Да вземеш най-доброто от двамата!

Да вземеш най-доброто от двамата свои идоли който цениш и уважаваш без да си ги срещал още на живо.

Каква е връзката между Хулио Игласиас и Пауло Коелю?

Още сутринта осъмнах с мисълта за това и до преди малко явно очаквах да узрее мигът да го напиша това.

На Пауло Коелю книгата му „Алхимикът“ изигра голяма роля в живота ми още в онзи ранен период на 97г. когато дири си нямах и на идея, че ще пиша. Четях и плаках. Едвам успях да я завърша тази книга а сълзите ми не спираха. Нещо много силно ме докосна в душата. Копнеех да изпитам и аз такава любов каквато е на Фатима и овчарчето само може и да не ми се налага да обиколя света. А толкова много бях завладян от тези редове. Докато четях направо като живи картини успявах да видя, какво се случва и какво вижда овчарчето. И ми стана много интересно, как на едно толкова обикновено овчарче му се дава да изживее нещо толкова красиво и страстно. Пожелах си го още тогава. Но този човек не е спрял да пише само, защото едната му книга е по известна от другите му…което също много ме стимулира.

На Хулио Иглесиас музиката му е като посланик на Земята въобще. Да спрямо него може да съм една „малка песачинка“, но не ми пречи да го слушам и да изживявам живота си с неговите песни. А и от как разбрах, че има зад гърба си 77 албума, аз си позволих да задам своите параметри и да си пожелая такова творческо дълголетие на литературната сцена. Доста смел ход и целеустремен, но пък съм щастлив от този факт. А и от дете се прекланям пред музиката му, защото какво съм разбирал аз от музика, мечти и желания. Сега имам рядката възможност дори в писмена форма да изразя своят мироглед и да благодаря с една дълбока признателност, че го има и, че радва душите на хората по целия свят. На скоро благодарение на една негова песен успях да изживея истинско освобождение и да благодаря, че за пореден път мога да простя и да се освободя от нещо, което ме тровеше-признавам си.

Единият е световно известен автор, а другия е световно известен певец…

Аз може да съм още световно неизвестен, но това не ми пречи докато слушам музика на единият да чета книгите на другия. За мен е чест да мога да съм тук на тази Земя и да бъда част от самият процес наречен-Живот.

А на въпроса от начало, каква е връзката между двамата, отговора е: Аз съм връзката-Христо от Лясковец.

В седмицата на моят празник!!!

В седмицата на моят празник станах на 33 години.

Родих се преди 33 години за да бъда радост на семейството си, а се оказах в зараждащ се раздор. Много важно(де), кой как ме възприема.

След прекрасно изкарания ден и изненадата с тортата от скъпите ми хора на сърцето си тръгнах обратно. Най-интересното е когато си слизах от автобуса и се заговорих с мацката, която рисува картина в салона който държах за масажи.

Разбрах от нея, че ходи на курс за графичен дизайн и, че материята ще я обогати, понеже е художничка. Тогава се сетих да и покажа етикета на моето масло, който носех в чантата си, защото работихме през деня по него. И само и наблюдавах реакциите, как се радва, че нещо, което е направила не е заминало „на вятъра“ както много други неща. Бяха ми свършили бонбоните за да я почерпя, но пък успях да и споделя, че за моя рожден ден успях да си подаря 20-та книга. Нямаше го в плана ми наистина това да стане сега или когато и да било, но пък стана факт и е посветена на един много прекрасен човек влязъл в живота ми чрез закона на любовта. Успях дори да и кажа, че ако успее добре да се научи да работи с това, за което ходи на курс може да и възложа задачи за корици и т.н. и да и пращам и други хора, на който правят и техни неща. Стига обаче да се научи, защото наистина там има „доста играчка“.

Но другото по което разсъждавах е: Как успях да стигна до тук и как наистина реализирах всичко за това не малко време от 12-сет години с труд(и техника). Вървях и се питах сам…може би, защото наближава малко след рождения ми ден да направя разбор на цялата година и да програмирам следващата, както правя до сега от как започнах да драскам по някакви си листи, който обикалят света под формата на книги и на свободни текстове.

Но за разбора е рано да говоря, защото още малко ми трябва, но пък съм готов със следното: „Хубавото се случва сега, не някога или никога, а сега на мига“. За мен е важно да е сега…

Правила за Ревизия

Израснах във време на отиващ си комунизъм и уж бъдеща декорация. Видях и едното макар и дете, а сега виждам и това, което става тук и сега. Продължавам „да израствам“ но не на години, а на съвсем различна честота.

Моделът на поведение беше да слушаш по-големите и да уважаваш по-старите. Само, че какво се случи с мен. Аз не съм от лесно преклонимите душички и не зачитах и това правило. Защото се оказа, че вместо да ме научат/ и от училището/ да се справям с живота, както хубаво би било да е така, се оказва, че искаха от мен да бъда някакъв си бачкатор/за някого и никога за себе си/. Не се съгласих и продължавам да действам  в тази насока.

Приех много бързо, нещо което интуицията ми зададе като параметри и се оставих в него направление. А то е: “остави се живота да те води и учи“. Така започнах да вървя по тези стъпки и реших да направя ревизия на нещата до тук в навечерието на рождения си ден/27.11.2012г./ часове преди да стана на 33 години.

                        Правила за Ревизия
                                               (упражнение за преглед на деня)
                                                      по модел на Невил Годард

Newille Goddard

Хората, който не познават силата на въображението заспиват в края на деня си, изморени и изтощени  приемайки всички събития от деня за безвъзвратни. Вместо това би било добре да има едно при написване и приспособяване на денят по наш модел, което ни се иска наистина да преживеем.

Самата авто-ревизия може да се прави и постига във всяка една област от живота не зависимо къде се намирате и с какво се занимавате.

Единственото изискване е да повишите вниманието си по такъв начин и интензитет, че ви е напълно да се потопите и вживеете в преглежданото действие. Упоритото въображение, центрирано в усещането за вече изпълнено желание е тайната на всички успешни действия.

Всеки етап от човешкия прогрес е осъществяван от съзнателното, доброволно упражняване на въображението!

                                                                                                   Невил Годард

Чак след като се докоснах до Невил Годард разбрах още нещо, което като, че ли до сега ми убягвало. Но разбрах и него и така започнах да пиша своите писма…ето малък откъс от едното:

„Здравейте, г-н Христов… От как разбрах ме за вас, книгоиздаването, книгоразпространението и книгонаписването вече не е същото за никого, а още повече за нас. Поздравява ме ви за неуморимия труд, който сте положили през годините докато пишете и никой не е знаел за вас. Това което видяхме, прочетохме  и осъзнахме, е че вие имате нещо, което до сега не сме срещали което е явно ваша марка за успех“.

Опитайте и вие също ще си докажете, че вашето въображение е създателят.

Чак след това ще разберем, защо толкова много акцентираме върху важността от контролирането на живото въображение.

P.S.:Скоро ще напиша и истинското развитие/с писмата/ по този въпрос…очаквайте го!!!

Животът е безценен подарък.

Животът е безценен подарък. Той ти е даден, за да направиш нещо с него. Да действаш. Да оставиш следа. Да пробваш. Да опитваш нови неща. Да създаваш. Да се забавляваш. Да следваш сърцето и вътрешния си глас. Да нарушаваш правилата и да бъдеш себе си. Да генерираш идеи. Да грешиш. Да се поправяш. Да прощаваш. Да обичаш. Да продължаваш напред, независимо от всичко. Да намериш сам своя смисъл. Животът е безценен подарък.

Античен кавалерски кодекс

Античен кавалерски кодекс

I.Бъдете верни на кавалерството и на неговите учения и изучавайте кодекса във всяко негово течение.

II.Обичайте земята си, семейството си, религията си и ги поддържайте във всяка ситуация.

III.Почитайте царството си, бъдете верни на приятелите, поданиците, на жените си и на вас самите.

IV.Предложете вашата вяра на вашия суверен и му я докажете с мъжество. Ваше задължение е да го пазите от смъртта според силите си. Няма по-голямо предателство от това към вашия Бог.

V.Бъдете смирени и човечни, показвайте уважение и авторитет към водачите в йерархията.

VI.Прилагайте едновременно милост и справедливост.

Codice Cavalleresco secondo gli scritti antichi:

Officium:
I. Siate fedeli alla cavalleria, ai suoi insegnamenti, e osservate il Codice della Cavalleria in ogni direzione.

II. Amate la vostra terra, la vostra famiglia, la vostra religione e sosteneteli in ogni circostanza.

III. Onorate il vostro regno e siate sempre fedeli agli altri cavalieri, al vostro ordine, alla vostra consorte, e al vostro stesso onore.

IV. Offrite la vostra fede al vostro sovrano. A costui avete reso omaggio e siete suo uomo: il vostro dovere è di proteggerlo dalla morte e dall'onta secondo le vostre forze. Non vi è slealtà maggiore che tradire il proprio signore.

V. Portate rispetto alle autorità : siate umili e accondiscendenti con chi vi precede, e trattate con umanità e rispetto chi vi segue in gerarchia.
VI. Amministrate giustizia e pietà allo stesso tempo

Просто писмо вместо изповед...

Просто писмо...

врата към прошката

В зародиша е любовта, но сякаш се разминавах на моменти. Срещата ми с нея ме освободи от една любов в която даващия бях аз, а от среща нищо и нищо. Оказах се в един миг мъченик за слава от любов и се раздавах колкото мога.

Но се появи тя… От начало не исках да повярвам, че тя ме оставя да разбера и осъзная, че сам си причинявам страдание като не искам да видя ситуацията в която сам се вкарвам и използвам като гориво любовта си. Да даваш ми беше присъщо, но да приемам сякаш си бях забранил. Месеци на ред тя ме „завръщаше“ и чакаше да се обърна към нея с това, което искаше да ме дари-любов. Не, че не се дърпах, но накрая сякаш осъзнах, че няма смисъл да се превръщам в роб на едностранните си чувства. Исках онази жена да я даря с еротичен масаж, както усещах, че има нужда да „скъса синджира“и го сторих, малко преди да включа езика си в масажа. Спрях се до там за да не си помисли твърде много, че съм я обезчестил и после да се чуди как да се изповяда в църквата. Спрях се, защото не исках да превръщам прекрасния миг в секс. Остана само една прелюдия към него…

След като свърших това аз се отдадох на другата(Ти се разпознаваш сама, коя си). Тя завладя и емоциите ми и денят ми и дори накара течността в тестисите ми да заври. Признах си, че съм просто човек, който за първи път почти се беше загубил по пътя си, а ти ме завърна. Така с времето всичко вървеше къде добре, къде още по-добре докато дойде мигът на живата ни среща. Една нощ в която телата ни се сляха в едно и бяха часове едно в друго. Пот, страст и ласка бяха достатъчни за всичко само не предвидихме, че петелът ще прекъсне всичко, защото се съмна. От този момент нататък знаех, че ти вече няма да си моя, а отиваш от там от където дойде при някой друг. Сърце и стомах се свиха, а съзнанието ми  не искаше да позволи това да се случи, но ти беше взела своето решение преди още да си ме докоснала. Почувствах се жалък и излъган, че ми позволи да бъда с теб един миг, а друг да бъде с теб години. Не исках да повярвам, че отново всичко се повтаря, но те първа това сега започва.

От как трябваше да те деля с новия измислен герой в твоя живот, който уж ти дари „свободата“ а те отдалечи от мен се наложи да затворя сърцето си за теб. Това ме нарани, а после забелязах, че започна да ме души и убива. Обезверих се и се питах: „Каква е тази любов да казваш на някого, че го обичаш, а да си в друго легло, на друго място с друг човек паралелно?“ Това просто до последно вярвах, че ще се промени…но късно осъзнах, че няма да стане и единственото нещо, което мога да направя аз е да се променя. Да, се променя и да бъда себе си, защото отново си позволих да се загубя и да повярвам на жена, която ми помогна да се загубя в паяжината на собствените си чувства. Мисля, че достатъчно време се чувствах като превързан в тази любов и вместо да дишам спокойно и свободно аз хабих енергия и мисли за да разбера, защото ме излъга така. Защо? Намразих себе си за дето ти повярвах и дори бях готов да се скарам със самия мен си, за дето позволих на сърцето си да ме подведе така. Защото разума отдавна беше разбрал, че ти си си направила сметката предварително, какво правиш само дето аз не разбрах. Наистина свежестта на деня ми се вкисна до толкова, че и за оцет не ставах, а работата ми беше умряла. Аз който години наред се беше посветил на щастието си да бъда себе си, се оказах на дъното от това, че допуснах да бъда погълнат от една голяма лъжа. Разкаях се цяла година за допуснатата грешка, че дадох нов кредит на доверие, а получих разрив и блуждаеш поглед като призрак, защото се влюбих. Опитвах се да ти покажа, че с това което направи с мен ме уби. Едвам успях да спася поне малкото което ми остана от мен да не повлияе на работата ми като писател и да ме погълне бездната на отчаянието. Положих груби усилия да се спася сам, защото ти дори не разбра, че аз страдам и агонизирам макар и без да плача.

В един миг просто ми писна и си казах: Майната му на всичко!!! Имах нужда да си простя сам на себе си, защото в моя живот аз съм по-важния, не ти. Не съм толкова умен за да си позволя аз да страдам „от любов“, а ти да ми се усмихваш доволно. Не това просто приключи за мен. Простих ти, защото си поисках мирът и свободата в която ме завари когато се запозна с мен и ми видя кафявите очи/знаеш за какво говоря/. Това е мое право и ти повече нямаш тази власт над мен. Написах книга за теб, в която вложих много от душата си и това ще остане в историята дори мен да ме няма някой ден. Не съжалявам за нищо, просто не обичам да ме лъжат и правят на глупак-това е.

Простих си на себе си, че се загубих като малко дете в пещера, защото ти имаше време да измислиш своя план, без да бъдеш достатъчно честна с мен. И едва когато аз наистина се отдалечих от теб ти започна да разбираш, че просто всичко е до тук. Ти победи в твоята битка, защото така или иначе беше решила изхода на живота си. Аз просто исках да бъда щастлив, но не вярвам на приказки, а при теб направо ти вярвах сляпо. От месеци аз не желая да се гърча и да агонизирам за това ти простих от раз, за да не ме трови всичко това нито живота, нито работата нито творчеството ми. Аз не те мразя, макар, че бих могъл от силна любов направо да вляза в дълбоката бездънна в омраза към теб. Но аз имам едно сърце, което може да обича и да бъде всеотдайно, но то наистина не го разбра и оцени. Не те виня за нищо грешката си беше моя. Ти просто си следваш твоята схема и си гледаш интереса.

Позволих си да се освободя от това минало и да не се чувствам гузен, длъжен или съпричастен. Това е изповед на един млад, щастлив и открит човек, който няма да се извинява на никого за това, че е щастлив сега. Омръзна ми да бъда втори или трети в живота ти.

За това си простих и се освободих. Преди 3 дни попаднах на една песен на любимия ми певец Хулио Иглесиас/Заради любовта на една жена/ в която той пееше все едно за моето събитие. Явно и той беше преживял болка от любов преди години. А това е песен изпята преди дори аз да бъда роден. Тази песен ме освободи и мога само да благодаря, че за пореден път музиката в живота ми ми даде своя дар.

Имам толкова красиви неща, който всеки ден ме очакват да реализирам, че не искам да нося товар, който да ми тежи.

Аз ти простих и без да си режа, каквото и да било от мен. Простих, защото мога да обичам. Обичам себе си…

Благодаря ти все пак, че ми даде този урок.

И запомни едно от мен: Ти си късметлийка, защото няма да ти кажа сбогом!

Заради любовта на една жена...

Заради любовта на една жена 
Julio Iglesias - Por El Amor De Una Mujer

Заради любовта на една жена…
играх с огъня без да осъзная…
че, аз бях този, който се изгори.
Пих от извора на удоволствието,
докато стигна до прозрението,
че не е имало кого да обичам!

Заради любовта на една жена…
дадох всичко, което беше най-прекрасно в живота ми,
най-вече времето, което загубих,
за да ми послужи някой път,
когато се излекува напълно раната ми!

Всичко ми изглежда… като сън, все още…
…но знам, че накрая ще мога да забравя…един ден.
Сега се чувствам тъжен, но скоро ще пея…
и обещавам да не си припомням никога…за вчера!

Заради любовта на една жена…
започнах да плача и да полудявам…
докато тя се смееше…
Разбих на парчета  едно стъкло,
оставих вените си да се обезкървят,
понеже не знаех, какво да направя!

Заради любовта на една жена…
дадох всичко, което беше най-прекрасно в живота ми,
най-вече времето, което загубих,
за да ми послужи някой път,
когато се излекувам напълно раната ми!

Всичко ми изглежда… като сън, все още…
…но знам, че накрая ще мога да забравя…един ден.
Сега се чувствам тъжен, но скоро ще пея…
и обещавам да не си припомням никога…за вчера!

Заради любовта на една жена…
играх с огъня без да осъзная…
че, аз бях този, който се изгори.
Пих от извора на удоволствието,
докато стигна до прозрението,
че не е имало кого да обичам!
Заради любовта на една жена…
дадох всичко, което беше най-прекрасно в живота ми,
най-вече времето, което загубих,
за да ми послужи някой път,
когато се излекувам напълно раната ми!

Едва когато ви стане ясно...

Когато си изясните "какво" е това, което сте избрали да създадете в живота си, тогава ще откриете "как" да го осъществите - когато най-малко очаквате...

"Блог материята"(масаж на душата)

"Блог материята"(масаж на душата)

масаж на дущата

След  17-сет години изучаване и практика на масаж Христо от Лясковец  се е превърнал в класик. Защото както казва той: „Няма нищо по-хубаво да си се докоснал до класиката“.

Класик, защото бавно и постепенно е навлизал в познанието за допира на тялото, а сега е дошъл мигът да приложи почти същите похвати и да се докосне до душите на мнозина. От начало дори не е мислил, че може да разшири така познанието и дейността си но заедно с добрия глас и приятната обстановка може да поведе клиента към желаната цел и веднага след това, да се усети как му олеква от процеса наречен „масаж на душата“. Няма тайни, няма скрупули, няма разочарования, няма страхове, но има мир, разбирателство и хармония….и страст.

И сега е намерил подход и начин как да докосне душата на човек. Както се изразява той самият „аз просто пиша и пускам в пространството написаното, а то само намира своя адресант, и най-малко се заангажирам с това, кое как става. Не очаквах много разбиране, но и то дойде.“

След като е написал достатъчно творби в сайта си и е видял как те са подействали на много хора отвърнали му в обратна връзка, че се радват отново и отново да прочетат нещо, което ги докосва, Христо от Лясковец е решил да ги събере в книга. Книга, която акцентира върху масажа на душата, защото тя крещи в пъти по силно от тялото, но ние я потискаме, защото не можем да разпознаем симптомите на нужда.

Бъдете внимателни с душата си….

Моят Ренесанс!

с Дейзи Патън

Не омаловажавам никого, но искам да изкажа своята признателност на една прекрасна душа в женско тяло. Тя се появи точно когато вътрешно усещах, че влизам в собствения си Ренесанс.

Душа, за която чувах само, че съществува, а като, че ли беше обвита в мистерия за мен. Но когато се срещнах с нея и тя изрече името си разбрах, че има една прекрасна магнетична сила в която се убеждавах за пореден път, че тя притежава.

Още щом усетих енергията и знаех, че тя е единствения авторитетен автор на тази земя за мен на когото мога да се поклоня(най-чистосърдечно), защото имаше такова сърце каквото много трудно се намира в житейската драма.

Дейзи Патън влезе в живота ми през сърцето, където мнозина правиха опити да се докоснат дори, но така и не успяха.

Сега когато почувствах това да го напиша и казах, че ще го направя, а тя каза, че няма нужда. Не напротив има такава нужда, че едвам издържах толкова време за да го подредя достатъчно добре и да го облека в моя стил на писане. Знаете ли, не срещнах някой да си беше направил труда да напише нещо за тази жена, която е така прекрасна не само на външен вид, а и вътре в душата и. Просто да си беше направил труда така да изкара на светло една такава прекрасна и талантлива поетеса като нея. Тя е достатъчно известна и без аз да казвам каквото и да било, но това са мои думи и моето поле за изява.

Мога да си позволя за сетен път в живота си, да кажа, че се радвам в навечерието на личния ми Ренесанс да я приветствам с добре дошла в моя свят…Благодаря ти, че те има,Дейзи…

Отказвам да се извинявам....

Отказвам да се извинявам за щастието си пред някого на тази земя.

Дълги години наблюдавах как всеки си има някой и аз копнеех да усетя, какво е това наистина да имаш някого до себе си. Гледах и копнеех и нищо не ми трепваше така, както днес. Да днес когато я видях вече знаех, какво съм искал, чакал и желал толкова силно просто ми се налагаше да почакам достатъчно дълго.

Бях се споразумял с вътрешния си глас, че когато видя подходящия човек ще знам, че това е той. Години на ред само съм си мислил, че това е този, човек/защото срещах много жени в живота си/, който виждам, но съм се лъгал. Така от дете станах младеж, а после и мъж на 33.

И преди време една прекрасна жена ми каза думите, който ми прозвучаха като „самоизпълняващо се пророчество“: „Ставаш на 33 и, чудесата се увеличават по 33“. Просто като ги чух тези уникални думи ми привлякоха вниманието и ги записах. От тогава ме съпътстват във всеки миг.

Оказах се за пореден път не подготвен за онова агрегатно състояние, което само крилата на пеперудите могат да ти създадат в стомаха и да карат кръвното ти налягане да скочи до небето и чак след това да се върне като покой. Още когато я видях исках да и кажа всичко…наистина всичко. Но тя изчезна и се скри, а аз дори не знаех, че човек може да се уплаши от желанието да го видиш-просто да го видиш. Е, на мен по някога доста шантави неща ми се случват дето дори не знам как да си ги преведа. За целта дори не търся преводач. Ако наистина има нужда от превод времето намира преводача и аз разбирам, ако ли не, не и това е.

Съгласих се и с това. Продължих напред и си мислих, че няма да ми пука, но не е така. Не мога да скрия нито желанието си, нито чувството, а и няма как да излъжа себе си..просто, защото не съм лъжец. Все пак получих „някакъв шанс“ и успяхме да се видим. Срещата продължи дълго, но ми стана странно, защо не може да ме гледа в очите, а гледа все в страни или в краката си. Това за мен беше трудно да разбера. Наистина не знаех дали ще имам възможност да я вия пак, защото до сега съм се нагледал на какво ли не. Но си казах, че ще попитам дали ще може да не свършва всичко само тук и сега. Оказа се, че денят бе понеделник и някак си в далечината на тунела този ден стана символ.

Последваха много прекрасни дни след този понеделник и дойде мигът в който аз исках като един истински мъж да се срещна с майка и и да заявя своята позиция в тази ситуация. Не съм го планувал, но сякаш срядата беше най-подходяща за тази цел. Пиехме чай с нея и изведнъж това ми дойде на устата и я помолих тя да и се обади. Времето на вън беше студено, а вземахме решение за нещо толкова красиво и чувствено. Радвам се, че тя се съгласи да ми съдейства и още с излизането като, че ли някой беше извикал такси/а не сме ние/и така се озовахме пред тях. Е, още там дойде първото препятствие: някой е счупил ключа на патрона и не се отваря вратата. Но дойде един неин приятел и „джасна“ вратата мъжки и ние влязохме. Искам само да кажа, че грам не чувствах нито вълнение, нито притеснение по повод срещата, която предстоеше всеки миг щом се засекат очите ни с майка и. За първи път на такава важна среща в живота ми бях толкова спокоен, честен, открит и дори прозрачен. Влязохме и седнахме на дивана. Като една прекрасна жена тя извади на масата бонбони и печена тиква с прясно мляко и кола. Случаят наистина беше велик и паметен за мен. Докато гледах това си спомних: как преди векове така в шатрите гощаваха мъжете, който идваха да искат момичетата от другите шатри за свой жени, защото нямаше значение, кой колко беше имотен или зачетено богатството му, традицията беше такава..просто да почерпиш достойно с нещо от природата./На дали майка и е съзнавала, какво прави в този миг с мен и как това съвпадна със спомена ми от миналото/. Такава радост изпитах, и за първи път ми излиза този дар пред очите.  Веднага започнах да говоря без да ме подтикват или да ми задават тон за песен. И така дойде мигът в който казах: Дойдох и да поискам ръката на дъщеря ти. Не искам разрешението ти, а дойдох да те/ви уведомя за намерението си да свържа живота си с тази прекрасна ваша дъщеря. Реакцията беше прекрасна макар и не очаквана и аз все повече изпитвах радост, защото за първи път ми се случва това, защото чаках този миг. Чаках го в този живот цели 33 години и ето на то се случи. И другото нещо което казах пред майка и: Ако мога да те направя щастлива с това, заповядай в живота ми/тя си знае, защо го казвам това/. 

Толкова добре и щастлив и горд със себе си, не се бях чувствал много от давна, защото дойде мигът в който да се изправя с личния си авторитет срещу нещо такова и да заявя и отстоя позицията си на щастлив човек какъвто съм си. И тиквата си беше прекрасна и така този миг веднага остана запечатан в съзнанието ми като нещо прекрасно. Другото важно нещо е, че успях да направя на майка и процедура на врата и главата с моето масло и то от сърце. Така се разделихме и тръгнахме за детската градина да вземем момченцето и от градината, което нямаше търпение да се качи на раменете ми  и да гледа света от високо. И какво като се запознахме в есента на 2012 г. като вътре в нас е повече от ведро и топло. Стотици пъти и казвам, че съм и благодарен за това, че се появи в живота ми точно сега, когато трябваше. Малкия се качи и гледаше от високо и говореше на своя език и изразяваше всяко нещо с даден звук или емоция, който ми пълни душата. Отново се върнах с тях и пътувахме в рейса до тях за да бъда с тях още малко. И знаете ли, какво като сме похарчили купища пари за да бъдем заедно…а само до преди два месеца си нямах и на идея от къде точно ще се появят такива. Но намерих нещо, което промени всичко. Едни думи, който буквално променят живота пред очите ми и ми отварят нови хоризонти. Думи на човека написал книгата: „Не пипай тази книга“: „Отварям се към всичко, което ми принадлежи и ме докосва; ще правя това, което мога най-добре и което ми доставя най-много радост. Винаги имам достатъчно пари, а до мен е човекът, с когото съм щастлив и с когото си пасваме най-добре." 08.11.2012г. След тези думи всичко наистина се променя и дори сега, когато пиша това.

През целия път до домът от където тръгнах сутринта се усмихвах на отражението на стъклото в което виждах от части себе си и нея, защото наистина сърцето ми остава там а само тялото ми се прибира в рейса. Това не са само думи, а думи на един човек, който пожела и приветства своето щастие и го пожела тук и сега-не някога. Това са думи на един човек писател, който до сега беше сам като куче и поиска да сподели живота си с „писаното яйце“ на другата ми майка.

Майка и ме прие толкова добре в сряда, а в четвъртък на другия ден моята майка взе да ми излиза с това, че сънувала кошмари по повод това, че съм и споделил за бъдещата и снаха. Точно сега не бил най-подходящия момент да водя когото и да било тук, щото не знаела какво щяла да казва на баща ми, че ще трябва да храни още един човек. Това ме срази и както обядвах оправих си масата и се махнах от кухнята, за да не направя нещо, което да боли. Говорих с жената, която финансира един мой проект с нейна идея и която много ценя и малко след това сълзите ми сами излязоха от очите. Споделих с мацката си  с „речните очи“, че става нещо, което много ме нарани, а тя ме помоли да отида и да се извиня на майка си, което съответно засили сълзите ми и тя стана свидетел на това. Плачех неистово. Аз не се срамувам от сълзите си, а от положението от което се появиха. Наистина ме заболя и огорчи неразбирането на една чиста душа като моята. Но и казах, че: Отказвам да се извинявам за щастието си пред някого на тази земя.

И малко по късно през деня нейната майка, която ме вижда за първи път, а ме чува за втори успя за много кратко време да ми подейства добре макар и само по телефона. Не очаквах нищо, а получих всичко….благодаря ви прекрасни същества в моя живот. Благодаря ви, че влязохте в живота ми по най-достойния начин чрез закона на любовта.

                                                                                                                               Обичам ви!

Отворен към света....

За светлината по пътя...

Всяко едно нещо се повтаря минимум по няколко пъти. Всеки в даден момент от живота си се „събужда“ и иска да бъде себе си а до сега не е бил такъв и си иска своето като другар, който да го разбира след като се е променило нещо. В един миг се започва едно лудо търсене на подходящото ново амплоа и ако се намери е добре, а ако ли не настъпва нова истерия. Все едно ако постигнеш нещо задължително трябва медал да ти се даде, защото само едно вътрешно удовлетворение не ти е достатъчно.

След настъпването на времената от 1994г. насам много хора се събудиха и искат да се срещат със себеподобни, който наистина някой от тях са водачи и раздават светлината си дори без да говорят. Споделянето по някога се явява всичко, защото тук вече вибрациите са светли и радват душата напълно. Обръщането на вниманието от към негативността на дадена личност допринася за отдалечаването от нея колкото се може повече, защото никой не иска да се събужда в мрак и го заливат с помия.  И когато осъзнаеш и осезаемо усещаш негативизма на любимия си искаш промяна. И когато попаднем в дилема дали да се освободим или да останем не дай си Боже да изберем да останем и да потъпчем вътрешния порив, който ни води. А интуицията може да се къса да крещи в нас, че промяната е задължителна, защото живота е за това да се живее, а не да си роб на догми, чувства и т.н.

Случвало се е милиони пъти един от двамата да се „събуди“ или обърне към някаква духовна практика и другия да се чувства заменен и забравен, което далеч не е така, защото ако ние не се развиваме, а „циклим на едно място“ е много зле. В такъв миг ако продължаването на съпротивление и отказ за разбиране на търсещия е по-добре човек да си тръгне и да следва наистина своя път без капка вина за раздялата им. Средната душа няма нужда да те ограничава в нищо а иска да бъдеш себе си и да следваш собствените си стремежи и да твориш, както никога до сега.

Не можем да чувстваме вина за това, че сме се „събудили“ а нашия любим е „заспал“ още и би трябвало да се освободим от страха за несигурните времена, защото и това е илюзия. За всичко им надежда стига да не потъпкваме интуицията си. 

Всичко се свежда до нашия личен избор, който е свещен и за нищо на света не би трябвало да го потъпкваме. Щом мога да практикувам своите духовни практики или йога и не ощетявам никого с това значи това е част от пътя ми. А ако това е проблем в отношенията ни по между ни значи нещо ще се промени и то веднага. Единия не може да живее излишно за другия и да го тика „с багера“. Вместо да давате доброволно да ви източват енергията по-добре се вземете в ръце и променете това веднага.

Ние сме творци на собствения си живот и никой не може да доминира по този отрицателен начин над нас и да ни затруднява свободното дишане. Когато има мир и любов всичко е разрешимо в житейския пъзел.

Запомнете едно: За една душа веднъж усетила порива на вечността е невъзможно да бъде укротена или да бъда държана в житейска клетка. Тя жадува своята свобода….

Събуждането по някога става за сметка на изгубеното време. Също така то става и по различно време и не съвпада с другия до нас. Но когато и двамата могат да бъдат себе си във връзката си това е нещо голямо и велико. Ако можете да осъзнаете, че всеки един живот е дар и този дар да бъде поднесен към другия подобаващо няма как да не остане незабелязано.

Какво място щеше да е земята, ако я нямаше любовта помежду ни, запитали ли сте се?

Светът очаква твоя глас!

Това лято(2012г.) ми попадна едно рекламно каре, че една книга е излязла в продажба. Още като я видях си казах, че искам да я имам, но нямах парите за да я взема на мига. Отидох и я заявих в книжарницата въпреки това и до няколко дни ми се обадиха да отида да си я взема. Взех пари на заем за да я откупя и после ги връщах на приятел. Просто така се случи, но пък книгата е велика. За пореден път вътрешния подтик не ме лъжеше, защото:

Светът очаква твоя глас!

Методът на Чиро Импарато - FourVoiceColors®/Четирите цвята на гласа/ прави истински чудеса с нас дори без да ни променя особено в нашите очи, но за околния свят е много. Веднага когато разберете, каква сила притежава гласът да предава вашите емоции, ще разполагате с инструмент, който може да измени всичките ви взаимоотношения и после да се питате наистина как до сега не сте се сетили. Оказва се, че гласът е наистина мощен инструмент! А подобрявайки гласа си, ще подобрите и онова, което в действителност сте, а не онова, което имате. Повярвай те ми: в живота е много по-важно да имате „характерен глас“ от колкото цял нов гардероб. А и гласът струва много по-малко.

Голямата тайна на гласът е, че той директно достига до подсъзнанието на нашия събеседник-без някакви филтри…

А самата книга: „Гласът:Силата да въздействаш“ е книга в два елемента: психология и дикция, която се обединяват в метода на Чиро Импарато. Самата книга има за цел да съедини две толкова важни парчета от картата за съкровището на психолога и артиста.

Глас наричаме звука, който човешките същества издават чрез вибрацията на гласните си струни, разположени в ларинкса. Гласът е наш спътник от самото ни раждане-та дори и преди това. Множество проучвания доказват, че по време на бременността плодът се влияе от онова, което чува в майчината утроба. Всеки от нас знае колко добре влияе един сърдечен, топъл, симпатичен, изразителен глас. Той може да ни помогне да установим дух на разбирателство…и ако наистина както казват, че първото впечатление е толкова важно, защо да не използваме гласа си в своя полза и да имаме скрит коз при контактите си с другите.

Гласът изразява чувствата ни и онова, което наистина сме. Той е важен за общуването, тъй като чрез него хората измерват смисъла на онова, което казваме, както и до колко си вярваме и дали сме породили доверие в отсрещната страна. За да може гласът да се превърне в ефикасен инструмент за общуване, той трябва да е в нерушима хармония с думите, които сме изпрали да произнесем.
Гласът ни трябва да не е просто звук, било то и красив. Той трябва да бъде осмислен и съзнателно насочен звук, модулиран така, че да постигне конкретен резултат: да ни разберат от отсрещната страна.

Гласът ни има свой език и послание и цвят на, които отговаря. Цветът, заедно с погледа, мимиката и другите невербални аспекти на общуването предоставят на човека срещу нас допълнителна информация, която може да се окаже жизнено важна.

Гласът съобщава емоции и чувства, които могат да подсилят или отслабят изказаните ни думи. Не само думите значат нещо; начинът, по които ги произнасяме,са по себе си е носител на значение. Красотата на гласа създава у слушателя приятна умствена настройка, потапя го в нова вселена, ангажира го и поражда емоция, съзвучна с чувствата на човека, които говори. Красивият глас преди всичко изразява адекватно определени чувства, а за тава има само един път: да си позволим лукса наистина да ги преживеем.

Гласът и личността ни са свързани и ако променим гласа си, личността ще ни последва. Когато някой е щастлив, гласът му също излъчва щастие.

Бъдете автентични и искрени.

В общуването не е важно какво казвате, а как се възприема то. Когато гласът ни не е  в хармония със сърцето се оказва, че думите ни съдържат положителни чувства, а интонацията ни отправя точно обратното послание.

Както знаете, при всяка дисциплина тренировките ни приближават към желания резултат. На всеки глас съответства емоция, на всяка емоция съответства цвят, а на всеки цвят съответства конкретен стил на общуване. Не познавам човек, който да има красив глас и да не иска да го покаже на света. Единственото нещо което можем да направим без да сме учили сценична реч, е да съумеем  да изпитваме дълбоки емоции в процеса на общуване. Защото звукът достига направо до подсъзнанието на нашия събеседник-без никакви филтри  и без да иска разрешение… И както се казва всичко се случва.

С помощта на този метод спираш да мислиш как общуваш- и започваш наистина да го правиш. И когато можете без страх да изразите любовта, която криете вътре в себе си, и същевременно да поемете любовта, която се крие у хората около вас, никой вече няма да може да ви устои. Вътре във всеки от нас има любов, както и способност да пробужда любовта у другите. Методът служи по-често да изпитваме удоволствие от общуването и все по-често да се показваме в пълния ни блясък.

Жълтия глас(приятелство) поражда усмивка. Колкото повече използваме този глас с хората, които сме свикнали да виждаме често, толкова по-дълго ще успеем да съхраним с тях отношенията, лишени от всякаква досада.

Зеления глас(емпатия) поражда желание. Този цвят на гласа ни е свързан в най-голяма степен с естественото ни звучене. Каквото и да кажете ще бъде  възприето като искрено и достойно за доверие.

Синия глас(авторитет) е прекрасен и изключително полезен за излагане на пълната истината във вид на  обективни  данни и факти, без да забравяме един лек полъх на усмивка, който със сигурност ще допринесе за харизматичността ни.

Червения глас(страст) заявява на всеослушание, че сме достигнали фазата на истинската емоционалност, спонтанност и топлота, като в определени случаи могат дори да се извисят до неподправен ентусиазъм. Този глас показва нашата страст и служи да увлече околните, за да им покаже, че задръжките са на път да паднат и от този миг нататък сме готови да се забавляваме и приемаме всичко лично  и нямаме нищо против и те да го приемат лично.

С метода FourVoiceColors се научаваме как да използваме гласа си така, че да изразяваме себе си още по-пълноценно, да се разгърнем и разкрием напълно и да проникваме в дълбините на душата на събеседника ни. Защото успешното общуване използва езика на искреността и всякакви трикове са изключени.

Процесът на промяна на самочувствието е постепенен и започва с промяната на мислите ни. А когато успеем да си представим живо ситуацията, вече сме готови да обърнем тенденцията и да променим реалността, променяйки начина, по който изглеждаме в очите на хората.

И какво като сме пораснали все пак си оставаме деца…опитайте!!! Защото само този който се забавлява, изживява в най-пълна степен своята свобода.

Благодарение на Чиро Импарато и неговият метод нещата наистина започнаха да се променят в живота ми, а само се упражнявам и виждам как ставам все по-спокоен когато общувам и съответно изпитвам огромна радост  от положения труд.