...относно знаците...
Няма как толкова лесно да бъда срещнат, защото:
не съм като другите, не ходя където ходят всички и 5 пари не давам дали някой
се вълнува от мен или не!
Но там където само можещите, желаещите да
положат усилие да ходят пеша могат да ме срещнат, разговарят и да организираме „бъдеща“
среща ѝ евентуална такава за „кафе пауза“ м/у антракта
на живота!
Вървейки в гората и разигравайки сюжета на
проекта върху който работя от две години(въпреки, че бе изместен от други)
някаква кола мина покрай мен и чак когато намали и спря, аз се обърнах да видя,
„кой какъв интерес“ има към мен. Човека дори върна назад и каза: „Ти си Христо
от Лясковец, бих искал да поговорим. Кога ти е възможно?“
Я, казах си аз и тука ме откриха. Както винаги
провокирам хората с отговора си: „Веднага мога да го направя“. Което съответно
не се случи, защото човекът имаше работа и беше тръгнал за към нея. Разменихме
телефони и аз тръгнах по своя път... все пак имах работа „за вършене“. Стигнах
до горе пред манастира и взех решение какво да „досложа“ там където се роди
самата проекция. Обърнах и продължих надолу да слизам. То не е само качването,
ами трябва и да слизаш. Не е само да издуваш бузи пръхтейки нагоре, ами би било
добре да се насладиш на спокойното си дълбоко вдишване и като слизаш....
От там минах покрай басейна и се насочих към
местността „Светицата“.
Стиснахме си ръцете и аз казах, че в този град
не бих пил кафе и ги заведох на мястото където водя всички мои гости. Този човек беше с брат си. Някак ми беше
любопитно, какво толкова настоятелно иска да говори с мен този
човек...Признавам си и аз по някога съм любопитен!
Разковничето в разговора е, че този човек преди
две години е видял нещо свързано с мен, което съм писал и коментирал в
предавания относно издаването на книги. Понеже работя с Izdavam.com и той е попаднал на това благодарение на брат си... който му
подсказал за този път! И както си говорихме той вмъкна една тема, която мен ми
е изключителна топла и приветлива на сърцето. „Знаците“ в нашия живот. И
благодарение на тях, той вместо да си се прибере от Велико Търново направо в
мястото където живее с.Мерданя, преминавайки покрай с.Шереметя(магистралата)
завил към лясковския манастир. И някъде по завоите се засича с мен. От там на
кафе и на масата в кафето на Prity sport! Та тези малки
синергии, даващи невидим тласък на нашия порив за случващото се в живота ни или
обръща каруцата или я кара да върви по-настоятелно!
Доволен съм от „внезапната“ среща и разговора.
Слушах го внимателно
как той споделя свои неща и несгоди по житейския си път и
как е стигнал до тук с произведенията си... За това сега ще направя реклама на
неговата творба: „Вечеря за Пикинез“- Разкази... а автора е Миролюб Влахов.(скоро
като я прочета ще напиша цяла статия за нея и какво ме е
Този творец ме срещна в гората, пожела лична
среща с мен и я осъществи. Но той чете „знаците“ на живота и знае много от тях,
какво означават, което си е добра честота на разговора и от време на време на
вълнолома на живота се появява и сбъдването им!
"Времето, когато трябва да
го направите (Дадено Нещо), е тогава, когато вземете
решение за него!!! Когато учиш всеки ден по нещо, неизменно ставаш все
по-добър. Докато накрая няма на къде повече да ходиш и започват да учат хората
от теб... Изключително явление е целия процес на
пресЪТВОРЯВАНЕ на животът ми!"
Авторско изписване на нещата!!!
поради изключителни лични и важни за мен ангажименти, това може да е последната статия за 2014г...но,очаквайте още след това...хубавото те първа предстои през 2015г.!!!
