Днес е вторник 19.02.2012г.
Тъкмо завърших една статия за книга, която прочетох, която направо ме
преобрази и чух татко да се провиква назовавайки името ми: Христо-о-о-о.
Веднага тръгнах към вратата
защото вече знаех, че това е пощальонката която носи плика пълен с изненади за
мен от един прекрасен човек. Той сам ме извести, че нещо е решил да направи за
мен и го прави(вече за втори път).
Разменихме си няколко думи с
пощальонката и след като се разписах за пратката нямах търпение вътре да видя,
какво е. Снимах се с плика преди да го отворя. А след като го отворих направо
ахнах. Този човек ми подарява книгата на Сър Ричард Брансън: Майната му! Да го
направим! Снимах се и с книгата-подарък(защото
сега чрез тази статия ще му върна благодарствения жест).
Онемях! Веднага се изхилих
гласно, защото такова нещо не беше се случвало. Да периодично получавам от
някъде си книги с подател или без, но това беше върха. Ако беше до мен бих
искал да го прегърна и извикам пред целия свят: Благодаря ти, приятелю! По едно
време се усетих(сам), че се радвам като малко дете на тази книга. Хах! Велик
момент.
Но както винаги съзнанието ми
веднага сканира и ми припомни няколко кадъра във връзка с този Дар.
Единият
е,
че на представянето си в София на книгата ми „Христо от Лясковец и Приятели“
говорих именно, как точно този цитат на Ричард Брансън ме е съхранил да не се
откажа и да продължа напред. Само аз малко си го изопачих и наистина теглих
„доста“ майни на много хора казващи ми, че не мога да постигна това или онова. А още повече, че кой
ще ми чете книгите. Е, явно си мислеха, че съм поредния пишещ и първия заблудил
се, че ще мога да излаза от рамките на „позволенията от тях“. На
всички не вярващи-прочетете цитата отново и отново.
Вторият
е,
че от две години още повече в полезрението ми попадат статии и материали за
Ричард Брансън и аз много им се радвам. Която радост довя от дълбините ми
желание да му напиша писмо. Дадох да ми го преведат и му го пратих в „Twutter“ и „Google +“ в
профилите му. Благодарих му в писмото си и наистина му споменах, че искам да
пия кафе с него и да мога да си говорим за Океана, Пустинята и много неща
свързани с Върджин(Virgin)-компанията му.
Третият
е,
че Майк Рам ме помоли след като чу,
по време на представянето на книгата ми, че говоря за него да напиша материал и
да опиша, как стигнах до тук. Няколко дена след като преживях първото си
представяне и вече завърнал се в родния град живота продължи и аз написах
материала описващ какво направих под наслов: Майната му! Да го направим!
Четвъртият
е,
че публикувах писмото си в Slides.bg където се намират няколко мои
книги напълно свободно. А там се чувствам наистина един ценен клиент, където
неистина ме ценят, уважават и това ме изпълва с радост в сърцето. А собственика
на тази „облачна услуга“ Любо Стоянов се оказа мой фен. И както аз се
вдъхновявам от него, така и той се
вдъхновява от това, което пиша и постигам. Хах! Интересно стана тук-признавам
си. Не съм очаквал толкова сладък жест, и създаващ топла вълна на радост, която
ме обзе в мига когато съзрях книгата и заглавието и: Майната му! Да го направим!
Отложих закупуването на
книгата, защото нещо друго измести за кратко фокуса, но не съм се отказал от
нея. Така днес получих този дар и тъкмо приключих с наистина важна за мен
книга, веднага се заемам с подаръка.
Първото което съзрях от книгата
е: „Да живееш винаги в бъдещето може да
те забави, точно(толкова) както и да гледаш назад.(стр.77 от книгата)…сякаш
имах нужда от точно този ред на мисли…Благодаря ти!
Ще завърша с Благодарност от
мен и цитат придружен към книгата:
„С
най-добро пожелания за нашия приятел Христо от Лясковец!
Очакваме следващите ти творби изпълнени с чар, любопитство и позитивизъм! Не спирай да ни вдъхновяваш!“
Очакваме следващите ти творби изпълнени с чар, любопитство и позитивизъм! Не спирай да ни вдъхновяваш!“
от
екипа на Slides.bg
Дори думите на един писател са
малко, когато сърцето се радва…
