Никога не се предавай!!!

Напоследък бях залян от пратки с книги, който хората ми пращат за да ги видя, други ми ги подаряват, а някой от тях дори бяха вдъхновени от мой творби да напишат нещо свое. Обаче също така, като истински магнит за Уроци взеха да се появяват и много клипчета с истински подвизи на различни хора преживяли различни сътресения и загуби,  но никога не се отказват да опитат. Така се случи и с момчето от Корея което участва в „Корея търси талант”. Отиде показа класа, а журито дори не подозираше, какво ги очаква да видят и чуят. Плакаха като малки деца.

Спенсър Уест

Днес ще си позволя да напиша нещо за следващото силно видео, което наистина накара сълзите ми да излязат и да благодаря, че си имам всичко, не от съжаление, че въпросния мъж си няма…, а защото наистина имам…крака, с който да ходя всеки ден до моя връх. Преди няколко дни Нел-Анел ми прати това видео и аз го изгледах, като си мислех от начало, че певицата Нели Фуртадо си прави клип на песента, което не е точно така. Малко след това тя ми прати и клип с превод на самата песен, която показва стремежът за живот и развитие, въпреки обстоятелствата, в който се намира сега въпросния главен герой. Как такива събития да не бележат живота ти и да не разтърсят живота ти, читателю!!!! Как, ако имаш сърце и душа, няма да можеш да сдържиш сълзите си и да проявиш своето разбиране, че щом този човек може да се справи с това изпитание, ти с какво не можеш да се справиш и какво е твоето оправдание???

Спенсър Уест/31г./ прави опит да промени значението на думата „възможно” и изкачва връх Килиманджаро на 13-ти юни 2012г., използвайки единствено своите ръце.

През моят десетметров прозорец гледам навън.

Имам окови на краката си… но не и в Ума си!
Ще танцувам цял ден…
Ще видя слънцето навън!
Не знам, колко дълго ще трае…
Но това не може да ме спре!
Аз имам…НЕРАЗРУШИМ ДУХ!
Сърце, което е било създадено да обича!
Тяло, което е чудо!

Аз имам…НЕРАЗРУШИМ ДУХ!
Сърце, което е било създадено чисто!
Неразрушим, това е сигурно!
Непоклатим, така че дай ми още!

Пред изморените си очи…
Постепенно премахвам дъжда!
С размишление…изтривам болката си!
Имам ритъм, течащ…във всяка вена!
И мелодията му…никога не свършва!

Аз имам…НЕРАЗРУШИМ ДУХ!
Сърце, което е било създадено да обича!
Тяло, което е чудо!

Аз имам…НЕРАЗРУШИМ ДУХ!
Сърце, което е било създадено чисто!
Неразрушим, това е сигурно!
Непоклатим, така че дай ми още!

И, въпреки, че…
И, въпреки, че…
те може да те отведат…
те може да те отведат!
Ти никога няма да се пречупиш!
Ти никога няма да се пречупиш!
Никога няма да се пречупиш!
Да се сломиш!
И въпреки, че те може да те отведат…
И въпреки, че те може да те отведат…
Те никога няма да успеят да те сломят!
Те никога няма да успеят да те сломят!
Защото аз имам…НЕРАЗРУШИМ ДУХ!
Сърце, което е било създадено да обича!
Тяло, което е чудо!

Аз имам…НЕРАЗРУШИМ ДУХ!
Сърце, което е било създадено чисто!
Неразрушим това е сигурно!
Непоклатим, така че дай ми още!

От тук нататък думите са излишни-просто….

интервю за 66.ооо.ооо

Моята игра...

Преди време прочетох книгата на Естер и Джери Хикс „Поискай и ще ти бъде дадено” и от там видях модела за играта. Много ми хареса признавам си и много бързо възприех процеса. Още на другия ден намерих празен чек отидох и си го разпечатах, изрязах и започнах да пиша по него и да визуализирам, какво искам да придобия с този “нескромен бюджет”. В една тетрадка записвам всичко онова, което е дошло и за какво е отишло. Не съм вярвал, че може да е толкова прекрасно това занимание-да осчетоводяваш собствените си пари...просто така.

Създадох  “Игра за 66.ооо.ооо” и започнах да играя. Започнах всеки ден да депозирам просто така суми от по 1000 $ и след това си ги харча за каквото си поискам/без угризения на съвеста/. На третата седмица от тази игра аз се събудих милионер и се питах през целия ден: “Това ли е онова нещо за което много хора се борят, а не го постигат толкова лесно?”

...Оказа се, че годишен бюджет от 66.000.000 $ не е никак малко за разпределяне и изхарчаване и в един миг просто няма, какво друго да искаш, защото си имаш всичко. В този миг се оказа, че започва една вътрешна борба в разума ми, за какво са ти толкова пари, като не можеш да ги изхарчиш буквално за година. Хванах се на хорото и го играя, защото научих урока си, относно парите си. Сега дойде мига да го споделя с останалите, който наистина искат нещо обикновенно, което работи, а не е само някаква празна приказка.

...През 2008г. Написах книгата “Африка в моето сърце” и там вплетох много мои житейски незгоди и уроци. Написах, че главния герой в книгата Даржан Харч има годишен оборот на фабриката за кукли 60.000.000 $. Написах го това без дори да съзнавам или по-точно ми се искаше да го вярвам и след като се случи да разтърси из основи същността ми. През 2012г. На една разходка с моя приятел в гората му разказах за играта, която съм започнал да играя и той сякаш направи невидим паралел въз основа на чутото и каза: “Имам чувството, че с това, което ми разказа, си описал в книгата си, как и какво искаш от живота сега, а с тази игра го доказваш”. Направи невидим паралел между моите думи и ми го казаи от друга гелдна точка. Признавам си, че останах изненадан от чутото.

“Наистина е лесно е да бъдеш търпелив, когато знаеш, че всичко е наред”.

Искам всички вие....

Искам всички вие да бъдете хора, които не са толкова загрижени за това какво мислят останалите, че да противоречат на собствената си вибрация и да не допускат това, което те наистина искат-да се случва сега.

Да споделиш своята ябълка с друг....

Днес отново се случи. За мен е чест да чуя, че има хора, който черпят от творчеството и заряда ми като човек, за да стимулират живота си и да го подобряват.

Напоследък наистина започнах да получавам отзиви за драскането си, което дори вдъхновява различни творци да напишат някой свои творби. За мен това е огромна чест и признание, че все пак нещата се виждат, а не са посредствени.

Отново бях поканен да извървя пътя с един човек на когото също се възхищавам, защото е жена. Да красива жена. Аз въпреки, че обичам да слушам, тя май обича пък да ме слуша мен и така имаше още веднъж възможността да се докосне до възможността да върви с мен по моето трасе, което в повечето пъти по различно време е и нейно. В разговора ни тя сподели, че черпи от нещата, който правя и дори на моменти се удивява от енергията ми. За мен сякаш е нормално да е така, защото едновременно обединявам и „вдъхновителя” и „вдъхновения”. Сам си търся и муза и реализацията и не се нуждая от разрешение да творя.

Имало е мигове, когато се питам, „а сега на къде” или „какво следва от тук нататък”. Както си мислех, че ще си взема почивка между 14-тата и 15-тата книга и освен малки материали в блога ми друго няма да пиша. Е, да ама, не. Както си въобразявах, че ще си взема непоискана отпуска от писането то сякаш се стовари с нова идея за 16-та книга. И отпуската се отлага за някой друг път, защото с новото начинание, което приех и заедно с това дойде идеята за новата книга и сякаш отново потече писането като река… Така и жената с която вървях по общото ни трасе, само дето днес тя си тръгна малко по-обогатена с нови неща, който ако не общува живо с мен, няма от къде да ги знае. И много добронамерено я известих, че не би трябвало да измерва даровете ми към нея с пари, защото това общуване и приятелство не струва пари, а е много повече от сума, то е Дар. Защото както тя така и аз знам, че никой с нищо не е длъжен на другия, но щом тя е оценила моето знание и вижда ежедневно, какво пиша и го чете и най-важното и допада иска щом има излишно време да го прекара ползотворно. За това, както каза тя щом излиза отпуска би искала да прекара макар и два часа с човек, който ще я зареди, ще и покаже как да диша дълбоко, да медитира, да и направи масаж на раменния пояс и да раздели няколко ябълки с нея, които идват от природата около нас и да се докосне до един паралелен свят на един творец. Попитах я: Как според теб би си помислила, че можеш да си позволиш такава услуга, като моята на такава цена?

Щом аз искам да даря такова нещо от ресурса, който ми е поверен няма, как да се огранича само с “дай $”. А и докато съм тук, който може да се възползва от това го прави, който не може, и да иска после ще му е трудно…

P.S.: Благодаря ти за този дар…

Пътуване до Рио Де Жанейро

Пътешествие на едно семейство до Рио Де Жанейро-Бразилия за 10 дни.

На коледа стават чудеса и изненадващо получих  имейл, че съм спечелила екскурзия до Бразилия. На 30 април 2008г. заедно с моят мъж се отправихме към летище София където ни чакаше екскурзоводка. Забравих да кажа, че екскурзията беше за двама и беше аll inclusive.

С полет AF2687 до Париж вълнуващо, защото за първи път се качваме на самолет. В Париж имахме много престой  на летище Шар-де-Гол около 6 часа. Следващия  полет за Рио Де  Жанейро  в 23:15. Пътувахме с бойнг  AF442. В самолета на самата седалка имаше монитор на който гледахме филми, слушахме музика, защото полета беше през океана 11 часа. Стюардите и стюардесите бяха много мили и постоянно предлагаха чай, кафе и студени напитки. На 1 май пристигнахме в Рио след 16 часа пътуване. Посрещнаха ни и имахме трансфер до хотел „Rio Copa”. Настаниха ни в хотела и всичко беше повече от добре.  На 2 май имахме закуска на шведска маса в самият хотел. Понеже екскурзията беше спечелена всичко беше поето и ние нямахме никакви разходи за нищо.

От 9:00 часа беше заплануваната среща с безспорния  символ на Рио Де Жанейро-статуята на Христос-Изкупителя/която е висока 38м. и е завършена през 1931г./ и след това Маракана/най-големия стадион в света/. Пътуването към планината „Корковадо” която е част от националния парк  Тижука/8,154 акра/разгърната е тропическа гора с много видове растения. Изкачването до върха е с влакче и е около 20 мин. а стръмните склонове започват от района „Косме Вело”. Още от самото начало с нас на влакчето се качиха и музиканти за да свирят за нас докато пътувахме. И преживяването да слушаш бразилски песни беше неописуемо.  Когато се качихме на самият връх в подножието на величествената статуя на Спасителя я гледахме с умиление и се възхищавахме, защото не всеки ден можеше да се види такова нещо. Направихме си много снимки за спомен и се разходихме из между сувенирните магазинчета. От самият връх се виждаше всичко и беше много красиво.  Статуята на Исус е изградена от желязо-бетон  и тежи 1145 тона и не случайно е поставена на най-високото място в Рио на височина 710м. и е облицована с устойчив талк за да я предпазва от климата там. Спасителят, който е разперил ръце над цяло Рио Де Жанейро е негов символ и покровител. Разперените му ръце стигат цели 30м и сякаш са готови да прегърнат целия свят. Забравих да спомена, че още със слизането си от самолета Рио поразява с контраста на пейзажи, приласкава с гостоприемство и ни обгръща с дружелюбна атмосфера. От там се спуснахме до най-големия стадион построен по повод световното първенство по футбол. Разгледахме го стигнахме чак до съблекалните и след това излязохме на терена и там имаше един футболист, които забавляваше хората със своите номера. Направихме си снимки за спомен и се отправихме за кратка почивка. Следобед имахме време за разходки и седнахме да утолим жаждата с една кайпериня в ръка/това е националното питие-коктейл от кашаса(дестилат от захарна тръстика), лимонов сок, захар и много лед, който в Рио е се употребява по всяко едно време от денят и нощта. Направи ни впечатление, че няма значение кои как и изглежда и на колко е години, защото са полу облечени, климатът и духът на градът подтикват да се свалят всички дрехи, грижи и стрес. На всякъде звучи музика, в многобройните улички ухае на ароматно бразилско кафе. Жегата ни настигна ние опитахме техните фрешове, който са прекрасни и неприлично евтини. От 3-7май имахме свободни дни за разходки и почивка. Вечер покрай магистралата, която разделя плажа Копакабана от верига модерни хотели, местните художници излагат картините си, продавачи развяват своите фланелки на бразилските футболни звезди, а уличните музиканти свирят мека, лирична музика. Няколко дни в Рио ни бяха достатъчни да качим някой друг килограм от изкушенията на местните ресторанти. При това е изумително евтино и ако не опитате може само да съжалявате, а и морските им дарове са великолепни. Заведенията се делят на рибни и местни и работят на един и същ принцип. Има огромна маса отрупана с разнообразни салати, супи, сосове. Всеки знае, че Рио е курортен град и е известeн с футбола, самбата, хората който обичат да работят, танцуват, къпят в морето и най-важното е, че могат да се наслаждават на живота. Животът тук не замира, а продължава по 24 часа в денонощието. През цялото време по улиците и ресторантите на плажовете Копакабана и Ипанема кипи живот. Посетихме ботаническата градина  с над 235 000 растения и аз се радвах толкова много, защото обичам много цветята. Видях и много видове който се отглеждат в специални парници и ние забелязахме и  закачливите маймунки, който скачаха от клон на клон. След кратка почивка в хотела се приготвихме за плаж на атлантическото крайбрежие, което само по себе си бе приказно. Когато погледнех към самият океан виждах как вълните се блъскаха една в друга. Тази почивка ни беше дошла като истински дар, защото както бяхме зажаднели за море си от тулихме жаждата за морски рай и то не къде да е а в Рио. Мазахме се взаимно с плажно масло, защото иначе нямаше как да издържим на слънчевите лъчи. Запознахме се и с другите, който бяха с нас, но само ние бяхме аll inclusive. Заедно с тях наброявахме 30-сет човека.

Но както всичко така и това си имаше край. На 8 май 2008г. закусихме и освободихме стаите, който бяха оборудвани с всичко необходимо и покриваха в изобилие нашите нужди. С трансфер до летището се придвижихме до Бойг AF443 до Париж в 16:20ч. На 9 май пристигнахме в Париж  в 07:55ч. и от там се отправихме за следващия полет за София AF2686 в 10:20ч. Кацнахме благополучно в София в 14:20ч. Искам да кажа, че това беше толкова вълнуващо преживяване, че каквито и думи да използвам да го опиша, все ще е малко, защото е по-добре да бъде изживяно за да можете да се докоснете до това, което ние се докоснахме с мъжът ми. Пътешествието до Рио беше второто прекрасно нещо след нашите прекрасни деца, което ни се случи в този живот. Винаги ще си спомням за този дар, който наистина не очаквах, а когато ми се обадиха, че съм спечелила тази награда, не можех да повярвам.

Е, сега след като преживях всичко това и сетивата ми са заредени и изпълнени за живот съм много щастлива. Играйте и вие в живота и спечелете…своите награди.

Това е една пресъздадената история, която влезе в 15-тата ми книга която се казва: "Христо от Лясковец и Приятели" и много скоро ще можете да намерите....

"чичко Тревичко"

Днес е 7 юли и чак сега от стотиците пъти се спрях пред нещо уникално създадено- „чичко Тревичко”.

След поредната разходка по трасето се отбих до сергията и се заговорих със създателката на това прекрасно нещо: „Това е мое лично създадено произведение и съм проявила доста творчество в него. Когато човек е гладен му идват разни идеи и би трябвало да иска поне тогава да ги осъществи и да не чака да завие от глад”.

Стоях и слушах, как тя разказваше, как с такава любов създава всичко онова, което е изложила на сергията си и беше много отворена за да разкаже, как го прави. „Пълниш едни цветен чорапогашник  със семена/райграс/ и го оцветяваш. След това, когато искаш да изникнат зелените стръкове което е косичката на „чичко Тревичко” трябва да го оставиш 2-3 денонощия във вода и след това то си излиза. След това само го пръскаш с пръскалка за да го държиш свежо и да го подстригваш редовно. Ако не се грижиш за него умира, както всичко друго,което ни заобикаля”.

Наистина се радвах, като малко дете, когато тя разказа за всичко това и наистина аз много се радвам, защото това си е уникално творчество, което е създадено и аз в Лясковец на баира пред манастира чак сега му обърнах някаква внимание.

P.S.:Благодаря за този дар…

За краставиците с любов...

За краставиците с любов....

"Пътуваме веднъж с колата на моя позната и нейното гадже и той нещо ме бъзика и ме пита какво обичам да ям най-много и аз му казвам, че краставици... и той веднага прави някакви асоциации и ме пита какви краставици обичам... аз веднага отговарям: "дебели, сочни, с много семе"... и той вече в луд смях и ме обявява за мръсница... проблема е, че той си мисли мръсотии, аз говоря за краставици не като за мене, а просто по-дебелите са по-сочни, обичам семето...тънките краставички са ми нещо сухи, макар че и на тях не им прощавам, ако няма други...той вече в луд смях и ме обявява за мръсница... проблема е, че той си мисли мръсотии, аз говоря за краставици...подбирам дебелите не заради размера, а заради вкуса им... иначе всичко минава през ножа, размера няма никакво значение-размера е без значение... само да не горчи".

На улица "Роман"...

 На улица „Роман” в с. Джулюница живее една прекрасна жена, която е помогнала на много хора по цял свят и продължава да го прави с любов в сърцето.

Тя се казва Веска Ковачева/леля Веска/ и с нейното добро сърце продължава да прави наистина чудеса за околния свят. Спомня, си първия път преди 12 години, когато за първи път я видях, как идва по теления мост/явно от работа/ дори не я забелязах, но човека с които бях ми каза, че това е тя. Ние я чакахме и тя дойде. Не я заговорихме на моста, но тя със сигурност тогава разбра, че ние чакаме нея. Днес тя може и да не помни това, но аз не бих забравил това. Казвам това, защото най-често такива хора като нея остават незабележими за много други хора.

Днес разглеждах, нейните снимки, които имам  с нея и се замислих, как тя ме прие още в началото, как ми се довери за да и издам книгите и т.н. По този повод реших да напиша нещо и да го пусна в пространството, като нещо, което красиво за мен.

Благодаря ти от сърце, че те има на този свят!!!!

На улица Роман живее нещо много повече от човек свързан с роман….

Спиращ дъхът ми, миг...

Днес 02.07.2012г. в 8:10 сутринта. Нещо разтърси моят свят из основи отново. Наистина бях забравил, какво е мигът да ти спре дъхът, но ето, че се случи. Сърдечния и дихателния ми режим се задъхаха и в главата ми сякаш се задейства сигнал, че нещо не е наред в моя вътрешен свят. Нещо се случваше, а аз дори не можех да го осъзная напълно.

…Ядем на масата с моето момиченце и ми казва: „Тати, ти защо работиш толкова много  и защо си забравил да се усмихваш…А аз още от дете харесвах, как ми се усмихваше/преди да се родя/когато си мислеше за мен, а сега все пишеш.” Погледнах я, протегнах ръка към лицето и  усетих как дланта ми се допря до нейната лява буза за да я погаля. Всичко беше толкова истинско, защото се загледах в дланта си, как се приближава към нея с такава любов, а тя ме гледаше с прекрасните си тъмни очи/и беше вързана на конска опашка с ластик/ и аз и казах: Извинявай, че понякога забравям да се усмихвам, но ти ми напомняй по-често да го правя. Прегърнах я и се разплаках. А сълзите ми дадоха старт на сигнала, че нещо се случва в моята Вселена, а аз не знам, какво точно.

Тогава и казах: Тати,винаги, когато искаш да дойдеш и да ми кажеш нещо го направи без да се притесняваш от това, че някой няма да те чуе. Направи го. Ще рисуваме ли, ще пишем ли, че драскаме ли, или скачаме, няма значение. Направи го.

Сълзите ми и недостига на въздух ме накараха да си отворя очите и да поема наистина дълбоко въздух и да благодаря за този така внезапен дар на това да видя, още една картина от Вселенския замисъл за мен. Събудих се и плачех. Питах се, сега кое е истина сънят или сълзите ми? Не можех да се опомня, какво е станало още и станах за да разкажа на някого за това събитие в живота ми, което буквално ми спря дъхът за миг. Като малко дете изтичах по стълбите за да пресъздам на майка това и на нея и се насълзиха очите.

“Когато станеш на 33/години/ чудесата се умножават по 33”.
Това са думи на Елка Стефанова. Благодаря ти за тях, Ели!!!

P.S.: Благодаря ти, дете!!!