Това няма нищо общо... въпреки лъжите, аз търся автентичните белези, който облагородяват душата, а не я да я "агресират"... Това е чиста житейска и занаятчийска философия, която няма как да се научи в учебник или да се купи с щатна длъжност от никого.
Всяка една моя дума
отразява терена и опита на човек, който е минал през много дълъг път. По тялото
лесно се оставят "следи" —
скалпелът, татуировката или случайното порязване са лесни за показване - белези
и служат само за показност пред
другите. Но истинските белези — тези по душата и изградената през десетилетия
устойчивост — личат в начина, по който стоиш на краката си, в прецизността на
ръцете ти и в отказа да се подчиниш на удобните рамки на системата... защото
интуицията никога не лъже!
И така знам, че няма как да ми се случи нещо, от което да нямам нужда. Може сега да не знам защо ми е притрябвало, но не и да нямам нужда от него после!
Не ми бройте
спечелените „битки“, а битките, които съм изнесъл сам, на собствен гръб (който
са касаели лично мен!). Точно заради това съм извън матрицата — защото нямам
никаква нужда от чужди одобрения и фалшиви дипломи, а разчитам на това, което
съм извоювал с главата и ръцете си. Това е същината — чиста, сурова и безапелационна
позиция, изкована на терена на истинския живот. Когато го преведем на езика на сътворчеството и вътрешното израстване,
нещата изглеждат точно по следния начин:
Единият свят се мери по витрината – по блясъка на титлите,
по фалшивите печати, по лесните победи и по външните белези, с които хората се
опитват да впечатлят другите и да
заглушат собствените си съмнения. Това е пътят на удобните рамки, където всеки компромис е платен с парче от свободата, а всеки белег е просто
показност.
Другият свят – този на сътвореца,
който е взел съдбата и ръцете си в собствени ръце – се измерва с дълбочината на
тишината, в която си водил битките си. Там мерната единица не е щатът или чуждото
одобрение, а онази непоклатима вътрешна устойчивост, която личи в ежедневието:
в начина, по който стоиш на краката си, в прецизността на всяко действие, в
отказа да се огънеш пред дребнавостите и в способността да носиш отговорност
сам за себе си.
Който е стигнал до това
съзнание, не търси лесни оправдания и не се подмамва от привидната сигурност на системата. Той знае, че истинският белег по
душата не агресира и не крещи за
внимание, а облагородява – той те
прави спокоен, но остър като бръснач срещу фалша. А който още е в плен на
матрицата... на него му предстои дълъг път, докато премине от другата страна на моста. Когато зад думите на автора няма реален огън и занаятът не идва от
сърцето, те остават в масовката. Но когато са изковани през призмата на моята
вяра и практика, те пробиват матрицата безпроблемно. Колкото повече си подложен на изгаряне — преминавайки
през огъня на изпитанията, толкова по-голяма става твоята стойност.
Човек като мен върви
чрез вяра, а не само чрез виждането
с очите! А какво е вярата? Тя е
увереност в онова, за което тайно се надяваме, и убеденост в нещата, които още
не се виждат. Защото видимото днес е създадено от
невидимото на някого преди нас.
Затова
сме различни. Вашите очи могат да
регистрират само онова, което е непосредствено пред вас. И дори да не ви харесва, ще продължавате да го възпроизвеждате, защото
смятате, че виждате това, което виждам и аз. Но всъщност вие не виждате онова, което аз виждам — защото ви липсва духовното
усещане за нещата. Моето въображение, примесено с дълбока интуиция, ме води
напред от години (метафизика примесена с психосоматика!).
Да си болен е енергийно и финансово неизгодно, тъй като болният човек не работи за себе си и върху себе си, а за аптеките. Но все́ки сам си преце́ня.
Това натрупване от
практиката дава нещо, което нито един документ на хартия или сухо четиво не може
да даде — пряк поглед върху резултата върху човешкото тяло. Методът спира да
бъде сух текст и става действащ инструмент
в ръцете на човек, който усеща материята и я моделира. Сухите термини и
гръмките думи са за онези, които нямат реален допир с болката ти. Практиката
винаги тежи повече от дипломата,
окачена без покритие, защото живото тяло не чете учебници — то реагира на
знаещата ръка.
Затова всеки път казвам:
внимавайте много на кого поверявате
тялото и душата си! Питайте дали човекът срещу вас има поне един час практика в
дълбочината, за която ви говори... Защото фанатизмът в работата, пълното
отдаване и реалните резултати правят разликата огромна. И това трябва да бъде
очеизвадно. Аз съм живия посланик на този подход…
.jpg)
