Анатомия на спасението: Ендопротезирането!

ЧАСТ I: Илюзията за „новата става” и суровата физиология след това…

Глава 1: Коляното не е капсула, за незнаещите то е помпа (Механиката на дифузията)...

Уелнес медицината и пасивната терапия са свикнали да третират колянната става като затворена стъклена ампула – нещо, което се протрива с времето, капва му се малко хиалуронова киселина, изписва се противовъзпалително хапче и се казва: „Пази го, не го натоварвай“. Това е най-убийствената лъжа в съвременната ортопедия.

ЗАПОМНЕТЕ: Хрущялът на колянната става няма собствен съдов апарат. В него няма артерии, които да вкарват кислород, нито вени, които да отвеждат отпадните продукти. Хрущялната тъкан не се храни по стандартния път на кръвообращението. Тя живее и се поддържа единствено чрез дифузия – чрез хидравличната помпа на синовиалната течност.

Как работи тази помпа?

1.     При свиване и компресия: Соковете и метаболитните отпадъци се изтласкват навън от хрущялната матрица.

2.    При разтоварване и разтягане: Ставата засмуква прясна, богата на хранителни вещества синовиална течност от околните тъкани.

Кой задвижва тази хидравлика? Не хапчетата, не инжекциите и не пасивният почивен режим. Помпата се задвижва от съкращението и разпъването на заобикалящата мускулатура – четириглавия мускул (quadriceps), задната бедрена група (hamstrings), аддукторите (adductors) и прасците (gastrocnemius + soleus).

Когато кажеш на един пациент с начална артроза да „пази коляното“ и да спре да се движи, ти го осъждаш на бавна биологична евтаназия. Без мускулно съкращение няма дифузия. Без дифузия хрущялът изсъхва, напуква се, става чуплив и започва да се рони. Застоят не лекува ставата – той я удушава.

Глава 2: Капанът на 4-та и 5-та степен гонартроза

Има момент, в който колелото се е превъртяло твърде далеч. Когато ставното пространство е напълно заличено, кост се търка в кост, налице са остеофити (шипове), а деформацията е деструктивна (4-та или 5-та степен гонартроза по скалата на Kellgren-Lawrence), терапията за спасяване на оригиналния хрущял вече е закъсняла. В този стадий ендопротезирането (смяната на ставата) е единственият разумен изход от денонощната мъка.

Големият капан обаче не е самата операция. Капанът е илюзията, че протезата решава проблема сама по себе си.

Ортопеда правят своето – той изрязва разпадащата се става, поставя титановата или керамичната протеза, циментира я и зашива оперативния разрез. За повечето хора това е „краят на драмата“. Реалността на терена обаче е съвсем друга: Операцията подменя пасивната панта, но не подменя двигателя.

Ако поставиш най-скъпата титанова става върху бедро, чиито мускули са атрофирали, фасциите са залепнали, а нервно-мускулната верига е прекъсната от години куцане и болка, ти получаваш просто чуждо тяло в мъртва тъкан.

                                     Повече - прочетете файла тук: