На 1-ви Май...

В 9:52 часа местно време/Лясковец/ на 01.05.2012г. завърших окончателното набиране на текста на книгата си
„Бат Ям”– Момичето на Морето. Олекна ми да си призная, защото това се оказа най-дълго писаната книга от мен, когато я започнах на 29.11.2009г.

По някога се чудя, как се захванах с това писане. Но като знам през какво преминах за да се самосъхраня и да не изгубя курса си, записвах всичко. И да кажем,че аз възприемам книгите си като едни живи записки. Случващото се около мен  за някой може да е доста скучно, но за мен е прекалено вълнуващо за да го запазя само за себе си. И днес в деня на Труда аз завърших своя труд. Странна работа е моята работа да си призная. Обаче не можах да спя през нощта, станах и гледах звездите до сутринта, още когато хоризонта беше пурпурен. Всичко беше толкова притихнало и сякаш, аз не бях вече тук. Имах чувството, че с настъпването на края на тази книга пътя ми изтича тук в този град. Наистина от много време на сам усещам сякаш душата ми нищо не я задържа тук и пътя ми  е извървян достойно тук в този град. Моята „духовна майка” още ми беше казала, че ще отида „там” и ще пиша за тук, където вече няма да съм. От начало думите и ми звучаха не реални, но елате сега да видите, как се чувствам и какво излъчвам. Въпреки всичките не разбирания от страна на най-близките ми, аз не мога да спра, само, защото на тях нещо не им е ясно. Оказа се, че моят път не е „твоя” и, че „трябва” да го вървя дори и сам сега. Писането, като писане, не лесна работа, но пък ме  изпълва с едно голямо удовлетворение.  

Сутринта говорих с жената която ме свърза печатницата и която е моя скъпа приятелка за да и споделя сякаш моето нетърпение и,че завърших своята книга. Все пак за дванайсет години 14-сет книги не са никак малко, а 15-тата е на половина готова. Благодаря на всички, които четата моите редове, и благодаря за това, че съм жив и здрав и нещата около мен стават все по-добре.

Христо от Лясковец.