deja vu в моя свят

"синя книга за любовта"

След като пратих книгата вчера в печатницата, вече нямах търпение да я получа и да знам, че това нещо а завършено като процес. Трепереше ми тялото от радост и сякаш вибрирах на честота-радост. Ако питате мен исках почти веднага да я получа и да я прегърна, както любимата ми жена, но на този етап технологичното време е неизбежно.

Вечерта валеше и гърмеше, а сутринта нямаше ток и не можах да се чуя с любимата ми жена, но това не зависеше от мен-признавам си. Треперех още и не съм спал спокойно, защото аз съм много емоционален човек и чувствата ми направо си ме управляват. Станах от леглото и започнах да се суетя, кога ще дойде съобщението от Еконт за да отида да си взема книгата. Писахме се с колежката от печатницата, за едни неща и аз се извиних, че толкова рано сутринта я занимавам, но и тя като мен е „постоянно в процеса” и сякаш се е сраснала с него. Тя скоро ще става майка и аз съм и пожелал да бъде прекрасна майка, каквато не се съмнявам, че ще е/Тя със сигурност ще се зарадва от прочетеното тук/. И докато общувах с нея и прекрасната жена от Шумен, дойде sms-а от Еконт, че пратката ми ме чака. Така дори ми се насълзиха очите и вече знаех, че пеш ще отида до офиса им в Г.Оряховица. И веднага ще изживея, нещо подобно, както преди много години си купих книга за йога на Парамаханса Йогананда, вървях и разлиствах книгата с нетърпение. Сега ми предстоеше същото само, че с моя книга.

Е, малко не се случи така, но пък щом взех книгата скъсах плика и я прегърнах и добре, че е от хартия, защото ще спре да диша. Капка нежност нямаше в тази прегръдка. Все пак прегръщах моята 14-ста рожба, макар и на хартия.  Преди време бяха написали статия за мен „Баща на 14-сет книги” е много щастлив бях и тогава. С нетърпение чаках този миг, защото това е доста интересна книга, не защото аз съм я писал, тя си има свой живот вече и е на бял свят. Пътува към сърцата на хората сама и със съвсем малко съдействие от моя страна. Това е книга сякаш случила се някога, а аз сега само я преписвам защото състоянието déjà vu е именно такова. Определени части в мозъка ни показват случки или цели животи записани в нас. А да сте се сетили, че водата и въздуха, носят послания от назад във времето, и сякаш една глътка вода или въздух, може за миг да ни върне към нещо познато. Ето това е déjà vu-познато вече.

Здравей...

очаквам те,бебе

Здравей. Дори не те познавам и не знам, как да те назова все още. Но ако ми позволиш да те опозная и ме допуснеш до себе си, мисля да се опитам да се справя. Наистина си нямам и на идея, дали ще се справя като баща, но силно се надявам да бъда добър по грижите към теб. Не знам дали познавам майка ти, която ще те роди дори, но, ако е тази, жена, която ми взе сърцето ще е супер.

От близо година сякаш се появяваш все по-често и осезаемо около мен като нещо очаквано и допълващо ме. Странно усещане имам и днес докато се разхождах в гората се питах, какво ли ще е когато един ден прочетеш статията за себе си написана от баща ти, без дори да те е виждал още. Наистина не знам, какво е да си физически баща на едно дете, но мисля да се науча и да  ти дам   живот и време да го живееш. За първи път ми е, да пиша такова нещо и малко ми е неловко, защото тук нямам опит в това и стъпвам доста неуверено, както ти когато ще започнеш да ходиш по земята с твоите крачета. Наистина дори не знам, как да си те представя, освен, че може да си с къдрава коса, като мен/когато съм бил дете/, но все повече усещам, че се приближаваш към мен.

Мисля, че ще бъда много щастлив и треперещ от мигът, в който знам, че идваш, както главния ми герой Даржан Харч от книгата ми „Африка в моето сърце”/написана през 2008г./. Мисля да те науча да правиш чудеса с ръцете си, както аз. А се надявам да имаш очите и сърцето на майка си, за да виждаш добре, да избираш и да побереш нещата, който ще те заобикаля в него. Нямам си и на идея, колко време ще мине от как напиша статията за теб дъще, и кога ще дойдеш тук при нас, но когато и да е това тя ще те чака. Тя е посветена на теб още от мигът, в който те почувствах в сърцето си, че ще те има. Явно може би по физичните закони съм готов да ти бъда създател и баща. Надявам се да приемеш факта, че баща ти е просто човек с разностранни интереси: йога, фитнес, масажи, писател, лектор и още много други неща, който не касаят другите. Не мога да ти обещая живот като „на звездите”, но мисля, че ти знаеш това по-добре от мен, защото не ти е за първи път да идваш тук. Но ще се опитам да бъда…

…да ти бъда просто баща. Обичам те!