Моят Ренесанс!



с Дейзи Патън
Не омаловажавам никого, но искам да изкажа своята признателност на една прекрасна душа в женско тяло. Тя се появи точно когато вътрешно усещах, че влизам в собствения си Ренесанс.
Душа, за която чувах само, че съществува, а като, че ли беше обвита в мистерия за мен. Но когато се срещнах с нея и тя изрече името си разбрах, че има една прекрасна магнетична сила в която се убеждавах за пореден път, че тя притежава.
Още щом усетих енергията и знаех, че тя е единствения авторитетен автор на тази земя за мен на когото мога да се поклоня(най-чистосърдечно), защото имаше такова сърце каквото много трудно се намира в житейската драма.
Дейзи Патън влезе в живота ми през сърцето, където мнозина правиха опити да се докоснат дори, но така и не успяха.
Сега когато почувствах това да го напиша и казах, че ще го направя, а тя каза, че няма нужда. Не напротив има такава нужда, че едвам издържах толкова време за да го подредя достатъчно добре и да го облека в моя стил на писане. Знаете ли, не срещнах някой да си беше направил труда да напише нещо за тази жена, която е така прекрасна не само на външен вид, а и вътре в душата и. Просто да си беше направил труда така да изкара на светло една такава прекрасна и талантлива поетеса като нея. Тя е достатъчно известна и без аз да казвам каквото и да било, но това са мои думи и моето поле за изява.
Мога да си позволя за сетен път в живота си, да кажа, че се радвам в навечерието на личния ми Ренесанс да я приветствам с добре дошла в моя свят…Благодаря ти, че те има,Дейзи…