В този свят много неща не са наред! Когато кандидатстваш за
работа ти искат навсякъде „стаж“ по специалността, умения и т.н., но много
трудно ти дават шанс(не възможност) да го натрупаш! За да бъдеш издаван автор, трябва
да си се прочул предварително(по някакъв си начин-все един какъв) и тогава „големите“ издатели са склонни да те издават. А новобранците понеже нямат стаж,
известност, или издадени книги преди това, какво да правят? Не дават шанс, но
всеки иска да си на нивото на „известен
автор“ за да те доят и чрез него да изкарват заплатите си...
Когато господата „бизнесмени“, „работодатели“ и книгоиздатели
не проумеят, че всеки един за да ги търси точно тях поне би искал да се научи
да е добър в областта си/им. Тези неща се учат от практиката чрез нея, а не чрез
просене на милостиня... Всеки иска „добър персонал“ и със скоростта на
светлината да бъде обслужен като клиент, а 50 години след това заплатата е една и същата
както в началото. Нищо, че стандарта се е сменил 25 пъти през това време и
цените са раздирали сърцето на работещия. И когато човек изгуби стимул и смисъл
си казва: „за толкова пари, толкова работа!“ и омагьосания кръг започва да се върти. Няма стаж, няма обноски,
няма табят и култура, но пък има „образование“ по което „отговаря“ за дадена
позиция наречена кисел гъз.... За такива имам специални кремове(от фабриката
ми)!!!
Кога и как достигнахме до подмяна на ценностите, че като „учиш
ще сполучиш“ без чичо владика, без хора „зад теб“ или връзки. А кой ще работи
през това време? Защо все трябва да си „някой на някого“ за да работиш „определената
искана работа от теб“. Каква демокрация, каква интеграция, каква социализация,
какъв свободен пазар на труд и действията. Като постоянно ни натякват, че „творчеството“
е абстрактно изкуство, а да си писател, работник и т.н. е работа. А после
безработицата варирала. Ту я има, ту я няма или е борба за оцеляване.
От много години разбрах, че в този свят милиони хора се занимават с неща, които не
разбират или пък ги‚ разбират "прекалено", но погрешно и водят хората на сляпо. А
относно стажа е повече въпрос на „голям език“ и други анатомични особености с импланти от колкото на премрежен поглед от
сълзи за парче хляб...
Дано сърцата ви „дами и господа“ са запазени след този разрив
на разкрита истина, но се замислете, какво правите или не правите??!!!
Без значение от коя точка на света сте, без значение в какъв
цвят сте оцветени от природата, ние всички сме човешки същества и би било добре да
се държим като такива един към друг. Защото днес вие гледате от високо, а след
това вас ще ви гледат от високо само веднъж, след като сложат пръста над очите
ви!И повече не ще се сетят за вас!!!
@мин
