Сложна история

 

Днес ще ви разкажа една история, която като я разбрах не ми хареса ни най-малко а и се оказах замесен в нея. Странното ми беше как е възможно никой в моят род да не се е интересувал занимавал и т.н. в светата,която аз тръгнах. Не, занимавала се е баба Ненка (майката на дядо ми по бащина линия-това означава, че наистина през три поколения нещата се повтарят). Тя е била голяма знахарка и чакръкчиика... а всички скрили от мен тази информация. Чак когато започнах да правя родословно "дърво", тогава останалата жива дъщеря (баба Петрана) ми каза, че аз съм същия като майка й. Но и тя няма обяснения, защо са скрили от мен тази информация. Дори тя ако е знаела, че аз не знам е щяла да ми го каже по-рано. Е, явно всичко с времето си.

Тогава разбрах, че най-добрият проект по, който мога да работя съм самия аз. И започнах... 1994-та година даде началото на проявлението. Устоях на какво ли не. Минах през какво ли не и ето ме днес тук. Благодарих им, че са постъпили по този начин с мен пренебрегвайки ме, както са постъпвали с тях поколения напред (въпреки, че са може ли и по-добре да ме насочат... след като са видели накъде "тръгват" интересите ми), защото ако беше друго, сега друго щях да говоря/пиша. Не ги съдя (нямам време за това), но и не ги моля за прошка (защото не аз съм сгрешили я), и не се връщам тук всеки път за да ги стъпч а(други ги затъпкаха и забравиха по-бързо)... Все пак това са гробищата. Тук съм да им призная, че аз постигнах това, за което мечтаех. И само, защото знам, че на дядо Христо са му предлагали да учи за инженер, а той неоснователно е отказал. Е, аз не се отказах от нищо и завърших престижен Колеж в София. Справих се с това. И веднага след него си дадох още малко зор за да специализирам 30 дни всеки ден по 8 часа на колене Тай масаж. Беше брутално. Беше болезнено за мен (така показвам белезите си, за да може хората да знаят, че могат и те да се излекуват). Но устоях, защото го исках с цялото си същество и го правих в тишина. Защото вътрешно знаех, че точно сега е момента това да се сбъдне. Спрях да се съпротивлявам и ето ме тук само за да благодаря, гледайки ликовете им залепени за мрамора срещу мен. Единия образ го е правил дядо Христо (за майка си, която днес щеше да е на 115г.), а другия негов образ са го слагали двамата му синове (а той щеше да е на 95г).

Изминаха 27 години(1994-2021г.) от как тръгнах по този "трънлив" път, но за мен той бе единствената осъзната опция за която не съжалявам ни най-малко и гордо нося както името му, така и професионалните си успехи. Някой казват, че до 40 години обличаш живота с лицето си, а след това започваш да носиш живота на лицето си!