"Аурата на Таня" - ©Sprint Tolerans

...Отдели време да вършиш неща, които правят душата ти щастлива.

Минаха 14 месеца от как бях създал Кром-Крема. Започнах отново да събирам информация за обхвата му на действие и неговата дълбочинност на усвояване от кожата. Така не след дълго една жена(Таня) ме помоли да създам крем специално и лично за нея. Така си дойде и името на крема: „Аурата на Таня“. В него някак от само себе си се вляха едни живителни сили и отговориха на ярката индивидуалност на иначе духовитата и ярка изразена идентичност на Таня. За това и заглавието мисля е такова, защото продукта покорява в дълбочина и не досажда, не се натрапва, не стоиш като лустро на някоя неподходяща обувка. Вярно е, че дозата се определя от количеството его изпъкнало на дневен ред, но това всеки може да си го дозира.

Самото Лого изобразява формата на кутийка за крем разделена на две части: съд и капачка. Съдът е изрисуван с кафяв цвят, и от горе е с оранжев; а капачката е с пресичащо се жълто и зелено. А долу в дясно има едно оранжево триъгълниче, което е едновременно като стойка(но само така изглежда/може да е поради липса на фантазия при някои/защото това е ченгелчето на буквата „а“. А това „а“ е първата буква от наименованието „Аурата на Таня“.

                                                                                                           ©Sprint Tolerans

А ето и нейните послания към мен в знак на благодарност:

Здравей, Христо. Искам  да ти Благодаря за крема. Наистина е точно такъв, какъвто ми трябва. Нарочно изчаках известно време преди да ти пиша, за да съм сигурна в резултатите. Сега кожата ми се чувства прекрасно. Вечер си ползвам маслото и сутрин крема. Мога да ти кажа само продължавай да сътворяваш от твоите чудеса. Нека все повече хора да се ползват от дарбите ти и да ги правиш щастливи с продуктите си. Успех ти пожелавам, макар че ти вече си го имаш. Но нали винаги има накъде да се разширяваме и развиваме, така че не се знае какво можем да постигнем. Пожелавам ти да разгърнеш целия си потенциал и да си щастлив и свободен. Както си знаеш така да си летиш и да се извисяваш все по-нагоре.

А тук, Таня ми благодари за това, че съм се Вдъхновил да създам крем и да го кръстя на Нея: „Аурата на Таня“

....Здравей, Христо едва днес сутринта видях че си ми писал, затова сега ти отговарям. Много се радвам, че съм те вдъхновила. Аз самата имам такива моменти на вдъхновение и много си ги ценя, защото от тях се раждат прекрасни неща под влиянието на Висшите сфери. Идеята ти да сложиш име на крема наистина е хубава. Направо ме изненада приятно. Логото също ми харесва. Наистина ме накара някак си да се почувствам специална, защото изпипваш нещата докрай. Благодаря ти, за това. Наистина не очаквах моето желание да провокира такива неща. Наистина беше продиктувано от водачите ми. Искам да ти разкажа и историята за това(кратка е, но е доста показателна има си и малко продължение)....

"90-Дни"...

Някой казали ви, че животът ви е започнал от тъмнината(в майчината утроба) и заобиколен от течност. Чак тогава сте излезли на светлината и сушата!!!

Винаги съм знаел, че съм изпреварил времето и връстниците си с творчеството си. С този творчески процес „Art или Do“ се превърна в изживяване на един поклонник. Докато вървях по пътя имах и съмишленици и невидими спътници. Самото пътуване се оказа моят водач, който приех в себе си.

Никога не съм си мислил, че ще ми се случи това и ще ме вдъхнови и изпълни в цялостност. Не съм съгласен, че това може да е моето изкупление по пътя ми, но мога да помисля по въпроса(все пак). Изключително много съм доволен от този процес, защото обичам завръщането назад, което ми помага да осмисля миналото си. Открих храма в себе си. Освежих го, обрах паяжините и мястото за тези „90-дни“ стана изключително и приветливо. Не стои в страх и предразсъдъци, а е изпълнено с емоция, страст, живот, радост и приятни мигове.

Позволих си да приема предизвикателството по пътя(си) на Твореца(в мен). Разнообразих и наторих почвата в себе си. Щастие голямо по пътя ме споходи. Така за пореден път осъзнах, че няма нужда да ходя по пътя на пилигримите(Камино), но вървях по пътя на Христо от Лясковец. Тук също има храна, разхождане и посещаване на прекрасни места, вземане на душ, писане и пребиваване скромно(дори оскъдно)на земята. Не изключвам факта, че ме връхлитаха мисли за собственото ми благополучие и просперитет, защото и това е част от живота ми. Накарах себе си да извървя пътя сам, за да заздравя връзката със себе си. Сигурно, на околните може да съм им изглеждал егоист, но аз 5 пари не давам за техните мисли.

Така по пътя намерих и „Делвата на Бог“ в която слагах своите надежди, страхове, мечти, радости, тревоги, резерви и т.н.... От как изминаха тези знакови „90-дни“ аз не съм същия човек. Христо от Лясковец изкова за пореден път  своята стомана на наковалнята на „Art или Do“ и с помощта на въздуха направи устойчивостта си свой плюс. Дишай, Дишай, приятелю!

Както всички деца биват родени на тази земя така и „Art или Do” беше родена от мен. Самото раждане ме вкара в процеса на личните ми усилия, с които пожелах да предам нататък. Така искам да си призная, че преминаването от ембриона до израстването на детето бях съпровождан от мрак. Но не такъв мрак, от който трябваше да се страхувам за себе си и душата си. По скоро тъмнина. Но пък си спомних нещо красиво: Всеки проект си има своите тъмни нощи за душата, която чака светлината на утринната зора...В този ред на мисли има и продължение. Знайте, че тези нощи можете да ги погледнете и от друга гледна точка: „звездни нощи“. Според моите практически преживявания стигнах до заключение, че не е нужно да се страхуваме от престоя за кратко в

тъмнината.

                 „Ние сме създадени за да ценим и да служим на другите.“

Ако мога с процеса „Art или Do“ да направя светът на един творец по-пълноценен и светъл ще съм постигнал целта си. Но знайте, че аз не искам това от вас, а вие сами трябва да го поискате.

И като за последно на тези страници бих казал: „Не се превръщайте в оценители, а бъдете ценители на живота си. Знайте, че този миг е Дар, но той не е за винаги. Има го винаги, но не винаги ние от полза заради ниските ни стремежи и подли мисли.“

Аз съм Христо от Лясковец и за мен беше чест да се поразходя с вас.

                                                                                                                       (Из сутрешните страници на един творец)

17 от най-опасни неща, които може си причините

Здравейте днес ще ви представя още един от участниците в книгата ми "Христо от Лясковец и Приятели" това е Христо Стоянов създател на  вдъхновяващия сайт  за хиляди хора по тази земя http://www.lifehack.bg/

създателя на lifehack.bg

В никакъв случай няма да преувелича ако кажа, че участието ми в тази книга е огромна чест за мен. Не знам дали е уместно, но държа да отбележа, че Христо от Лясковец /така си го наричам аз/ е най-признателния и благодарен човек, когото някога съм срещал.

Той никога не забравя хората, които са му помогнали и винаги намира начин да им се отблагодари. Такива като него вече почти няма и дори и да не прочетете това, което съм подготвил за вас в следващите редове, също толкова полезно би ви било просто да вземете пример от него!

Типично за мен и за http://www.lifehack.bg/ бих искал като част от този страхотен проект да ви предложа някои мисли относно нещата, които е доста опасно да си причиняваме – неща, които за съжаление практикуваме редовно. Като човек, който работи за сайт за личностно развитие мисля, че тази тема е от изключителна важност за всеки от нас, а и добро допълнение към страхотната бригада, която се е събрала в тази книга.

17 от най-опасните неща, които може да причините на себе си

Когато най-дълбоката част от вас е обвързана с това, което правите, когато вашите действия и дейности са удовлетворяващи и целенасочени не за някой друг, а за вас,

…когато това, което вършите обслужва единствено вашето Аз, когато служите освен на себе си и на другите, когато търсите сте в търсене на удовлетворението от вашия живот и работа,

…тогава вие значи живеете живота си по начина, по който той е предназначен да се живее.

Понякога това са най-малките решения и действия, които могат да променят живота ви завинаги.

Точно за тези малки, но изключително съдбовни и дори смъртоносни решения, които трябва да избегнете по пътя си напред ми се иска да поговорим:

1. Не обичате това, което правите:

Това може би е най-често срещаният проблем сред всички нас. Правим неща, които се налагат, а не тези,които ни харесват. А ако решим да свършим нещо, което обичаме се сблъскваме със стена от предразсъдъците на тези около нас, повтаряйки ни, че или сме мързеливи или несериозни - майната им на всички тях!

Да обичаш това, което правиш не е задължително, по скоро вие може да правите това, което обичате. Не схващате мисълта ми ли? Защо не се опитате да обичате мястото, на което сте в момента, докато настъпи времето, когато ще имате възможност да бъдете там на действително любимото си място.

Обичайте хората, с които сте в момента, докато имате възможност да бъдете с тези, които обожавате. Това е начинът, по който ще намерите щастие.

2. Чакане, чакане, чакане....

Хубавите неща не идват при онези, които чакат. Хубавите неща идват при тези, които преследват това, което биха искали да постигнат, хората, които си вярват и действат.

"Можеше, щеше, трябваше..." - спрете с тези глупави оправдания, веднага! Те са единствено за ваше оправдание и успокоение, не вършат никаква работа. Не обвинявайте миналото си за това, което нямате в момента или не сте направили. Обвинявайте за това вашето настояще!

Задайте си въпроса: "Какво мога да направя точно сега, кое е нещото, което ще ме доближи до мястото, където искам да бъда? Вайкането, чакането, висенето на едно място ще ви донесат нищо друго, освен сериозна депресия и демотивация! Разкарайте ги веднага!

И моля ви, не бъркайте чакането с търпението…

3. Да промените това, което сте, защото другите вече са се променили.

Хората се променят. Свикнете с това! Приемете го! Независимо дали ви харесва или не. Бъдете щастливи така или иначе, въпреки този факт. Ако сте верен на себе си и не ви е достатъчно това хората около вас да са такива, каквито са или ги сменете или просто се опитайте да ги промените. Не можело ли? Дали така мислеха китайците, когато без насилие промиваха мозъците на войниците от американската армия?

4. Да оставите болката и мъката да определят настоящето и бъдещето ви.

Не позволявайте временните житейски рани, които ви мъчат постоянно да ви превърнат в някого, когото вие не сте. Силен не е човека, който не плаче. Силен е този, който плаче за миг на открито, без да се крие, изживява болката си истински, след това се изправя и започва да се бори отново за това, в което вярва.

5. Да бягате далеч от проблемите.

Да бягате от проблемите си е състезание, което никога няма да спечелите. Може да дръпнете напред, да си създадете преднина, но накрая със сигурност ще загубите.

Вие не можете, а и няма как да бъдете горди със всички неща, които сте направили в миналото. Не вярвам да не сте обидили някой, не мога да си представя да не сте се напили и да сте направили някоя голяма глупост, сигурен съм също и че сте откраднали нещо, да не говорим за това как зарязахте брутално бившата си половинка...

Това в момента не е от значение, каквото станало, станало. Това, което има значение е човека, който сте днес! Това, което правите днес може да подобри цялото ваше утре. Така, че не бягайте от трудностите, вместо това направете нещо, което ще ви осигури положителна промяна.

6. Да бъдеш неблагодарен.

Ако знаете само колко пъти съм се хващал, че се държа изключително неблагодарно към близките си....ужасно много пъти! Дори и при спокойно обстановка, неблагодарното сърце намира проблеми, държи се зле с хората около него. Дори и в най-неприятната среда, благодарното сърце установява мир и разбирателство.

Трудно е, хората избухваме, крещим и викаме без някой да ни е виновен, след това се чувстваме виновни и неблагодарни, чувстваме се зле.....ами тези, които сме наранили....те как се чувстват?

Изберете да виждате света през другия ви чифт очи, този благодарния, за да го видите по съвсем различен начин. Трудно е, но вие може да се справите...

7. Позволявате прекалено дълго гнева да заема сърцето ви.

Най-доброто лекарство е силната доза любов, смях и добре де - повечко секс....Точно както ние никога няма да позволим съзнателно някой да сложи отрова в храната ни, нека да не допускаме дори и една малка частица от гнева ни, да подправя вкуса в сърцата ни....

8. Защо вярваме, че красотата изглежда по точно определен начин?

Научени сме да вярваме и да мислим, че слабите талии, големите гърди, плочките на стомаха и перфектния тен са нещо изключително красиво и всичко по-различно от това е недопустимо от естетическа гледна точка. Вярваме, че русата коса и сините очи ще спечелят всеки път в битката за сексуално надмощие и привлекателност.

Това са пълни глупости и нелепи стереотипи - аз харесвам бели жени с кестенява коса, а не руси със сини очи - защо някой ще ми втълпява, че това е не е правилно?

Истината е че красиви могат да бъдат толкова много неща, през колкото погледи се пречупват. Големи очи, кафяви очи, зелени очи, черна коса.....

Вашият естествен цвят на кожата е красив, цветът на вашата коса също е страхотен, вашата усмивка е неповторима. Вашият смях, глас, вашата личност са красиви. Вие сте наистина красиви, толкова колкото и останалата част от всички нас....Е, не е зле и да понамалите сладкото ;)

9. Да оставим нашите очаквания да ни превземат.

Всеки има своите собствени предизвикателства, всеки е поел на своето собствено пътуване. Безсмислено е да се сравняваме един с друг. Винаги обичайте и приемайте истинските, реални хора стоящи пред вас, а не предпочитайте фантазиите, на които се надявате и желаете тези хора да превърнат за вас в реалност. Имайте очаквания, но бъдете гъвкави - те не винаги ще се случват така както сте си ги представяли.

10. Неуважение към другите.

Доста често сте чували да се отнасяте с хората, така както вие бихте искали те да се държат с вас. Кармата е нелюбезна с вас ако и вие сте такъв с хората. Без значение какво се случва в живота ви, бъдете добър към хората около вас....поне с най-близките, опитайте! Ако го направите, ще оставите голямо наследство като част от мечтите и идеалите, които сте избрали да преследвате.

11. Неуважение към себе си.

Да бъдеш добър към себе си в мислите си, в думите си и в действията си е също толкова важно, колкото да сте мил с другите....дори много повече!

Най-болезненото нещо е да се загубите в процеса на любов към определени хора, забравяйки, че и вие сте специален.

12. Защо не се разделяте с неверни приятели и безскрупулни изневерници?

Хората, които искат да останат в живота ви винаги ще намерят начин. Истинските приятели и любовници ще ви останат верни.....Е, почти винаги - и те са хора, не бъдете чак такива съдници, и вие не сте перфектни - ама никак даже.

И все пак не бива, просто не би трябвало човек да се бори за място в живота на някого. Никога не насилвайте някой да направи място в живота си за вас, защото ако този някой наистина го е грижи за вас, вие ще сте близо до него....понякога доста близо - без усилие, без унижение, без трудност.

13. Прибързаната любов.

В днешно време никак не е трудно да се намери някой, който доста бързо да ви каже, че ви обича, но е доста трудно да се намери някой, който наистина изпитва подобни чувства към вас и знае добре какво означава тази дума.

И все пак съм сигурен, че ще намерите такъв човек, евентуално... Така че не прибързвайте да си правите извода за някого, че го обичате само след 5 разговора във Фейсбук, не пресирайте нещата.

Бавно и с лека доза на съмнение пристъпвайте напред в едни подобни взаимоотношения. Намерете някой, който не се страхува да признае, че хич, ама хич не сте перфектен. Някой, който ви изслушва, дори и след като спре да се хвали, някой, който да ви третира просто като човек. Някой, който казва "Обичам те" и след това го показва! Намерете някой, който не би имал нищо против да се събужда сутрин и срещу лицето му да се изправят вашите бръчки, рошава коса или подпухнали очи, а след това да остава влюбен във вас въпреки тези ваши несериозни недостатъци. Успех!

14. Да пренебрегнеш своите най-важни взаимоотношения!

Връзките, изградени въз основа на любовта и уважението могат да устоят на много бури и сътресения. Тази основа може да бъде проверявана, поддържана и съхранявана здрава с щедри дози прошка, внимание, изслушване, благодарност и внимателни действия. Това е изключително важно - не го пренебрегвайте. Не неглижирайте вашите най-ценни отношения. Не викайте на майка си, не крещете на баща си, не обиждайте жена си!

15. Да се опитвате да контролирате всеки детайл на всичко.

Да правите това е доста…как да кажа - тъпо! Понякога е по-добре да не си представяте нищо, да не се чудите за нищо, да не се обсебвате от нищо лошо, което може да се случи със задачата, която трябва да изпълните.

Просто дишайте, направете каквото можете, имайте малко вяра, че всичко ще се получи по възможно най-добрия начин. Когато най-малко очаквате, нещо велико ще ви се случи, нещо по-добро, отколкото някога бихте могли да го планирате...

16. Никога да не поемате рискове.

Животът сам по себе си е същински риск - дори само като вървите по улицата има риск да умрете - звучи гадно, но е факт. Има само един риск, който трябва да избегнете на всяка цена - риска да не правите нищо.

Стегнете се, направете така, че да се случи нещо, дори и ако това е просто една малка стъпка в правилната посока.

Стремете се към прогрес, не към съвършенство – девизът на lifehack.bg

17. Да се откажеш от себе си.

Понякога, дори доста често, животът не ви дава, това, което искате, това, което очакваме. Не защото не го заслужавате, а защото вие просто заслужавате нещо по-добро!

Без значение колко пъти ще ви съборят, винаги трябва да има едно гласче вътре във вас, което да казва: "Не, вие не сте готови все още", "Не, върни се обратно."

Това е гласът на страстта и смелостта към нещо много по-добро. Животът е пътуване - има си начало и край! Често е трудно, а понякога и невероятно жестоко, но ако сте добре оборудвани за това да се надяваме дълго пътешествие с талантите ви и дарбите ви е много възможно да се развиете като човек, а не да се откажете от себе си.

Накрая бих искал да завърша скромното си присъствие тук с една мисъл на един много мъдър човек, живял преди много, много години, човек, който в никакъв случай не може да се нарече светец и все пак съветвам ви да го послушате:

„Вършете сам само това, което ви доставя удоволствие, а не приятните задачи оставяйте на другите. Първото ще ви доставя удоволствие и радост, а второто ще ви предпазва от неприятностите. Сериозните услуги изискват да се отблагодарявате с достойни награди или наказания – ако услугата не е била според вашите очаквания. Нека да остане за вас да вършите само добри дела, а злото – нека него да го вършат другите!“ Балтазар Грациан

Христо Стоянов

Да споделиш своята ябълка с друг....

Днес отново се случи. За мен е чест да чуя, че има хора, който черпят от творчеството и заряда ми като човек, за да стимулират живота си и да го подобряват.

Напоследък наистина започнах да получавам отзиви за драскането си, което дори вдъхновява различни творци да напишат някой свои творби. За мен това е огромна чест и признание, че все пак нещата се виждат, а не са посредствени.

Отново бях поканен да извървя пътя с един човек на когото също се възхищавам, защото е жена. Да красива жена. Аз въпреки, че обичам да слушам, тя май обича пък да ме слуша мен и така имаше още веднъж възможността да се докосне до възможността да върви с мен по моето трасе, което в повечето пъти по различно време е и нейно. В разговора ни тя сподели, че черпи от нещата, който правя и дори на моменти се удивява от енергията ми. За мен сякаш е нормално да е така, защото едновременно обединявам и „вдъхновителя” и „вдъхновения”. Сам си търся и муза и реализацията и не се нуждая от разрешение да творя.

Имало е мигове, когато се питам, „а сега на къде” или „какво следва от тук нататък”. Както си мислех, че ще си взема почивка между 14-тата и 15-тата книга и освен малки материали в блога ми друго няма да пиша. Е, да ама, не. Както си въобразявах, че ще си взема непоискана отпуска от писането то сякаш се стовари с нова идея за 16-та книга. И отпуската се отлага за някой друг път, защото с новото начинание, което приех и заедно с това дойде идеята за новата книга и сякаш отново потече писането като река… Така и жената с която вървях по общото ни трасе, само дето днес тя си тръгна малко по-обогатена с нови неща, който ако не общува живо с мен, няма от къде да ги знае. И много добронамерено я известих, че не би трябвало да измерва даровете ми към нея с пари, защото това общуване и приятелство не струва пари, а е много повече от сума, то е Дар. Защото както тя така и аз знам, че никой с нищо не е длъжен на другия, но щом тя е оценила моето знание и вижда ежедневно, какво пиша и го чете и най-важното и допада иска щом има излишно време да го прекара ползотворно. За това, както каза тя щом излиза отпуска би искала да прекара макар и два часа с човек, който ще я зареди, ще и покаже как да диша дълбоко, да медитира, да и направи масаж на раменния пояс и да раздели няколко ябълки с нея, които идват от природата около нас и да се докосне до един паралелен свят на един творец. Попитах я: Как според теб би си помислила, че можеш да си позволиш такава услуга, като моята на такава цена?

Щом аз искам да даря такова нещо от ресурса, който ми е поверен няма, как да се огранича само с “дай $”. А и докато съм тук, който може да се възползва от това го прави, който не може, и да иска после ще му е трудно…

P.S.: Благодаря ти за този дар…