Нито ден без написан ред!


На 17-ти септември 2012 година бях поканен от директорката на училището в което съм учил/Цани Гинчев/ и това беше до този момент най-значимото и радостно събитие за мен, като вече оценен от някого творец. Тя цени и малкото в човека. След това дойде представянето на едната ми книга в София.

с краеведа Владимир Давидов
А на 01.ноември 2012 г. получих достатъчно голяма награда от един човек, който най-малко очаквах краеведа Владимир Давидов/03.03 1925г./ от гр.Горна Оряховица. Същата година ме запозна директорката с него, защото аз дадох дума, че ще им помогна да издадат книгата посветена на великия българин Цани Гинчев/на което е кръстено и началното училище в което съм учил/, но малко се забавихме с набирането на текста на книгата му/защото той я е писал на печатаща мащина и сега на ново се пренабира, за да стане както трябва/.

Той е сметнал, че точно на 1 ноември „Денят на Будителите“ може да ми подари препис от неговата книга „Календар“, която е писал 30-сет години. Събирал неща свързани с прабългарските познания за съзвездия и зодии и т.н. Насълзиха ми се очите, защото този човек е видял в мен нещо достойно, което може само да ме радва.

Сутринта /на Архангелова задушница/трябваше да отида да се срещна с него към 10:30 часа, но колата не запали, а искахме да я караме на преглед и така се осуети срещата, и аз отидох в гората. Но при вечер се обадих отново на прекрасната и любезна директорка и тя ме заведе отново при него. Още с влизането си аз се вълнувах като малко дете, защото това е голяма чест за мен да получа лично нещо от този човек, който е жива енциклопедия и има познания от единия край на света до другия.
Малко ми е болно наистина, че сега в този миг когато го зърнах се наложи да стане от легналото си положение в което се намираше, защото бе претърпял катаклизъм в тялото си, но иначе не се предаваше. А, когато се запознах с него, не беше в това състояние… Стоях като малко дете пред една голяма катедрала в нозете му и го слушах.
Също така много се радвах, как дъщеричката на жената, която ме доведе в този дом не спираше да се радва на брадата ми. Може би искаше да я докосне, а и може би за първи път вижда по-червеникава брада на човек-не знам точно признавам си. Но и беше интересно и много и се радвах докато ушите ми не изпускаха дума от краеведа.
Поговорихме и за моите книги, но като цяло той говореше повече, защото искаше да каже, каквото има да каже, а на мен не ми оставаше нищо друго освен да слушам с притаен дъх. Оказа се също така, че жена му има рожден ден и гостуването ми стана един малък празник за мен.

А от зад на самата творба той беше написал: „На незабравимият приятел от Лясковец Христо от автора (подпис). С уважение и благодарност по случай денят на народните будители!“

"Обществената дейност на този човек е от близо 70-сет години и се е превърнал в летописец на своето време и проследява развитието на родния му град с перо, фотоапарат и камера. Автор е на 188 публицистични материали поместени  в местния и регионален печат, радио и телевизия. Разполага с 43 бр. телевизионни кинофилми с документална хроника на събитията от последните 40-сет години на XX век. Не напразно журналистите-вестникари и телевизионери го наричат Живата история на Горна Оряховица/в-к Борба, бр.139 от 1996г./
За цялото му творчество в продължение на 65 години и по случай 80-сет годишнината му  Давидов е удостоен за Почетен гражданин на гр.Горна Оряховица/протокол №43/18.V.2006г./." 
Извадка от анотацията на книгата  му „Календарът“ писана от журналиста Михаил Михайлов.

А неговият девиз е: „Думите отлитат-писаното остава! Нито ден без написан ред! Не се отказвам от нито една дума-написана от мен!

Какво са всички значки и медали закичени на един човек след като е лишен от човещина и желание да слуша една такава жива енциклопедия каквато е той и с това си богатство по нищо не отстъпва на жива и дишаща старопрестолна библиотека наречена с името по рождение Владимир Давидов. Поклон от мен.
                                                                                                      Христо от Лясковец