МАХДИМ и Пустинята на Живота!

Аз исках да се отърва от написването на този роман МАХДИМ, но в края на краищата дали той иска да се отърве от мен. Оставих да се уталожи въпроса в съществото ми и докато се избистряше изминаха цели две години.

Но сега бих споменал нещо много колоритно като цитат, което е на вътрешното крило на корицата: „...Ти явно искаш да можеш да контролираш всичко, но отдавна не знаеш как. И разбери, че когато се опитваш да контролираш всичко, ти не се забавляваш въобще. Отпусни се, дишай, тръгни по пътя си и живей в радост. Но хайде стига приказки, да тръгваме, защото е време да се наситят с  живот празните думи!“...

И те така, стига с тези приказки ами да вземем да свършим малко работа относно разказването за романа...

Още, когато започнах да пиша по книгата някак направих паралел с камертона. Понеже в двете му крачета, стърчащи нагоре съзрях Мъжкото и Женското начало. А дръжката си я представих като Общото начало между мъжа и жената. Така по тая траектория аз написах романа. Няма да скрия даже, че по най-различни поводи и места се раждаха главите за книгата. Главата за скорпиона се роди докато миех чиниите у дома на мивката. Няколко глави се родиха в гората по време на поредната ми разходка. Края на книгата се роди по време на престоя ми в София 2014г 13-16.ноември, в събота сутринта в 8:15 часа българско време. Онемях признавам си, защото как така се ражда главата за край на книгата, а всъщност самата книга никак не беше готова! Може пък аз да разбирам последен(хах), че тя вече е към края си... Защо пък вселената да ме известява за нейния край...

Много пъти съм казвал, че няма нужда някой да ме определя какъв съм, а е важно какъв се определям аз(като млад меринджей 24 се определяш ти-имаше някога такъв хумор)... Може би „едно време“ да те нарекат „артист“ (в онзи презрителния и подмазвачески лицемерен персонаж) са се обиждали хората, но днес аз съм артист, циркаджия и забавляваща се душа. След семинара за презентационни умения и лекцията на Златин Цветков(ШиЗиПро), нещо се промени в мен. Направо все едно бях в друг свят...то по принцип все съм от някой свят, но все пак... От тогава започнах да искам повече от себе си, да разкривам, показвам и раздавам своята артистичност... и да си "поръчам" завършен курс при Златин Цветков....

Не се ангажирам с оценката на другите... и не се интересувам дали ме гледат, харесват или каквото и да било... това е моя потребност да давам най-доброто от себе си, защото това е моята роля в живота ми.

Благодаря за възможността, която е процес на осъзнаване и действие от колкото само моя фантазия. Сега когато погледна назад към главите в романа си, си спомням как всеки ред, в който съм разказал за случващото се е допълнение за един различен поглед. Различен живот....
          Благодаря за отделеното време, то е важно за всички нас!

Ето тук можете да гледате представянето на романа ми МАХДИМ в телевизия Видеосат-В.Т. на 24.02.2015г.

Анотация за романа МАХДИМ

Романът МАХДИМ показва как след като душата е била разделена на

две (в мъжко и женско начало) скърби. Отделена е от нейната свещена цялост. Още от времето на Атлантите, когато са боравели с душите и са искали численост на действието, а не единачество, с цел използване на родолюбивите  предрасъдаци в масовото робство, продължаващи хиляди поколения напред!

Мъжкото начало е първо с повече перипетии и трудности, но женското начало е самотно и търсещо. Две природни гледни точки на човешката природа носят своя бяг и постоянното му търсене с цел намиране.

Журналистът се появява първи в оазиса, но след една цяла година и половина търсене и лутане на целта си.

Художничката почти веднага тръгва за там, но чак след като разбира, че е живяла в лъжа и истините са били болезнени за нея!

ХАМСИН(пясъчната буря) говори и с двамата, но в невидима проекция на времето, което е „минало и бъдеще“, преплетено в едно неопределено съжителство тук и сега. ХАМСИН долавя спомени от миналото и ги пренася в бъдещото чрез невидимата си способност. Разказва на Мирна много неща, но като цяло на нея ѝ предстои да бъде родена от художничката в оазиса, а нейния баща е Стегор-журналиста.

Хубавото на неопределените времена, е че когато и да се случват те са винаги актуални и с такава точност се отнасят за тук и сега. А пътят е дълъг, особено ако разказвачът на живота говори бавно, увлекателно и с ярък плам в очите. С това разпалва в теб(читателя) желание за живот. От тук можем да дефинираме, че автентичността на душата не може да бъде подправена чрез стъпките на тялото... А ако разказвача разказва приказка, която е безинтересна, то той я разказва бързо и свършва още по-бързо от столетния живот. Живейте и споделяйте живота, защото: „само това, което сме дали можем да считаме за наше; а това, което сме скрили  „за нас“(от страхливи подбуди), умира заедно с нас.“ Преценете къде сте по треакторията на живота-минало, настояще, бъдеще и се върнете тук и сега...

Хамсин разказва история за отминали събития като нещо вече случило се. Но той толкова живо го разказва, че събитията са уж в отминали времена, но предстоят да се случат с раждането на Мирна...

Как две напълно непознати тела в този живот и неподозиращи един за друг, се търсят. Но все пак се намират ѝ на края на света. Края на този свят дава началото на друг подобен, с много по-големи радости и трепети през прозрачната плацента на живота...

Романът спокойно може да бъде използван за наръчник посочващ различна гледна точка и спомагащ за личностното ни развитие! Изкореняването на страха и посяването на новите семена с надпис „любов и мотивация, действие и радост“!

             Добре дошли в това пътуване на тялото и душата. На трепетите и вълненията. Това пътуване може да ви подскаже, съвсем недвусмислено, че и вие имате нужда от пътуване. Билетите са тук в книгата. Вземете ги!

                                                                              На добър път!