Писмо до ТЕБ!

Ще бъда кратък, както винаги към теб, защото все пак си на 8г. Пиша ти от далечната 2019-та, в която година ставам на 20+20 години. Ще се постарая много детето в мен (т.е. ТИ) никога да не се срамуваш от възрастния, който ще съм станал един ден. И да знаеш, че те ОБИЧАМ.

Скъпи Христо, работи и създавай най-доброто, на което си способен, защото това е най-големият ти поДАРък, който можеш да поднесеш на света. Пиши романи, рисувай картини, пиши текстове на песни, създавай козметика, докосвай хората, прави масаж на Душата. Просто Докосвай, защото си Докоснат. Създаден си не да живееш в рамка или чужда сянка, а да бъдеш себе си извън тях. Носи своите обувки, защото чуждите никога няма да са ти по мярка. Ако мислиш, че да рискуваш в живота е опасно за теб, то просто опитай еднообразието, което може да се окаже смъртоносно. Ако смяташ, че обучението ти струва "скъпо", опитай да "разбереш" колко струва невежеството на околните! И пак ще си говорим.

Защото Бог не  вика съвършените. Той осъвършенства повиканите!

Независимо дали хората ще признават стойността на твоя принос, или не, важното е да продължаваш да правиш това, което Обичаш. Никога не се оправдавай за цената си, за която работиш. Не се оглеждай, не се сравнявай, не търси прилики или разлики, а винаги действай. Защото Огънят в очите на човек, повярвал в себе си, е сто пъти по-блестящ от слънцето, което грее над нас. Изненадата, която ще прозреш след години, е че раздавайки се, ти ще си този, който ще получиш най-много с времето. Бъди горд, но и скромен. Бъди силен, но и грижовен. Бъди странен и остави и останалите странници да знаят как да те намерят. Слушай колкото можеш повече истории. Чети през другото време и така няма да си загубил времето си ни най-малко. Опитай да не залиташ по нищо излишно, за да останеш ЧОВЕК. И знай, че тези, които те „плюят“ и не са повярвали в теб - когато е трябвало, един ден ще разправят, че те „познават“.

Мнозина няма да могат да видят изпитанията, неуспехите и борбата, през която доброволно ще си преминал за да натрупаш жизнения си опит.  Никой няма да подозира какви жертви ще си направил, какви дръзки усилия ще си положил, каква вяра ще си мобилизирал, за да преодолееш привидно непреодолимото и да осъществиш мечтата на Сърцето си. И всичко това ще е твоя реализирана мисъл. Постигната цел. Осъществена мечта. Никога не се извинявай на никого, че си и верен! Защото Мечтата, която ще величае умът ти - през Годините, ще е идеалът на който ще се прекланяш в Сърцето си - цял Живот. Така ще знаеш, че няма неизпълними Мечти. Би имало изоставени твои желания... Важното е, че няма случайни неща в живота ни и всички моменти - добри или лоши, успешни  неуспешни, весели и тъжни, ни учат на нещо.

Ще обичаш много неща. Ще обичаш три жени в живота си най-много: Майка си, Сестра си и Жената, която държи ключа за сърцето ти, която и без друго ще е завладяла съществото ти. Ще я гледаш като ангел, ще и служиш като „роб“ и ще и благодариш всеки миг, че Бог ти я е изпратил. Че те е срещнал с нея(защото можеше да се разминете в този живот). Ще я пазиш от суетната светлина на прожекторите толкова ревностно, колкото мнозина не знаят цветът на очите ти. Защото поддържането на Любовта - ЖИВА изисква много работа, всеотдайност, въображение и тишина. Ти разбираш от тези неща, защото си роден съ-Творец. Благодари МУ всеки път за нея - защото тя ще е твоят Ангел. (Тя ще те подкрепя когато всички други биха те засипали с помия). Защото Любовта е единствената сила, на която Вярата отваря крилете да (по)Лети - Душата ти.

"Не Любовта на Жената към Мъжът го променя, а това, че той я Обича!"

Никой никога не би разбирал твоето щастие, с което пряко ще бъде свързано твоето ДОКОСВАНЕ. Ще Живееш както искаш и не ще  сравняваш Щастието си с това на другите. Ще Живееш с удоволствие и ще имаш сравнително прост живот. Сутрин. Обед. Вечер. Никога няма да ти е минавало през ум да се стремиш към „съвършения“ здравословен модел на подражание, а би искал да си само - вътрешно щастлив! Така ще намериш радост в това да правиш – Масаж. И въпреки, че преди години, много неща, които искаше не можеше да ги имаш и трябваше да по-чакаш за тях. Сега вече ги имаш и ги изживяваш. Не си спестявай нищо от мечтите, за да не умират гниейки в „задните улички“ на твоя мозък! Избягвай „високо“ духовните личности - помъдрели „внезапно“, защото може би ще ти се повръща от тях. През годините ще проявяваш Устойчивост, което ще разкрие истинското ти „лице“ на щастлив човек, независимо от всеки и всичко. Така човек като теб ще следва своят път и няма да има никакво време за нищо „странично“ като да „се защитава“ в спорове или доказва себе си пред някого. Който не те цени - ще те губи на мига.

По принцип няма да се вълнуваш от нищо странично и много често ще  те „обвиняват“, че живееш в „собствен свят“. И ще са прави - по дяволите. Прави ще са! Но след като си сбъднал всичките си мечти и винаги си им бил верен, защо трябва да те интересува кой какво мисли за теб?!... ако наистина не се интересуваш от мнението му.

П.С.: Нямаш никакво оправдание да не си успешен в каквото и да правиш във времето, в което живееш днес.

"МАХДИМ-II" Акрилен свят!

Нарисувай го това настояще ако те е страх да мечтаеш за бъдещето,синко.

„Сега ще ти кажа синко как аз го направих. Аз нямаше от къде да гледам, нямаше кой да ми каже какво и как да направя. Опипвах почвата вкокален от страх, че ако сбъркам може да нямам шанс да се поправя. Страхувах се толкова много, защото никой не ми бе казал, че няма от какво. Неизвестното ме плашеше, но при условие, че нямах нищо - какво всъщност имах да губя. Освен  името, честта си и още неколцина камъчета носещи ми късмет...в джоба!

...Така започна моята история. Като дете гледах как всички по-големи от мен имаха човек когото обичаха(или поне така казваха),прегръщаха(и най-вероятно се топлеха взаимно когато беше хладно вечер), а аз понеже бях малък си нямах кого да стопля освен болката от самотата, която топлеше мен. Озъртах се токова много, взирах се във всички очи, които ми позволяваха да се огледам за да видя дали те ще ми проговорят. Но, не. Нито едни от тях не издаде стон. Тогава се отчаях и бях сломен. Какво съм разбирал аз от това след като дори не знам как изглежда това чувство, което движи храбростта на вождовете и ги кара да побеждават когато водят битка със себе си... Какво ли разбирах аз?!! Спрях да търся и тогава я нарисувах както аз си я представях тази моя любов. Моята На-Рисува-на Любов! Рисувах толкова дълго, късах толкова много кожи, че накрая бях заплашен, че ако разваля още само една кожа племето няма да изкара зимата. Тогава разбрах, че нямам право на грешка последния път. Дадох всичко от себе си и на моменти страхът сковаваше ръцете ми, но нежността на Природата ме окуражаваше да продължавам. Когато се съмна и първата зора беше осребрила хоризонта ми, аз видях какво всъщност съм направил. С тази последна кожа! Нарисувах моя кон като човек. С конско тяло, а на корема му нарисувах моята Любов. Онази която исках да срещна, но не знаех коя е, а исках да разбера час по-скоро. И дали най-хубавото място на света е само там, където някой те обича... Жената която идваше в сънищата ми само за да ми загатне, че я има, че трябва да я търся и никога да не се предавам каквото и да ми коства това за да мога да изживея своята любов. Иначе живота ми нямаше да има смисъл оттук нататък. Разплаках се и хвърлих кожата която говореше твърде много чрез предците ми... След като не можех да се изразявам и не умеех да говоря как ли щях да мога да й обясня какво чувствам?! За това я нарисувах, за да може самата картина „да обясни“ чувствата ми, ако се наложи. А тя дали ще оживее в гърдите ми, няма как да знам.... Стоях безмълвен и скован от красотата на картината. Това аз ли исках да бъда всъщност-се питах често след това. Дали бях достоен след като не бях „спечелил“ все още нито една битка но исках да се преборя първо със сянката си, защото си мислех, че тя ми е първия враг. Късно разбрах, че тя ще ме съпътства независимо какво чувствам аз, докато дишам,и тази битка ще е излишна за мен. След това където иска можеше да ходи тя - може би при други. Кой знае? Сега ще скрия това в скалите от страх някой да не види това, което искам и да ми се присмее, само защото съм все още много малък за да искам да обичам някого. А какво ли разбирах аз от любов в онези малки мои дни... Но само така си мислеха, че не знам. Знаех достатъчно и как да го направя, само не виждах към кого мога да насоча своите чувства, за това оставих майката Природа (разбирай Вселената) да се погрижи за всичко останало. Подарих си време и тишина, за да чуя първо себе си! И след това започнах „да я търся“. Защото само Тя знаеше, че съм от онези мъже, който са готови да целуват женските й сълзи, да прегръщат раните й, както и да съшива сърцето й след нейните загубени битки!... И когато сметне, че съм готов за това важно събитие в живота ми нека ме изправи очи в очи с нея за да ми покаже как се затоплят гърдите ми... за да се разпука любовта и потече като топло мляко по мен за да разбера, че ми е дала знак. Знакът на любовта, че стои пред мен, че е тук, че я има, че е по-жива от всякога...Ох, какво ли разбирам аз от любовта, че искам нещо, което го нямам... а другите го демонстрират. Махнах с ръка и си казах, „тя вселената си знае най-добре работата“. Ако реши, че съм достоен нека ме намери-проговори мъжкото его в мен, разочарован и с бушуващи и неопределени чувства говорещи друго. А не че трябва да я търся.Съпротивлявах се, исках тя да ме намери и да ми спести унижението от това, че я нямам. Какъв мъж съм след като  все още не знам какво е любов, как се обича и дали въобще съм достоен?! Само въпроси ме заливаха,на които не можех да намеря отговор... така съм заспал облян в сълзи  без да разбера как от мечтанието си съм се унесъл... Може би исках да я срещна в сънищата си за да мога да я видя, за да мога да я позная, да усетя аромата на кожата й, да видя дрехите й, как ходи, как диша, как се движат гърдите й когато се страхува от нещо...но нищо, от това не срещнах. Нямаше никакви знаци. Явно са свършили. И трябваше да чакам докато някой благоволи да напълни мястото с нови от където идват всички те. Какво ли съм разбирал от любов  тогава?! ...

Минаха много години, синко. Падах, ставах „борих се“ с живота както можех. Намираха ме за странен заради увлеченията ми, че от малък подражавам на шамана на селото – Дядó!(това е титла не наша кръвна връзка-така имаме и Бабá). Той не казваше нищо твърде дълго време, защото само ме е наблюдавал, както са правели с него когато той е бил дете. За да се увери сам, че съм достоен да го наследя. А аз си мислех, че той не може да говори, понеже нищо не казваше - никога. Тогава разбрах, първия си урок, че мълчанието може да каже много повече от хиляди измислени думи! Факт. Защото тези, които говорят много по някога не им се разбира какво казват. Може би учех, може би си губех и времето, но тогава такъв беше подходът му. Омръзна ми всичко това и един ден просто излязох да се поразходя с коня си, но той беше неспокоен. Сякаш беше разчел какво предстои да изпита сърцето ми, само аз глупакът дето все търсеше и нищо не намираше, не разбра... Тогава той се изправи на задните си крака и аз паднах. Само това помня. Най-вероятно съм си ударил лоша главата на камъните и дори не знам колко време съм  лежал на земята... тогава видях в навалицата от хора около мен се бяха струпали, а шамана на селото, започна да говори. Най-накрая го чувах. Чудех се сънувам ли? Защо чак сега ми проговаря? Или просто си фантазирам, но го чувах ясно какво казва: „Когато искаш да се влюбиш не можеш, защото това не е твой концерт, който да излезеш и да го изпееш и после да слезеш от сцената. Не! Така не става. Трябва да ти кажа какво точно можеш да направиш. Бъди отворен за усещанията, а когато си готов-истински готов, тя ще те призове. За това бъди отворен и възприемчив. Още преди да усетиш липсата й, я намери. Защото понякога липсата само на един човек в живота ти, изглежда, че целия свят е празен за теб! Нарисувай какво искаш точно да преживееш, ако не можеш да го обясниш... и го пусни да си ходи, без да се озърташ повече назад - сякаш се съмняваш. Недей, това буди недоверие. Не си мъжкар така. Но бъдеш ли призован от нея ще разбереш, ще усетиш онази топлина зад гърдите си, ще бъдеш завладян целия, няма да можеш да спиш, ще се бориш със себе си, ще се съпротивляваш както когато имаш треска  се налага да ти давам да пиеш разни треви за да се успокоиш. След това ще се появи тя, ще се чудиш дали е точната? Ще се питаш и ще загубиш час от времето си в лутане?! Но ако не си толкова глупав за да си губиш времето в празни въпроси ще знаеш, просто ще знаеш и ще действаш. Защото ще усещаш! Но внимавай, тя може да е вече жена на друг. Ще чакаш ли друга да дойде или ще бъдеш търпелив с тази. Това е твоя избор. От него зависи какво ще се случи в следващите ти постъпки. Изпращай сигнали към нея само ако си сигурен какво чувстваш, усещаш и искаш. Не го прави само защото мислиш, че знаеш какво е усещането. Само защото си чувал от племето, какво се говори. Това са лъжливи сигнали, които могат да бъдат разчетени криво и да излъжеш човека. Това ли искаш, да се разминеш с любовта си?! Ще чакаш, колкото време е нужно, за да се научиш на търпение, защото с жените е така, момчето ми. Трябва ти търпение, последователност и постоянство. Едва тогава ако бъдеш допуснат ще си благословен да можеш да се разгърнеш. Но едва тогава. До тогава ще подаваш само сигнали и ще разчиташ знаците... Имаш много време за да си губиш времето в лутане или преследване на други. Ти избираш. Една ти е напълно достатъчна – според мен, да те направи Войн на Светлината, или да те изпепели до основи като разразил се пожар в борова гора. Понякога, синко жената, която чакаш най-много може да е скрила повече светлина в себе си, защото знае, че са много тъмни житейските пътеки към мъжките сърца. Няма да ти кажа да внимаваш с тази светлина, но ще ти кажа да бъдеш отворен за да не се страхуваш повече. Наблюдавай и действай сега, признавай си всичко, не крий нищо от сърцето си. След като бъдеш допуснат макар и след години до нея, едва тогава поднасяй рози, прави украшения, създавай аромати, научи песен която да и пееш когато сте заедно. Научи се да я караш да се отпуска пред теб за да бъде твоя. Тя ще прецени кога и какво да направи. Дори може да те изненада. Но само да усети, че се страхуваш може да те подложи на тест, ако сметне, че преиграваш може да те накаже. Но ако усети, че си мъжкар на място може да те дари с целувка. Знаеш ли, тя избира да го стори, нищо, че ти си я избрал да я виждаш в сънищата си и да я желаеш на яве. Пази се оттук нататък трябва да си автентичен, смел, дързък и находчив. Не позволявай на любовта в гърдите ти да я задушава, нито ти да си помислиш, че си я спечелил. Само защото тя се е поддала да опита. Просто защото всички малки твои жестове ще сумират нейния отговор „накрая“ и ако тя не те държи под напрежение достатъчно дълго време ти ще се отпуснеш и ще я загубиш. Защото само човек като нея, която си е лягала със сълзи на очите, знае колко е трудно да се събудиш с усмивка на сутринта! Научи се да бъдеш нейната усмивка. С това тя иска да разбере на какво си готов да направиш за нея, независимо колко е малко или голямо. Жените обичат да тестват мъжете! Дръж се и разчитай знаците, синко... Когато душата на една жена е щастлива само по очите й, можеш да разбереш. За това я гледай винаги в очите, синко! След като има и малка вероятност да успееш се подготви за нещо важно. Целувай я, докосвай я, отмятай къдравите и коси, целувай вратът й(него никога не го забравяй), синко. Съблечи я, намажи я с нашето Лековито масло от благоуханни треви. Винаги първо раздвижвай енергията от ходилата й-нагоре, след това успокои гърба й, завържи ръцете й с нейната косата, и накрая я целуни страстно. Толкова страстно, че да се зачуди до сега как е живяла с по-малка нужда от въздух. Позволи и да диша свободно след това, но ти не спирай да я опознаваш с целувките си. Можеш да я прегръщаш силно, така ще попаднеш на границата да и спреш дъха, но не стигай до този край, синко! До него недей. Направи го нежно защото знаеш, че тя е олицетворение на нежността и в момента е пред теб цялата от плът и кръв. Впий пръсти в хълбоците й, не й позволявай да  избяга стискайки я здраво, но и да разбере, че вече е късно да се бори. Не се опитвай да владееш положението нито показвай слабости. Бъди автентичен мъжкар, които знае какво прави, но е готов да се учи от нея. Така тя ще разбере, че не е готова да те пусне, и може да те поведе напред. Да се слее с теб, свързвайки се(Тца-Хей-Лу). Не бързай да я имаш физически. Имаш я пред теб наслаждавай й се, пускай я да бъде волна и игрива, тя знае кога и какво да направи, синко. Повярвай ми, в такива моменти когато мъжете си изгубват акъла - жените намират своя ум и могат да те изгорят със страстта си. Тя може да бъде много, ама много гореща за теб. Разбираш ли какво ти казвам, синко?! Ще стене, ще иска да направи това, което винаги е искала да се разтвори в силната ти прегръдка, за да може да намери най-накрая очертанията си, ако и до този момент ти да ги виждаш и ги копнееш. Не бъди скучен точно тогава и направи нужното. Доближи се до ухото й, и кажи само това, преди да продължиш нататък, нищо повече: Понякога вечер когато си затворя очите искам да се върна назад във времето, за да те открия по-рано и да те ОБИЧАМ по-дълго! Защото само твоята липса е най-силното присъствие, което мога да усещам в гърдите си. И така само заради теб разказвам историята на слушателите си – Звездите, за Слънцето как обичало Луната толкова много, че „умирало“ всяка нощ за да може тя да живее на сутринта... Прегръщай я, целувай я, люби я, и бъди там до края. Но не твоя край, синко! Не, твоя! Люби я, поеми я цялата, защото тя ще те обгръща с нежните си и гладки бедра и крехките си ръце изнасящи товара на света. Ще бъде тук с теб, а ти не се превъзнасяй другаде, мислейки за своите битки. Бъди тук с нея, синко. Остави всичко настрани в този момент. Тя ще разбере това и когато ти свършиш, а тя не... не спирай, не се отказвай. Ако ли е обратното пак не спирай, синко - довърши я, пак  и пак, докато тя сама не каже стига - не мога повече. Спомни си, когато те учех, че тъкмо когато изкачваш първия си връх и погледнеш отвъд хоризонта, какво виждаш? Други върхове и разбираш, че с покоряването на този започва опознаването на другите.  Няма друг начин. Пътят е дълъг, а ти мисля, че не бързаш. Това е истината - друга няма! Не бъди като „другите“ да заспиш лъжовен сън. А продължи с целувки, прегръдки и пак целувки, докато тя се отпусне и едва тогава заспи спокойна, потна и удовлетворена без капчица угризения на съвестта. Постигнеш ли това, синко направил си път... към сърцето й. А до тогава се научи да бъдеш сдържан и рисувай това, което не можеш да разкажеш на никого. Желай я! Не обичай външността й, която те привлича, а душата й, която би те обичала. Направи така, че рисунката, която ще оставиш на света да е от онези, който малко хора ще разберат какво казваш,но тази,която я е преживяла ще помни винаги. Това е твоята задача да се научиш да рисуваш по кожата и с език, да рисуваш сложни фигурки с пръсти и да оставяш траен отпечатък в душата й всеки път когато се сетиш за нея или си във физическа близост.Само ти можеш да бъдеш пропускът й, от който се нуждае тя, за да продължиш напред... Научи се да рисуваш, ако ли не можеш да говориш за това, защото изкуството поражда силно присъствие на любовта в действие... Нарисувай го по начин, по които само ти си свободен да го направиш и не се спирай пред нищо докато не излееш цялата си душа па макар и на последното парче кожа дадено ти назаем от племето!Просто го направи, сега. Не отлагай никога за утре.

Щом чух това напълно съзнателно, разбрах, че урокът беше изключително жив  от моя пръв учител! Аз отворих очи за да си дам сметка, че сънувайки преживях живота, който искам да нарисувам днес. Остави ме сега намира- казах му задъхан, за да осъзная какво преживях току що! И той си тръгна, както дойде...

П.С.: Докато извървявах точно този маршрут сутринта в 5:30 на 28.12.2018г. по време на Творческата ми спортна бърза-разходка с ЦЕЛ, най-неочаквано се роди тази глава от Романа ми “МАХДИМ-II” Акрилен свят!

(с)Бъдник!

                                     

Умът ми търсеше(решения)... Сърцето намери(достатъчно от тях)... Душата ми усети, кое ми бе нужно по пътя... И го Случи. Просто се случи  така, че когато спрях да търся намерих толкова много неща, които исках.Обаче и парадокси не липсваха по пътя ми през 2018г. Оказа се, изключително важно без да го съзнавам, че Времето, Разстоянието и Трудностите са безценни Био - Химични Величини. Тези Уроци ми дадоха да разбера, кой ме Обича, кой ми е истински Приятел и кой не ми е нужен въобще в живота, бизнеса и всичко останало. Една от малкото ми грешки, който допуснах(през 2018), бе че се опитвах да извадя от главата си това, което няма как да излезе от Сърцето ми. На скоро разбрах, че от нито един собствен лабиринт не се излиза с чужд ключ. Така ми стана ясно, че никой не може да ми каже къде ми е мястото, защото само Сърцето ми ме води.

Коледа и Нова Година са краят на отредените в Календара - 365 дни. Така този край означава същевременно ново начало. Тъкмо тогава „намираме време“ да се замислим за хода на времето. На кого ли от нас не му се е случвало да възкликне: Боже мой, как лети това време. Да Времето лети, летят годините, летят месеците, седмиците, дните и часовете... Всичко се движи и Слава Богу. Всеки от нас си има „живот по мярка“ и собствена рецепта за живота понякога „пресолен“, друг път – безсолен.

Времето е уникално сега се случват толкова много неща, които нашите предци само са искали. Всеки от нас едновременно е автор, сценарист, режисьор и изпълнител на собствената си постановка наречена – живот. На онова, което се случва в неговото време. За това възприятията за време е строго индивидуално, строго регулярно, само наше и на никой друг. Само от нас зависи дали то ще премине просто така без да остави следа или пък ще остане записано в книгата на живота. Времето е на наша страна. Можем да го правим каквото си поискаме. Можем да го владеем, да го коригираме, да го насочваме, да му влияем позитивно, стига обаче да съзнаваме, че притежаваме пълната свобода да го подчиним на себе си и на своите желания. Въпреки това е редно да не забравяме, че не можем да подчиним нито физиката, нито биологията на времето. Не можем да удължим времето денят да стане по-дълъг, нито да съкратим нощта, но можем да го разтегляме все пак. Не можем също така да си „играем“ със стрелките на биологичния ни часовник освен да го настроим да работи безаварийно. Но нека не забравяме, че сме духовни същества с човешки преживявания, а не човешки същества с някакви си там духовни пре (от) живелици. След като сме такива от нас самите зависи дали ще проспип и загубим отреденото ни с Висше, дали ще си позволим да не оставим никаква следа. Добре ще е да се спираме много по-често „от обикновено“ за да си спомним, че Времето сега е безценен ДАР.

Всеки ден наблюдавам хората и колко повече го правя толкова по-съзнателно прегръщам близките си, жената която Обичам и някой познати. Така аз лично подарявам късче от мен всеки път заедно със стойността на времето си. Сега когато правя своя „годишен анализ“ и оставям зад гърба си стара година, не забравям да изчисля какво количество Подарено Време съм отдал на хора от които се нуждая, на тези на които съм помогнал, на тези от които се уча - за да преподавам нататък. Защото Излишъкът от време бих искал да го дам на онези, които имат нужда от него, а не да крада от онези, които и без това го нямат достатъчно. Както с крайчеца на окото си отправям поглед към новата година, която ще е още по-изобилна и щедра за мен и ще направя всички онези хора доволни и щастливи...

Все още денят на всички ни е 24 часа и само от нас зависи как ще изживеем всеки миг от тези часове. Защото Излишъкът от време бих искал да го дам на онези, които имат нужда от него и мен, а не да крада от онези, които и без това го нямат достатъчно. Хубаво е да имаш приятели(е аз нямам много), хубаво е да вършим работата си с любов. Хубаво е да постигаме успехи. Хубаво е да се наслаждавам хедонистки на времето, което ни е отредено. А това време ни помага да придобием драгоценен опит, а той ни помага да постигнем задоволството от себе си и своя живот.

P.S.: Нека времето ми тук на земята бъде изпълнено с повече мъдрост и силата да бъде моя Пътеводна Светлина, която да ме води до нови успехи, радости в живота през настъпващата 2019г. Наслаждавам се на живота защото знам, че времето е на моя страна от как разбрах, кое наистина е важно за мен и имах куража да завъртя живота си около него...