Официално съм ИЗДАТЕЛ!

 

"Пътят на Болката" е вече не просто книга — тя е пространство, което се разширява всеки ден. Денят, в който станах издател на собствената си книга, не беше просто административен акт. Беше момент на вътрешна промяна, на освобождаване от зависимостите, на категорично заявяване: аз съм тук, аз творя, аз издавам. Това не е титла. Това е позиция.

Когато социалните мрежи решиха да ме изтрият, те не изтриха гласа ми. Не изтриха мисълта ми. Не изтриха труда ми. Те просто затвориха една врата, а аз отворих друга — собствената си платформа, собствения си блог, собственото си издателство. Творецът не зависи от алгоритми. Творецът зависи от дисциплина, от воля, от ежедневна работа.

Затова публикувам всеки ден. Защото "Пътят на Болката" трябва да бъде навсякъде. Трябва да бъде видима, трябва да бъде достъпна, трябва да бъде намерена. Всеки текст е следа. Всеки абзац е отпечатък. Всеки ден е още една тухла в стената на присъствието ми. И когато някой потърси болка, движение, терапия, Христо Христов — той трябва да попадне на мен. На моите думи. На моята система.

Да бъдеш издател на собствената си книга е акт на независимост. Това е доказателство, че когато човек реши да върви напред, няма сила, която да го спре. Аз не просто написах "Пътят на Болката". Аз го издадох. Аз го поставих в света. Аз го направих реалност. И това е само началото.

Оттук нататък — ден след ден, статия след статия, дума след дума. Докато пространството се насити. Докато книгата заживее свой живот. Докато пътят стане видим за всеки, който има нужда от него.