История(та) на маслото от Джоджен!

Три дни не можех да се изправя от леглото си(а беше 28.02.2011г). Наистина не знам, какво ми беше станало. Майка забеляза това и веднага се сети, че попа който ръси у дома за Кръстов ден и казал, че джодженът във вид на чай помага за проблеми със стомаха. Тогава тя ми свари чай от джоджен и аз пих 3-пъти. На 4-тия път аз вече се изправих и можех да отида до Велико Търново на срещата с един дизайнер, който рисува върху плат най-различни неща. Отидох, защото три пъти вече бях отлагал срещата но сега макар и слаб бях у тях. Дизайнерката извади и вратовръзки и шалове изрисувани за да ги разгледам. Наистина се двоумях дали да си направя сам подарък, но в последния миг се сетих, че Клиент №1(за нея имам написани цели II-книги) имаше рожден ден скоро и това беше идеална възможност да и го поднеса за подарък. Взех го и така се прибрах…

През нощта вече сякаш знаех, че щом джоджена ми подейства така и сякаш ми спаси живота нещо се отключи в мен. Спомен някакъв от предно време и така сама си дойде рецептата. Сутринта вече знаех, че ще има масло от джоджен. Не казах от начало на никого но набавих продуктите и го направих. Докато го правих си спомних другите „две важни подправки“ без който това масло няма да е същото. Докато го създавах просто гледах в буркана и изричах „подправките“ гласно. Подправките са мисловни формули, който правят половината работа и са като Светия Граал. След това майка ми разбра за това мое произведение и така вече „тайната ми“ не беше само моя тайна. Маслото беше създадено и с цел да ми помага от начало в работата като масажист на свободна практика – просто, защото ми омръзна продуктите, които ползвах да ме издънват и то жестоко. Клиентите ми веднага забелязваха и сравняваха разликата и което е по-лошото те ме уведомяваха, че продукта или масажа ми не струват(по нещо се различават само, че надолу по качество).

Няколко дена след като си пиехме с моя приятел кафето в заведението аз разглеждах едно списание „Мениджър“ и някак си там мярнах една реклама, която отключи името на моята марка, и как да се казва самият продукт. Само от погледа на едно каре измислено по някакъв иновативен начин от незнаен за мен дизайнер-стана всичко.  Веднага помолих сервитьорката да ми даде листче от сметките си и аз извадих химикала и записах името. И за маслото ми и за виното ми. Сякаш всичко си дойде от само себе си. Веднага с името дадох да ми направят етикетите и за двата продукта. Жената която ми прави кориците на книгите се справи повече от добре и с това задание. Така вече имах етикет, но нямах шишета. Само след месец се появи жена, което много ми помага и ме има като неин син ми предложи да ми вземе(срещу заплащане) шишенца от фирмата с която си партнира. Нещата сякаш се нареждаха и стават все по-добре. Така и масло + шише + етикет = продукт. Да де но аз не мога да спра до тук и искам кутийка за маслото ми. Задействах друга моя приятелка която пък ми донесе модел на кутийка от там където работи. Така отново зададох на човека, които ми прави кориците, календарите, визитките и всичко цветно да се справи и с това.

Само след 2-3 месеца дойде велики четвъртък и маслото беше вече на година исках да го осветя. В едната църква(в града) ми направиха проблем, че това не можело да става и аз се обадих където трябва и стана това което исках. Маслото ми на велики четвъртък преди Велик Ден стана миро. Другата моя задача. Защото това не съм го казвал никому, че стане ли миро маслото няма да има нито граница нито нещо невъзможно за него. Тук вече може някой да се усети, как му е името…

Някъде между другото бях започнал да казвам тук там на различни приятели за какво могат да го ползват, но сякаш здравословната проблематика разшири своя спектър и се появяваха все нови и нови заболявания, които искаха да опитат и това. Но както с вяра се появи това в живота ми така съветвам хората да подходят с употребата на маслото. На мен не е нужно някой да ми вярва, даже ми е все тая дали ми вярва някой. Но това, което виждам, чувам, усещам, вкусвам и интуитивно се водя до тук ми е Дар, които просто използвам за да създавам. След като стана миро маслото вече си беше проправило път, следите му сякаш от малки стъпки станаха достатъчно видими за човешкото око. Започнах да събирам реални изречени думи от всеки ползвал маслото и как му е помогнало. След като е използвал точно указанията ми какво е станало след това. На няколко пъти дори съм си поплаквал в гората от радост, защото това просто надмина и най-смелите ми прогнози. Да то действа – (мамка му). Така маслото от Джоджен тръгна освен по собствен път ами излезе от очертанията на града и малко след това напусна държавата. Така продължих да разширявам познанията си относно, какво още може да се постигне и направи в тази насока относно сеитба, беритба, опаковане в производство, дистрибуция, разпространение и износ.

Така се появи един човек, които се представи за „приятел“ и уж искаше да ме свързва с инвеститор за продукта ми, но се оказа вълк в овча кожа. Когато разбрах, че аз които съм създателя на маслото си няма да мога да се разпореждам след уж „добронамерената намеса(уж партньорство)“ на него и инвеститора и ще трябва да ги питам за всяка моя крачка, веднага го изгоних човека от живота си – на мига, а дори не бях стигнал до инвеститора(е то може да е бил и блъф). 

Не се е родил човек, които ще ми казва какво да правя, как да го правя и защо да е така, както смятам.

Намери се инвеститор, които извади 1.200.000$ за цех, оборудване и всички екстри. Персоналът е намерен сега се водят преговори с тях и аз ги подбирам. Колкото и странно да звучи(за някой) аз съм шефът и аз набирам кадрите за работа. Главният мениджър също е запознат с това, че ще носи ботуши и ще се каля при работата в нивата с джоджен. Когато му зададох въпроса страх ли те е да се окаляш, тя каза, че е готова да направи нужното за да се случват нещата. Ето това беше достоен  отговор.

Един затворен цикъл на производство на продукти от джоджен. Сеитба, сушене, дестилерия, пълнене, маркетинг, дистрибуция, и износ. Няма човек, в тази дейност, които да не знае от най-малкото до най-голямото в дейността как се прави. Няма незаменими хора в тази работа, както и в която и да е. Работи се усърдно, без алкохол в кръвта и цигари около дейността свързана с продукцията.

Така на 29.02.2013(реално)/макар през 2011г. месец февруари да е с 28-дни защото не е високосна годината/ имаме рожден ден. Маслото от Джоджен стана на II-годинки. По този повод помолих също една прекрасна художничка  да изрисува юбилейното шише, което можете да видите тук.  И тя се справи повече от добре, за което и благодаря от цялото си сърце. По този повод подарих на 5 човека по шишенце от маслото ми като символ на успеха.

-човекът, които ме учи на народни танци;

-човекът приел ме като писател в любимото ми училище-директорът му;

-човекът донесъл най-много джоджен в къщи - баба Мара;

-човекът дарил ме с новото си приятелство  Мишо;

-човекът приел ме толкова топло в сърцето си Маринка;

"Маслото от джоджен - мога да го нарека масло - елексир - изцяло създадено от заряда на природата. Имах възможността да го ползвам по здравословен проблем и мога да кажа, че учудващо бързо ефекта бе на лице, за което ти благодаря Ице. В никакъв случай не правя реклама, а споделям една истина. Пожелавам успех и много рождени дни, а вярвам че ще заеме своето място за съхранение на младостта и женската красота. Благодаря ти!!!"

                                                                                               Маринка Кираджиева

И сега ще поместя това, което събрах за две години. Това са нещата взаимодействали с маслото от Джоджен:

Външно-с намазване;

-кожни раздразнения;

-лишеи;
-екземи;
-виталиго;
-херпес(и);
-напукани пети;
-гъбички по ноктите;
-кокоши трън;
-при проблем с очите( Конюктивит)-една капка е достатъчна;
-при проблем със зърната на жената и кърмачките;
-при проблем с хемороидите(кървене и подуване);
-при натъртване от падане;
-при суха кожа на лицето, краката,тялото и скалпа;
-при менструални неразположения;
-при МС/множествена склероза/;
-при болки в кръста, врата и ставните производни;
-при рани от диабет на цялото тяло и варикозни вени;
-при високо кръвно)се намазват двете точки на тилната част преди окосмената);
-при рак на яйчниците;
-при рак на дебелото черво;
-при бяло течение(при жените);
-при хрема;
-при масаж и масажни движения с цел освобождаване на напрежението;

-при зарастване на костта(от счупване)и раната след това;
-при мигрена и главоболие;

…като „лубрикант“;

Вътрешно: от 1 до 3 капки;
за готвене…;
за секс;
за диабет;
за високо кръвно;

За масаж:
за цялото тяло;
за масаж на лице, деколте;
за маска на лицето след която само се попива с кърпичка-нищо друго;
за еротичен масаж;

Вътрешно и външно:

като чай от джоджен в комбинация с масаж-ефекта е неповторим;

Маслото от джоджен е  ново поколение (течен) крем, който витализира кожата, спомага за подобряването на нейната еластичност и свеж вид. Предпазва от първите слънчеви лъчи, но не е слънце защитен фактор! Премахва напрежението и наистина отпуска тялото отключва спокойствието и в комбинация с чай от джоджен връща вътрешния мир и се настанява трайно в тялото ни.

Разтваря стреса и не остава следи от него нито по тялото нито по душата.

                                                                                             Лек и неподправен: Стил!

                               За три направления: от вън-от вътре и на духа;

                                                                                                        

И ще завърша с нещо прекрасно, искрено и чисто:

"Не чакайте докато всичко се нагласи точно. Нещата никога няма да се перфектни. Винаги ще има предизвикателства, препятствия и неподходящи условия. И какво от това? Започнете сега! С всяка стъпка, която предприемате, вие ще станете по-силни, по-опитни, по-самоуверени и по-успешни."

Докосни ме - Жана Д'арк!!!

Наистина не знаех, че края на един живот (на един скъп човек), може да създаде нещо велико…

...Ще мисля за теб на всяка стъпка от пътя си...

Не те познавам, не съм знаел, че дори съществуваш, но това сега няма значение. Днес дори ти загатнах, че за да напиша нещо за теб, ще бръкна в Акаша за да извадя нужното ми…за да имат лъч светлина редовете ми. А ти, отвърна, че ще ти е интересно, какво ще напиша за теб.

Когато очите ни се срещнаха на онова място където много души почиват, защото са завършили по един или друг начин живота си, аз не те познах. Видях усмивката ти, почудих се, защо ми се усмихваш, но аз също имам красива усмивка и просто ти я подарих. Знам, че само онова, което съм дал е истински дар, та за това. През цялото време докато беше срещу мен не те изпусках от поглед въпреки, че не давах израз. Не е сложно да ме разгадае човек дори и от страни. По едно време ми до скуча и взех да си гледам дъха, как се вижда и пак не те изпусках от очи. Вътрешно се питах, коя си, защото много ми приличаш на една дама, която вече си писах няколко пъти с нея, но не бях сигурен.

Докато посегнах към информацията за теб веднага ми излезе името на Жана Д‘арк.(Как е възможно това?) Хах!!! Ти си Свищовската Жана Д‘арк. Изписана, болезнено истинска, без пиедестал и без титла. Гледаща ме в очите и търсеща пътя си. Вярно е, че намирайки пътя си се развиваш, и страдаш мълчаливо, но това те пречиства. Наистина странно ми е като творец, как такъв човек като теб се появява точно, когато най-малко може да бъде очакван дори да съществува. Та Жана Д‘арк ми е като сестра, защото е изгорена на кладата заради вярата си, която е била ерес за ония що се наричат правоверци. Начетеност, вяра, сила, страст и борба в мъжкия свят. Скрита сила в едно тупкащо сърце и живеещо по едни закони, които не харесва. За това намираща нови следи диктувани от интуицията ти се усмихна, когато ме позна, а аз не.

Да си призная, какво се случи с мен тогава: Изведнъж да си спомниш онзи свеж въздух след дъжд, и когато го издишаш да изпиташ облекчение, че каквото и да си преживял до тук, то остава в миналото, а ти продължаваш напред. Странно е, как може да се радваш на един поглед, на едно докосване с ръка, на една усмивка. Това е всичко онова, което като, че ли бях забравил потопен в света на творчеството. Усетих пресъхване на потока, които течеше в мен и наистина се задъхвах когато почвах да пиша и се питах: а сега на къде? Спрях да пиша по книгите си, защото пресъхнах. Странно аз бях непресъхващ буен поток, който искаше да обиколи света, а нещо се изпарих. С това, което правя сега и чистя себе си разбрах, че съм пресъхнал…и се зачудих. Но ти някак се появи, като онази стихия, която раздира небето и когато то закрещи(вместо затрещи), разплаква се и сълзите му пълнят моето корито. Как е възможно само с един твой поглед аз да се изпълня и да съм на милиметър от границата определена за напълване. Думите ми наистина се опитват да намерят пътя си по силата на волята ми за да пиша това, което продължава да ме радва. Та аз от как те видях(за първи път) не спрях да те виждам(дори и след като затворя очите си). Далече съм от мисълта, това което пиша да е излияние или някакво обяснение за нещо. Аз не дължа нищо, но поисках да сътворя нещо още в мига, когато се усмихна.

И както преди няколко дена написах за теб:  „През цялото време се чувствах много прекрасно и някак бях като дете подаряващи му захарен памук. Общувах с нея, стиснахме си ръцете и като големи хора се разделихме...“

И щом усетя такава стихия около себе си, аз съм неистово щастлив… Благодаря ти от сърце, че те има. Няма да назовавам нищо с никакви думи и не държа да им вярваш. Дори не знаех, как мога да бъда себе си сега, след като…

...Ще мисля за теб на всяка стъпка от пътя си...

Но преди време вселенския учител ми беше казал, че: „Само този които се е намерил, може да се изгуби.“

По следите на големите: „От летописът - до живата Легенда“

Крепостта Ряховец

             „Като всяко селище, така и Горна Оряховица, има своя многогодишна история. Тя започва в един период от преди няколко стотин години. Събитията, свързани с историята на града, са отразени в различни книги. За пръв път се прави опит да бъдат подредени хронологично. Посочени са най-важните събития от цялостния обществено-политически           и културен живот на града. Те съзнателно не са коментирани, защото целта на книгата е не да бъдат оценявани, а отбелязвани. Някои от тях имат общонационално историческо значение, а друго са регионални и се отнасят само за Горна Оряховица.

            Летописа на Горна Оряховица  е резултат на дългогодишно издирване и събиране на данни, като началото е свързано спонтанно по случай 1300 годишнината на България.

            Книгата обхваща един период от около 700 години и съдържа над 1500 дати, събития и факти свързани със селището и подредени хронологично.. Възможни са и някой пропуски, за което моля предварително да бъда извинен. Друго характерно е, че летописът винаги може да бъде допълван и продължаван. Затова може да се приеме, че той е вечен.

              Като инициатор и съставител изказвам своята сърдечна благодарност на Историческия музей в града, на Общинската администрация, на Градската библиотека, а също така и на всички приятели и съмишленици, които са ми помогнали да реализирам идеята си.

               Изказвам горещата си благодарност на неуморния и ревностен краевед-енциклопедист Владимир Михайлов Давидов, който през цялото време ми помагаше безкористно и спомогна за издаването на тази книга.

               Повечето от сведенията се публикуват за първи път и ще представляват интерес за малки и големи. В края са посочени няколко приложения, които хвърлят допълнителна светлина за изтъкнатите личности на Горна Оряховица.

                Искрено се надявам, че този своеобразен исторически календар ще бъде полезен на всички.

Като ползваме историята добиваме самочувствие и вяра в бъдещето."

                                              „Летопис на Горна Оряховица“ - Михаил Михайлов

  

Михаил Михайлов

               Така започва една от книгите си за Горна Оряховица - Михаил Михайлов писател, журналист, будител, общественик и бивш учител в ТЕТ „М.В.Ломоносов“(където е преподавал 35 години). Роден на емблематичната дата: 24.май.1940г. в с.Калтинец(днес квартал на железничарския град). Но най-изявената страст на Мишо е спортът. Още от дете е пробуден и привлечен към спорта, а по късно се превръща в активен пропагандатор на спорта в Община Горна Оряховица. Дълги години е член на ръководството на Футболния клуб в града. Има много успехи в спортни конкурси в страната и чужбина. Достатъчно горд е със спечелването на първото място от викторината на „Олимпийская панорама“ в Москва през 1985г. като отговаря на въпроса: „Познавате ли спорта?“ със цели 140 машинописни страници на руски език.  А през юли 1986г. има възможността да посети Съветския съюз по време на Игрите на добра воля. Дългогодишен кореспондент на в-к „Спорт“ и член на Асоциацията на спортните журналисти в България. В продължение на една година – подготвя първите спортни новини за радио „Дарик – Резонанс“, а след това 5 години е спортен коментатор на кабелна телевизия TVS-Горна Оряховица.

                В кръвта на Мишо Михайлов неуморно кипи стремеж към знание. Интересува се от всичко, което в последните години той е обладан от краеведически издирвания и събирателска дейност, която продължава повече от 30-сет години(и в любимата си област футбола). Плод на това са издадените от него ценни брошури и книги като: „Справочник ФК „Локомотив“ – Горна Оряховица(1994г.),Програмна информация за Световното първенство във Франция(1998г.),80-сет години футбол в Горна Оряховица(1988г.), Трикратно издание на „Летописите на Горна Оряховица“(1998, 1999 и 2000г.),“Хроника –Девет века от крепостта Раховец“(2001г.), Стихове и песни за Горна Оряховица“(2002г.), „Летопис на авиацията“(2003г.), както и документален филм за Горна Оряховица(1999г.). Издава и вестник „80 години футбол в Горна Оряховица(1999г.). Отличен е за приноса си към спорта със сребърна значка на БФС.

                За богатата си и разнообразна дейност Михаил Михайлов заслужено получи наградата  на Общината за съществен принос в образованието в Горна Оряховица(2000г.) и будител на годината на Община Горна Оряховица за 2009г.

                Девизът му е: Искаш ли да свършиш нещо, винаги можеш да намериш време. Заниманията, с които се товариш, ако са в кръвта ти и изпитваш към тях любов, не те натоварват, а те разтоварват.

                Топлите думи написани от неговият първи приятел, допълващ го по знание, покойния краевед Владимир Давидов.

                До скоро напълно неизвестен за мен, а днес имам рядката чест да напиша и оставя следа за бат Мишо. Моята история е малко тъжна, защото позакъснях малко с интереса си към такива стожери, като него и покойния вече дядо Владо(Давидов). Преди близо две години в разговор с моя приятел Румен Димитров разбрах за съществуването на краеведа Давидов и Мишо Михайлов. Тогава той ми подсказа, че хубаво би било да се запозная поне с единия, което беше невъзможно да не стигна и до другият- от където и да бях почнал. Не мина много време и Директорката на любимото ми училище "Цани Гинчев" ме запозна с Владимир Давидов. И аз вече бях поел ангажимент да помогна с издаването на книгата за самото училище, защото краеведа ми беше гласувал огромен кредит на доверие. Как стана това просто не разбрах, но това беше без значение. На погребението на този велик краевед се запознах с бат Мишо. От тогава проведохме много срещи с него и разговаряме така сякаш винаги сме се познавали въпреки разликата в годините ни. Но той разбра, че в мен има една рядка възприемчивост между поколенията, която стопява различията и няма  пречка за диалог по между ни. Сега когато дори минаха 40 дни(на 22.02.2013г.) от смъртта на приятеля краевед Давидов, ние ще го помним и аз съм дал дума пред него да завършим делото му до тук….(това вече е лично).

Наистина не може да се пише за Мишо Михайлов и да не се спомене краеведа Давидов, защото той като единствения стожер на поколения хора не само от  Горна Оряховица е оставил неоценимо богатство, което само хора със сетива, настроени за това могат да почерпят. Моята възприемчивост се появи точно тогава когато е трябвала, макар да е малко контакта ми с него. За това продължавам да общувам с другата жива библиотека на Горна Оряховица, която се оказа приветлива, добронамерена и достоверна въпреки, че не е четалня, но има човешки облик.

Михаил Михайлов е жива събирателна многотомова енциклопедия, обвързана с многопластовото развитие на  Горна Оряховица. Аз най-малко съм си представял, че ще пиша нещо за него някога, но ето то е факт. Успях да се сетя на време и да му доставя радост с един малък жест, но от сърце, които гласи:

„Не чакайте докато всичко се нагласи точно. Нещата никога няма да се перфектни. Винаги ще има предизвикателства, препятствия и неподходящи условия. И какво от това? Започнете сега! С всяка стъпка, която предприемате, вие ще станете по-силни, по-опитни, по-самоуверени и по-успешни.“

За мен е рядка чест да мога да напиша няколко реда за този прекрасен човек приятел с малки и големи,... и някак по своему- много добър Човек. Но и двамата знаем, че не е оценен достатъчно. Трудно и дори мъчно се помага на такива хора като него, защото приоритетите на различните хора в политиката са жалки винаги. Уж цели, уж в помощ на човечеството, а такива хора като него трябва да се молят за помощ от  богоизбраните…(лесно забравяме какви прекрасни стожери има м/у нас)…

                  Желая ти дълги години здраве, живот и да успеят младите хора като мен да почерпят от толкова дълбок и чист кладенец, какъвто е твоят с адресант Михаил Михайлов….

Път водещ към целта. Я пак?

През 1997г. когато за първи път се включих в една прекрасна компания(с МЛМ-принцип)бях още дете. Да дете на 17-сет години и ми предстоеше да разбера, какво ли не. Исках и аз като „всеки“ да постигна нещо, защото си мислих, че да се конкурирам с някого или нещо е много приятно занимание. Е, нищо подобно. Инвестирах време, пари и нерви и нищо. Тогава с лека ръка махнах и си казах: Да, все още нищо не си загубил, освен малка сума!

Минаха години и отново тази компания ми се изпречи пред очите само, че с други вече „играчи“. Тръгнах доста смело, защото вече имах познания по фитнес, масажи, йога и знаех много неща. Стремежът ми не се оказаха нито витамините или минералите или пречиствателната система за вода, а моето личностно развитие. С кръга от много познати и приятели започнах да предлагам, продавам и реализирам оборот. Но хванах хората на няколко пъти в лъжи, които ме отвратиха от тях като хора. Уж ми говорят за приятелство, за лоялност, за страст, а гледат как да ме лъжат. И докато го правят не ме гледат в очите. Хванах ги в още няколко машинации и това наистина ме подразни. Наистина си помислих, че с това личностното ми развитие ще секне. Обзе ме някакъв страх от пореден провал, но стиснах зъби и продължих. Хах!

На едно такова пътуване към Букурещ(Румъния) се возих до човек, които ми зададе въпроса: Каква е целта ми за да се занимавам с МЛМ? Отговорих му веднага, че целта ми е моето личностно развитие, което вече бях разбрал, че не зависи от никого и също така не може никой да ми го вземе. Престоят беше прекрасен и никога не бих го забравил признавам си. Там видях за първи път хора излизащи на сцената за да бъдат поздравявани за успехите им. Разказваха интересни истории от личния им живот, които изглеждаха розови, но тогава са били  черни. След като всичко свърши и семинара остана само спомен си тръгнахме за България. Усетих нещо, което не ми хареса, но така или иначе дойде и моят ред. Изкараха ме от пред всички вътре в автобуса и ме попитаха, с какво ще запомня това събитие и какво съм научил за себе си. Червения цвят веднага се появи от притеснение на лицето ми стана ми топло, но виждах, че щом всички излизаха и говореха, значи не е страшно. Така казах, че това събитие меко казано променя живота ми и наистина искам да се науча да правя МЛМ така, както всичко друго в живота си, и  тогава никой няма да може да ме стигне. Щом чуха това, 27 човека в автобуса ми ръкопляскаха, което ме смути допълнително. Вместо доволен от това аз дори не знаех, дали се справих и така се прибрах най-отзад от където дойдох. Скрих се. Замислих се: Как тогава, ще излизам пред публика да говоря, като сега едвам го сторих?(нямах отговор тогава)

От тогава до сега минаха много години и нищо не е същото. Прочетох много книги, поканих много хора в живота си други просто ги освободих, преминах много курсове, смених доста работни места и в някой отношения станах по-добър в други кои знае. Дори се промени любимия ми цвят от червен стана син… Някъде между другото написах 20-сет книги, познанието ми по фитнес е помогнало на много хора, знанието ми за йога също, масажите ми ги ползват от къде ли не, създадох продукт(и) с които си служа добре в дейността и така вървя напред. Намерих себе си в извървения път, медитирам, следвам сърцето си и така общо взето минаваха дните ми до днес. Докато днес някак не осъмнах с тази фраза: Личностно развитие!

Днес си дадох сметка, колко много неща минаха през главата, сърцето и ръцете ми, а аз се чувствам същия. Няма да влизам в подробности за личните ми битки, които съм водил години, но спечелих една със сигурност: да мога да говоря пред публика. Много пъти ми се отдава така възможност да го правя и за мен е чест да мога всеки един път да участвам.

Отказах се от много приятелства в името на моето развитие, защото не обичам някой да ми казва в какво мога да вярвам, да правя или да създавам. Не! Тук аз съм човека, които пое 100% отговорност в живота си.

И знаете ли, оказа се най-трудно да простя на всички искали да се присмеят, подложат крак, заблудят и т.н. Е, и това намерих начин да го сторя. Както благодарих на всички момичета и жени в живота ми, които не ме разбраха, така и сега мога да благодаря на онези, които отдавна са вън от живота ми. Благодаря ви. Чудесни сте(но не за мен). Според моите скромни разбирания никой човек на земята не може да казва, кой какво може да направи или дали е способен да го сътвори. След като  са се присмивали на Хенри Форд за двигателя с вътрешно горене, на човека измисли телефона, самолета, крушката и т.н. Да тези хора са в историята, а тези който са се смяли, са изгнили без дори някой да ги помни.

За финал ще кажа, че съм горд с това, което постигнах. Лиших се от много неща за много книги и информация, изключително много време в движение, писане, медитация и опазване на познанието. Благодаря на еволюцията поради която съм на този свят. Не ме е носил щъркел и не ме е „отървал“ по пътя си. Не съм от някой друга планета(е все още не е доказано научно да ли е така) и за мен е чест да съм тук на планетата Земя – България - Лясковец. 

Приятна изненада от Slides.BG

Днес е вторник 19.02.2012г. Тъкмо завърших една статия за книга, която прочетох, която направо ме преобрази и чух татко да се провиква назовавайки името ми: Христо-о-о-о.

Веднага тръгнах към вратата защото вече знаех, че това е пощальонката която носи плика пълен с изненади за мен от един прекрасен човек. Той сам ме извести, че нещо е решил да направи за мен и го прави(вече за втори път).

Разменихме си няколко думи с пощальонката и след като се разписах за пратката нямах търпение вътре да видя, какво е. Снимах се с плика преди да го отворя. А след като го отворих направо ахнах. Този човек ми подарява книгата на Сър Ричард Брансън: Майната му! Да го направим!  Снимах се и с книгата-подарък(защото сега чрез тази статия ще му върна благодарствения жест).

Онемях! Веднага се изхилих гласно, защото такова нещо не беше се случвало. Да периодично получавам от някъде си книги с подател или без, но това беше върха. Ако беше до мен бих искал да го прегърна и извикам пред целия свят: Благодаря ти, приятелю! По едно време се усетих(сам), че се радвам като малко дете на тази книга. Хах! Велик момент.

Но както винаги съзнанието ми веднага сканира и ми припомни няколко кадъра във връзка с този Дар.

Единият е, че на представянето си в София на книгата ми „Христо от Лясковец и Приятели“ говорих именно, как точно този цитат на Ричард Брансън ме е съхранил да не се откажа и да продължа напред. Само аз малко си го изопачих и наистина теглих „доста“ майни на много хора казващи ми, че не мога да  постигна това или онова. А още повече, че кой ще ми чете книгите. Е, явно си мислеха, че съм поредния пишещ и първия заблудил се, че ще мога да излаза от рамките на „позволенията от тях“. На всички не вярващи-прочетете цитата отново и отново.

Вторият е, че от две години още повече в полезрението ми попадат статии и материали за Ричард Брансън и аз много им се радвам. Която радост довя от дълбините ми желание да му напиша писмо. Дадох да ми го преведат и му го пратих в „Twutter“ и „Google +“ в профилите му. Благодарих му в писмото си и наистина му споменах, че искам да пия кафе с него и да мога да си говорим за Океана, Пустинята и много неща свързани с Върджин(Virgin)-компанията му.

Третият е, че Майк Рам ме помоли след като чу, по време на представянето на книгата ми, че говоря за него да напиша материал и да опиша, как стигнах до тук. Няколко дена след като преживях първото си представяне и вече завърнал се в родния град живота продължи и аз написах материала описващ какво направих под наслов: Майната му! Да го направим!

Четвъртият е, че публикувах писмото си в Slides.bg където се намират няколко мои книги напълно свободно. А там се чувствам наистина един ценен клиент, където неистина ме ценят, уважават и това ме изпълва с радост в сърцето. А собственика на тази „облачна услуга“ Любо Стоянов се оказа мой фен. И както аз се вдъхновявам от него, така  и той се вдъхновява от това, което пиша и постигам. Хах! Интересно стана тук-признавам си. Не съм очаквал толкова сладък жест, и създаващ топла вълна на радост, която ме обзе в мига когато съзрях книгата и заглавието и: Майната му! Да го направим!

Отложих закупуването на книгата, защото нещо друго измести за кратко фокуса, но не съм се отказал от нея. Така днес получих този дар и тъкмо приключих с наистина важна за мен книга, веднага се заемам с подаръка.

Първото което съзрях от книгата е: „Да живееш винаги в бъдещето може да те забави, точно(толкова) както и да гледаш назад.(стр.77 от книгата)…сякаш имах нужда от точно този ред на мисли…Благодаря ти!

Ще завърша с Благодарност от мен и цитат придружен към книгата:

„С най-добро пожелания за нашия приятел Христо от Лясковец!
Очакваме следващите ти творби изпълнени с чар, любопитство и позитивизъм! Не спирай да ни вдъхновяваш!“

                                                                                                         от екипа на Slides.bg

Дори думите на един писател са малко, когато сърцето се радва…

Последен адрес: Сърцето!

Посланието тук като, че ли изпивате първата си глътка свежест(за първи път от доста време насам)от специалната чаша на живота, която е Светия Граал. А тази чаша не е нищо повече от  познанието достигнало във вас с лекота. Нещата във Вселената се случват с лекота, и не се сражават, не стоят в режим на изчакване(да дойдат подходящите времена). Няма нищо по-хубаво от това да правиш нещо и да виждаш резултата от него за да няма излишна (житейска)суетност. Но наистина всеки би било добре да положи усилие да се избави от умишления път водещ до никъде. Поемането на нов курс е задължително и да не забравяме да си носим кръста с нас, защото никой на никого с нищо не е длъжен на този свят.

Държа да ви призная, че това не е "проповед", а думи на сърцето ми след като вече е опитало приложило и продължава да го прави, това, което е сметнало за негова "манна".(уводни мои думи)

 

Ще си позволя да цитирам нещо от медицината: 

Неврофизиология на стреса!

“Мозъкът е водещ орган на нервната система, който контролира Всичко.

Както се знае, че нервната система е най-сложно устроените функциониращи системи в човешкото тяло. Тя обединява и същевременно контролира всички процеси в човешкия организъм. Чрез Нервната и Еднокринна система мозъкът контролира всички самостоятелни и принудителни телесни функции като хомеостаза, обмяна на веществата, реакции и т.н., но също така произвежда ум и е свързан с всички когнитивни функции, като мислене, памет, реч, настроение и т.н.

Нервната система се състои от Централна Нервна Система и Периферна Нервна Система. Ролята на Нервната система е Възприема промените, които настъпват във вътрешната или външната околна среда на организма, Да обработва тази информация по отношение на нейната важност за оцеляване на организма и Да реагира по съответния начин.

Централната Нервна Система е състои от главния и гръбначен мозък.

Докато Периферната Нервна Система се състои от:

Соматична Нервна Система, която е свързана със съзнателния контрол на движенията на тялото, повлиявайки функцията на скелетната мускулатура. Освен това тя обработва и сетивната  информация от различни сетивни органи и кожата и.

Вегетативна /Автономна Нервна Система – контролира всичко автоматични телесни функции като сърдечната дейност, дишане, храносмилане и др. функции които са неосъзнати, т.е. те се извършват без участието на съзнанието.

Автономната система има два основни компонента:

Парасимпатиковата Нервна Система;

Симпатиковата Нервна Система;

Двете системи имат точно противоположен ефект върху организма.

Парасимпатиковата Нервна Система най-общо забавя функциите на тялото, например забавя сърдечния ритъм, докато човек си почива, понижава кръвното налягане, свива зеницата. Тя мобилизира и правилното функциониране на репродуктивността, храносмилането и имунната система, но също така помага и облекчава дейността на всички други системи. Парасимпатиковата система се активизира когато релаксираме.

Симпатиковата Нервна Система прави точно обратното – тя се включва, докато човек е изключително активен или се намира в емоционален стрес. Под нейно влияние сърдечната честота, кръвното налягане и скоростта на дишане се повишават, зеницата се разширява, засилва се потоотделянето и се намалява храносмилателната функция. Тази система подготвя организма и тялото да предприемаме енергична дейност в случай на опасност и „включва“ реакцията „бори се“ или „бягай“.

Двете системи функционират координирано без участието на съзнанието.”

"Желанието ни да бъдем харесвани се поражда, преди да тръгнем на детска градина и продължава през целия ни живот."

      „Ако някой се чувства необичан, това означава ли, че не е достоен за любов? Не, разбира се! Ако се чувстваме неспособни, това означава ли, че тялото и умът ни действително не могат да извършат дадено действие? Най-вероятно не. По-скоро мислим, че не можем.“

Ако успеем да намерим начин да поправим файловете, то тогава автоматично ще задействаме програмата за самоизцеление.

 „Прекомерният стрес за продължителен период от време води до т. нар. хроничен стрес, които се свързва със сърдечни заболявания, инсулти и може да способства за развитието на рак и хронични болести на дихателната система. И болестта е само върха на айсберга. Стресът ви влияе емоционално, като убива радостта от живота и близостта с любимите хора.“

               от уебсайта на Медицинския факултет на Харвардския университет.

 "Ако искаме да намерим начин да излекуваме болестта от корена й,  трябва да намерим начин последователно и предсказуемо да се освободим от стреса. Защото болестта е само едното проявление на стреса. Трябва да се отбележи, че стресът, за който говорим и който предизвиква болестите не зависи от обстоятелствата, които може да промените. Това е дълбоко проникващ стрес, който живее вътре във вас и няма нищо общо с житейската  ситуация."

„От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.“

 „Какъв стрес ми причинява това и как мога да го елиминирам?“ Когато стресът бъде премахнат, имунната система може да излекува практически всичко. Всички проблеми в нас се раждат от нещо нефизическо. В повечето случаи решението на проблема е неземен, но се измерва в земно време..

„Най-силният акт на обич в когато простиш на онзи човек и да го освободиш от присъдата си за действията, в които го смяташ за виновен.“

„В действителност много постъпки, които хората смятат за здравословни, всъщност са подбудени от несъзнателни деструктивни спомени.“

„След като години наред слушаме лъжи, без да имаме възможност да сменим станцията, започваме да им вярваме и допускаме да управляват поведението ни. Тези погрешни вярвания са тумори в клетъчната ни памет, които причиняват болести през целия ни живот.“

„Стресът прекъсва важни процеси в клетките и с времето започва да вреди на здравето ни.“

„Малка инвестиция с огромни резултати(които се виждат на мига), които се отразяват на здравето, взаимоотношенията и успеха.“

Лечебен Код

Това всичко което ви се наложи да „изтърпите“ четейки статията ми която е наистина малка инвестиция за вашия по-добър живот по няколко причини. Няма нужда да се конкурираме, да се страхуваме или да вярваме сляпо на когото и каквото и да било. Защото подведем ли се подвеждаме всичко. А поемането на личната отговорност за живота ни е само в нашите ръце. Никой друг не може да вземе решение за това освен нас(е освен, ако го оставим да го направи). (мои думи)

„Обикновено хората могат „да загубят“ няколко часа от живота си в четене…но също така могат да спечелят десетки години благоденствие.“

                                        Д-р.Алекс Лойд и д-р.Бен Джонсън - „Лечебен Код“

Статията ми е съставена от малки откъси, които съм цитирал тук, защото най-силно са ме докоснали докато четях книгата!