Пътешествие на едно семейство до Рио Де Жанейро-Бразилия за 10 дни.
На коледа стават чудеса и
изненадващо получих имейл, че съм
спечелила екскурзия до Бразилия. На 30
април 2008г. заедно с моят мъж се отправихме към летище София където ни
чакаше екскурзоводка. Забравих да кажа, че екскурзията беше за двама и беше аll inclusive.
С полет AF2687 до Париж вълнуващо, защото за
първи път се качваме на самолет. В Париж
имахме много престой на летище Шар-де-Гол около 6 часа. Следващия полет за Рио Де Жанейро
в 23:15. Пътувахме с бойнг AF442. В самолета на самата
седалка имаше монитор на който гледахме филми, слушахме музика, защото полета
беше през океана 11 часа. Стюардите и стюардесите бяха много мили и постоянно
предлагаха чай, кафе и студени напитки. На 1 май пристигнахме в Рио след 16
часа пътуване. Посрещнаха ни и имахме трансфер до хотел „Rio Copa”. Настаниха ни в хотела и
всичко беше повече от добре. На 2 май
имахме закуска на шведска маса в самият хотел. Понеже екскурзията беше
спечелена всичко беше поето и ние нямахме никакви разходи за нищо.
От 9:00 часа беше заплануваната
среща с безспорния символ на Рио Де Жанейро-статуята на Христос-Изкупителя/която е висока 38м.
и е завършена през 1931г./ и след това Маракана/най-големия
стадион в света/. Пътуването към планината „Корковадо” която е част от националния парк Тижука/8,154
акра/разгърната е тропическа гора с много видове растения. Изкачването до върха
е с влакче и е около 20 мин. а стръмните склонове започват от района „Косме Вело”. Още от самото начало с нас
на влакчето се качиха и музиканти за да свирят за нас докато пътувахме. И
преживяването да слушаш бразилски песни беше неописуемо. Когато се качихме на самият връх в подножието
на величествената статуя на Спасителя я гледахме с умиление и се възхищавахме,
защото не всеки ден можеше да се види такова нещо. Направихме си много снимки
за спомен и се разходихме из между сувенирните магазинчета. От самият връх се
виждаше всичко и беше много красиво.
Статуята на Исус е изградена от желязо-бетон и тежи 1145 тона и не случайно е поставена на
най-високото място в Рио на височина 710м. и е облицована с устойчив талк за да
я предпазва от климата там. Спасителят, който е разперил ръце над цяло Рио Де Жанейро е негов символ и покровител.
Разперените му ръце стигат цели 30м и сякаш са готови да прегърнат целия свят.
Забравих да спомена, че още със слизането си от самолета Рио поразява с
контраста на пейзажи, приласкава с гостоприемство и ни обгръща с дружелюбна
атмосфера. От там се спуснахме до най-големия стадион построен по повод
световното първенство по футбол. Разгледахме го стигнахме чак до съблекалните и
след това излязохме на терена и там имаше един футболист, които забавляваше
хората със своите номера. Направихме си снимки за спомен и се отправихме за
кратка почивка. Следобед имахме време за разходки и седнахме да утолим жаждата с
една кайпериня в ръка/това е националното питие-коктейл от кашаса(дестилат от
захарна тръстика), лимонов сок, захар и много лед, който в Рио е се употребява
по всяко едно време от денят и нощта. Направи ни впечатление, че няма значение
кои как и изглежда и на колко е години, защото са полу облечени, климатът и
духът на градът подтикват да се свалят всички дрехи, грижи и стрес. На всякъде
звучи музика, в многобройните улички ухае на ароматно бразилско кафе. Жегата ни
настигна ние опитахме техните фрешове, който са прекрасни и неприлично евтини.
От 3-7май имахме свободни дни за разходки и почивка. Вечер покрай магистралата,
която разделя плажа Копакабана от
верига модерни хотели, местните художници излагат картините си, продавачи
развяват своите фланелки на бразилските футболни звезди, а уличните музиканти
свирят мека, лирична музика. Няколко
дни в Рио ни бяха достатъчни да качим някой друг килограм от изкушенията на
местните ресторанти. При това е изумително евтино и ако не опитате може само да
съжалявате, а и морските им дарове са великолепни. Заведенията се делят на
рибни и местни и работят на един и същ принцип. Има огромна маса отрупана с
разнообразни салати, супи, сосове. Всеки знае, че Рио е курортен град и е
известeн с футбола, самбата, хората който
обичат да работят, танцуват, къпят в морето и най-важното е, че могат да се
наслаждават на живота. Животът тук не замира, а продължава по 24 часа в денонощието.
През цялото време по улиците и ресторантите на плажовете Копакабана и Ипанема кипи живот. Посетихме
ботаническата градина с над 235 000
растения и аз се радвах толкова много, защото обичам много цветята. Видях и
много видове който се отглеждат в специални парници и ние забелязахме и закачливите маймунки, който скачаха от клон
на клон. След кратка почивка в хотела се приготвихме за плаж на атлантическото
крайбрежие, което само по себе си бе приказно. Когато погледнех към самият
океан виждах как вълните се блъскаха една в друга. Тази почивка ни беше дошла
като истински дар, защото както бяхме зажаднели за море си от тулихме жаждата
за морски рай и то не къде да е а в Рио. Мазахме се взаимно с плажно масло,
защото иначе нямаше как да издържим на слънчевите лъчи. Запознахме се и с
другите, който бяха с нас, но само ние бяхме аll inclusive. Заедно с тях наброявахме 30-сет човека.
Но както всичко така и това си
имаше край. На 8 май 2008г. закусихме и освободихме стаите, който бяха
оборудвани с всичко необходимо и покриваха в изобилие нашите нужди. С трансфер
до летището се придвижихме до Бойг AF443 до Париж в 16:20ч. На 9 май пристигнахме в Париж в 07:55ч. и от там се отправихме за следващия
полет за София AF2686 в
10:20ч. Кацнахме благополучно в София в 14:20ч. Искам да кажа, че това беше
толкова вълнуващо преживяване, че каквито и думи да използвам да го опиша, все
ще е малко, защото е по-добре да бъде изживяно за да можете да се докоснете до
това, което ние се докоснахме с мъжът ми. Пътешествието до Рио беше второто
прекрасно нещо след нашите прекрасни деца, което ни се случи в този живот.
Винаги ще си спомням за този дар, който наистина не очаквах, а когато ми се
обадиха, че съм спечелила тази награда, не можех да повярвам.
Е, сега след като преживях всичко
това и сетивата ми са заредени и изпълнени за живот съм много щастлива. Играйте
и вие в живота и спечелете…своите награди.
Това е една пресъздадената история, която влезе в 15-тата ми книга която се казва: "Христо от Лясковец и Приятели" и много скоро ще можете да намерите....
