deja vu в моя свят

"синя книга за любовта"

След като пратих книгата вчера в печатницата, вече нямах търпение да я получа и да знам, че това нещо а завършено като процес. Трепереше ми тялото от радост и сякаш вибрирах на честота-радост. Ако питате мен исках почти веднага да я получа и да я прегърна, както любимата ми жена, но на този етап технологичното време е неизбежно.

Вечерта валеше и гърмеше, а сутринта нямаше ток и не можах да се чуя с любимата ми жена, но това не зависеше от мен-признавам си. Треперех още и не съм спал спокойно, защото аз съм много емоционален човек и чувствата ми направо си ме управляват. Станах от леглото и започнах да се суетя, кога ще дойде съобщението от Еконт за да отида да си взема книгата. Писахме се с колежката от печатницата, за едни неща и аз се извиних, че толкова рано сутринта я занимавам, но и тя като мен е „постоянно в процеса” и сякаш се е сраснала с него. Тя скоро ще става майка и аз съм и пожелал да бъде прекрасна майка, каквато не се съмнявам, че ще е/Тя със сигурност ще се зарадва от прочетеното тук/. И докато общувах с нея и прекрасната жена от Шумен, дойде sms-а от Еконт, че пратката ми ме чака. Така дори ми се насълзиха очите и вече знаех, че пеш ще отида до офиса им в Г.Оряховица. И веднага ще изживея, нещо подобно, както преди много години си купих книга за йога на Парамаханса Йогананда, вървях и разлиствах книгата с нетърпение. Сега ми предстоеше същото само, че с моя книга.

Е, малко не се случи така, но пък щом взех книгата скъсах плика и я прегърнах и добре, че е от хартия, защото ще спре да диша. Капка нежност нямаше в тази прегръдка. Все пак прегръщах моята 14-ста рожба, макар и на хартия.  Преди време бяха написали статия за мен „Баща на 14-сет книги” е много щастлив бях и тогава. С нетърпение чаках този миг, защото това е доста интересна книга, не защото аз съм я писал, тя си има свой живот вече и е на бял свят. Пътува към сърцата на хората сама и със съвсем малко съдействие от моя страна. Това е книга сякаш случила се някога, а аз сега само я преписвам защото състоянието déjà vu е именно такова. Определени части в мозъка ни показват случки или цели животи записани в нас. А да сте се сетили, че водата и въздуха, носят послания от назад във времето, и сякаш една глътка вода или въздух, може за миг да ни върне към нещо познато. Ето това е déjà vu-познато вече.

ефекта на фаровете

Здравейте отново. Днес ще пиша за фаровете и още нещо.

"фаровете по пътя"

Преди 3 години гледах един филм и там за първи път чух за това, за което ще пиша сега от Джак Канфийлд/Пилешка супа за душата/. До сега знаех за фаровете на колата,  ги пускаме при смрачаване, дъжд, мъгла, или вечер. Но не това е важното тук. Във филма той казва, как през нощта можеш да стигнеш от Ню Йорк до Калифорния с лекота, защото не, че знаеш пътя, а че на всеки 100м. до където стига светлината ти виждаш. На всеки 100м. ти виждаш и продължаваш и така освен часовата разлика в пътуването ти няма, как да разбереш, че си стигнал. Но не толкова светлината в мрака е важна тук, а следното: Как и в живота, макар, че не виждаме пътя, но постоянстваме в насоката си, ни се откриват следващите 100м. от нов осветен участък от нашия път.

Така се случи и с мен, аз не правя изключение, защото дори не знаех, нищо за това, но силно си вярвах и вървях към целта си въпреки, че по нищо не изглеждаше, че може и да стане. Признавам си, че не знаех, наистина, за „ефекта на фаровете”, но след като го разбрах още повече се забавлявам дори и да не карам нощем колата, аз използвам по друг начин другите си фарове, който пък виждат купища възможности.

За мен е важно да мога да си представям поне от начало, че има път дори и там където за сега няма изгледи да построят/това правителство/. И тук е момента да спомена за допълнението към фаровете-медитацията. След овладяването на концентрацията, което е насочване на мисълта целево към дадено нещо се преминава свободно в медитация. Така и там няма ограничения или висини. Най интересното обаче е, че този път не  както при колите да ходиш навън, а тук пътуването е на вътре и опознаването на нашия вътрешен свят. Тук обаче това може да се случи само в тишаната. Но няма да говорим за медитация, а за намесата на визуализацията. Пуснете си  тиха музика, запалете си ароматна свещ или пръчка, и се отпуснете/защото това зад волана не е препоръчително да го правите/. Сега е момента да се опитаме да си представим нашия обект без значение какъв или какво е и да го наситим с емоция, защото е доказано, че колкото повече страст, емоция, чувства са отключени/и задвижени/ в нас по времето на това тихо моторно представление в умът ни, толкова по силни ще бъдат нашите резултати. Просто, защото само  с празно мечтание не се случва нищо, но то се прави комплексно и стъпка по стъпка и накрая се освободим от визуалните си предпочитания и ги пуснем задължително тогава трябва да се върнем към нашето настояще-сега. И ето за това е важна и концентрацията на умът, а не блуждаенето и следенето на  ежедневните 70.000 мисли на ден, които пресичат нашата мозъчна орбита.

И за завършек ще кажа, че е много важно да визуализираме за да постигнем целите си, но би трябвало по-голямата инвестиция от насоченост да е към изживяването на настоящия миг в денят ни. Само настоящето е важно. Живейте сега.

Интервю за 14-тата ми книга

тя вече плува по големия свят

1.Как би представил новата си книга - "Бат Ям" Момичето на Морето"?

Това е книга за любов. Книга започната на 29.11.2009г. със запознаването на главната героиня с мен във фейсбук. Фейсбук наистина събира хората. Книга обвита в синьо каквито са очите и, морето и небето. Както обича да казва тя: „Всичко в хубаво в този свят е синьо-небето, морето и моите очи”. Книгата ми има червена точка, за да внимават хората, които не са минали абитуриентския си бал да нея четат, защото пресъздавам любовта в чистия и вид. Вярно е, че това ще засили интереса, защото не аз им забранявам да я четат, а тя показва, че съм бил освободен в писането си и не съм спестил нищо на читателя. Книга, която накара мен да се променя още повече в името на любовта и да се настроя на правилната честота, каквато е чистата любов, която те прави свободен и освободен.

2. След колко време читателите могат да се докоснат до "Твоето Момиче на Морето"? Имам предвид за книгата?

Първо искам да ти изкажа своята благодарност към теб Ели, че първа откликваш на желанието ми тази книга да обиколи света и то бързо, като ураган. Дори още не е имало представяне на самата книга и ти ме хващаш точно в първите крачки на процеса веднага след нейното завършване. А книгата в края на тази и началото на другата седмица ще може да бъде намерена при хората с които работя толкова добре: www.pechatnaknigi.com  Това е електронна книжарница с много лесен достъп до нея и понеже аз съм прекрасен човек работя с прекрасни хора.

3. Какво всъщност е значението на заглавието "Бат Ям"?

„Бат Ям” е град в Израел, където беше тя и работеше като „метапелет”, когато се запознахме. В превод „Бат Ям” означава Момичето на Морето. Там започна всичко и книгата стана много интернационална, защото заедно с нейното започване аз тъкмо привършвах 13-тата си книга Клиент №1/опасна близост/-продължението, която много ми опъна нервната система. Това е град на брега на морето, които аз още не съм видял, но това, което тя ми е разказвала, все едно съм бил там, защото чрез любовта ни аз пътувам всеки миг до там и обратно.

4. С какво "Момичето на Морето" е свързано със съдържанието на книгата?

Ами тя е главна героиня вътре. Още когато ме видя за първи път, това събуди в нея любовта и към мен, въпреки, че аз не бях още готов за нея. Но с времето си признавам, че по толкова прекрасен начин се обърнах към любовта и се разтворих за нея. Тя и любовта и към мен, написа цялата книга, аз само бях нещо, като човек държащ писалката върху белия лист. Това е най-дълго писаната книга от мен и някак отвори, пречисти и обнови цялата ми същност-признавам си. Нищо няма да е същото вече, защото аз съм обичан и обичащ мъж.

5. Писател - пътешественик по душа! А всички хора обичаме да пътуваме! Ще разкриеш ли пред читателите, какво пътуване и на къде ще ги поведе новата ти книга "Бат Ям"Момичето на Морето"? В някоя екзотична страна или приключенско пътуване по морето?

Както казах по горе действието се развива/защото то продължава/ в Израел и България едновременно. Мисля, че самата държава е доста прекрасна сама по себе си без моето представяне. Благодарение на крилете на любовта всеки ден е един прекрасен ден, защото обичам и ме обичат. Историята е жива, както аз и тя сме живи и продължаваме напред. Не липсва нищо в нея и дори не прави изключение, и в много случаи не се различава по нищо от историите на другите. Малката и съществена разлика е, че пиша за неща, които са свързани с любовта не със страните или други хора. И понеже моят път е „път със сърце”, нормално е да говоря за продукта на сърцето-любовта. Вярно е, че за да се стигне от там се минава по море, но  аз все още не познавам трасето, което не е от голямо значение за мен. Важното е, че се намерихме в „житейската мъгла” и се търсим всеки един миг. Това е книга написана и посветена на една прекрасна и обикновена жена, която ми позволи да пиша за нея, защото както казваше в началото на нашето познанство: „Аз знам, че един ден, по моята история ще има книга”. Ето на тя вече е факт и всичко си следва естествения ход на нещата. Книга за любовта написана с много любов.

6. Разкажи как се ражда - идеята за една книга при теб? Подбираш подходящ материал, развихряш фантазията си и таланта или всичко се получава мигновено?

Искам да кажа, че аз не фантазирам толкова, когато пиша, а когато не пиша. А повечето от книгите ми са написани по истински случаи и там аз преплитам моят живот с главните герои на книгите ми. В много отношения „аз съм тях”, но те „не са мен”. Последната ми книга за която споменавам сега е написана отново по посока действителен случай, който е толкова истински, че няма на къде повече. А материала за книгата се ражда на мига докато общувам с Момичето на Морето. Просто само записвам нещата и ги пресъздавам вътре в книгата си. По скоро това е нейна книга, защото тя е посветена на нея, аз само пиша и я обичам. Въпреки, че тя дори си и няма и на идея, как ще я направи известна тази книга по целия свят с помощта на времето.

7. Трябва ли хората да прочетат новия роман и защо? Какво ще им даде вашата книга?

Според мен е прекрасно да бъде прочетена тази книга, не защото е писана от мен, а защото сама по себе си е добро четиво. Тя вече има собствен живот след като е завършена  и поема по широкия свят. Много хора въпреки, че не са участници в случващото се, може да се припознаят и това да ги разтърси, но това е следствие на любовта, която разтърсва из основи всеки човек докоснал се до нея. Това, което е хубаво да вземат от книгата е модела да бъдеш обичан и да обичаш. Просто да бъдеш свободен да обичаш без условности и предрасъдаци.

8. Имаш ли вече идея за нова книга?

Ти си човек с най-прекрасните въпроси, на които съм отговарял до сега. Последните ми книги се засичат много и още не завършил едната съм започнал другата. Така и сега. Бях на половината на 13-тата и започнах 14-тата. Издадох едната за да се освободя и продължих напред. Сега още не бях завършил 14-тата, а вече съм събрал материала за 15-тата си книга, която ще се казва: „Христо от Лясковец и приятели”. А и нека да издам една малка тайна, че 14-тата книга ще има своето продължение, така, че хубавото си предстои, а докато наближава аз съм отдаден на това, което правя.

9. Хората сами предопределят своя живот с отношението си, с енергията, която излъчват. Вашият коментар за "Човек, Живот, Съдба"?

От как съм разбрал, че сам си кова съдбата, не чакам някой да дойде да „чука на моята наковалня”. Поел съм 100% отговорност за личния си живот и съм достатъчно устремен към своята цел, която ми е достатъчно гориво. И благодарение на мантрата  Ho’oponopono, направих толкова много неща за толкова кратко време, че то наистина изглежда, че се компресира по някога, а друг път се разтегля. Напълвайки себе си се чувствам самодостатъчен и продължавам напред.

10. Вашето послание към хората от Лясковец и към всички твои фенове и читатели?

Лично послание за хората от Лясковец нямам, защото те дори още не знаят толкова за мен, колкото извън него, каквато беше моята цел и насока. Но към всички, които чакат тази книга, защото много хора вече ме питат с месеци, кога ще излезе, ще кажа: Ето сега вече ще имат възможността да се докоснат до нея. Много от хората получиха и моето приятелство като бонус към книгите, които си вземат. За мен това значи много-признавам си. Ако с нещо тази моя книга може да направи живота ви по-добър не отлагайте да се докоснете до нея. Благодаря ви, че ви има в моя свят.

P.S.:Изказвам специални благодарности към жената на сърцето ми Момичето на Морето и да и благодаря още веднъж, че ме направи част от живота си. За любовта в най-прекрасния и чист вид, който някога съм виждал до сега. И да и кажа още веднъж от тук: Обичам те, любима.

Благодаря ти Ели за прекрасната възможно, която ми предоставяш да докосна с творчеството си още по-голяма аудитория и да се запознат те с Христо от Лясковец.

Благодаря на майка и татко, че ме създадоха и живея в най-прекрасното време, което може да съществува някога за мен/нас.

Интервюто взе: Ели Зарева.

Визуално-моторна тренировка

Нещата стават все по-добре!

Днес денят ми започна с интервю взето то Ели Зарева за 14-тата ми книга, а след това говорих с главната героиня по скайпа рано сутринта в 6:10часа. И понеже вечерта говорих късно по скайп сутринта ми се искаше да си поспя, но нямаше такова нещо. Веднага след завършването на интервюто се устремихме с моя приятел към гората.

По много интересен начин  протече тази разходка, защото през цялото време слушахме аудио субтитрите на филма „Тайната” свалени от мен на Mp3 на телефона. Имахме възможността да насочим вниманието си, като едни истински ученици в час, с единствената разлика, че се движехме и минават коли, които ни пречеха да слушаме. Тогава наистина стигнахме до заключението, че за да намериш себе си трябва да намериш спокойствие и чак тогава да правиш, каквото и да било, като визуализация, иначе не се получава.

Както казах разходката премина докато слушахме ясно, какво се говори и докато вървяхме имахме възможността да дишаме прекрасен въздух, обогатен с мирис на трева, цветчета и бор. На няколко пъти се спирахме от наситената сила на определена миризма и после отново потегляхме по пътя си. Имахме рядката възможност да се насладим на природните уроци, които така или иначе усвояваме през годините.

Аз съм Христо от Лясковец и продължавам напред.

На 1-ви Май...

В 9:52 часа местно време/Лясковец/ на 01.05.2012г. завърших окончателното набиране на текста на книгата си
„Бат Ям”– Момичето на Морето. Олекна ми да си призная, защото това се оказа най-дълго писаната книга от мен, когато я започнах на 29.11.2009г.

По някога се чудя, как се захванах с това писане. Но като знам през какво преминах за да се самосъхраня и да не изгубя курса си, записвах всичко. И да кажем,че аз възприемам книгите си като едни живи записки. Случващото се около мен  за някой може да е доста скучно, но за мен е прекалено вълнуващо за да го запазя само за себе си. И днес в деня на Труда аз завърших своя труд. Странна работа е моята работа да си призная. Обаче не можах да спя през нощта, станах и гледах звездите до сутринта, още когато хоризонта беше пурпурен. Всичко беше толкова притихнало и сякаш, аз не бях вече тук. Имах чувството, че с настъпването на края на тази книга пътя ми изтича тук в този град. Наистина от много време на сам усещам сякаш душата ми нищо не я задържа тук и пътя ми  е извървян достойно тук в този град. Моята „духовна майка” още ми беше казала, че ще отида „там” и ще пиша за тук, където вече няма да съм. От начало думите и ми звучаха не реални, но елате сега да видите, как се чувствам и какво излъчвам. Въпреки всичките не разбирания от страна на най-близките ми, аз не мога да спра, само, защото на тях нещо не им е ясно. Оказа се, че моят път не е „твоя” и, че „трябва” да го вървя дори и сам сега. Писането, като писане, не лесна работа, но пък ме  изпълва с едно голямо удовлетворение.  

Сутринта говорих с жената която ме свърза печатницата и която е моя скъпа приятелка за да и споделя сякаш моето нетърпение и,че завърших своята книга. Все пак за дванайсет години 14-сет книги не са никак малко, а 15-тата е на половина готова. Благодаря на всички, които четата моите редове, и благодаря за това, че съм жив и здрав и нещата около мен стават все по-добре.

Христо от Лясковец.

Спомен за нещо...

Преди две години преподавах йога в Начално училище „Никола Козлев”, защото ме поканиха.  Учителката която ме покани е ходила първо при моят приятел, но той я препратил при мен, защото аз имам доста познания по йога и съм действаш в нея/не приказвам само/. Съгласих се, защото наистина искам да го правя за децата, а не само да казват, че нищо не се прави за тях. Срещнах се с директорката на училището по нейно настояване за да и разкажа за йога повече, защото е чувала, но нищо повече.

Започнах да преподавам йога на децата от всички класове от начало след училище, но домакинката се оказа „по-голяма директорка” и настояваше да се прекрати моето посещение по това време и да измислим друго време. На самите занимания започнаха да идват и много учители и това не ми харесваше, защото уж беше за деца, а другите по между другото да минат и те. Не казах нищо. Сменихме и посещението и го направихме веднага като свършат основните занимания преди обед един час йога и отново на училище. Направих го, както е в Индия се преподава, но взе да ме дразни нещо. Парите, които се даваха, се даваха от децата/т.е. от родителите им/, а не както говорехме от начало от друго място. Така и не стана. Веднага усетих някаква неприязън към това и от другия път отмених плащането на тия пари. Един лев, но и той не е малко, когато човек го няма особено в излишък. Махнах го, но децата започнаха да намаляват. Отначало се събраха 20 деца плюс още няколко учители, но колкото повече минаваха месеците станаха 5-6. Оказа се, че има нещо, което ми е убягнало и го разбрах по-късно. Ние започнахме през есента и цяла зима 6 месеца аз преподавах йога, но се стопли времето и сякаш децата изгубиха желание да стоят в този салон-затворени вътре. Един ден, когато отидох и никой не дойде на тренировка, разбрах, че това е края на заниманието ми тук. Но и никой не си направи труда да ми каже.

Отказах се да давам повече часове по йога, защото разбрах, каква е истината за случая. Учителката, която ме покани, децата я имат за тиранин и понеже тя ме е довела децата споделили с друга учителка, че може и аз да съм такъв като нея. Когато вече бяха минали няколко месеца това вече не ме интересуваше, но ми стана неприятно, че децата не бяха виновни за това, а накрая те си тръгнаха, защото виждат тиранина заедно с тях да прави йога. И аз, какво можех да направя в случая, освен да спра да си давам труда на вятъра.

Исках през годините да преподавам йога на деца и възрастни но срещнах разни „политически” спънки от страна на директори на училища, читалище и т.н. Единствено съм преподавал качествено йога във фитнес залата в града където бях инструктор 2004г. Всеки мой клиент получаваше: внимание, загрявка, обяснение, тренировка, йога за разстягане/стречинг/, заключителна част и масаж, ако желаеше или имаше време/но това е друга тема/. След известно време говорих с кметицата на града, но тя каза, че като минат изборите ще се направи нещо по въпроса. Е изборите минаха и от тях мина цяла година, все едно нищо не съм казвал за йога. Само обещания!!! Питах се, защо всичко в тая държава е на някаква кампания и само когато някой има изгода от някого тогава ще се намери начин да стане.

И понеже все се говори, че нищо не се прави за децата в този град или страна ще кажа: Не е вярно, но подхода и мотива на „по-големите” е сбъркан  и понеже не разбират управляващите от тая материя е по-лесно да я няма  и да не се зачита за нищо. Съжалявам за поредното неразбиране на нещата. Но това не значи, че пък аз съм се отказал и вече 12 години с такова постоянство практикувам йога и движение сред природата.

С аромат на какао

С аромат на какао: Днес сутринта в гората, както си вървяхме с моя приятел, изведнъж ми замириса на какао. Попитах го дали долавя тази миризма и той сподели, че я усеща много осезаемо. А изведнъж той каза, че пред нас има заек и той взе да бяга. Изведнъж се сетих дали не сме развалили седянката на заека. Малко шеговито стана положението, но ние не спряхме да се оглеждаме и вървейки, по нататък ни замириса на билки, което беше по-нормално. Продължих да се питам от къде дойде тази миризма на какао сякаш някой снимаше природна реклама за случая и се получи някакъв уникален чаромат. Странно но факт. Въпреки, че днес денят контрастираше с аромати и те сякаш бяха на сектори и ние през няколко крачки ги долавяхме.

Отново разходката беше както обикновено, но както винаги има различия в налягането, във въздуха, облаците и т.н. Харесва ми, че  всеки ден говорим за нещата от живота и един друг придаваме опитността си и научаваме нещо ново и предаваме опитността си по трасето. Мисля, че това е достоен маршрут  за всеки бъдещ човек когато върви по това трасе. Както едно време когато бях малък и гледах филмите с бойни сцени, когато се обучаваха тези герой, който искаха да победят други, но докато се учеха се вслушваха в природата, паметниците на древните войни. Нека не забравяме, че това е „Боянския лес” и той е пропит с история от Римската империя, и всички Български царства, защото нашия град е част от Българската история. Не знам да ли им е миришело на какао тогава, но днес сякаш това беше напълно нормално и за пореден път нямахме разумно обяснение на това събитие, но тук ситуацията е лишена от логика.

Ще се...

Здравей, любима… Обичам те, ще се омъжиш ли за мен?

Филм за Веска Ковачева

Здравейте, това е вторият ми филм от поредицата ми, с която ще ви запознавам с екстрасензорните хора, които аз познавам. Днес ще ви запозная по-отблизо с Веска Ковачева от с.Джулюница /или леля Веска-както я наричам аз/. С леля Веска ни се пресякоха пътищата през 2000г. и от тогава до днес, аз научих много. От начало я търсех за съвети, но с времето тя ме върна на зад във времето и ми проследи много минали животи и от там сега вече знам достатъчно. Посещенията ми при нея ги записвах и така се родиха доста интересни записки, които се обособиха в книги. Срещата ми с нея, беше знамение за мен, защото не очаквах да намеря това, защото аз търсех утеха от „не приетата ми любов”. След като всичко се успокои, аз поех по пътя си и се освободих от много неща, които ме дърпаха назад. Поех по духовната пътека въпреки, че е трънлива, но за мен бе единствена. Днес ще ви представя първия филм, които правя с нея и с такова позитивно настроение и радост в сърцето си, че когато го правех бях в мир със себе си! Майка ми се разплака, още докато го снимахме и през цялото време не отдели поглед от случващото се!

Парещи сълзи

Днес станах свидетел на нещо много нелепо за мен.

парещи сълзи

Срещнах чичото/в пощата/ на едно момиче, което харесвах, когато тренирах бойни изкуства като ученик и останах втрещен. От начало не му обърнах внимание освен, че го поздравих, но после той като се върна, го попитах, какво става с него. Той ми разказа как са го съкратили като мръсно куче от БТК, после са го пратили на борсата, и как по някаква оперативна програма от европейския фонд, са ги назначили като чистачи на тротоарите. Как от човек, който даваше мило и драго/защото тогава работеше/ за момичето което харесвах, сега е в „мижаво състояние” и изпаднал в немилост да следи обявите за работа всеки ден, за да съществува.

За първи път го погледнах от страната на човек, който прави това, което обича, и се чудех, как може човек като него да няма нито едно хоби и да не се е ориентирал по някакъв начин да създаде нещо, за да не се подиграва никой с него и да не е зависим от никого. Темата приключи от само себе си в мига в който спрях да го питам, „какво става с него”. Не пожелах да го питам повече нищо и той се оттегли като човек, който е в поставен и пречупен със сломена душа. Докато чаках моя приятел ми се насълзиха очите и се питах, защо има такава несправедливост  или може би това му е урока, не зная със сигурност.

За много кратко време се върна онова чувство на желание да действам още по-силно и смело, към моята мечта да създавам, както текстове за книгите ми, така и другите неща свързани с това. Явно всичко е свързано в моя свят със словото и неговата магия се превъплащава както в маслото, така и във виното, романите, и масажите ми/както на душата, така и на тялото/.

Сега докато пиша този материал, се питам, защо хората чакат пътеводната светлина и искат някой да ги води и дава работа, а не могат да си я създадат сами и да наемат хора те самите? Да не му се налага да чува, че е уволнен, че ще остане без пари или, че някоя си Борса по труда ще му определи, колко да му дава, като втора категория/сякаш/ човек. Това е много брутална ситуация, погледната от очите ми и не описана с ругатните, с който бих си послужил към институциите и хората докарващи други хора до просешка тояга. Според баща ми и аз съм беден, но нека да видим,  дали е прав и дали ще може да се извини, за думите си, защото и според него в България не може да се печели от писане на някакви си думи. Да но той няма от къде да знае, че думите на Христо отЛясковец достигат до най-дълбоките дълбини на хората и те търсят думите, материалите, книгите и моите услуги всеки ден.

Моля ви хора, не се отказвай те да мечтаете и търсите варианти за развитие.