Ела си...

Ела си у дома, в моята прегръдка.
Мисля, че знаеш, за сърцето граници няма,
но винаги има едно разтърсващо начало.
Ела заповядай, в океана от необятия.

Не знам, кое какво, но знам, че те обичам.
Толкова много са се сраснали дните, и намирам
в тях това, което винаги съм търсил:Взор!

Нямам много, даже нищо нямам. Освен едно сърце,
здрави ръце и кипяща енергия. Капака на фонтанелата,
изхвръкна и отдавна не съм за тук. Но все пак крача,
милвам те като лъч в студен зимен ден.


Сила в мен бушува, страст в мен гори,
но това не бива да те плаши, защото дарът на природата
е, важен за нашето чадо.
Ела си у дома, в обятията ми чисти, топли и се усмихни.
Ела си и се отпусни...
христо от лясковец