Завръщането.Африка в моето сърце 2 е вече факт!

            Здравейте,  имам честта да ви кажа, че излезе 22-рата ми книга със

заглавие: Завръщането.Африка в моето сърце 2. От тази година нататък вече не мисля да си правя труда да представям всяка своя книга пред публика/кой разбрал-разбрал/. Кардинално решение вземам, но ми омръзнаха тези излишни крачки във вид на тичане за да  осигуря трибуна за себе си и седящи места за слушателите си. Тази ера свърши за мен. Не се извинявам и не се притеснявам, че няма да е удобно на никого-тук не е хотелска верига, а презентиране на книга. Нищо лично! Представянето на книгата ще бъде тук(на 20.12.2013г.) под формата на клип заснет от мен и публикуван за вас. Книгата е посветена на три жени в моя живот и бих искал те да знаят, че ги обичам.

„Завръщането.Африка в моето сърце 2 е продължение на книгата Африка в моето сърце писана преди 5 години. Тя се роди съвсем естествено, въпреки моето незнание, че ще има продължение. Главния герой Даржан Харч след взаимодействието на своята интуиция с „Повика на вечността“ бе посъветван да се отдаде на медитация и благотворителност. Оттеглянето му от фабриката за кукли, която създаде защото беше роден за това се наложи да я остави на децата си и да се заеме с другата по-важна задача; да пътува, да изследва дълбините на своята душа, да медитира и да разтвори сърцето си за дарение...“

И за да не бъда прекалено разточителен в моите думи към вас ще поместя последния урок в книгата:

Последен урок:

Двата най-важни дни в живота ти са: Денят, в който си се родил и денят, в който си разбрал защо!

Няма значение как те е отгледала майка ти(с много страх и пот), какво е сторил баща ти(нищо или всичко), какво си научил ти, как си успял в живота. Но има значение в какво си се превърнал и каква следа си оставил в сърцата на хората. Ти си тук, за да изживееш, следваш, реализираш и обогатиш свет, а за да е по-добър от колкото си го заварил...

И запомни, че всичко във Вселената е движение. Нищо не е стабилно, трайно, непроменливо. Само за да се събуди за нов живот под друга форма, в друга светлина..

Благодаря ти, че търпеливо ме изслуша и сподели със света...

"Завръщането" - Африка в моето сърце 2

                                                                Глава – 9

"Какво искаш да ми кажеш с това, че трябва да изживея Бъдещето(си)за да видя, какво ще стане в настоящето(ми), и какво ще остане като остатък за миналото(ми)ли? Това ли ми казваш?

„Да, точно тoва ти казвам сега!“

„А, аз къде съм тогава?“

„Ами ти си в Душата си...“

Щом чу това Даржан Харч потръпна. И веднага за пореден път разбра, че тръпките побили тялото му са индикатор за осъзнаване на настоящето. Както винаги се получава при него веднага нишката на спомена го издърпа до един сърцераздирателен абзац от живота му преди векове.

„Години наред  прошарения откривател записваше своите открития на база интуиция, защото самото това имаше. Споделяше с всеки, който искаше да чуе неговите далновидни открития, но с това си задейства навъсения поглед на църквата. Нямаше как да не го помислят за луд, като казва, че колелото е кръгло, а не квадратно, въпреки, че каруците са с квадратни дървени колела. Нямаше как да не събуди учудването на хората със своята теза за Земята, че е кръгла, а не квадратна както всички смятат и като стигнат на края на света корабите ще паднат... Въпреки това, че беше чудак за околните не го закачаха по никакъв начин, защото го приемаха като разказвач на  приказки. Дори на моменти изглеждаше като шут в очите им, и го поставяха много по-ниско в очите си от самите тях. Това те го правеха толкова често, че не съзнаваха, каква услуга му правеха с  отношение си към него.

Живота на един изследовател не беше от най-блестящите и често дори не е имал какво да яде, но благодарение на силните си познания, винаги когато отиваше в гората тя му се предлагаше на тепсия. Горски плодове, сладък корен и стръкове ароматна трева, която той вареше за чай. Под шапката на главата му се криеше цяла вселена, която само той имаше честа да граветира в нея и да изважда на порции в записките си познанието на древното учение.

На следващата сутрин странно свиване в гърдите, като не бивала тежест се появи върху му. Това му казваше, че го грози опасност, която е още далече, но идва конкретно към него. Веднага затвори очи и попита, какво означава този знак.

„Грози те опасност-вече разбра. Вземи трите книги, които написа за да запазиш посланието на „Древното Учение“ увий ги в кожа и отиди до разрушената стена в Танжер и първия камък, който ще ти направи впечатление в стената, отмести го и пъхни там книгите. Сложи камъка отново и забрави, че си бил там завинаги. След 100 годни един писател ще ги открие и ще ги даде на света. Аз ще му ги покажа. Ти изпълни своята част от делото заради което дойде тук на Земята си. Пази се.“

Отвори очи и веднага се насочи към масата където записките бяха разгърнати на определена страница от вятъра, който беше вече влязъл през прозореца в стаята му. Уви ги старателно и веднага напусна стаята и се насочи към Танжер. Не му отне много време да стигне до разрушената страна на оградения град, но се зачуди къде да го скрие точно. Върна се назад в поръчението, което чу като послание: „...Вземи трите книги, които написа за да запазиш посланието на „Древното Учение“ увий ги в кожа и отиди до разрушената стена в Танжер и първия камък, който ще ти направи впечатление в стената го отмести и пъхни там книгите.“ Огледа се и още в далечината вниманието му беше приковано във въпросния камък. Постави книгите на земята, отмести камъка и веднага пъхна книгите в процепа и върна камъка на мястото му. Както беше коленичил веднага се изправи обърна се и засили темпото на хода си без да се обърне. Отново си спомни думите, които идваха от вътре: „...Сложи камъка отново и забрави, че си бил там завинаги. След 100 годни един писател ще ги открие и ще ги даде на света. Аз ще му ги покажа.“

Така се прибра в дома си и отново легна на леглото замислен. „Какво ли ще излезе от всичко това?“ Денят беше горещ сякаш се подготвяше целия град да пече тухли за възстановяването на стената, която беше разрушена от размириците, който тресяха околността, и допълнително от пещите се отделяше голяма топлина. Различни владетели искаха да притежават света, но като виждаха, че не могат да го имат, искаха да го заличат от очите на човечеството, което е живяло там. До някъде бяха успели, но не напълно. Изведнъж отново същото усещане за тежест в сърцето го притесни и думите се появиха: „...Ти изпълни своята част от делото заради което дойде тук на Земята си. Пази се.“ От какво да се пазя, се зачуди той след като знаеше, че него никой не го взема на сериозно и това му беше от полза. Не получи отговор този път и така не помръдна от постланото с черга дървено легло. Заспа гледайки звездите, но една сълза се отрони от окото му без видима причина.

На сутринта петлите от пазара в Танжер толкова силно кукуригаха, че нямаше как да не се чуят на 10-тина километра извън стената. Това вече не предвещаваше нищо добро. Зората вече се беше настанила на небето, когато в далечината се чуваше конски тропот наближаващ към него. Недоумение от случващото се, но и страх от този внезапен тропот. Да, той спря пред вратата му. Силен ритник разби иначе не заключената врата и след като го видя да се моли войникът каза: „Няма да ти помогне твоя Бог днес, Кардинала те вика на разпит.“

Оковаха го като престъпник и го поведоха към мястото за разпит. Заведоха го в изнемощял вид и малко преди да го вкарат вътре го заляха с едно голямо ведро вода... Още незнаещ какво се случва с него го подритваха за да влезе на точното място. Като животно го бутна единият войник пред кардинала.

„Ето го ваша Чест. Молеше се на неговия Бог, преди да го заловим!“

„Изправи се, изследователю на различни Светове! - каза Кардинала.“ „Искам да разкажеш на хората тук в залата и на мен - разбира се, какви са тия кръгли колелета, каква е тази кръгла Земя, за която така пламенно говориш?“

Той извади своя дневник и заговори, но тихо. Направиха му забележка да говори по-високо, но той едвам имаше сили да диша от това дълго ходене, а и не беше ял една седмица.

Докато го караха да говори двама от войниците ровеха из къщата му като си мислеха, че нещо от открият. Но освен една черга върху леглото в глинената къща, една маса и кратунка с вода нямаше нищо друго.

„Земята е кръгла, защото... но тогава се олюля и падна. Веднага го заляха с вода и го свестиха. Изправиха го войниците и го подпряха пред книгата му.

„Вземете му книгата и ми я донесете тук - каза Кардинала.“

Един от войниците я взе и веднага коленичи пред кардинала с думите: „Ето, ваша Чест.“ Кардиналът я отвори и видя, че в нея няма нищо написано...Пот се стече по лявото му слепоочие и веднага изкрещя: „Ти подиграваш ли се с мен? Как така няма нищо написано в тази книга, а ти искаше да излъжеш, че четеш от нея. Какво криеш, казвай веднага, или ще умреш.“

„Това, което знам и мога е вътре в мен. Книгата е с бели листи, защото от тук тръгнаха всички, но вие нямате очи за да видите написаното върху бялото платно на живота. Каквото и да съм казал е истина до сега, но вие не можете да го разберете по никакъв начин. Готов съм да понеса това, което сте ми приготвили като съдба, но знам, че това е ваше решение, а не Божие.“

В този миг се чуха стъпки на войниците, който влязоха за да докладват: „Кардинале, в къщата му няма нищо освен една постеля и кратунка с вмирисана вода.

Кардиналът се изправи и го попита още по ожесточено: „Къде криеш всичко това, което знаеш?“

„В сърцето и разума си, ваша Чест... но те ще си тръгнат с мен в един миг, когато душата ми напусне това място, но ще се върна...“

„Пригответе кладата, чухте го как богохулства, той е лъжец и разпространява какви ли не небивалици за „кръглия“ свят.“

Ето отново последните думи на гласът: „Ти изпълни своята част от делото заради което дойде тук на Земята си. Пази се.“

Поведоха го войниците към кладата и го завързаха на дървения стълб докато другите войници нареждаха съчките под него. Хората заприиждаха от всички страни и се чудеха, какво го нарочиха този човечец, който на мравката правеше път.

Кардиналът се провикна да млъкнат всички и каза: „Каква е последната ти дума страннико?“

„Аз ще се върна за да довърша несвършеното от вас имате думата ми.“

„Запалете кладата веднага-каза Кардиналът.“ „Това беше достатъчно, което чух за днес.“

Войникът, който държеше факлата просто се протегна и  запали кладата. Огънят за един миг обгърна тялото на прошарения изследовател, но той се беше преселил вече, на друго място и не издаде нито звук. Само лошата миризма от разлагаща и изгаряща плът се разнесе, защото вятърът имаше сделка с него, да разнесе праха му из цялата земя къде бе бродил от дете. И да няма следи... там къде са оставени, те ще бъдат намерени от избрания.

Даржан Харч се стресна, плачейки от радост, че е свободен. Тогава чу последната част на урока от учителя си, за днес:

„Никъде в изследванията на вашите земни учени не се споменава, че времето протича само в една посока. Но нека ти, кажа, че едно събитие може да се види в бъдещето още преди да е настъпило в сегашното настояще.“

Откъс от книгата Африка в моето сърце - "Завръщането".

Незабележимата Пеперуда и Mancala

Денят си беше някак нормален. Днес отново зората ме завари в леглото заради късното доработване на проекта ми…о, не се оправдавам даже никак(не ми е в стила).

                              Незабележима Пеперуда и Mancala.

Както си спях нещо ме върна  в един отрязък от време когато бях дете и баба ми показваше една игра на скалите пред къщата на балкана. Споменът нахлу просто така…наистина не знам какво целеше в началото но после разпознах. Отново открих Африканска жилка и тук…Само ми беше странно как аз съм играл тая игра с баба ми на балкана, а тя е африканска игра. Кой и как я е донесъл по тези земи… Те я казват по друг начин по турски - ….    Тя се играеше с бибенките от овцете. Нямаше как да се гнусиш от фекалките на овцете, защото като дете не те интересува това, а по-скоро да усвоиш играта. Играта с главна буква „Г“. Нямах обяснение сега по този въпрос, но най-вероятно понеже е имало много турци по онова време, които са я донесли от Анадола, където е имало кервани, които са обменяли стоки по различни земи, преминаващи през различни пустини. Това е игра, която носи името на Манкала(Mancala)думата идва от арабската дума nagala(която означава „движи се“. Самата игра е била забравена повече от 5000 години, но през 1893г. Уилям

Чемпиън - младши дал на играта наименованието Калаха(Kalaha) кръстена на едноименната пустиня Калахари в Южна Африка. Тази игра има много

разновидности из цяла Африка. Също така може да се каже,че това е игра по стара от шаха, защото е известна много преди него.

Играта има за цел да покаже физическия акт на сеитбата в Африка, което семейството прави(за това е и като семейна игра на сеитбата). За това играта се играе със семена, костилки и посеви. Обиколките в играта са иницииране на посева в земята. Окончателното  поставяне на семената  в дупката. Тази игра може спокойно да влезе в: Загадките на Небето и Земята. Има големи сходствата на някой аспекти на играта със селскостопанската дейност на населението и не претенциозното оборудване за забавление в играта подсказват, че тя може да датира от зараждането на света.

          

Докато пишех това отидох до външната ни wc и въпреки, че вчера бях я изчистил основно днес направо застинах. Няколко пъти се вглеждах в нещо, което много ми приличаше на пеперуда. Помолих сестра ми да ми донесе телефона за да го снимам това нещо. Приличаше ми на пеперуда, но беше с цвета на стената-хамелеон. Наистина странно и за първи път аз виждам такова нещо. Стоеше си и аз я снимах от всякъде – от различни ъгли. След като я снимах си свърших работата за която бях отишъл и я пипнах, за да видя дали все пак е пеперуда или някакъв блян. Е, литна. Оказа се истинска пеперуда. Сега се чудех наистина, какво става. Та това аз не го виждам всеки ден – признавам си. Няма как да не спомена думата странно тук отново. То както казах тази година няколко пъти: „Тази година нищо с нищо няма. Всичко е толкова различно и сякаш това е някаква подготовка „за онова“ което Иде.“ Обаче добре, че се сещам навреме, че да мога да документирам нещата и да могат и други да го видят това.

Вече тотално се чувствах като „разпънат“ от преживявания. Първо този сън със спомена за тази игра, която се оказа древна колкото Света тръгнала от Африка, а сега и тази пеперуда, която като, че ли искаш да ми покаже нещо стоейки си на стената въпреки, че може би усещаше, че ми беше приковала вниманието. На какво да го оприлича това, като в базата ми данни всичко е такова, какво то е и няма модел за прилика.

(е, какво ли ми увира главата от такива неща…)

Св.Георги ни Срещна(отново)!

Днес е Гергьов ден(06.05.2013г), но няма да говорим за агнета, а за съвсем различно нещо…Денят стана повече от празник след като преди малко се случи всичко това.

С Човека Вдъхновил ме за Книгата  "Африка в моето сърце".

Бяхме на кафе в Тиролиа и отидохме след това с моя приятел да се поразходим по центъра на Горна Оряховица. След като си свърши работата до ксерокса под общината тръгнахме отново към центъра. На вторите стъпала погледът ми съзря, мацката която ми „бръмна мухата в главата“ за Африка.  Още щом я видях се развълнувах толкова много. И от далече и викам: Само ако знаеш, как работи Закона за Привличането. От една седмица си ми в полезрението(т.е Съзнанието), защото всяко нещо което е свързано с Африка сякаш минава придружено с мисъл и за теб.

Прегърнахме се внимателно, защото тя чакаше второто си детенце(момиченце каза тя). Здрависах се с първото и дете(момченце), което съм запомнил още като новородено и после след като го роди, проходи и бягаше. А днес вече кара смело колело и гонеше гълъбите по центъра до шадравана, докато аз говорех с майка

му. Толкова много се радвах да я видя на живо и то отново бременна. След като през 2003-2004 година се разделихме от фитнес залата, в която я наследих като инструктор от тогава се виждаме на големи интервали. Така я засякох бременна с първото си дете после отново мина доста време. И ето ни днес тук на стъпалата под жаркото слънце на центъра на Горна Оряховица(България). Като казах слънце и припомних, как през 2003 година тя ми заговори за първи път за Голямото Африканско Слънце.. И как не успях да разкажа нейната история докато ми говореше за Африка, защото нямах диктофон(който извадих в мига, в който го споменах). Исках да извикам през целия свят, че благодарение на нейните думи оплетени в разказите и ми подействаха така магично и сякаш се влюбих в „Майка Африка“.

И понеже исках да мога да и споделя всичко успях в общи линии да и разкажа, че благодарение на нея идеята се разрасна до толкова, че аз се разтворих в нея. Не знам, кое е вярното уравнение в случая, но бях благодарен, че все пак до мен достигна този Дар.

Въпреки, че съм от Лясковец написах книгата си „Африка в моето сърце“ преди 6 години и вече е преведена на 3 езика и сега пиша нейното продължение…За мен е истинска чест да попивам всичко свързано с първобитния дух на „Майка Африка“.

Е, казах и, че сигурно много често може да „я сърби дупето“, защото всеки път когато попадна на следа за Африка или нещо ми привлече вниманието, тя изплува от само себе си. За това я помолих да не ми се сърди, ако често получава сърбеж J.

Поемата...

                    Поемата - Африка в моето сърце

Аз съм изследовател, не археолог.

Аз съм писател, не златотърсач.

Аз съм българин не, африканец.

Но все пак съм човек.

На всякъде тече в нас живот,

независимо от цвета на кожата ни.


„Събрахме се“ е най-често споменаваната фраза.

Африка, та Африка. Ето ти Африка сега в реално време.

А, колко сме малки пред нея, като едно семенце преди сеитба.

Необятни граници, девствени нюанси и необхождаща шир.

Как се събра тази Африка в сърцето ми не зная, но…

Благодарение на него аз съм тук. Живея, радвам се и плача.

Народа с черна кожа се оказа, толкова добър и щедър, сякаш съм си у дома.

Никога няма да забравя нищо свързано с тях.

Често се появяваше и Déjà vu.

Благодарение на поредицата от книги „Африка в моето сърце“ посяхме

редица семенца и така се размножихме. Сърцата станаха големи, но изпълнени с радост и любов.

Африка в моето сърце-разказването

"Помолих   за сила ... а съдбата ми даде трудности  за да ме направи силен!

Помолих за мъдрост ... а съдбата ми даде проблеми за решаване!

Помолих за напредък ... а съдбата ми даде мозък и мускули, с който да работя!

Помолих за обич … а съдбата ми даде хора с проблеми, който се нуждаеха от помощ!

Помолих за услуга ... а съдбата ми даде възможности!

Не получих нищо от това, за което бях молил, но получих всичко, от което всъщност се нуждаех!"

 Така започва книга Африка в моето сърце написана от Христо от Лясковец през не далечната 2008г. Както вече се досетихте тя е писана в град Лясковец, който е родния град на автора.

Автора след поредното разказване за книгата пред приятел решава да направи това разяснение още по-достъпно за всички хора по тази земя. Това е толкова скъпа книга от цялото творчество на автора. Въпреки, че той е написал 20-сет книги, той никога и за миг не е спрял да пише. Както се шегува той: „Е, какво като съм на 33 години и съм написал 20-сет книги, това не ме прави по-специален от всеки друг!“

Няколко са силните моменти в книгата, но аз ще ви оставя да се насладите гледайки и четейки книгата, която буквално променя човешки съдби. Днес няма да ви разказвам в писмен вид нищо повече от това, което съм правил и в други публикации, но искам да ви благодаря, че ви има и, че сте специални в моя свят. Свят на всеотдайно творчество и различни лишения и несгоди за да може това, което идва от духът да живее вечно!

p.s.: С майка ми снимахме този филм и тя рева през цялото време. Тя винаги го прави на тази книга, защото знае, усеща и подозира, какво се случва с детето и пред очите и. Трябват много силни ‚устои‘ за да не се разплачеш, но пък книгата докосва…определено…