Обувка по Мярка!

Разбрах по трудния начин,че: Мъдростта не може да се получи наготово както и Любовта. Или ги откривам сам(или те ме откриват), изминавайки такъв път, какъвто никой не може да измине вместо мен, от който никой няма да ме избави, защото Мъдростта и Любовта – това е Личния ми поглед върху нещата.

                                                                    

Вече 10-сет години те крия от чуждите погледи и те пазя в сърцето си. Защото личния ми живот стои в „тъмния сектор“ на терена и не позволявам да бъде осветяван. Оказа се, че освен „Клиент №1“ в които се превърна, давайки ти този статут в бизнеса ми, написах книга със същото заглавие за теб с под заглавие „Опасна близост“. Но никога близостта ми с теб не се оказа твърде „опасна“. Може би така съм си мислел, че ще е, но не. Оказа се, че ти получаваш овациите, а аз стоя в сянка и само се усмихвам. Но за мен е чест, че човека, който държи сърцето ми може да преживее комплиментите на света, защото са заслужени и чести. Любовта е в основата на всеки един от тях, макар че (не)могат да бъдат излъчени заради завистта-човешка...

Защото те ОБИЧАМ

...След това последваха много други неща и дойде „Силата на пръстена“ третия том от Трилогията ми „Африка в моето сърце“ в която ти отново си на преден и първи план. Отново те показах на света, но... те дори не ми (по)вярваха, че те Обичам. Подценяват ме (не, че това е важно, но старателно се шегувам с него). Може би смятат, че съм недостоен да изпитвам такива чувства, подценяват ме... и им благодаря, защото това ме улеснява твърде много. В сянка съм когато си поискам! Но чашата ми преля когато успях да постигна и международните сертификати за Тайландската РефлексоТерапия и си обещах пред себе си, че сбъднем ли го това... ти ще получиш най-скъпия парфюм, който мога да си позволя да докопам и да ти го поднеса на колене. Защо ли? Защото те Обичам и това е отговора на всичките ти въпроси към мен...!! Ако си мислиш, че ти си ме (до)пуснала до себе си знаеш, че си с грешка. Защото аз те пуснах в сърцето си, когато се Влюбих в теб и за това ти Принадлежа, така нямам за цел да те притежавам, защото те Обичам... Пред жаждата човек като мен е най-слаб... за това се е родило отуляването ѝ!!! Е направих го, получи си го и сега ще ухаеш на Мечтаното удоволствие чрез едно ароматно докосване от “GOOD GIRL” Carolina Herrera!

                                                    Обичам те-толкова е ПРОСТО!

(ФотоGRAF(а) на цялата фотосесия за празника на жената,която обичам - отново е: Мирослав Маринов)

На-Рисува-НА Любов!

На-Рисува-НА Любов(Кентавъра с голата жена)

Мислех си, че на 17г.(през 19997г.) съм се уморил “да търся жена”, която да обичам. Да мислех така, но какво ли съм разбирал „от жени“ и физическа умора.

Но на 13.10.1997г. нарисувах картина изобразяваща Кентавър с крила и тяло на мъж,който лети,a на корема си е подбрал жената на сърцето си и летят в синхрон и екстаз. Странното усещането, което се бе създало в мен е,да обичам някого още преди да съм го срещнал. Преди 20-сет години оставих картината и всички пътища към нея-не-извървени. Този букет от помощ-ни-ци тайно се надявах, че ще напаснат желанието ми. Но... 20-сет години минаха от рисуването на картината(в днешната 2017г.). Е, няма да крия, че точно по средата на десетата година въпросната жена се появи през 2007г. Сякаш Бог ми я изпречи на пътя, и се срещнах с нея, а бях забравил за картината, която бях нарисувал, и какво бях закодирал докато я рисувах. В една от главите на романа ми „Силата на пръстена“ съм написал: „Години наред се изморих да търся жена, която да обичам. Мислех си, че ще ми е по-лесно в живота, когато имам някого до себе си! Някого когото да не ми се налага да мога, а действително да обичам, и просто да го осъществявам- всеки ден. Не знам защо ме върна чак до средновековието това усещане за любовта ми към тази жена, когато сложих този пръстен. Най-вероятно от там датира импулса ми към въпросното желание с име-жена. В онази крепост, която беше изградена с години, за да пази от нашествениците народа ни. Никоя друга не е успяла да я замести. Независимо, че са се опитвали да ме отдалечават от мислите ми към нея, когато са проследявали с очи, облачните ми следи.И все пак никоя не е успявала, да ангажира цялото ми внимание и сетива към тях самите... Защото не са можели да правят сладко от смокини.“

И сега когато мина толкова време се замислих: „Как бе възможно да нарисувам картина, която да привлече толкова силно Любовта на живота ми?“ През годините научих много от живота, че чувствата ми са в основата на цялото това привличане заедно с търпението. Силата на енергията ми, която съм задействал, е била достатъчна да се отворят вратите на Любовта, за да може тя да влезе през тях. (И буквално през врата влезе Тя, когато дойде  да се запознае лично с мен през 2007г.). Така установих, че голямата ми воля е променила мисълта ми в енергия, която се върна отново към мен, когато видях очите ѝ... И знам, че  човек като мен намери щастието си, като спря да го търси и започна да го създава, служейки! Оттогава досега служа на тази жена, в чийто коси Слънцето бе спряло, по най-добрия начин, чрез докосване, цяло едно Десетилетие.

Така тя отново с присъствието си в сърцето ми бележи и тази Изложба наречена от мен: „20-сет години ТИШИНА.“ И ми помогна за пореден път да се слея с по-голямата картина, и да се превърна в самият път! А тази изложба сега е едно от най-добрите неща, които някога са ми се случвали от много време насам. Въпреки, че тази година ми се случиха много хубави неща и ще се случват още.
Фотограф на цялата Изложба:Мирослав Маринов

Обяснение...в червено!

                                                        Обяснение в Любов...

"...Кажи ѝ, че я обичаш,но че това не я задължава с нищо. Кажи ѝ, че я обичаш и я пусни от мислите си, които понякога я искат само за себе си. Кажи ѝ, че я обичаш и се освободи от бремето, да се страхуваш за нея и да я мислиш. Кажи ѝ, че я обичаш и започни да грееш по начина, по който си искал винаги да приличаш на Слънцето, което е спряло в косите ѝ, за да я топлиш. Кажи ѝ, че я обичаш, погали я по косата, целуни я по челото сякаш всеки ден се сбогуваш с нея и я повдигни на високо. Не я пускай, докато не отлети. Тя винаги ще помни това в теб, че винаги ѝ помагаш да полети и да усети свободата и не позволяваш никога нещо да я дърпа към земята. Разтоварваш я! Любовта, дава крила само на тези, които осъзнават, че летенето не е болест, а дар, който разширява душата, не търпи окови и задейства свободата в сърцето ѝ. Просто ѝ кажи, че я обичаш и че ще я чакаш... тогава може и тя да те дочака. И никога не забравяй, че хиляди хора не можещи да летят, дори само в мислите си, се чувстват на Земята, по която крачат, като в затвор с доживотна присъда..."

...За Онази жена, в които коси е спряло Слънцето. 

Откъс от романа ми „Силата на пръстена“ издадена януари 2017.