По пътя си срещам хора. Днес ще
разкажа за един наистина достолепен човек, г-н Ванев/80г/.
През годините когато започнах
да ходя в гората/Боянския лес/засякох един възрастен човек, който като, че ли
беше неподвластен на времето. Наистина ми изглеждаше като катедрала-достолепен.
Така с времето се засичахме все повече по трасето и дори имах възможност да “по”ходя
няколко пъти с него/макар и само до манастира/. Но единствената причина поради
която след това се отдръпнах от него, е че иска да ме сватосва за всяко
свободно момиче- и казва, че ми мисли доброто, защото му се играело на сватба.
Правеше си устата да ми стане кръстник. Това меко казано ме подразни и от
тогава дори пътищата не ни се засичат.
Онзи ден се заприказвахме с
човек с когото ходя сега и наистина не го виждахме сякаш се беше покрил. А ние
и двамата знаем, че ходи от години-само, че през лятото той ходи в 6:00 часа, а
зимата след 12:00 часа. И докато чаках човека с когото ходя сега, той се появи
и аз много се зарадвах, че успях да го видя и разменихме няколко приказки.
Спомних си веднага, как той ми е разправял, че е карал неговите приятели/памперси/
да ходят с него по трасето, но всеки е имал оправдание. И тогава ме питаше мен:
„Къде са хора, за да ходят поне до манастира, за да са здрави”? Признавам си
наистина не виждахме хора дълго време, а като се спуснеш в града по кафетата
имаше твърде много хора, който едвам гледаха, но държаха чашата с кафе в ръка +
цигарка/задължително/. Не, че точно аз съм се заинтересувал от това дали някой
ходи, защото това е мястото където оставам сам със себе си и изпълнявам своята
практика „динамична медитация” и нямам нужда от компания.
През годините на началната си
практика по ходене съм се опитвал да се възпитам/да изградя навик в себе си/ за
да ходя-просто да ходя. Оказа се много лесно да го изградя, защото ми е наистина
приятно да вървя сред природата в пресечена местност/Боянския лес/ през
4-тирите сезона. През зимата всичко
побелява, през пролетта всичко се раззеленява, лятото утрото настъпва по-рано,
а есента се подготвяме и наслаждаваме
как се образува природен килим/от листа/. Наистина „елементарната” разходката поддържа тялото в
изправност. И виждах, как този човек наистина дава пример и важното е, че той е
жив и здрав, и не му е нужно да се сравнява с неговите памперси, за да е в супер
форма. Наистина ако човек не го познава дори няма да му обърне внимание, но той
е и голям капацитет и е обиколил света.
За мен е прекрасно, че успях да
се приуча на нов навик-да ходя постоянно…
от рубриката ми.../докосна ли ме в сърцето/
