Нарисувай го това настояще ако те е страх да мечтаеш за
бъдещето,синко.
„Сега ще ти кажа синко как аз
го направих. Аз нямаше от къде да гледам, нямаше кой да ми каже какво и как да
направя. Опипвах почвата вкокален от страх, че ако сбъркам може да нямам шанс
да се поправя. Страхувах се толкова много, защото никой не ми бе казал, че няма
от какво. Неизвестното ме плашеше, но при условие, че нямах нищо - какво всъщност
имах да губя. Освен името, честта си и
още неколцина камъчета носещи ми късмет...в джоба!
...Така започна моята история.
Като дете гледах как всички по-големи от мен имаха човек когото обичаха(или
поне така казваха),прегръщаха(и най-вероятно се топлеха взаимно когато беше
хладно вечер), а аз
понеже бях малък си нямах кого да стопля освен болката от самотата, която
топлеше мен. Озъртах се токова много, взирах се във всички очи, които ми
позволяваха да се огледам за да видя дали те ще ми проговорят. Но, не. Нито
едни от тях не издаде стон. Тогава се отчаях и бях сломен. Какво съм разбирал
аз от това след като дори не знам как изглежда това чувство, което движи
храбростта на вождовете и ги кара да побеждават когато водят битка със себе
си... Какво ли разбирах аз?!! Спрях да търся и тогава я нарисувах както аз си я
представях тази моя любов. Моята На-Рисува-на Любов! Рисувах толкова дълго,
късах толкова много кожи, че накрая бях заплашен, че ако разваля още само една
кожа племето няма да изкара зимата. Тогава разбрах, че нямам право на грешка
последния път. Дадох всичко от себе си и на моменти страхът сковаваше ръцете ми,
но нежността на Природата ме окуражаваше да продължавам. Когато се съмна и
първата зора беше осребрила хоризонта ми, аз видях какво всъщност съм направил.
С тази последна кожа! Нарисувах моя кон като човек. С конско тяло, а на корема
му нарисувах моята Любов. Онази която исках да срещна, но не знаех коя е, а
исках да разбера час по-скоро. И дали най-хубавото място на света е само там,
където някой те обича... Жената която идваше в сънищата ми само за да ми
загатне, че я има, че трябва да я търся и никога да не се предавам каквото и да
ми коства това за да мога да изживея своята любов. Иначе живота ми нямаше да
има смисъл оттук нататък. Разплаках се и хвърлих кожата която говореше твърде
много чрез предците ми... След като не можех да се изразявам и не умеех да
говоря как ли щях да мога да й обясня какво чувствам?! За това я нарисувах, за
да може самата картина „да обясни“ чувствата ми, ако се наложи. А тя дали ще
оживее в гърдите ми, няма как да знам.... Стоях безмълвен и скован от красотата
на картината. Това аз ли исках да бъда всъщност-се питах често след това. Дали
бях достоен след като не бях „спечелил“ все още нито една битка но исках да се преборя
първо със сянката си, защото си мислех, че тя ми е първия враг. Късно разбрах,
че тя ще ме съпътства независимо какво чувствам аз, докато дишам,и тази битка ще
е излишна за мен. След това където иска можеше да ходи тя - може би при други.
Кой знае? Сега ще скрия това в скалите от страх някой да не види това, което
искам и да ми се присмее, само защото съм все още много малък за да искам да
обичам някого. А какво ли разбирах аз от любов в онези малки мои дни... Но само
така си мислеха, че не знам. Знаех достатъчно и как да го направя, само не
виждах към кого мога да насоча своите чувства, за това оставих майката Природа
(разбирай Вселената) да се погрижи за всичко останало. Подарих си време и тишина, за
да чуя първо себе си! И след това започнах „да я търся“. Защото само Тя знаеше,
че съм от онези мъже, който са готови да целуват женските й сълзи, да прегръщат раните й, както и да съшива сърцето й
след нейните загубени битки!... И когато сметне, че съм готов за това
важно събитие в живота ми нека ме изправи очи в очи с нея за да ми покаже как
се затоплят гърдите ми... за да се разпука любовта и потече като топло мляко по
мен за да разбера, че ми е дала знак. Знакът на любовта, че стои пред мен, че е
тук, че я има, че е по-жива от всякога...Ох, какво ли разбирам аз от любовта,
че искам нещо, което го нямам... а другите го демонстрират. Махнах с ръка и си
казах, „тя вселената си знае най-добре работата“. Ако реши, че съм достоен нека
ме намери-проговори мъжкото его в мен, разочарован и с бушуващи и неопределени
чувства говорещи друго. А не че трябва да я търся.Съпротивлявах се, исках тя да
ме намери и да ми спести унижението от това, че я нямам. Какъв мъж съм след
като все още не знам какво е любов, как
се обича и дали въобще съм достоен?! Само въпроси ме заливаха,на които не можех
да намеря отговор... така съм заспал облян в сълзи без да разбера как от мечтанието си съм се
унесъл... Може би исках да я срещна в сънищата си за да мога да я видя, за да
мога да я позная, да усетя аромата на кожата й, да видя дрехите й, как ходи, как
диша, как се движат гърдите й когато се страхува от нещо...но нищо, от това не
срещнах. Нямаше никакви знаци. Явно са свършили. И трябваше да чакам докато
някой благоволи да напълни мястото с нови от където идват всички те. Какво ли
съм разбирал от любов тогава?! ...
Минаха
много години, синко. Падах, ставах „борих се“ с живота както можех. Намираха ме
за странен заради увлеченията ми, че от малък подражавам на шамана на селото –
Дядó!(това е титла не наша кръвна връзка-така
имаме и Бабá). Той не казваше нищо твърде дълго време, защото само ме е
наблюдавал, както са правели с него когато той е бил дете. За да се увери сам,
че съм достоен да го наследя. А аз си мислех, че той не може да говори, понеже
нищо не казваше - никога. Тогава разбрах,
първия си урок, че мълчанието може да каже много повече от хиляди измислени
думи! Факт. Защото тези, които говорят много по някога не им се разбира
какво казват. Може би учех, може би си губех и времето, но тогава такъв беше
подходът му. Омръзна ми всичко това и един ден просто излязох да се поразходя с
коня си, но той беше неспокоен. Сякаш беше разчел какво предстои да изпита
сърцето ми, само аз глупакът дето все търсеше и нищо не намираше, не разбра...
Тогава той се изправи на задните си крака и аз паднах. Само това помня.
Най-вероятно съм си ударил лоша главата на камъните и дори не знам колко време
съм лежал на земята... тогава видях в
навалицата от хора около мен се бяха струпали, а шамана на селото, започна да
говори. Най-накрая го чувах. Чудех се сънувам ли? Защо чак сега ми проговаря? Или
просто си фантазирам, но го чувах ясно какво казва: „Когато искаш да се влюбиш не можеш, защото това не е твой концерт,
който да излезеш и да го изпееш и после да слезеш от сцената. Не! Така не
става. Трябва да ти кажа какво точно можеш да направиш. Бъди отворен за
усещанията, а когато си готов-истински готов, тя ще те призове. За това бъди
отворен и възприемчив. Още преди да усетиш липсата й,
я намери. Защото понякога липсата само на един човек в живота ти, изглежда, че
целия свят е празен за теб! Нарисувай какво искаш точно да преживееш,
ако не можеш да го обясниш... и го пусни да си ходи, без да се озърташ повече
назад - сякаш се съмняваш. Недей, това буди недоверие. Не си мъжкар така. Но
бъдеш ли призован от нея ще разбереш, ще усетиш онази топлина зад гърдите си,
ще бъдеш завладян целия, няма да можеш да спиш, ще се бориш със себе си, ще се
съпротивляваш както когато имаш треска
се налага да ти давам да пиеш разни треви за да се успокоиш. След това
ще се появи тя, ще се чудиш дали е точната? Ще се питаш и ще загубиш час от времето
си в лутане?! Но ако не си толкова глупав за да си губиш времето в празни
въпроси ще знаеш, просто ще знаеш и ще действаш. Защото ще усещаш! Но внимавай,
тя може да е вече жена на друг. Ще чакаш ли друга да дойде или ще бъдеш
търпелив с тази. Това е твоя избор. От него зависи какво ще се случи в
следващите ти постъпки. Изпращай сигнали към нея само ако си сигурен какво
чувстваш, усещаш и искаш. Не го прави само защото мислиш, че знаеш какво е
усещането. Само защото си чувал от племето, какво се говори. Това са лъжливи
сигнали, които могат да бъдат разчетени криво и да излъжеш човека. Това ли
искаш, да се разминеш с любовта си?! Ще чакаш, колкото време е нужно, за да се
научиш на търпение, защото с жените е така, момчето ми. Трябва ти търпение,
последователност и постоянство. Едва тогава ако бъдеш допуснат ще си
благословен да можеш да се разгърнеш. Но едва тогава. До тогава ще подаваш само
сигнали и ще разчиташ знаците... Имаш много време за да си губиш времето в
лутане или преследване на други. Ти избираш. Една ти е напълно достатъчна –
според мен, да те направи Войн на Светлината, или да те изпепели до основи като
разразил се пожар в борова гора. Понякога, синко жената, която
чакаш най-много може да е скрила повече светлина в себе си, защото знае, че са
много тъмни житейските пътеки към мъжките сърца.
Няма да ти кажа да внимаваш с тази светлина, но ще ти кажа да бъдеш отворен за
да не се страхуваш повече. Наблюдавай и действай сега, признавай си всичко, не
крий нищо от сърцето си. След като бъдеш допуснат макар и след години до нея,
едва тогава поднасяй рози, прави украшения, създавай аромати, научи песен която
да и пееш когато сте заедно. Научи се да я караш да се отпуска пред теб за да
бъде твоя. Тя ще прецени кога и какво да направи. Дори може да те изненада. Но
само да усети, че се страхуваш може да те подложи на тест, ако сметне, че
преиграваш може да те накаже. Но ако усети, че си мъжкар на място може да те
дари с целувка. Знаеш ли, тя избира да го стори, нищо, че ти си я избрал да я
виждаш в сънищата си и да я желаеш на яве. Пази се оттук нататък трябва да си
автентичен, смел, дързък и находчив. Не позволявай на любовта в гърдите ти да я
задушава, нито ти да си помислиш, че си я спечелил. Само защото тя се е поддала
да опита. Просто защото всички малки твои жестове ще сумират нейния отговор „накрая“
и ако тя не те държи под напрежение достатъчно дълго време ти ще се отпуснеш и
ще я загубиш. Защото само човек като нея, която си е лягала със сълзи на очите, знае колко е трудно да
се събудиш с усмивка на сутринта! Научи се да бъдеш нейната усмивка.
С това тя иска да разбере на какво си готов да направиш за нея, независимо
колко е малко или голямо. Жените обичат да тестват мъжете! Дръж се и разчитай
знаците, синко... Когато душата на една жена е щастлива само по очите й, можеш да
разбереш. За това я гледай винаги в очите, синко! След
като има и малка вероятност да успееш се подготви за нещо важно. Целувай я,
докосвай я, отмятай къдравите и коси, целувай вратът й(него никога не го
забравяй), синко. Съблечи я, намажи я с нашето Лековито масло от благоуханни
треви. Винаги първо раздвижвай енергията от ходилата й-нагоре, след това
успокои гърба й, завържи ръцете й с нейната косата, и накрая я целуни страстно.
Толкова страстно, че да се зачуди до сега как е живяла с по-малка нужда от
въздух. Позволи и да диша свободно след това, но ти не спирай да я опознаваш с
целувките си. Можеш да я прегръщаш силно, така ще попаднеш на границата да и
спреш дъха, но не стигай до този край, синко! До него недей. Направи го нежно
защото знаеш, че тя е олицетворение на нежността и в момента е пред теб цялата
от плът и кръв. Впий пръсти в хълбоците й, не й позволявай да избяга стискайки я здраво, но и да разбере, че
вече е късно да се бори. Не се опитвай да владееш положението нито показвай
слабости. Бъди автентичен мъжкар, които знае какво прави, но е готов да се учи
от нея. Така тя ще разбере, че не е готова да те пусне, и може да те поведе
напред. Да се слее с теб, свързвайки се(Тца-Хей-Лу). Не бързай да я имаш
физически. Имаш я пред теб наслаждавай й се, пускай я да бъде волна и игрива,
тя знае кога и какво да направи, синко. Повярвай ми, в такива моменти когато
мъжете си изгубват акъла - жените намират своя ум и могат да те изгорят със страстта
си. Тя може да бъде много, ама много гореща за теб. Разбираш ли какво ти
казвам, синко?! Ще стене, ще иска да направи това, което винаги е искала да се
разтвори в силната ти прегръдка, за да може да намери най-накрая очертанията
си, ако и до този момент ти да ги виждаш и ги копнееш. Не бъди скучен точно тогава
и направи нужното. Доближи се до ухото й, и кажи само това, преди да продължиш
нататък, нищо повече: Понякога
вечер когато си затворя очите искам да се върна назад във времето, за да те
открия по-рано и да те ОБИЧАМ по-дълго! Защото само твоята липса е най-силното
присъствие, което мога да усещам в гърдите си. И така само заради теб разказвам
историята на слушателите си – Звездите, за Слънцето как обичало Луната толкова
много, че „умирало“ всяка нощ за да може тя да живее на сутринта... Прегръщай я, целувай я, люби я, и бъди там
до края. Но не твоя край, синко! Не, твоя! Люби я, поеми я цялата, защото тя ще
те обгръща с нежните си и гладки бедра и крехките си ръце изнасящи товара на
света. Ще бъде тук с теб, а ти не се превъзнасяй другаде, мислейки за своите
битки. Бъди тук с нея, синко. Остави всичко настрани в този момент. Тя ще
разбере това и когато ти свършиш, а тя не... не спирай, не се отказвай. Ако ли
е обратното пак не спирай, синко - довърши я, пак и пак, докато тя сама не каже стига - не мога
повече. Спомни си, когато те учех, че тъкмо когато изкачваш първия си връх и
погледнеш отвъд хоризонта, какво виждаш? Други върхове и разбираш, че с
покоряването на този започва опознаването на другите. Няма друг начин. Пътят е дълъг, а ти мисля, че
не бързаш. Това е истината - друга няма! Не бъди като „другите“ да заспиш
лъжовен сън. А продължи с целувки, прегръдки и пак целувки, докато тя се
отпусне и едва тогава заспи спокойна, потна и удовлетворена без капчица
угризения на съвестта. Постигнеш ли това, синко направил си път... към сърцето
й. А до тогава се научи да бъдеш сдържан и рисувай това, което не можеш да
разкажеш на никого. Желай я! Не обичай външността й, която те привлича, а
душата й, която би те обичала. Направи
така, че рисунката, която ще оставиш на света да е от онези, който малко хора
ще разберат какво казваш,но тази,която я е преживяла ще помни винаги. Това е
твоята задача да се научиш да рисуваш по кожата и с език, да рисуваш сложни
фигурки с пръсти и да оставяш траен отпечатък в душата й всеки път когато се
сетиш за нея или си във физическа близост.Само ти можеш да бъдеш пропускът й, от
който се нуждае тя, за да продължиш напред... Научи се да рисуваш, ако ли не
можеш да говориш за това, защото изкуството поражда силно присъствие на любовта
в действие... Нарисувай го по начин, по които само ти си свободен да го
направиш и не се спирай пред нищо докато не излееш цялата си душа па макар и на
последното парче кожа дадено ти назаем от племето!Просто го направи, сега. Не
отлагай никога за утре.
Щом чух това напълно
съзнателно, разбрах, че урокът беше изключително жив от моя пръв учител! Аз отворих очи за да си
дам сметка, че сънувайки преживях живота, който искам да нарисувам днес. Остави
ме сега намира- казах му задъхан, за да осъзная какво преживях току що! И той
си тръгна, както дойде...
П.С.: Докато извървявах точно
този маршрут сутринта в 5:30 на 28.12.2018г. по време на Творческата ми спортна
бърза-разходка с ЦЕЛ, най-неочаквано се роди тази глава от Романа ми “МАХДИМ-II” Акрилен свят!
