да пропилееш само миг, правейки нещо, което не харесваш, само за да оцелееш? Това не е живеене, това е умиране.”

                                                                                      Нийл Доналд Уолш

Завършване на Творението като съ-ТВОРЕЦ!

Когато човек „се центрира“, не се разваля небето, няма гръмотевици или не бият камбани, но пък става друго. Намираш себе си в друга светлина. Това е част от себето ти , което може би за първи път срещаш. Вярно изглежда, че трябва да изчетеш доста работа като обем теоретична информация, но пък на практика са само няколко лесни стъпки.

Разбираемо е, че на човек му е „вменено“, че няма на къде повече да се развива, защото това е опасно за хората около него или за света. Но това е манипулация. Както му е предоставен един модел на измолване, чрез просешка молитва сякаш човек не е на върха на хранителната верига, а е най-отдолу, като просяк. Но всичко казано до тук е продиктувано от лявата страна на мозъка и ограничаващата му перспектива. Но само дясната половина на мозъка ни е връзката с творческата съзидателна реалност. А уповаването на дясната половина ни отваря портала за „Другата Страна“- невидимата страна от където идва всичко.

Прекаления ни поглед към материалния свят ни е довело до едно образувание, което е насочено само към материалната му част. За жалост всяко следващо поколение слиза все по дълбоко в дебрите на материалното, и заличава следите към всичко което интуицията подсказва, без да се налага човек да се потруди, да практикува, като се поддава на течението, което носи всички в една посока. И без друго пътят ни е осеян с пътепоказатели, които понякога ни отнемат два пъти повече време да се отърсим от тях, след като веднъж сме ги затвърдили. И колкото повече „се забъркваме“ с този физически свят, толкова по-малко използваме дясната половина на мозъка си(като спираме творческия процес), а разчитаме на лявата страна, която е логична  и мисли в место нас. Проследих много пъти в медитация, живота си назад до детството си, и пресях, че никъде няма ни най-малка следа някой “да ми е ангажирал” вниманието с творческа насоченост, и по-специално дясната съзидателна половина на мозъка ми. За това, когато излязоха влеченията ми към рисуване, изучване на масажите, предхождащи влеченията ми към бойните изкуства, след това писането на книги и говоренето, презентирането, а от 5-6 години насам и създаване на натурални продукти, се усетих, че „нещо не наред“. Е, 20-сет години в търсене, намиране? Не е ли много болезнено да разбереш, че това е скрита материя, умишлено забулена в разни догми. От люлката до гроба сме „пързулнати“  „без право“ да осъзнаем, връзката, която можем да изградим в „ореховата ядка“, която носим  като стандартно оборудване по рождение. Заангажират ни времето и вниманието с разни реклами и други неща, като ни отклоняват от възможността да прекараме повече време с опознаване на себето-си, от колкото взирането в монитора на нечия чужда и безлична „продукция“. И от там нямаме достъп до Другата Страна. Но това нещо се промени през последните 60-70г. благодарение на Силва Метод.

И въпреки това няма фанфари, никакви камбани в тази чест. Нещата се случват тих, кротко, дори безмълвно. И дори когато се практикуват, се усеща само едно забавено дишане. Методът е една комплексна програма, която цели да се отпуснат и тялото и умът едновременно, и след като веднъж са понижени мозъчните вълни  се постигат много положителни резултати. Много хора не знаят, но един от ключовете ни с Вселенския Разум е дясната страна на нашия мозък, който не използваме достатъчно-дори на моменти никак.

„Където съществува проблем-твори решения. Където има аномалия-твори нормално състояние. Където има конфликт-твори хармония.“

Всеки докоснал се до метода установява, че практикуването му води до будност на ума, а не отсъствието му. И то не на кой да е ум, а на нашия. Имаме толкова много работа за да  синхронизираме и  двете камери на мозъка си, както и да се научим повече да се наслаждаваме на най-доброто от двете страни на двата свята. Другата Страна е тук, но не може да бъде видяна. Тя е едно безпространствено място, от където са създадени времето и пространството. Това е съзидателното поле. Не можем да идем там, но пък можем да се настроим чрез двете си орехови полукълба в черепната ни кутия.

Както казах имаме работа, въпреки, че мнозина се чувстват сами, безработни, не в състояние да създават, да творят собствения си живот... както и да мечтаят. Училището ти е помогнало лишавайки те от това скъпоценно явление. Но, много неща са поправими. Както е хубаво да знам, че простите действия от наша страна, имат силата да предизвикват впечатляващи резултати. Нека не се лишаваме от този дар в този живот. Като се научим да отпускаме тялото си, заедно с това ще се научим да отпускаме и умът си. Когато направим така, че и двете ни полукълба да са активни, тогава умът ни може да се програмира съзнателно с  определена цел.

Ние не сме сами тук на планетата Земя, и не е честно да не знаем(все още), че сме свързани всички тук, като скачени съдове. А колкото повече осъзнаваме връзката си с природата на човекът в нас, ще я използваме, като преимущество.  Много малко пъти съм получавал истински похвали за нещо през тези 35-36 години, за което буквално съм свършил. Но тази се случи днес (01.09.2015г.) когато завърших още едно преПРОГРАМиране на нещата в живота ми за период от 60-сет дни(веднъж 40 дни и веднъж 20-сет дни).

„Поздравления! Вече изградихте връзката. Сега сте готови да получавате помощ от Другата Страна за себе си и за своя свят... Заслужено потупване по рамото; сега вече разполагате с едно невидимо, но много мощно средство за подкрепа и е време да го ползвате всеки ден!“

Ето такива поздрави буквално променят и осмислят живота ми. Щастлив негов потребител съм, защото съм един от хората осланящ се на интуицията си или инстинкта си. Много често съм чувал, че нея я оприличават на Божествено вдъхновение. Какво значение има, как се наимéнова едно и също нещо. Щастлив съм, че благодарение на него съм съ-ТВОРЕЦ и помагам на съзидателния процес да се случва, а не му се противопоставям. Както преди време леля Веска Ковачева от с.Джулюница ми каза, че е „само един работник в божията градина“, не разбирах много какво точно ми казва с тези слова. Но днес след толкова години разбирам, защото преПРОГРАМирането е програма която изживях се случи като инструкция за съ-ръботниците в Неговата градина. Когато ние Му помагаме и Той ни помага.

Няма да скрия, че преди години много пъти съм се „усещал“ като чужд човек сам на себе си, който следи света само отвън... Наложи се все някой да подреди живота, талантите и красотата в живота ми. Заради това се оказа, че аз трябва да поема тази чест. Постигайки по-голяма толерантност към различията, ставам все по-добър с всеки изминал ден, все по-хармонизиран за да съ-ТВОРЯвам живота си, и това което е прекрасно да го УМНОжавам  преСЪТВОРЯВАЙКИ го.

За да не се оливам и да не се покапете докато четете, ще завърша с този прекрасен пасаж и един клип с релаксация с моя глас: “Завършване на Творението.Релаксация!“

...“Как започна тази промяна ли? Отговорът е много прост: започва с вас. Като отпускате тялото си, „обездвижвате“ своя ум и изобразявате мислено промените, които искате в живота си; когато дойдат тези подобрения, преживявате една фина промяна в това отношение и поведението си. Очакването и вярата ви се повишават, което ви прави щастливи, и търсите по-нататъшно подобрение. Отпускате се, представяте си и отново идва подобрение. Очакване и вяра се изкачват още едно стъпало нагоре.“...

(откъсче от книгата: Как да получите ПОМОЩ ОТ ДРУГАТА СТРАНА-Силва Метод)

Природна Ехолокация...

Няма да скрия крещящия си ентусиазъм, който се активира след два месеца и половина практикуване на природната ехолокация-Метода Силва.

Изключителен букет от най-различни въпроси и отговори се появиха в пространството пред мен. Имам рядката възможност "да отдъхна" с научаването на нещо ново(докато течеше лятото). Всъщност и това учение се оказа в отговор на едно мое запитване: "Защо йогите по линията на Крийя Йога на Бабаджи си обръщат очите нагоре?" И това разбрах най-накрая. Това е "бръмката", която ми липсваше. Да изживея пълноценно съюзът(Йога), който ми е предоставен от Вселената. Интересно нещо е този съюз, защото той не е нещо което се нарежда като пъзел или като обличане на връхна дреха, а е състояние, което се случва вътре в мен. Обичам това вътрешно поле за изява(от как се срещнах с него и го осъзнах),което изплува като истинско "Ги", винаги когато ми потрябва. Дали е вкусно да бъда в съюз с рецептата на главния готвач, ще разбирам сега-защото хубавите неща се случват сега!

Не е нужно да включвам и изключвам "шалтера си" постоянно, за да пестя от "пренос на данни" сякаш по трасето се губи част от енергията ми и знанието. Ами не! То веднъж след като осъзнаеш "своята съдба" да си генератор, просто всеки докоснал се до мен/теб благодарейки за този пренос получава Дар. Винаги. Както му е дадено, така е редно да дава и той/тя!

То извира всеки ден от мен и през аурата насища концепцията за живота ни, макар, че не всеки усвоява "Ги" на 100%, но обществото се учи да го прави. Виждам. Усещам. Живея с това...

То си е нещо семпло, лъчисто и просто. Вникването в него е 100 пъти по-качествено от колкото да се опитваме да го проумяваме, чрез логиката си.

Интересно усещане имам всеки път когато го практикувам. Хем като затворя очите си, се отдръпвам от житейската сцена, но не я отпускам. Хем се потапям в неосъзнатите си кътчета навътре в себе си, но не потъвам. Хем се сливам с Висшия Аз, за който все четем, че е от "Другата страна", но всъщност го преоткривам в себе си. И оттук нататък продължава моето пътуване отново и отново...

P.S.: Оказва се, че пътуването по вътрешния път няма край... И тук за пореден път се убеждавам, че човек разбере ли това, е започнал един дълъг процес на сливане с Вселената.