 |
| "синя книга за любовта" |
След като пратих книгата вчера в
печатницата, вече нямах търпение да я получа и да знам, че това нещо а
завършено като процес. Трепереше ми тялото от радост и сякаш вибрирах на
честота-радост. Ако питате мен исках почти веднага да я получа и да я прегърна,
както любимата ми жена, но на този етап технологичното време е неизбежно.
Вечерта валеше и гърмеше, а
сутринта нямаше ток и не можах да се чуя с любимата ми жена, но това не
зависеше от мен-признавам си. Треперех още и не съм спал спокойно, защото аз
съм много емоционален човек и чувствата ми направо си ме управляват. Станах от леглото
и започнах да се суетя, кога ще дойде съобщението от Еконт за да отида да си
взема книгата. Писахме се с колежката от печатницата, за едни неща и аз се
извиних, че толкова рано сутринта я занимавам, но и тя като мен е „постоянно в
процеса” и сякаш се е сраснала с него. Тя скоро ще става майка и аз съм и
пожелал да бъде прекрасна майка, каквато не се съмнявам, че ще е/Тя със
сигурност ще се зарадва от прочетеното тук/. И докато общувах с нея и прекрасната
жена от Шумен, дойде sms-а
от Еконт, че пратката ми ме чака. Така дори ми се насълзиха очите и вече знаех,
че пеш ще отида до офиса им в Г.Оряховица. И веднага ще изживея, нещо подобно,
както преди много години си купих книга за йога на Парамаханса Йогананда,
вървях и разлиствах книгата с нетърпение. Сега ми предстоеше същото само, че с
моя книга.
Е, малко не се случи така, но пък
щом взех книгата скъсах плика и я прегърнах и добре, че е от хартия, защото ще
спре да диша. Капка нежност нямаше в тази прегръдка. Все пак прегръщах моята
14-ста рожба, макар и на хартия. Преди
време бяха написали статия за мен „Баща на 14-сет книги” е много щастлив бях и
тогава. С нетърпение чаках този миг, защото това е доста интересна книга, не
защото аз съм я писал, тя си има свой живот вече и е на бял свят. Пътува към
сърцата на хората сама и със съвсем малко съдействие от моя страна. Това е
книга сякаш случила се някога, а аз сега само я преписвам защото състоянието déjà vu е именно такова.
Определени части в мозъка ни показват случки или цели животи записани в нас. А
да сте се сетили, че водата и въздуха, носят послания от назад във времето, и
сякаш една глътка вода или въздух, може за миг да ни върне към нещо познато.
Ето това е déjà vu-познато
вече.
