„Онова което се е случило
веднъж, може никога повече да не се случи. Но всичко, което се е случило два
пъти, със сигурност ще се случи и трети път!“
Това е един цитат от книгата „Алхимикът“
на Паулу Коелю, който прочетох преди 20-сет години. Когато бях още дете и втори
курс в училище някогашния ми приятел(вече не) ми даде да прочета книгата му.
Отначало не ме грабна, но колкото повече четях, толкова повече я оставях и се
пре-въз-нас-ях в мечтите си.
През последните 10 листа плаках
доста, защото разпознах сякаш много от своя живот в тази творба. И как можеше
да е възможно това, след като този автор нито ме познава, нито знае стремежите
ми. Дали в един етап от живота си хората имат идентични стремежи? Кой знае?!
Тогава си пожелах-признавам си да изживея сюжета на книгата в своя собствен
живот, но да не ми се налага да пътувам(защото ме беше страх да се отделям от
мястото си). А дори не съзнавах чувствата смесени с желанията ми какъв вихър са
създали в мен, че да се пре-под-ред-ят нещата специално за мен. Ама, верно ли
Вселената ме е чула, се запитах веднъж, след като виждах как съпоставям романа
с живота си?! Тогава не смятах, че е нужно да ходя до края на света, за да
откривам щастието си, но пък е хубаво човек да пътува и да вижда всякакви
светове, а дали ще има красоти в него е друг въпрос. Откривайки своето
богатство в сърцето си, много преди да напусна България се запитах как е възможно това?
И понеже едно от богатствата ми
е книгата „Африка в моето сърце“ се оказа, че сега пиша третата книга, и тя ще
е втората поредица книга която се обособяват в три отделни книги-трилогия(първата
беше –„Масаж на Душата“. И тя носи заглавие „Силата на пръстена“. Та с тази
книга някак завършвам още един цикъл след прочита на книгата „Алхимикът“ преди
двайсет години, и завършването на романа през 2017г., а може и по-рано. Зависи
от последните две глави, колко ще са дълги. Всичко друго е вече написано под
вътрешния импулс на чувството, което ме води към една жена. За това е и посветена само на нея:
...За онази жена в живота ми, в която
Слънцето бе спряло в косите ѝ!
Въпреки, че бях решил
да спирам да пиша, някак с такава лекота излях всичките страници написани до
тук. И много често докато работя върху клиентите си, толкова много се
отнасям,че въобще не разбирам, че съм им дал много повече в масаж, отколкото те
могат да предположат,че правя за тях. Защото съществото ми работи в тази насока
и е неизбежно да спра процеса на създаване. След това сядам записвам и сглобявам
в глави. И когато го чета се питам, това от къде дойде, онова, защото трябва да
е така?! Все такива въпроси.
Освобождаването на
затворените енергии в мен, заляха отново сушата, която се бе образувала през
сушевите месеци на моята криза през която минавах-творчески. Но не знаех, че
въпреки това е имало засято нещо, което в мига, в който всичко бе напоено, то
избуя и даде резултат...
Та тази книга „Алхимикът“
имам нещо общо с всеки от нас на тази земя. Сякаш е писана на някакъв
универсален език, докосващ милионите хора по света, но много бавно. А като цяло
книгите на Паулу Коелю са онова добро, което събуждат способността ни да мечтаем,активират
желанието ни да търсим и сами да вярваме в това,което търсим.
Странно е усещането да
Обичаш някого още преди да си го срещнал. Странно е да пишеш за Нещо, което си
мислиш, че не си преживял, а то изплува пред теб и ти показва вече случили се
неща в живота ти от преди...
Как бе възможно всичко
това съм се питал и продължавам да го правя.
Но освен това Тя веднъж
ме попита, какво ще правиш,след като всички мечти ти се сбъднат? А аз и отговорих,
че ще си платя „дълговете“ към теб. Просто ще те Обичам!
