Анаѝс Нин...

Всички писатели скриват повече, отколкото откриват. Художникът е единственият, който знае, че светът е субективно творение, в което има избор, който може да бъде направен, има селекция от елементи. Това е материализацията, прераждането на неговия вътрешен свят. След това той се надява да привлече и други в него. Надява се да наложи своето лично виждане и да го сподели с останалите. А ако второто ниво не е достигнато, то храбрият творец продължава въпреки всичко.

Анаѝс Нин (на френски Anaïs Nin)-1903/1977 

Ако една жена...

„Ако една жена е облечена лошо забелязваме облеклото, ако обаче е безупречно облечена, забелязваме нея".

Жените имат сили...

Жените имат сили, които удивляват мъжете.
Издържат на трудности.
Понасят големи товари.
Изпитват радост, любов и щастие.
Усмихват се, когато им се докрещи.
Пеят, когато им се доплаче.
Плачат, когато са щастливи
Смеят се, когато са нервни.
Борят се за това, в което вярват.
Изправят се срещу несправедливостта.
Не приемат НЕ за отговор, когато вярват, че има по-добро решение.
Търпят лишения, за да има за семейството.
Ходят на лекар с приятелка, защото приятелката я е страх да отиде сама.
Обичат безусловно.
Плачат, когато децата им побеждават.
Радват се, когато приятелите им печелят награди.
Щастливи са, когато слушат за някоя сватба или раждане.
Сърцето им се къса, когато умре приятел.
Страдат от загубата на любим човек.
Въпреки това са силни, когато мислят, че нямат повече сили.
Знаят, че една целувка или прегръдка може да помогне да се излекува едно разбито сърце.
Но все пак жената има един Недостатък.
Забравя колко много струва. 

Ще се...

Здравей, любима… Обичам те, ще се омъжиш ли за мен?

Жената с "индианската душа"

от тук

Жената  с „индианска душа” ми разказа една интересна история докато избирах подарък за Клиент  №1 в сувенирния и магазин. Нейна приятелка и казала, че тук по нашия край живеел потомствен индианец със семейството си, но се случил някакъв нещастен случай и той ги загубил. А жената с "индианска душа" като чула това потреперила от радост и поискала да го срещне. Но не била много убедена в желанието си.

И един ден най-неочаквано заключила магазина си и си тръгнала, а на няколко метра от магазина се загледала в мъж срещу нея. Той бил с дълга гарванова - черна коса с костюм и мокасини. Лицето му имало индиански черти и тя веднага си спомнила за описанието, което и дала нейната приятелка. То съвпадало. Обърнала се и го наблюдавала. А той се спрял пред магазина и се загледал втренчено върху индианските образи „сякаш ги познава”. Тогава тя се завърнала и плахо го попитала:

– Ако искате да отворя  магазина да го разгледате. Все пак сме „от една порода” си помислила тя.

Но индианеца отказал да приеме жеста на жената с „индианска душа” и направил жеста за поздрав /с дясната длан се поставя върху сърцето/ и тя се трогнала много, защото и се случва за първи път да види на живо жив индианец. Тогава след това спиращо дъха събитие се обадила на спътника си в живота, но той не приел с толкова голям ентусиазъм чутото от нея. А  на нея и се искало да подскочи от радост чак до небесата.

....отразък от книгата ми Клиент №1/опасна близост/