Писане и Масаж/Две страни на една монета!

Ароматни Листа от: Мента,Маточина и Роза!

Едни от най-хубавите неща в моят живот не са нито „гонени“ нито преследвани като големи цели. Но пък със сигурност са плод на моето постоянство и лекота... и са доказателство, че след като съм останал верен на мечтата си (да докосвам хората чрез масаж), достатъчно дълго време, то тя променя реалността за мен (всеки ден), но също така продължава да променя реалността на всички... и тайничко се надявам да прави света малко по-добър!

...За това в третата част от поредицата „Африка в моето сърце“ – Силата на пръстена казвам, че: „..не съм само консуматор на Любовта и не чакам пасивно „да ми се случи нещо в живота“, чрез нея. Любовта ме води където си пожелае и ми позволява да правя неща с Нея, които не бих си причинил с друга жена-просто така!“

…Така изживях следващия път до завръщането на желанието ми за живот.И до срещата със Съдбата произнесла думите „живей,живей“-За което ѝ благодаря, че ме научи на големия дар-търпението, да обичам живота и нея. Тя преобърна живота ми и не се свеня да си го признавам. В основата на всичко което правя е Тя. В периферията ми също е тя... Онази жена, в които коси е спряло Слънцето. Онази жена, която когато ме попита, какво да ми вземе за 37-мия ми рожден ден се наложи да чуе, че тя вече го е взела и ако може повече да не го прави-сърцето ми. Защото то е едно,за какво по напред да служи...ако не го пази!”

"...Кажи ѝ,че я обичаш,но че това не я задължава с нищо.Кажи ѝ,че я обичаш и я пусни от мислите си,които понякога я искат само за себе си.Кажи ѝ,че я обичаш и се освободи от бремето,да се страхуваш за нея и да я мислиш.Кажи ѝ,че я обичаш и започни да грееш по начина,по който си искал винаги да приличаш на Слънцето,което е спряло в косите ѝ,за да я топлиш.Кажи ѝ,че я обичаш,погали я по косата,целуни я по челото сякаш всеки ден се сбогуваш с нея и я повдигни на високо.Не я пускай,докато не отлети.Тя винаги ще помни това в теб, че винаги ѝ помагаш да полети и да усети свободата и не позволяваш никога нещо да я дърпа към земята. Разтоварваш я! Любовта,дава крила само на тези,които осъзнават, че летенето не е болест,а дар,който разширява душата,не търпи окови и задейства свободата в сърцето ѝ. Просто ѝ кажи,че я обичаш и че ще я чакаш...тогава може и тя да те дочака.И никога не забравяй, че хиляди хора не можещи да летят, дори само в мислите си,се чувстват на Земята,по която крачат,като в затвор с доживотна присъда..."

И понеже за мен няма разлика между писането и правенето на масаж за нея... то всичко е творчески процес белязан от нея!

Сбъдването като сила...

С Мирослав Маринов-фотографа на Проектите ми!

Когато снимките говорят сами, аз дори и да искам да кажа нещо е много по-добре да замълча. Ако не съм успял да го кажа в редовете си или „на представянето“ на дадена книга или продукт то значи ли, че не трябва да го изкажа.

Не, „трябва“! Особено ако съм изключително доволен и ми е драго да виждам красивия успех да проекта, какъвто е „Силата на пръстена“, който успяхме да реализирам чрез услугите на:

"Сладкарска Къща Жанета" и на Катя-персонално!!!

Мирослав Маринов-фотограф;
Вихра Попова-Дизайн;
Мирослав Дечев-водещ на предаването;
Izdavam.com –Издателство и печат;
Еконт-Лясковец-куриери;

Това са хората, които по различно време на различни места, от моето, спомогнаха идеята ми да има тази визия и да я покажем по най-добрият начин и това най-много ми напълни душата. А когато всичко стана факт, аз исках да извикам „Да-а-а-а-а-а-а“, успяхме! Да колективен е успехът, защото без тях, идеята ми можеше да не види бял свят. Харесва ми факта,че разбират идеята ми още в щрихите докато им я презентирам как „я бях видял“ вече в съзнанието си на творец.

Вярно, е че после се извиних на фотографа, че „не мога“ да презентирам цялостната идея пред когото и да било, а само детайлчета, преди да видя първи цялата картина. Просто защото нямам опция в Творческия процес да „захранвам“ „някого“ с идеи... нека сами се потрудят другите.

 Докато ние работим заедно, аз съм с наведена глава пред него, защото мога само да слушам професионалния му Дух, които дори не говори а натиска копчето и бам - кадъра е вече във вечността. Благодаря ти Миро, от сърце.

Някой истории описани в романи се раждат между войни и размирици, други като „Силата на пръстена“, се раждат между отказването и продължаването на автора да пише...и това да обича безгранично една изключителна жена.

С Мирослав Дечев-водещ!

За това не се оглеждам, не се почесвам, а действам... ще почивам после... И така книгата беше недовършена още когато я пратих за първи път на водещия Мирослав Дечев, да я прочете, защото за първи път „исках“ от него „да я усвои“ за да се потопи много преди предаването на 16.01.2017г., което направихме със заглавие „Следа или спомен-избираш?“ Така той докато пътува до Африка взе моя ръкопис и чете „Силата на пръстена“ – „Африка в моето сърце 3“ в самата Африка. Каква поличба само... не мислите ли?

А когато дойде време и узря корицата я изпратих на Вихра за да я сътвори, чрез което могат да се Случват нещата по-нататък. Така без нейната компетенция и магия която прилага като набор от знания, с които борави отлично, нямаше да има завършена визия на книгата!

След това печатницата с която работя от години Izdavam.com създадоха и сглобиха книгата и сега я държа в ръцете си... благодарение на Еконт-Лясковец.

В Еконт-Лясковец!

И така какво му трябва на човек? Да обича, да създава и да си кара работата по най-рационалния начин, на който е способен...като продава мечтата си всеки миг...

...защото това е новата религия на нашето време... да можем „да се продадем“ на пазара, за да постигнем целите си...

P.S.: Една добре направена снимка със запечатан много искрен момент и съпроводена от вдъхновен минимален текст, се превръща в гигантски жив билборд...на мига. А това някой го наричат идеалния изстрел-в десетката!

Следа или Спомен в "Силата на пръстена"!

...„За това имай от имането си-от живота, който ти е даден.“...

"Силата на пръстена" е вече факт!

Ние всички сме избрани да бъдем тук но, малцина приемат поканата... толкова лично като мен! Защото това е възможност, която ми даде шанс да осъществя връзката с живота си. Защото за животът разбрах, че може да бъде „разделен“ на две, но само след като се влюбиш. В първата му част може да се долови, че повече ми се живее, а във втората чисто и просто бих се опитал да разбера преживяното. А дали любовта е факторът разтваряне, която ми предлага да се подчиня на чуждата воля като ѝ служа,и дали това е скрита заявка за открито щастие,те първа ще разбирам?!

...„Твоята Любов към нея, много прилича на Магелановия синдром, за който ще ти кажа точно сега какво означава, приятелю. Тя е феномен, който очите ти виждат, но е до такава степен чужда на опита им до сега, че буквално не знаеш, как да я интерпретираш. За това любовта не може да е плод на съвпадение(защото и то е акт на Създателя ни, но просто не е подписано от него) или случайно човешко откритие, тя чисто и просто е там и търпеливо чака своя проводник. Какъвто си ти!“...

Защото само любовта трае повече от животът, поради способността ѝ да присъства в него като създава пространство, чрез което изглежда,че се оттегля понякога.Но,не! Защото колкото повече пространство и свобода генерира в нея си, толкова повече присъства в живота ми.

...„Ще разбереш с времето нещо много интересно... когато се връщаш назад в миналото си, проектираш бъдещето си и изживяваш твоето настояще - сега, хората няма да искат да приемат твоят Ренесанс за нормален. Защото те имат „други виждания“ за теб. Опитай се да не местиш излишно стрелките на часовника напред, с цел да откриеш пряк път към щастието си и да доказваш на някого нещо. Просто, защото няма такъв! А ако случайно го сториш, ще видиш дългия и криволичещ път, по-труден и лишен от знаци,

Цената на книгата е 14лв.

заради твоята припряност.“...

Най – голямото богатство, което ми носи удовлетворение,

е способността да наблюдавам, както и да се радвам на това, което имам сега в живота си. „Най-вероятно от там датира импулса ми към въпросното желание с име-жена.В онази крепост, която беше изградена с години,за да пази от нашествениците народа ни. Никоя друга не е успяла да я замести. Независимо, че са се опитвали да ме отдалечават от мислите ми към нея,когато са проследявали с очи,облачните ми следи. И все пак никоя не е успявала,да ангажира цялото ми внимание и сетива към тях, самите... Защото не са можели да правят Сладко от Смокини.“

Лично аз вярвам, че човек като мен може да живее щастливо, като е удовлетворен и независещ от обстоятелствата.Успях през времето винаги да обръщам внимание на добрите неща, които  ми се случваха в миналото, и се старая винаги да вярвам в собствените си възможности, които да успея да реализирам в бъдещето, чрез онова което съм заложил в тях. Ако не можех да оценя и да се радвам на нещата, които съм получил в миналото, как ли щях да мога да се радвам и на нещата, които постигам в бъдещето? Тогава осъзнах, че не самите ми постижения, а способността да им се радвам след като съм помогнал на хората чрез тях, създават лавинообразно чувство на удовлетворение и пълноценност.

„Остави се да бъдеш воден – така един ден за теб ще кажат, „че някой ти е помагал“ да вървиш по този път с вяра. Нищо, че ще недоумяват какво те е карало да бъдеш толкова упорит и да се разгърнеш толкова много и то само за едно определено нещо: любовта към тази прекрасна жена. И през всичкото онова, през което премина докато вървя, ще запомниш може би едно нещо: Всички пътища те водят към нея, където и да ходиш, каквото и да правиш. Това е неизбежно за теб. Любовта ти към нея оправдава дните ти и ги дарява със смисъл и живот!“

В ефир на "След закуска" и "Силата на пръстена".

Никой не забелязва сълзите ти(когато си тъжен),
Никой не забелязва тъгата ти(когато ти  най- трудно),
Никой не забелязва болката ти(когато си сам),
Но всички забелязват грешките ти(защото другите са „идеални“).

„Всеки един от нас има в арсенала си машина на времето, която тайно управлява. Тази, която ни връща в миналото я наричаме - Спомен, а другата, която ни изпраща в бъдещето се казва - Мечта. А третата, която ни води днес, тук и сега го наричаме - Дихание. Нека не го губим.“

С курсивът са отразени цитатите, които съм си взел от собствената книга – „Силата на пръстена“ –Африка в моето сърце 3. А с останалия шрифт са личните ми думи, които често вместо изречени са написани. Материал подготвен за предаването „Следа или Спомен-избираш?“

Писмо за Теб/Силата на пръстена

Силата на пръстена е готова-2017.

Ако всичко е предначертано, какво ми остава, освен да разбера съдбата си и ако случайно нещо е пропуснато за нас в нея, а ние го искаме, то аз мога да  го допиша сам чрез мечтата ми...

Така изминаха десет години от как те живеят под звездното небе и Млечният път, а през денят отново гледат Слънцето без да знаят, че... ръката която записа откъси от историята им, вече живее в сърцата на хората по света...и много хора се възхитиха на тяхната любов. Е намериха се двама, които не я одобриха... но да приемем, че те са „солта“ на живота.

За да изненада любимата си жена, си позволи да създаде едно не много дълго писмо,с което да и се обясни в любов отново и отново. Освен това чрез него си помисли той-ако не съм изрекъл нещо, то сега е момента да го сторя, чрез него, за да не го забравям повече. Много често се случва, в мъжкото мълчаливо сърце да има повече изписани чувства, от женските викове за любов-си помисли той преди да започне да го съчинява.

„Когато казах „Да“ на въпроса: „какво още мога да направя за Теб“ чух отговора: „ами остава ти да се влюбиш в нея“. В самото начало на това, което чуха ушите ми се вцепених, но после се успокоих и направо преминахме към подписване на „официалното сключване на договор“ с вдъхновението, което ме водеше. В този миг се наложи да тръгна през непознатото, та чак до невъзможния за предсказване резултат! И ето ни днес вече 10-сет години...вървя с теб през живота. Още от самото начало от само себе си започнах да измервам стойността на живота си според ценността на избрания от мен път на Любовта, а не провала, които вървеше паралелно с всичко.

През това време докато се учех да обичам без да те задължавам с нищо, чувах разни неща, че  сполучливата Любов била като проклятието, а не като благословията. Правела хората прозрачни, отнесени и нереални-сиреч мечтатели. Но забравиха да вмъкнат едно нещо за нея, че тя е творческо надскачане над самия мен, и освободи цялостния ми порив, блокиран от сивите дебри на моята вечно страхуваща се природа-душа.

Защото Любовта в крайна сметка се оказа Дар както за теб, така и за мен. Когато разбрах, че от този Дар получих импулс да я споделя със Света. Но не това беше целта на Любовта ми, а да запазя едновременно  находката на този самороден и огромен къс оприличен от мен-диамант с име Любов. Бях ли способен да опазя тайната ни или това находище скрито зад нейните крехки рамене и тупкащо в гърдите ѝ от как се бе родила и вървяща по своя път? Можех ли да опазя Любовта ни, Господи? Да. Правя го всеки божи ден от първия порив причинил ми „съпротивата“, та до днес няколко века след това. Можех ли с въпроса си „Какво още мога да направя от себе си, към нея?“-да предположа, че Любовта  е като вдъхновението. Не работи  само за мен, защото е на свободна практика. Идва и си отива. Не сме само с теб „специалните“ в този миг, нищо, че се чувстваме така когато ни навестява...и прегръща.

Освен това разбрах, че когато задавам „правилните въпроси“ получавам навременна информация и не ми се налага да чакам повече...понеже и Любовта чака да я повикаме с въпроса „какво още можем да разгърнем в живота си“, а не „как да го направим“. Любовта е състояние, а не вещ и гравитира в нас-веднъж заразила ни, мъчно ни напуска. Освен ако не сме пройдохи решили „да разменят живота си“ за шише спиртна течност!

С времето разбрах, че това нанесе непоправими следи на и без друго „крехката“ ми душа. Обаче това не ме спря нито за миг да „наливам капитал“ към нея. Исках признавам си, да видя от това, какво точно ще излезе и до къде „сме готови“ да стигнем с теб. Извървяхме дълъг път и ето изминаха цели 10 години. Паралелно извървян и подреден от „някой който ми помага“. През това време опознавахме характерите си, въжделенията и вкусовете си, както и желанията си за живот. А перото ми само записваше посланията, които „понякога не мога да изрека пред теб“. С това разбрах, че съм „натрапникът“ в живота ти, а най-малкото бих искал да си отредя тази роля-сам. Исках да бъда просто човек постигнал „мечтите си с теб“!

Никога не съм смятал, че трябва да питам някого дали ще ми позволи „да бъда щастлив“, защото точно моето щастие не може да зависи от ничие позволение - когато и да било. За това не съм само консуматор на Любовта и не чакам пасивно „да ми се случи нещо в живота“, чрез нея. Любовта ме води и ще го прави всеки ден, където си пожелае и ми позволява да правя неща с теб, които не бих си причинил с никоя друга жена - просто така!

И когато един ден-Ти, да точно ти,жената,която обичам. Искам да знаеш само едно нещо: аз не съм по-различен от теб, просто станах сътрудник на Любовта чрез която ти получаваш даровете ѝ, в дните си, а аз се научих на много важни неща. Моля те сега, спри се и се отпусни за миг, когато четеш всички тези редове. Затвори очи и ме покани отново да напиша нещо красиво за теб, както в сърцето ти, така и върху всяка частица равномерно разстлана навред като килим-твоя кожа.

Никой не знае колко ще живеем, а от там и колко ще мога да ти служа, но колкото и да е това, аз сключих сделка да го направя за теб. С която ще прекарам живота си като сътрудник на пълен работен ден, за да мога винаги да поднасям онзи малък трепет, когато те видя в онази стая, която сменя мястото си през вековете, но не и топлината си... за теб.“

От един Сътрудник на  Вдъхновението – Аденсио.

(Чрез излизането на бял свят на "Силата на пръстена" аз празнувам 10-години от как се влюбих в теб и си те обожавам-ти знаеш това)...

Целувка с вкус на Смокиня!

                                                 Глава –III

Фотограф: Мирослав Маринов

„Майка продължи да разказва, какво бе чула от баща си: Не е задължително!Но е препоръчително да се научим да обичаме. Ето ще ти дам пример. Когато е била още подрастваща забелязала един младеж, които странял от всички,а тя се чудела защо го прави! Какво не му е наред, че така страни от всички и не играе с никой?! Един ден не издържала и  отишла и седнала до него, но не го заговорила веднага. Оставила малко пространство между тях и когато  видяла, че момчето започнало да се чувства неудобно го попитала, директно:

„Не разбирам, какво не ти е наред,че не играеш с нас.Не пееш с нас.Не скачаш! Какво ти е?“

„Сигурна ли си, че искаш да узнаеш истината? - я попитало объркано момчето.“

„Да затова те питам,защото нещо мистично има в теб и ме привлече, а не мога да разбера, защо страниш от всички?!Само аз ли го виждам това?“

„Добре ще ти разкажа. Когато съм бил малък лекарите казали на родителите ми, че имам „някаква“ сърдечна аномалия и не им давали надежда за да продължа да живея. А ето ме днес тук сред всички вас. После пък им казали да внимавам какви игри си избирам. Да няма подскоци, навеждания и гребане. „Разрешаваха ми“ поне съзнателно да дишам дълбоко и нищо друго. А когато родителите ми дойдоха в училище да говорят с директора ме обрекоха на гибел, без да знаят това. От тогава никой не иска да дружи и играе с мен, защото съм „болен“ и можело да заразя останалите деца. Така всички ме игнорираха и това ме сломи.  Без приятели останах на мига. Не знам с точност дали лекарите не объркаха живота ми или факта, че родителите ми им повярваха, но ето това е вече факт. Така, че те моля „внимавай и ти да не се заразиш“ и да избягват и теб.“

„Спокойно-казала майка ми тогава.Аз мисля, че на теб ти трябва любов не лечение.Ти само нея не си получил в достатъчни количества, когато си я търсил.Тя ще те излекува преди да разберат лекарите, че нищо ти е нямало. Знаеш ли, ти имаш странност, която ме допълва,а аз имам любов която е в изобилие и бих искала да ти я дам. Без капка страх, че „ще се заразя“. Стига обаче да ме допуснеш до себе си! Приятели?“

„Да. Приятели сме.“

„В теб мисля, че има скрито съкровище дълбоко „в болното ти“ сърце, и ако бъде изровено и излекувано, то няма да има недостатъчност, а ще е щедро и изобилно, каквото трудно се среща в живота.Просто Вселената те е запазила за мен, за да види дали ще се престраша да те открия и заговоря. Убедена съм в това! И аз няма да се откажа от теб, просто така, само защото ще те обичам и подкрепям по моя достатъчен начин. Бих желала само да оцениш стойността на любовта ми и да сме неподвластни на времето...“

„Дадено-изрече Даржан Харч, много преди въобще да разбере, с какво точно се съгласи.“

Така те веднага след училище се събрали въпреки хилядите уговорки, че са „млади и зелени“. Те „не чули“ нито едно излияние „за добро“, което им пожелавали...

Изминали години и те с радост разбрали, че любовта им дала плодове. Но не ние, защото сме се родили, а защото майка ми го излекувала от поставената неправилна „диагноза“. Но когато си направил един ден отново изследвания, след толкова години, баща ми разбрал, че той никога не е бил болен. И тогава с майка ми разбрали цялата истина. Понеже майка му вече се била поминала, доктора проговорил с неохота...

Майка ви един ден дойде при мен и ме помолила да „скалъпя“ някакво заболяване за сърцето ви, понеже за такова само била чела в една книга. Искаше на всяка цена да ви запази само за себе си, и с това се опита да ви обърка живота още като дете. А аз се заклех, че ще ви разкажа един ден за всичко, което тя стори тогава, но не за да „я съдите“, а да ѝ простите. Вие сте напълно здрав, просто майка ви „искаше“ най-доброто за вас, но като ви държеше в собствено подчинение, за да не се налага един ден да ви дели с друга жена. Струваше ми се, че майка ви имаше насадени големи комплекси, които се опита да проектира върху вас. И някак не искаше да допусне в разума си, че вие един ден ще пораснете голям мъж и ще я напуснете, за това тя целеше да държи в представата ви, че сте болното ѝ дете, но до нея завинаги.“

„Искате да кажете докторе, че това е било разбирането на майка ми за любовта и към мен?И е не е намерила друг начин, по който да разгърне отношенията си към мен! Както и да се примири, че ще порасна като мъж, и че ще се почувства „излишна“, което ще и е трудно да преживее особено ако се наложи да ме дели с друга жена?!! О, защо е загубила толкова ценно време-майка ми, като го е похабила в страх?“

„Не знам защо го е направила, признавам си-казала майка ми. Вече можем само да гадаем какви са били мотивите и. Но явно и тя е била от онези милиони жени по света, които не са били научени първо да се обичат сами себе си, а след това да обичат и рожбите си без да ги задушават и тровят. Ако те не са научени, как тогава ние можем да искаме или да очакваме да ни обичат такива каквито сме и да ни разбират след това?!“

„Благодарение на теб, аз стигнах до тук където съм сега. Ти се зарече, че ще ми дадеш любовта си и тя ще компенсира липсата и в мен, за да мога да изживея баланса на живота, и го направи. А от там аз от само себе си разбрах, че недостиг не съществува в мен. Още когато бяхме деца, ти не се страхуваше да ми заявиш, че сме „много млади“ да се обичаме от сега. А аз ти казах, че не бих искал да чакам живота ни да се изплъзне и едва тогава, тепърва да се случва любовта помежду ни. Тогава ти ме целуна за първи път. Още помня тази целувка, защото докато седеше на пейката с мен и ми говореше въпросния ден, ядеше сандвич със сладко от смокини. Никога няма да забравя този вкус на устните, аранжиран от сладкото.“

„Явно майка ви - продължи доктора тогава, е страдала от синдрома на Мюнхаузен. Една нелепа майчина „битка“ за да запази  рожбата си близо до себе си като ме помоли да инсценирам заболяването ви. Да ви призная, че ако не сте се били отскубнали от нея, никога животът нямаше да  ви даде нищо по-интересно от празнота там където е щял да има нужда от пълнота.“

„Някога бях чел, че децата стават това, което са родители им, така, че редно би било поне да осъществят това, което са искали да бъдат.“

...поредна глава от романа "Силата на пръстена", както и цялостното фото заснемане на "Сладкото от Смокини" е дело на фотографа Мирослав Маринов