На 31.01.2021. най-неочаквано за мен настъпи заветния момент да видя първи с очите си корицата на книгата ми "МАХДИМ - II" Дневниците на графинята. Минаха над 5 години от как я започнах, после учих и я бях "замразил", но сюжетите идваха и си отиваха кацайки "на рамото ми", но сякаш не бяха моите... "Разлиствах" какви ли не въображаеми истории за да намеря точно това, което исках да бъде вътре в романа ми, но нищо не откривах. Отказах се по едно време дори да го завършвам, защото ако ще чакам "нещо" да дойде от някъде - не знайно за мен от къде, а то не идваше, за какво ми е само да "чакам"... не съм от тия "чакащите"... И продължих напред, казвайки си, че ако наистина моето име трябва да стои над тази история то ще седи и толкова. След време призванието ми на терапевт ме срещна с точния човек в гр.Лясковец, който "отключи" коренно различен сюжет и романа тръгна в съвсем друга посока от запланувания. Но най-странното, е че човека, който имплементирах в образа на главната героиня, се оказа по душа - истинска графиня.
Обаче няма нищо общо с разкошния живот на графиня - не е имала, защото реалната жена, с която ме срещна живия живот бе изстрадала толкова много своите дни докато бе живяла на ръба. Все гледала да има за другите измествайки себе си някъде там назад... докато няколко много коварни болести не я хванали в примката си, и не я сковали толкова силно, че живота и вече нямало смисъл. Искаше да „си тръгне“ и да не се „мъчи“, но не... трябваше накрая да срещне мен Христо от Лясковец! Да се изповяда два пъти пред свещеник(защото и това и беше забранено), какъвто съм и да ми разкаже за широкия взор на своя път. Тогава бистър и свеж, сега угасващ и карайки я да агонизира. Беше забравила, какво е да се държат с нея, като с човек, не само като с жена. Беше забравила какво е отношение, до преди да се появя аз, с моите умения, с моя прочит на живота. Така месеците прекарани „заедно“, през различните сезони създадоха една венозна „връзка“, която аз няма да забравя. И сега дори съм увековечил в дневниците на графинята. Но нея я няма.
