Тази сутрин в 6:12 попаднах на
една статия… В статията се говореше за
спокойствието за вътрешният мир и едно нещо,което ме зарадва-отключи спомен по
него… Да прегърнеш дърво и да се оставиш и в неговата прегръдка-защото и то ще
те прегърне.
По този повод днес когато се
разходих в гората си позволих да прегърна едно дърво до мантинелата на пътя и
да ме снимат като малко доказателство. Доближих си главата за да е като
истинска прегръдка и очаквах и самото дърво да ме прегърне физически, както аз,
но не стана така. Може би прегръдката е под някаква друга форма, която още не
ми е понятна…
От сутринта когато прочетох
статията се замислих много над това събитие и когато го сторих продължих отново
да съм в него. И само не разбрах аз ли съм част от него или то е част от мен…
За сега това остава не
разгадано от мен…
