Поемата - Африка в моето сърце
Аз съм писател, не златотърсач.
Аз съм българин не, африканец.
Но все пак съм човек.
На всякъде тече в нас живот,
независимо от цвета на кожата ни.
„Събрахме се“ е най-често споменаваната фраза.
„Събрахме се“ е най-често споменаваната фраза.
Африка, та Африка. Ето ти Африка сега в
реално време.
А, колко сме малки пред нея, като едно
семенце преди сеитба.
Необятни граници, девствени нюанси и
необхождаща шир.
Как се събра тази Африка в сърцето ми не
зная, но…
Благодарение на него аз съм тук. Живея,
радвам се и плача.
Народа с черна кожа се оказа, толкова добър
и щедър, сякаш съм си у дома.
Никога няма да забравя нищо свързано с тях.
Често се появяваше и Déjà vu.
Благодарение на поредицата от книги „Африка
в моето сърце“ посяхме
редица семенца и така се размножихме.
Сърцата станаха големи, но изпълнени с радост и любов.
