Здравейте отново. Днес ще пиша за
фаровете и още нещо.
 |
| "фаровете по пътя" |
Преди 3 години гледах един филм и
там за първи път чух за това, за което ще пиша сега от Джак Канфийлд/Пилешка
супа за душата/. До сега знаех за фаровете на колата, ги пускаме при
смрачаване, дъжд, мъгла, или вечер. Но не това е важното тук. Във филма той
казва, как през нощта можеш да стигнеш от Ню Йорк до Калифорния с лекота,
защото не, че знаеш пътя, а че на всеки 100м. до където стига светлината ти
виждаш. На всеки 100м. ти виждаш и продължаваш и така освен часовата разлика в
пътуването ти няма, как да разбереш, че си стигнал. Но не толкова светлината в
мрака е важна тук, а следното: Как и в живота, макар, че не виждаме пътя, но
постоянстваме в насоката си, ни се откриват следващите 100м. от нов осветен
участък от нашия път.
Така се случи и с мен, аз не
правя изключение, защото дори не знаех, нищо за това, но силно си вярвах и
вървях към целта си въпреки, че по нищо не изглеждаше, че може и да стане.
Признавам си, че не знаех, наистина, за „ефекта на фаровете”, но след като го
разбрах още повече се забавлявам дори и да не карам нощем колата, аз използвам
по друг начин другите си фарове, който пък виждат купища възможности.
За мен е важно да мога да си
представям поне от начало, че има път дори и там където за сега няма изгледи да
построят/това правителство/. И тук е момента да спомена за допълнението към
фаровете-медитацията. След овладяването на концентрацията, което е насочване на
мисълта целево към дадено нещо се преминава свободно в медитация. Така и там
няма ограничения или висини. Най интересното обаче е, че този път не както при колите да ходиш навън, а тук
пътуването е на вътре и опознаването на нашия вътрешен свят. Тук обаче това
може да се случи само в тишаната. Но няма да говорим за медитация, а за
намесата на визуализацията. Пуснете си тиха музика, запалете си ароматна свещ или
пръчка, и се отпуснете/защото това зад волана не е препоръчително да го
правите/. Сега е момента да се опитаме да си представим нашия обект без
значение какъв или какво е и да го наситим с емоция, защото е доказано, че
колкото повече страст, емоция, чувства са отключени/и задвижени/ в нас по
времето на това тихо моторно представление в умът ни, толкова по силни ще бъдат
нашите резултати. Просто, защото само с
празно мечтание не се случва нищо, но то се прави комплексно и стъпка по стъпка
и накрая се освободим от визуалните си предпочитания и ги пуснем задължително
тогава трябва да се върнем към нашето настояще-сега. И ето за това е важна и
концентрацията на умът, а не блуждаенето и следенето на ежедневните 70.000 мисли на ден, които
пресичат нашата мозъчна орбита.
И за завършек ще кажа, че е много
важно да визуализираме за да постигнем целите си, но би трябвало по-голямата
инвестиция от насоченост да е към изживяването на настоящия миг в денят ни.
Само настоящето е важно. Живейте сега.
