Правила за Ревизия-Продължението

Днес докато си почивах и ровех тук/там намерих нещо интересно, което е вид продължение на това, което започнах по модел на Невил Годард. Само, че сега го виждам при другия ми неформален учител Уейн Дайър.

Явно моделът на ревизията продължава за мен…

д-р Уейн Дайър

„Метафизичния учител Невил Годард ни предлага едно прекрасно помагало, какво можем да направим малко преди да заспим-казва Уейн Дайър.

„Сънят е вратата през която съзнателно, будното съзнание преминава в творчески процес  за да се присъедини към подсъзнанието“.

"Всяка вечер преди да заспим съм забелязал, че много хора категорично отказват да използват времето непосредствено преди сън. А то е така свещено за нас като индивиди. Малкото време, което ми остава преди да се размие всичко пред очите ми аз го използвам за да повторя още един цикъл с това, което искам в живота си, което се намира в моето въображение, за да може то да изплува от само себе си в живота ми. Повтарям си, че: аз съм спокоен, аз съм доволен, аз съм управляващата сила на вселената, аз привличам това, което съответства на най-високите ми идеали…

Това е моят вечерен ритуал, в които винаги се прокрадва една нотка на страх и безпокойство, че моето его няма да се съгласи на ревизия за деня и може да не иска да се съгласи с мен за трансформация ми под пред текст, че това не ми е нужно. От начало е много трудно да се приучи човек на това да ревизира действията и мислите си и някъде между другото и постъпките си. Дори от начало не усещах никаква промяна нито в тялото си, нито в съзнанието си, че нещо се променя и ми изглеждаше едно и също всичко. Дори на моменти се обезсърчавах за дето не виждах нищо на хоризонта като резултат.  Но полагайки усилие аз знам, че това е в моя полза и се насърчавам да го правя, за да мога да постигна всички „налудничави“ неща за мен в моят живот. И понеже имам доверие в това, което искам аз го приветствам с цялото си сърце и душа.

И ще се радвам да запомните нещо изключително важно:

Никога не позволявайте  последната мисъл преди сънят ви да свързана с вашето неспокойствие или нещо друго, което не желаете в живота си. Никога не се оставяйте да заспивате в лошо настроение или да позволявате нещо, което ви разяжда, нещо от което се страхувате, притеснявате, а станете веднага. Светнете лампата вдишайте дълбоко въздух няколко пъти, прочетете някой духовен текст, медитирайте няколко минути пред пламъка на бяла свещ, или направете нещо друго, от колкото да си позволите да заспите така… Сами по себе си, не можете да се защитите от такива терзания дори и ако се натискате дълго време в леглото и да стоите като паметник. Направете постъпление на творчество и се освободете от всичко, за да можете спокойно и свободно да заспите. А когато се чувствате спокойни и малко преди да заспите просто преговорете вече заученото малко по-горе.

Защото ако го сторите, както обилно поетата храна на вечеря ще ви мъчи още 4-5 часа, така и тези ваши мисли ще ви тормозят дори като си мислите, че вече спите.  Това са вашите 4-5 часа, който бихте били по любезни със себе си, ако знаехте, че те са ви дадени за да моделират живота ви, а не да ви причиняват страдание, малко преди от едно състояние да се пренесете в друго. Създайте си нещо като мантра, която искате да ползвате в живота си и я сложете на нощното си шкафче, за да ви е под ръка преди лягане. Ето нещо примерно: аз се опитвам да използвам тези моменти, за да преразгледам това, което възнамерявам да се прояви в живота ми... Съхранявайте това послание за да ви е под ръка и никога да не забравяте колко е свещено за вас времето непосредствено след лягане и преди заспиване“.

Благодаря ви за вниманието…

Спиращ дъхът ми, миг...

Днес 02.07.2012г. в 8:10 сутринта. Нещо разтърси моят свят из основи отново. Наистина бях забравил, какво е мигът да ти спре дъхът, но ето, че се случи. Сърдечния и дихателния ми режим се задъхаха и в главата ми сякаш се задейства сигнал, че нещо не е наред в моя вътрешен свят. Нещо се случваше, а аз дори не можех да го осъзная напълно.

…Ядем на масата с моето момиченце и ми казва: „Тати, ти защо работиш толкова много  и защо си забравил да се усмихваш…А аз още от дете харесвах, как ми се усмихваше/преди да се родя/когато си мислеше за мен, а сега все пишеш.” Погледнах я, протегнах ръка към лицето и  усетих как дланта ми се допря до нейната лява буза за да я погаля. Всичко беше толкова истинско, защото се загледах в дланта си, как се приближава към нея с такава любов, а тя ме гледаше с прекрасните си тъмни очи/и беше вързана на конска опашка с ластик/ и аз и казах: Извинявай, че понякога забравям да се усмихвам, но ти ми напомняй по-често да го правя. Прегърнах я и се разплаках. А сълзите ми дадоха старт на сигнала, че нещо се случва в моята Вселена, а аз не знам, какво точно.

Тогава и казах: Тати,винаги, когато искаш да дойдеш и да ми кажеш нещо го направи без да се притесняваш от това, че някой няма да те чуе. Направи го. Ще рисуваме ли, ще пишем ли, че драскаме ли, или скачаме, няма значение. Направи го.

Сълзите ми и недостига на въздух ме накараха да си отворя очите и да поема наистина дълбоко въздух и да благодаря за този така внезапен дар на това да видя, още една картина от Вселенския замисъл за мен. Събудих се и плачех. Питах се, сега кое е истина сънят или сълзите ми? Не можех да се опомня, какво е станало още и станах за да разкажа на някого за това събитие в живота ми, което буквално ми спря дъхът за миг. Като малко дете изтичах по стълбите за да пресъздам на майка това и на нея и се насълзиха очите.

“Когато станеш на 33/години/ чудесата се умножават по 33”.
Това са думи на Елка Стефанова. Благодаря ти за тях, Ели!!!

P.S.: Благодаря ти, дете!!!