 |
| Авторска снимка на: Мирослав Маринов |
Просто си стоя
на ръба на манастирската скала и размишлявам. Не, даже мисля, че само гледам
без да се обвързвам с мисълта си и с действие, сякаш това ме освобождава. Не
чакам нищо от никого. Дори от себе си не всеки път очаквам да съм в „спешна
готовност“ и не изисквам да действам. Действието също е обсебващо. Сякаш съм се
отказал да се боря, а всъщност нямам нужда от борба. Аз съм всичко онова, което
искам и винаги съм искал да бъда. Просто човек! Имам рядката възможност да
виждам какво е на Запад и какво е на Изток. На Запад е нужно да правиш нещо(все
повече и повече) за да станеш велик, да те забележат хората и да си №1... А на
Изток ти вече си всичко онова което искаш да си, че и повече. Никога не съм се
замислял, че в стремежът си да имам повече, да подобрявам повече неща в себе си,
да подобрявам повече лични рекорди, ме води по-неправилния път. Така се
увеличават и личните ми терзания дали все пак ще стане! Желанието не е нищо
повече от пропуск. Мислейки, какво ще бъде след като съм вече
богат, известен, щастлив или световно признат, аз гледам към целта, но газя по
настоящето, което е единствения фактор на живота. Защото живота
се случва сега. Всичко друго е или спомен или блян. Моята идея е план с образа на
картината. Ключ
и цвете!
Призивът ми е: Нека
се научим да бъдем повече тук и сега.
откъс от книгата "Игра за 66.ооо.ооо $"
