№ 39!

Честит 39-ти Рожден ден, Христо...

Колкото повече пораства човек (като мен), толкова по-малък е списъка с желаните подаръци за Рождения му ден ДНЕС - 28.11(и Коледа - именния ми ден - 25.12.). В живота си до сега съм чувал много „клетвени обещания“, както и лицемерни „комплименти“... но най-хубавото, което продължавам да чувам е ТИШИНАТА. А именно ТЯ е „Играта на Живота“ ми и никой не е застрахован от трудностите, за това  не говорете излишно! Така все още намирам тук-там неща, които се "купуват" само с късче от Душата ми и така разбрах, че на това което извира от Сърцето ми, НИКОЙ не може да ми е стопанин! Аз съм Удовлетворено – Практикуващ! Парите и Успехът ми до тук не ме промениха (поне не в моите очи), но изкараха наяве това, което се криеше вътре в мен! За моя жалост имах минало, което ме е наранявало но за щастие го заместих с  бъдеще, което ме целува. Така се уча от всяка своя „грешка“, която ме (на)кара да се замисля(м) от време на време и да подобрявам, каквото остава (но не под външен натиск). Да правя повече от това което ми носи радост и по-малко от това, което вече не ме радва. За тези 39 години вие често "виждахте“ дрехите ми, но не и Душата ми... Вие знаехте името(ми по случайност), но не и истинската ми История. И най-тъжното е, че това ви беше достатъчно да имате „мнение“ за мен... (което е грешния модел за вас пред Мен!). И може би не знаете, че само този, който не се е отказвал като мен, няма за какво да Съжалява, камо ли да се извинява за Щастието си. За това най-хубавите монети от живота ми остават в оная Тишина, които няма да разкажа на никого! А и на моят 39-ти рожден ден се навършват 65 години от създаването на най-мъжкото списания “PLAYBOY”…

А и разбрах, че съм станал ВУЙЧО на МОНИТО - в 6:20. Тя дойде на този свят ДНЕС - СРЯДА 28.11.2018. Двоен Рожден ден ще празнуваме с НЕЯ оттук нататък!!!!

Лицето "Х" става на 34!

Добър ден. Днес Лицето „Х“ има рожден ден и става на 34 години. Чувствам се горд, щастлив и секси...Хах!

Вчера дори се замислих докато вървях по тротоара на град Лясковец: Сега как никой не ме забелязва...и по-добре!(не сме в Холивуд)...БлагоДаря на Живота и Сърцето...си! Продължавам напред, защото е време за равносметки!!

Лицето на Маслото от Джоджен!

Лицето,което исках преди години да ме представлява пред света.Заради азиатските ѝ черти!

        След като все пак се разбрахме, че аз съм сериозен в намеренията си относно това тя да и възложа да бъде лице на маслото ми, си определихме среща на шадравана в Горна Оряховица.

             С такава радост пропътувах разстоянието между двата града за пореден път и наистина нямах търпение да снимам, а вече се беше появила идея за заснемане на два клипа. Само не знаех, как ще реагира модела помолен от мен, защото наистина не се познаваме и почти нищо не знам за нея. Но тя успя да ме попита: „Какво се изисква от мен?“ А аз и отговорих, че искам да бъде себе си, нищо друго. А това каза те, че и се отдава най-добре, да бъде просто себе си.

Тя пристигна, а аз както винаги бях на уреченото място  преди определеното от нас време и чаках. Стиснахме си ръцете и двамата разбрахме, че сме на точното място в точното време за да създадем нещо красиво. Тръгнахме към другото ми любимо място където ходя да пия кафе Prity sport. Времето въпреки, че беше последния ден на февруари беше прекрасно и слънчево. Денят беше точно като за рожден ден на „Маслото от Джоджен“. Вървяхме и си говорехме с модела приела да бъде лице на маслото ми. За мен беше важно тя да не е истински модел(че аман от „модели“), но пък имаше нещо, което за мен беше важно. Тя има леко доловими азиатски черти, а мен това изключително много ме радва, привлича и пали. За това я попитах(дали би се съгласила да стане лице) един ден докато си пиех кафето в заведението където и бях клиент.  Реших го на мига, защото аз само търся мигове на реализация.  Така няколко дена си писахме и аз я попитах отново. Така си чукнахме среща. Случи се, вече е факт!

Седнахме в базата и просто си продължихме разговора. За да сме напълно отпуснати и просто да използваме времето заради което сме тук да създадем стойност  за нас и продукта ми. И на шега започнах да снимам въпреки, че не бях оповестявал, какъв ми е планът за действие. А, още докато идвах го проиграх няколко пъти, кое как може да стане и така просто оставих нещата да изплуват сами. Така се чувствам много добре като нямаш норми, не гониш срок, време и кой знае, още колко абсурдни неща. Една спокойна среда е най-добре!

След снимките, направих ме два клипа: единият е за това, как може да се ползва маслото, като мазило за устни;

И като масажно средство с напълно различни похвати, които много хора посещавали козметик се изненадаха от видяното в похватите от мен;

Така на рождения ден на маслото на 28.02.2013г. аз правих снимки, пих кафе с лицето на маслото ми и барманчето помагаше за другите детайли относно снимането. Получи се един прекрасен и забавен ден и дори не разбрах, кога минаха 5-6 часа в разговори и смях. Да. „Ако не е забавно не го прави“. Е, на моменти се оказа, че аз говоря и разказвам повече, но с това се оказа, че докоснах доста интимни и лични детайли на модела, на който му се насълзиха очите на няколко пъти. Оказах се добър оратор за пореден път и после „изтърсих“, че това ми е краткия репертоар.

Тя имаше „неблагоразумието“(шегувам се) да ме попита за книгата ми „Африка в моето сърце“ и ме помоли да и разкажа за нея. Понеже тя също има сърце и усеща, че там има нещо интересно и за нея. Оказа се, че с разказването ми тя също пророни сълзи като мен и хиляди други докоснали се до нея. Припознала е много неща от книгата за свои, което е доста изненадващо, защото сякаш книгата става „универсална“ за много души на тази земя. Зад крехкия си външен вид(защото е дама на 18-сет години)тя е преживяла такива „грозни неща“, че дори баба ми надали ще се сети. За пореден път се убеждавам, че зад крехката женска визия стои едно голямо сърце изпълнено с лични мечти и стремежи, който също искат да бъдат реализирани. Но има една спънка: Как? За да промени всичко тя е решила да смени досегашния си начин на живот и да продължи напред.

За спомен!

        Не мога да кажа, че няма да ми липсва, и че тя наистина е един прекрасен човек. Въпреки, че е крехка и се справя с личния си живот „както може“, тя все пак успя бъдейки себе си да бъде забелязана от мен. Благодарение на това тя е лице(то) на маслото. Взела е решение и иска промяна. Аз и желая всичко най-добро и нека знае, че в мое лице вече има един истински приятел.

Където и да се намираш, каквото и да правиш, Криси искам да знаеш, че аз съм тук.

Сайта на Христо от Лясковец на 1-година!

Когато разбрах, че сайта ми е затрит просто щото така му е кефнало на оня пич(дето му вярвах), малко се ядосах, защото хората четящи нещата ми ще останат излъгани. Но на 18.02.2012г. създадох сайта, защото не мога да стоя така безучастен.

Христо от Лясковец

Нема нищо по хубаво от това да си придадеш малко аристократичен вид и аз щото не можах друго да си (при)дам си направих лек фасон. Макар и в колаж.

Така плахо и неуверено създадох този сайт, в които публикувам, всичко онова, което не пиша по книгите си, макар и някой от статиите ми да влязоха в едната ми книга  Блог материята масаж на душата

Днес този сайт става на една година, което много ме радва. Минахме интересната 33.713(хиляди) бройка-посещения. Не знам дали са много или малко но знам, че правя това с кеф в душата си. Имаше хора, които подкрепят, други се присмиват, а аз пиша. Хах. Живота продължава и аз няма да спра да правя това, което обичам-да пиша с кеф.

Тази година е наистина много прекрасна година и аз усещам вътрешното си разширение и това ме радва признавам си. 2012-2013г. е продължение на прехода в нас като хора и съм щастлив от този факт. Благодаря ви, че ви има всички знайни и незнайни читатели, които четете(или поне гледате).

Аз никога не съм се притеснявал, че някой(си) ще ми „седне“ на мястото. Защото тайната не е никаква тайна вече. Казал я е гениалният Ралф Уолдо Емерсън: „Човекът, който знае „как“ винаги ще има работа. Човекът, който знае „защо“ винаги ще бъде негов шеф.

Управлявам но си  и задавам често въпроса „Защо да го направя?“ и така оставям останалите да се справят като се питат „как да стане?“

Позволих си  да помоля няколко човека да напишат нещо относно: Какво им дава моя сайт?  А, дори се изненадах от отговорите им признавам си.

Само тук хората ‚живот и здраве“ ще могат да виждат така случващите се неща свързани с това, което правя. Които иска гледа, а които не да не го прави.

„Завчера се върнах от изложение в Германия и сега работя върху поръчките и анализите на срещите там. Главата ме цепи от четене на каталози, писма и т.н. Едно прекъсване на този тегав процес с прочит на нещо твое, не само ме разтоварва, а направо ме зарежда за яка работа. Дори не толкова позитивните (по отношение на ведрост и настроение) твои неща, ме изкарват от еднообразието и предизвикват някакъв друг род вибрации с положителен заряд. А да не говорим за твоята амбиция и желание за работа, която ти е и хоби. Почти сме колеги, но в различни области, които взаимно се потенцират. Разбираш ли за какво става въпрос? Не съм писател като теб да го опиша, но го усещам отлично, а имам и измислен такъв тренировъчен принцип, който съм нарекъл "принцип на кондиционно потенциране". Използвам го за развитие на физическите качества в програмата която правя за волейбола. Така че, принципа действа и на психо-ниво. Равни сме. Не знам какво точно сме и до колко е наше, или сведено с висше. Знам само, че трябва да се трудим и самоусъвършенстваме и да знаем че всички и всичко около нас ни е дадено и трябва да го уважаваме. И да не забравяме от къде сме тръгнали, защото всеки тръгва от едно и също място, а стига до различно ниво. Последното най-вероятно зависи и от самите нас. Така че, уважавам изключително много това което правиш.

За мен е чест да познавам хора като теб, защото се обогатявам духовно чрез твоите творби.“

                                                                        доц.д-р.Юлиан Карабиберов

Какво ми дават статиите на Христо от Лясковец ли? Ами с две думи - дават ми чистота и искреност. Ако трябва да бъда по-многословен ще кажа, че той е от малкото БГ блогъри, които говорят от сърцето и душата си, за което истински му се възхищавам и тайно му завиждам! По случай рождения ден на блога му бих му пожелал да не се изкушава да кривне по трънливия път на бездушието и преструвките. Продължавай да бъдеш себе си адаш! Честит празник!

                                                                                      Поздрави: Христо Стоянов

Когато говорим за статиите на Христо, първо ще трябва да говорим за него, защото той присъства във всяка една от тях. Познанството ми с него за сега е само виртуално, но съм благодарен за него. Христо за мен е пример за това как мечтите се сбъдват. Той ме удивлява с всичко онова с което се занимава и с това как преплита всичките тези дейности, без да нарушава целостта им. За мен Христо е нарицателно за силен човек успял да излезе от рамката на сивото ежедневие. Когато вижда затворена врата, то си прави своя и пак влиза там където се е прицелил! Както казах всяка от статиите му съдържа част от него, затова те са едни от най-любимите ми четива. Вдъхновяват ме, забавляват ме, учат ме, изкарват ме от рамката, отварят ми нови врати!

Най-сърдечно го поздравявам за празника му и му желая да продължава да бъде себе си, нещо което много хора са забравили.

                                                                                                 Стефан Монев

„Христо е уникален оптимист. Неговите статии са заредени с такава целеустременост и воля за живот, че човек моментално забравя всички колебания, съмнения и тревоги. Когато чета неговия блог, винаги се зареждам с позитивна енергия; неговата упоритост и оптимизъм се предават сякаш по индукция към мен и аз изправям глава и си казвам: човече, размърдай се, стига си се помотвал - животът не чака! Това е ритникът отзад, от който често имаме нужда, за да постигнем щастието, което заслужаваме.“ 

                                                                                                                   Майк Рам

„Когато чета твоите статии винаги се изпълвам с ентусиазъм и едно спокойствие, че предизвикателствата са всъщност интересни приключения през които преминаваме когато вървим по своя път.“ 

                                                                                                                 Стефан Русев

В този сайт намирах част от себе си чрез публикациите, които зареждат с вдъхновение и много позитивна енергия и освен това оставят траен отпечатък в съзнанието ми от дълбоката мъдрост, която имат в себе си. Тъй като усещам енергията във всеки един написан текст и дума, тук черпя извор от чиста енергия, която ме зарежда, докато си изпия кафето сутрин или следобед, и за мен е един истински релакс посещението на блога на Христо от Лясковец. С толкова много информация за творци и лично споделяне в училището ни Живота - мога да нарека този сайт жива енциклопедия от познание и неизчерпаем извор на положителна, вдъхновяваща енергия в ежедневието ми. За много години и благодаря за този дар, който се оказа ключов за много неща развиващи се дълбоко в мен и оказващи силно влияние над живота ми. Всеки е творец в живота си със своите действия. А творчеството на Христо от Лясковец се оказва толкова всеобхватно, че започва от само себе си да твори и в живота на хората. Безкрайно благодаря с възхита и поклон пред твореца Христо от Лясковец!

                                                                                                                Мария Янакиева

Статиите на писателя Христо от Лясковец ме зареждат с много енергия. Това е един прекрасен човек който много ценя и го подкрепям във всяко едно негово начинание. Бъди винаги какъвто си и успех за напред!!!

                                                                                                              Цветана Иванова

Творчеството на Христо Христов от Лясковец е творчество, с непрекъснато изригващи словесни вулкани..! 

Още от първото четиво – романът „Африка в моето сърце” не се наложи да полагам усилие, за да разбера изложените в него идеи - личностно и духовно развитие, мотивация, успех както и сила на мисълта, закон за привличането и др. Животът ми се  промени към по-добро, придобих по-точна представа за света, в който живея и за собствените си способности. Самия автор срещнах «случайно» в София през есента на 2012 г, а от този роман разбрах и още нещо -„случайни неща няма“ и той съдържа всичко, каквото съм търсила и искала да зная...
Всичко, което Христо Христов пише, идва от неговото голямо сърце на добрия човек, който се радва на успехите на другите творци! Той направи
интервюта не с един, не с двама човека, и в тях единствената му идея е да
запознае света с тяхното творчество, или с приноса им в просперитета на дадена област, било социална, или писателска... дори и просто човешките
отношения! Не бива да отминаваме факта, че Христо с гордост се подписва като Христо от Лясковец! Аз обърнах голямо внимание на този факт и той ме прави особено горда, че познавам един такъв истински и неподправен творец,
на който единствената суперлатива е да докосне ЧОВЕКА, да го накара да се размисли, да тръгне по духовния път, да бъде просветен, за да се чувства щастлив! 
Има още един жанр в творчеството на Христо Христов, който аз ценя високо- еротиката! Неговите пикантни и нестандартни разкази! Така ще си позволя да ги нарека. Еротичната литература печели все повече читатели в световен мащаб. Оставяйки коментар за един такъв, негов разказ получих имейл в който беше изложено разочарованието на НЯКОЙ си от мен....Не се засегнах, аз съм съвременна жена, творец, силна, умна и зная какво искам в отношенията и секса. Разбирам един много силен мит, който съществува в нашето общество – че за да получаваш удоволствие от секса първо трябва да се влюбиш. Понякога точно чрез секс можеш да се научиш да обичаш и да откриеш истинската си същност. Това откритие се случва на най-първично ниво – секса! Тази тема не е табу за интелигентните хора. Зад еротиката в разказите на Христо се крие необикновена любовна история, която би допаднала както на тези, които харесват пикантните сцени, така и на читателите, запленени от романтиката като жанр. Неговите еротични писания са за това, за да може човек да се потопи в един свят, в който може би той самия никога няма принадлежи. Възрастните, също като децата, имаме нужда от приказки. А когато в реалния живот липсва нежност, човек му се иска да се потопи в един измислен свят и да я изживее заедно с героите. В еротичните разкази на Христо, описаните сцени на секс не са самоцелни, а служат за допълване и оцветяване на човешките емоции.
Неговият творчески зов към нас е да изразяваме без страх любовта, която крием вътре в себе си, и същевременно да поемаме любовта, която се крие у хората около нас, за да не може никой да ни устои. Вътре във всеки от нас има любов, както и способност да пробужда любовта у другите! Любовта-ето кое е основното в творчеството на Христо от Лясковец

Творчеството на Христо  е не само пълно с откровенията на лични, помитащи емоционални урагани, но и с неговата филантропия и отношение към духовното и физическо състояние на хората. Написал 20 книги, той е и създател на маслото от джоджен, практикува йога, прави масажи на тялото и душата...
Ето какво казва Христо за себе си: "Когато човек работи с ръцете си, бил работник; когато работи с ръцете си и с акъла си, бил майстор..., когато работел с ръце, акъл и душа - бил творец!" Не съм се определял какъв съм, просто правя всичко по третия начин!

Този «трети начин», по който писателят Христо Христов прави всичко, го издига високо в нашата нова, писателска среда и е един мощен потенциал, неговото творчество да стане известно извън пределите на България!

Ти се доказваш сега, за да се  увековечиш в идващото ПОСЛЕ!!

...моята фраза приятелю определено не е култова, а проницателна и предвещаваща!!!

                                                                                                                          Дейзи Патън

Благодаря ви, че ви има. Наистина ви благодаря. Научих много, но продължавам да се развивам и това допринася за личното ми щастие.

Доверието е в началото, емоцията – накрая(но за да заслужиш доверие, първо трябва да го получиш)

В седмицата на моят празник!!!

В седмицата на моят празник станах на 33 години.

Родих се преди 33 години за да бъда радост на семейството си, а се оказах в зараждащ се раздор. Много важно(де), кой как ме възприема.

След прекрасно изкарания ден и изненадата с тортата от скъпите ми хора на сърцето си тръгнах обратно. Най-интересното е когато си слизах от автобуса и се заговорих с мацката, която рисува картина в салона който държах за масажи.

Разбрах от нея, че ходи на курс за графичен дизайн и, че материята ще я обогати, понеже е художничка. Тогава се сетих да и покажа етикета на моето масло, който носех в чантата си, защото работихме през деня по него. И само и наблюдавах реакциите, как се радва, че нещо, което е направила не е заминало „на вятъра“ както много други неща. Бяха ми свършили бонбоните за да я почерпя, но пък успях да и споделя, че за моя рожден ден успях да си подаря 20-та книга. Нямаше го в плана ми наистина това да стане сега или когато и да било, но пък стана факт и е посветена на един много прекрасен човек влязъл в живота ми чрез закона на любовта. Успях дори да и кажа, че ако успее добре да се научи да работи с това, за което ходи на курс може да и възложа задачи за корици и т.н. и да и пращам и други хора, на който правят и техни неща. Стига обаче да се научи, защото наистина там има „доста играчка“.

Но другото по което разсъждавах е: Как успях да стигна до тук и как наистина реализирах всичко за това не малко време от 12-сет години с труд(и техника). Вървях и се питах сам…може би, защото наближава малко след рождения ми ден да направя разбор на цялата година и да програмирам следващата, както правя до сега от как започнах да драскам по някакви си листи, който обикалят света под формата на книги и на свободни текстове.

Но за разбора е рано да говоря, защото още малко ми трябва, но пък съм готов със следното: „Хубавото се случва сега, не някога или никога, а сега на мига“. За мен е важно да е сега…

Да се полюлея...

 Дойде мигът на първият написан бизнес план за реализирането на една марка и един продукт, който колкото и не скромно да звучи „прави чудеса.“ Това не само изглеждаше трудно а почти отиваше към графа-невъзможно. Но понеже се появи човек, който с много малко думи успя да мотивира създателя на маслото и той започна да твори. Сблъска се с нещо непознато и започна да търси странична литература и контакти за да събере информация, какво да направи и от къде да започне. Появиха се наистина хора, на който е безкрайно благодарен, че му показаха пътя. Той само това искаше, защото можеше да пише със страст както и живееше в един малък град.

Два месеца му отнеха да напише всичко което беше проучил и някак го беше заредил със собствения си неподражаем стил на писане.  Имаше голям шанс да се срещне с подходящия инвеститор и да успее да пресъздаде страстта си и на него за да запали интереса му. И както си говореха преди година и половина с неговия приятел от детство под ореха сега това се случва още по-бързо. Като, че ли това беше невидим трамплин за тях. От тогава наистина настанаха драстични промени и това е много важно не само за телата а и за духът на всеки един на тази земя.

С реализацията на този голям проект  създателят му искаше да си почине и си спомни кога за последно си беше пил от марката вино, която прави но само за износ.

Седна на люлеещия се стол и веднага си спомни как за първи път реализира тази си мечта: просто да седи и да се люлее. Това беше много странна случка. Въпреки широкия си кръгозор и богатата душевност която струеше от сърцето му той все пак водеше скромен живот и не говореше излишно. Един ден както се разхождаше с една от малкото останали приятелки в неговият живот се озоваха на един рожден ден ей така „случайно“. Още с влизането си вътре на празника той видя, стола, който му напомняше за едно отминало време на една лула и лист хартия. Дори не попита, колкото и невъзпитано да беше, седна и започна да се люлее. Тогава неговата позната приятелка го видя и каза, че се люлее така сякаш от дете го иска. Той я погледна и възкликна:

-От къде може да знаеш, че това е моя детска мечта?

-Ами по очите ти видях каква радост изживяваш в този миг.

-Да-каза той и продължи. От дете като съм гледал по филмите и приказките как писателите се люлеят на такъв стол винаги съм си представял себе си как се люлея като тях. Е, нямам лула сега, но това не прави люлеенето ми по-малко красиво и вълнуващо.

Това не остана незабелязано от другите гости и като магнит бяха привлечени от едно такова голямо събитие каквото може да е люлеещия се стол в тази стая. Последваха едно тостове за самият рожденик и забелязването на радостта от люлеенето….

МАХДИМ