Показват се публикациите с етикет Дейзи Патън. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Дейзи Патън. Показване на всички публикации

Юлско случване...по Африкански!


С Дейзи Патън-София 2017.
"Най-топлата дреха за сърцето – това е добротата."

Така от само себе си си дойде денят‚ “Х“ тогава, а сега с точно изображение 01.07.2017г. Още преди няколко месеца бях поканен на среща от една изключителна жена Дейзи Патън - Африка! Имаше минали пропуснати срещи от моя страна и този път си отбелязах в календара, че на тази дата ще бъда в София. Е, бях тук в София в Ориндж Флауър 69.
Но едно по едно да го карам.

След качването ми в рейса ми се зачекна нокътя, който се гласеше да пада, поради това, че го бях премазал на предна дясна врата на такси, което ползвах тогава. И след 56 дни от инцидента, нокътя сам по естествен начин се отдели от мен... а от долу си идва друг-също толкова естествено. Пътувах прекрасно и пристигнах за пореден път в София. От там по срещи с определени хора, на които държа. Първата се оказа в една великолепна Сладоледена къща “Confetti” и продължи час и половина...

После се прекосих цяла София за да стигна до Румънското посолство и се срещнах с един човек, който ме попита кой съм. Отговорих му, че „съм никой“. Попита ме с какво се занимавам-отговорих му „с нищо“, чета по -цял ден вестници и пия кафе. Пълен безделник съм... Усетих, че явно и този „човек“ е толкова „заинтересовaн“, че е без значение наистина кой съм. Нека се чувства по-велик от другите... аз отдавна не държа на това.

Последваха много кафета, много криене под чадърите и търсене на сянката и климатиците, защото в София беше кошмар под Слънцето...а на жълтите павета, пред парламента, пред президентството до шадравана обаче си беше леко прохладно. Снимах го този шадраван, до преди да ме извикат...

Джулая...
Така премина денят на един „безДелник“, който го превърна в „праЗник“.

В утрото на Джулая наблюдавах изгрева от мястото където бях отседнал. Имах рядката възможност да бъда на хотелска височина и да го виждам без проблем... После последва закуската и кафето в парка където единствено там в София има Слънчев часовник, макар и изграден от бетон. Но бях толкова радостен, все едно ме водеха на лунапарк като дете. Последва инциация в Рейки на един човек, който уважавам и просто пожела да го преживее... Случи се и това на 01.07.2017г...


Вече бяхме излезли от утрото и трайно се настанихме в денят и неговата жега, се запътих към народната библиотека. Там един прекрасен Брат ме разведе из дебрите на Националната библиотека, както горе така и долу. Сбъднах още една мечта да осъществя и това случване... Благодарен съм на този човек, че го стори за мен, защото надали „случаен“ биха го пуснали ей така да се шляе вътре... Оказа, се че има една книга там в библиотеката, която е затворена и е с брояч, която щяло да се отвори 2060 година, за да видели когато е писана, дали писанията ще съвпаднат с времето тогава... (интересно е). И така безделничих вътре, разглеждах, разказваха ми и накрая излязох навън... и отново се озовах в кафето зад библиотеката. От там се „разгоряха“ едни теми дето може и тръпки да те побият, но пък всеки път се учи човек на нещо... ново. Въпреки приятната атмосфера и прекрасното местенце, нямахме много време да бездействаме, защото ни предстоеше най-важната среща, заради която бях в София. Да се срещна с тази изключително земна и натурална жена...Всичко бе разчетено.
В Националната библиотека-София 2017

...Така се озовахме близо до Пирогов в хотела Ориндж Флауър ... И срещата можеше да започне. Извадих картината, която носих и просто и я подарих при влизането си последен, след дълбоката и лична прегръдка, която ще помня от тази среща...

Още преди няколко месеца, когато я видях тази картина веднага ми излезе образа ѝ, и вече знаех, че тя ще е за нея като подарък. Дадох на хората от рекламния ми отдел да я оформят и сглобят в рамка и стана приказна... О, Боже беше изключителна като за среща на високо равнище между приятели на перото, изкуството и живота... Да, това бе среща на Творци, но на която „бях помолил“ да бъдем ограничен брой, за да сме си само наши хора за да можем да се наприказваме, видим в тесен кръг. Е, случи се точно така по сценария...ми.
С картината подарък за Дейзи Патън-Африка!

Нямам никакво желание да разказвам за цялата среща, освен, че имаше ред сълзи от радост, ред сополи и много смях от коремните недра... 8 часа не ги усетихме кога минаха. И въпреки, че бях „беЗделник“ на тази сбирка, се чувствах като на „празник“, сред приятели... За което благодаря, защото такива мигове пълнят душевната ми хазна, която дава цялостно отражение на съществуването ми...

Освен това за първи път чух и думите от типа: „Там за където говориш, че искаш да влезеш не се кани. В мига щом вече си го заявил, то ти си стигнал до вратата и просто трябва да почукаш, на правилната такава, защото си готов да влезеш“... тези думи сякаш ги чаках цели 37 години, за да ги чуя и да дочакам и това да съПреживея...скоро!


P.S.:...След като прочетете тази кратка статия, ще се почувствате мечтатели и може би ще попътувате....с мен! Само извикайте образа на пътешественика във вас и си припомнете ваш красив спомен свързан с пътуване, и го обвържете с мириса на прекрасен сладолед... който може би обичате.


До Слънчевия часовник в парка!



















Експозиция в Националната библиотека!






















В мазето на Библиотеката!




















още от  мазето...
























Радвам се като малко дете!
























Книга, която ще се отвори 2060-та година!
























Подаръка...

С Майка и Дъщеря-Ангелина и Дейзи!






































Топъл спомен от Ориндж Флауър 69-София!


Сайта на Христо от Лясковец на 1-година!


Когато разбрах, че сайта ми е затрит просто щото така му е кефнало на оня пич(дето му вярвах), малко се ядосах, защото хората четящи нещата ми ще останат излъгани. Но на 18.02.2012г. създадох сайта, защото не мога да стоя така безучастен.

Христо от Лясковец
Нема нищо по хубаво от това да си придадеш малко аристократичен вид и аз щото не можах друго да си (при)дам си направих лек фасон. Макар и в колаж.

Така плахо и неуверено създадох този сайт, в които публикувам, всичко онова, което не пиша по книгите си, макар и някой от статиите ми да влязоха в едната ми книга  Блог материята масаж на душата

Днес този сайт става на една година, което много ме радва. Минахме интересната 33.713(хиляди) бройка-посещения. Не знам дали са много или малко но знам, че правя това с кеф в душата си. Имаше хора, които подкрепят, други се присмиват, а аз пиша. Хах. Живота продължава и аз няма да спра да правя това, което обичам-да пиша с кеф.

Тази година е наистина много прекрасна година и аз усещам вътрешното си разширение и това ме радва признавам си. 2012-2013г. е продължение на прехода в нас като хора и съм щастлив от този факт. Благодаря ви, че ви има всички знайни и незнайни читатели, които четете(или поне гледате).

Аз никога не съм се притеснявал, че някой(си) ще ми „седне“ на мястото. Защото тайната не е никаква тайна вече. Казал я е гениалният Ралф Уолдо Емерсън: Човекът, който знае „как“ винаги ще има работа. Човекът, който знае „защо“ винаги ще бъде негов шеф.
Управлявам но си  и задавам често въпроса „Защо да го направя?“ и така оставям останалите да се справят като се питат „как да стане?“

Позволих си  да помоля няколко човека да напишат нещо относно: Какво им дава моя сайт?  А, дори се изненадах от отговорите им признавам си.

Само тук хората ‚живот и здраве“ ще могат да виждат така случващите се неща свързани с това, което правя. Които иска гледа, а които не да не го прави.

Завчера се върнах от изложение в Германия и сега работя върху поръчките и анализите на срещите там. Главата ме цепи от четене на каталози, писма и т.н. Едно прекъсване на този тегав процес с прочит на нещо твое, не само ме разтоварва, а направо ме зарежда за яка работа. Дори не толкова позитивните (по отношение на ведрост и настроение) твои неща, ме изкарват от еднообразието и предизвикват някакъв друг род вибрации с положителен заряд. А да не говорим за твоята амбиция и желание за работа, която ти е и хоби. Почти сме колеги, но в различни области, които взаимно се потенцират. Разбираш ли за какво става въпрос? Не съм писател като теб да го опиша, но го усещам отлично, а имам и измислен такъв тренировъчен принцип, който съм нарекъл "принцип на кондиционно потенциране". Използвам го за развитие на физическите качества в програмата която правя за волейбола. Така че, принципа действа и на психо-ниво. Равни сме. Не знам какво точно сме и до колко е наше, или сведено с висше. Знам само, че трябва да се трудим и самоусъвършенстваме и да знаем че всички и всичко около нас ни е дадено и трябва да го уважаваме. И да не забравяме от къде сме тръгнали, защото всеки тръгва от едно и също място, а стига до различно ниво. Последното най-вероятно зависи и от самите нас. Така че, уважавам изключително много това което правиш.
За мен е чест да познавам хора като теб, защото се обогатявам духовно чрез твоите творби.
                                                                        доц.д-р.Юлиан Карабиберов

Какво ми дават статиите на Христо от Лясковец ли? Ами с две думи - дават ми чистота и искреност. Ако трябва да бъда по-многословен ще кажа, че той е от малкото БГ блогъри, които говорят от сърцето и душата си, за което истински му се възхищавам и тайно му завиждам! По случай рождения ден на блога му бих му пожелал да не се изкушава да кривне по трънливия път на бездушието и преструвките. Продължавай да бъдеш себе си адаш! Честит празник!
                                                                                      Поздрави: Христо Стоянов
Когато говорим за статиите на Христо, първо ще трябва да говорим за него, защото той присъства във всяка една от тях. Познанството ми с него за сега е само виртуално, но съм благодарен за него. Христо за мен е пример за това как мечтите се сбъдват. Той ме удивлява с всичко онова с което се занимава и с това как преплита всичките тези дейности, без да нарушава целостта им. За мен Христо е нарицателно за силен човек успял да излезе от рамката на сивото ежедневие. Когато вижда затворена врата, то си прави своя и пак влиза там където се е прицелил! Както казах всяка от статиите му съдържа част от него, затова те са едни от най-любимите ми четива. Вдъхновяват ме, забавляват ме, учат ме, изкарват ме от рамката, отварят ми нови врати!
Най-сърдечно го поздравявам за празника му и му желая да продължава да бъде себе си, нещо което много хора са забравили.
                                                                                                 Стефан Монев
Христо е уникален оптимист. Неговите статии са заредени с такава целеустременост и воля за живот, че човек моментално забравя всички колебания, съмнения и тревоги. Когато чета неговия блог, винаги се зареждам с позитивна енергия; неговата упоритост и оптимизъм се предават сякаш по индукция към мен и аз изправям глава и си казвам: човече, размърдай се, стига си се помотвал - животът не чака! Това е ритникът отзад, от който често имаме нужда, за да постигнем щастието, което заслужаваме.“ 

                                                                                                                   Майк Рам

„Когато чета твоите статии винаги се изпълвам с ентусиазъм и едно спокойствие, че предизвикателствата са всъщност интересни приключения през които преминаваме когато вървим по своя път.“ 
                                                                                                                 Стефан Русев

В този сайт намирах част от себе си чрез публикациите, които зареждат с вдъхновение и много позитивна енергия и освен това оставят траен отпечатък в съзнанието ми от дълбоката мъдрост, която имат в себе си. Тъй като усещам енергията във всеки един написан текст и дума, тук черпя извор от чиста енергия, която ме зарежда, докато си изпия кафето сутрин или следобед, и за мен е един истински релакс посещението на блога на Христо от Лясковец. С толкова много информация за творци и лично споделяне в училището ни Живота - мога да нарека този сайт жива енциклопедия от познание и неизчерпаем извор на положителна, вдъхновяваща енергия в ежедневието ми. За много години и благодаря за този дар, който се оказа ключов за много неща развиващи се дълбоко в мен и оказващи силно влияние над живота ми. Всеки е творец в живота си със своите действия. А творчеството на Христо от Лясковец се оказва толкова всеобхватно, че започва от само себе си да твори и в живота на хората. Безкрайно благодаря с възхита и поклон пред твореца Христо от Лясковец!

                                                                                                                Мария Янакиева

Статиите на писателя Христо от Лясковец ме зареждат с много енергия. Това е един прекрасен човек който много ценя и го подкрепям във всяко едно негово начинание. Бъди винаги какъвто си и успех за напред!!!

                                                                                                              Цветана Иванова

Творчеството на Христо Христов от Лясковец е творчество, с непрекъснато изригващи словесни вулкани..! 
Още от първото четиво – романът „Африка в моето сърце” не се наложи да полагам усилие, за да разбера изложените в него идеи - личностно и духовно развитие, мотивация, успех както и сила на мисълта, закон за привличането и др. Животът ми се  промени към по-добро, придобих по-точна представа за света, в който живея и за собствените си способности. Самия автор срещнах «случайно» в София през есента на 2012 г, а от този роман разбрах и още нещо -„случайни неща няма“ и той съдържа всичко, каквото съм търсила и искала да зная...
Всичко, което Христо Христов пише, идва от неговото голямо сърце на добрия човек, който се радва на успехите на другите творци! Той направи
интервюта не с един,
не с двама човека, и в тях единствената му идея е да
запознае света с тяхното творчество, или с приноса им в просперитета на дадена област, било социална, или писателска... дори и просто
човешките
отношения! Не бива да отминаваме факта, че Христо с гордост се подписва като Христо от Лясковец! Аз обърнах голямо внимание на този факт и той ме прави особено горда, че познавам един такъв истински и неподправен творец,
на който единствената суперлатива е да докосне ЧОВЕКА, да го накара да се размисли, да тръгне по духовния път, да бъде просветен, за да се чувства щастлив! 
Има още един жанр в творчеството на Христо Христов, който аз ценя високо- еротиката! Неговите пикантни и нестандартни разкази! Така ще си позволя да ги нарека. Еротичната литература печели все повече читатели в световен мащаб. Оставяйки коментар за един такъв, негов разказ получих имейл в който беше изложено разочарованието на НЯКОЙ си от мен....Не се засегнах, аз съм съвременна жена, творец, силна, умна и зная какво искам в отношенията и секса. Разбирам един много силен мит, който съществува в нашето общество – че за да получаваш удоволствие от секса първо трябва да се влюбиш. Понякога точно чрез секс можеш да се научиш да обичаш и да откриеш истинската си същност. Това откритие се случва на най-първично ниво – секса! Тази тема не е табу за интелигентните хора. Зад еротиката в разказите на Христо се крие необикновена любовна история, която би допаднала както на тези, които харесват пикантните сцени, така и на читателите, запленени от романтиката като жанр. Неговите еротични писания са за това, за да може човек да се потопи в един свят, в който може би той самия никога няма принадлежи. Възрастните, също като децата, имаме нужда от приказки. А когато в реалния живот липсва нежност, човек му се иска да се потопи в един измислен свят и да я изживее заедно с героите. В еротичните разкази на Христо, описаните сцени на секс не са самоцелни, а служат за допълване и оцветяване на човешките емоции.
Неговият творчески зов към нас е да изразяваме без страх любовта, която крием вътре в себе си, и същевременно да поемаме любовта, която се крие у хората около нас, за да не може никой да ни устои. Вътре във всеки от нас има любов, както и способност да пробужда любовта у другите! Любовта-ето кое е основното в творчеството на Христо от Лясковец
Творчеството на Христо  е не само пълно с откровенията на лични, помитащи емоционални урагани, но и с неговата филантропия и отношение към духовното и физическо състояние на хората. Написал 20 книги, той е и създател на маслото от джоджен, практикува йога, прави масажи на тялото и душата...
Ето какво казва Христо за себе си: "Когато човек работи с ръцете си, бил работник; когато работи с ръцете си и с акъла си, бил майстор..., когато работел с ръце, акъл и душа - бил творец!" Не съм се определял какъв съм, просто правя всичко по третия начин!
Този «трети начин», по който писателят Христо Христов прави всичко, го издига високо в нашата нова, писателска среда и е един мощен потенциал, неговото творчество да стане известно извън пределите на България!
Ти се доказваш сега, за да се  увековечиш в идващото ПОСЛЕ!!
...моята фраза приятелю определено не е култова, а проницателна и предвещаваща!!!
                                                                                                                          Дейзи Патън


Благодаря ви, че ви има. Наистина ви благодаря. Научих много, но продължавам да се развивам и това допринася за личното ми щастие.



Доверието е в началото, емоцията – накрая(но за да заслужиш доверие, първо трябва да го получиш)

Моят Ренесанс!



с Дейзи Патън
Не омаловажавам никого, но искам да изкажа своята признателност на една прекрасна душа в женско тяло. Тя се появи точно когато вътрешно усещах, че влизам в собствения си Ренесанс.
Душа, за която чувах само, че съществува, а като, че ли беше обвита в мистерия за мен. Но когато се срещнах с нея и тя изрече името си разбрах, че има една прекрасна магнетична сила в която се убеждавах за пореден път, че тя притежава.
Още щом усетих енергията и знаех, че тя е единствения авторитетен автор на тази земя за мен на когото мога да се поклоня(най-чистосърдечно), защото имаше такова сърце каквото много трудно се намира в житейската драма.
Дейзи Патън влезе в живота ми през сърцето, където мнозина правиха опити да се докоснат дори, но така и не успяха.
Сега когато почувствах това да го напиша и казах, че ще го направя, а тя каза, че няма нужда. Не напротив има такава нужда, че едвам издържах толкова време за да го подредя достатъчно добре и да го облека в моя стил на писане. Знаете ли, не срещнах някой да си беше направил труда да напише нещо за тази жена, която е така прекрасна не само на външен вид, а и вътре в душата и. Просто да си беше направил труда така да изкара на светло една такава прекрасна и талантлива поетеса като нея. Тя е достатъчно известна и без аз да казвам каквото и да било, но това са мои думи и моето поле за изява.
Мога да си позволя за сетен път в живота си, да кажа, че се радвам в навечерието на личния ми Ренесанс да я приветствам с добре дошла в моя свят…Благодаря ти, че те има,Дейзи…

Постигнал желаното...


Знаете ли, че…аз дори не съзнавах, че наистина съм постигнал желаното…

един доволен автор
С годините докато вървях по своя път къде гладен за изживявания, къде за страст, къде за изява, не я срещнах, защото се страхувах. Да сега ми е смешно, но наистина не подозирах, че вътрешно съм се страхувал от успеха си и какво ще стане с мен ако не дай си боже успея да стана известен автор, лектор и оратор…

Чак с написването на книгата си „Стая-205”… разбрах, че наистина има нещо в мен което не е както трябва. Питах се дълго време, какво не ми е наред, че така с не вярва в себе си пристъпвам на пред. Разбрах и започнах да работя в тази насока. Да то сигурно ми е личало от страни, както съм го и чувал, че не съм бил „достатъчно уверен” в себе си, но може би трябваше да мина и от там.

Когато разбрах, за страхът в мен беше 2008 година и от тогава започнах веднага работя по този въпрос…намерих начин. От тогава изтече много вода(2012г.), но искам да кажа, че скоро видях на живо своя положен труд.

На 08.102012г. понеделник в зала ”Вяра” в Столична библиотека се състоя представяне на две книги. Едната беше моята и аз говорих там пред публика(но сега тук за книги няма да говорим)… Ще си позволя да кажа, че говоренето пред публика е прекрасно изживяване и аз много се радвам наистина, че все пак се случи…(надали  това щеше да се случи, ако не бях надраснал самият себе си  и не бях разширил собствената си Вселена).  Срещата с мен пред огледалото и „сухите ми практики” все пак дават резултат и аз съм много щастлив и благодарен на тях. Вярата и желанията ми да успея в начинанието си ми ме доведоха до тук.

От няколко човека вече получих обратна връзка за това, че съм се справил повече от добре и съм успял да им прикова вниманието на публиката като оратор. Вярно е, че аз до като говорех не разбрах това, но сега се радвам когато го чух. Знаете, ли, че хората от публиката най-често не знаят, каква цена е платил даден творец докато е стигнал до тук за да бъде видян, но ни най-малко твореца ще може да забрави, какво и как е направил. Това е едно от прекрасните мигове в моят живот, защото чух и нещо което Дейзи Патън каза адресирайки го към мен: „Може за сега творчеството ти да е не разбрано напълно но до 10 години всички ще знаят за теб”. Позволих си да я поправя, че по скоро до 5 години ще знаят за мен. И тя се съгласи съвсем спонтанно. Не, че точно аз съм държал да я поправям в прекрасния и изказа, но пък държа да е така, както се казва и действа в тази посока. И понеже ще има хиляди изяви на Христо от Лясковец не само като писател, защото аз далеч не се идентифицирам само с писането, но ако кажа „творец” няма да излъжа никак.

Така, че аз продължавам да се уча(с голия си ентусиазъм) в дадената ми насока от вътрешния ми радар и се надявам да мога да продължавам напред с пълна сила и страст, както до сега, че и повече дори…