Пътят на Пилигрима! Завръщането.Африка в моето сърце 2

“Е, Даржан нима не искаше това... Да обикаляш, да видиш, да научиш всичко онова, което искаше да знаеш за природата, земята и нейните закони? Защо искаш да вървиш там по тази пътека, на пилигрима...?“

„Не знам, може би... от начало много ми харесаха описанията на другите автори, когато четях техните книги, журнали филми, описващи  и показващи изживяванията си вървейки по пътя на пилигрима. Влюбих се! Но влюбя ли се, не държа да го притежавам, а държа да го изживея. В този ред на мисли, може да изглеждам „странна птица“, защото не държа на всяка цена да имам дадения обект на чувствата ми или да притежавам предмет...но държа да изживея или извървя стъпките си със страст. Сега когато описвам всичко това свързано с „пътят на пилигрим“ в дневника си, за мен е изключителна чест да бъда фотограф, да наблюдавам бездиханно природата, да вдишвам от свежия въздух по пътя си и да записвам впечатленията си от този път...

„Нима до сега си виждал пречки за да не отидеш? Не мога да повярвам, че си се заблудил, че имаш такива! Нямаш и никога не си имал, Даржан!“

„Защото няма нищо по-хубаво от това да създадеш собствената си реалност с това което си записал, а преди това си го видял и си се докоснал до него. Преди да го изпитам, исках силно да го изживея за да мога да го пресъздам. Навсякъде преди време където споменех, че искам да отида там и да се „поразходя“ ми казваха, че е губене на време или, че няма да намеря нищо от онова, което ще търся там. А, аз знаех, че за всеки пилигрим посоката е ясна, но пътят е различен. Всеки има очи да види различни неща по своя път. За едни пътят е духовно просветление, за други пътят е мъчение, а за мен е истински дар.

„И когато разбра, че пътят по които вървим всички ние не е кои знае какво, тогава какво?“

„Да когато разбрах, че не се различава от всеки друг път, по които ходят хора или поклонници измерих пътя с пътя на сърцето ми. В мигът когато разбрах, че той е почти същия, аз просто сметнах за необходимо да тръгна за там. Винаги когато се запозная с някого, които е от далечната земя Испания, аз питам дали знае поне нещичко за пътя, които така пламенно вълнуваше живота ми. Не очаквах чудеса по пътя или да ми поникнат крила, но благодаря за възможността да изживея това пътуване. Единственото, което не ми харесваше, е че на всякъде ми казваха, че трасето „трябва“ да се измине за 30 пълни дни. Аз започнах от  Южната Френска част на Пиринеите - Сейнт Жан Пид дьо Порт и преминах  през  Памплона, Логрьоно, Бургос, Сахагун, Леон, Асторга, Понферада, Сария, Портомарин и така стигнах до катедралата в Сантяго де Компостела и останките на св.Яков. И не спазвах никакви „оказани предварителни срокове“, защото не бях сам... а с моя Вселенски учител, които ме въведе в това пътуване, дори без да разбера.“

„Е, как се чувстваш сега след като вече имаше своя шанс да „походиш“ на испанска земя?“

„Прекрасно Е. Направих го с такава страст, каквато само един творец може да напише своята творба. Вярно е, че сега докато крача в Боянския Лес и си спомням части от пътуването, мислите ми са насочени към Декоратора на моя живот. Защото няма по-красиво нещо от това да обичаш и да си обичан докато вървиш по пътя. След като забелязах, че единствената реалност е Любовта-тази която получаваш и тази която даваш. Те не се измерва в нищо, защото няма мерна „единица за получаване“, но пък има обект, които я получава. Според мен двете взети заедно генерират врата, която оставя следа. И тази следа няма, как да не бъде забелязана от Вселената, от хората, от животните. Това ме наведе на мисълта, че няма нищо по-хубаво от това да създаваш красота докато крачиш по тази земя. Когато осъзнах, че всяка една моя крачка е творчество, аз не спирам да крача – т.е. да творя. Забелязах, че само една глътка въздух ме дели от пътя на пилигрима и тук. Мисълта ми просто следи поемането на въздух и просто отпътувам... Всяка глътка, както и всяка крачка са ни дар, които ни е даден за да го използваме по предназначение.

„Много хубаво го каза, че само с една въздишка и можеш да се пренесеш, там където беше.“

„Очите ми сълзят от радост, че крачеха по тази Земя... Очите ми виждаха стрелки водещи към целта, но не те извървяваха пътя. Пътуването ми отново ми даде време да осмисля пребиваването си тук на тази майка земя. И се радвам, че никога не търся ползата, а значението на даден дар. Свещеното пътуване на вътре към мен самият е истински процес. Може би изглежда, че пътуваш гратис, но пък не всичко в този свят е обвързано с това „дай ми, че да ти дам“. Това пътуване е безплатно и няма изгода, но има ползи. За мен беше чест да се събудя преди да умра.

Хора докоснали ме в сърцето....

По пътя си срещам хора. Днес ще разкажа за един наистина достолепен човек, г-н Ванев/80г/.

През годините когато започнах да ходя в гората/Боянския лес/засякох един възрастен човек, който като, че ли беше неподвластен на времето. Наистина ми изглеждаше като катедрала-достолепен. Така с времето се засичахме все повече по трасето и дори имах възможност да “по”ходя няколко пъти с него/макар и само до манастира/. Но единствената причина поради която след това се отдръпнах от него, е че иска да ме сватосва за всяко свободно момиче- и казва, че ми мисли доброто, защото му се играело на сватба. Правеше си устата да ми стане кръстник. Това меко казано ме подразни и от тогава дори пътищата не ни се засичат.

Онзи ден се заприказвахме с човек с когото ходя сега и наистина не го виждахме сякаш се беше покрил. А ние и двамата знаем, че ходи от години-само, че през лятото той ходи в 6:00 часа, а зимата след 12:00 часа. И докато чаках човека с когото ходя сега, той се появи и аз много се зарадвах, че успях да го видя и разменихме няколко приказки. Спомних си веднага, как той ми е разправял, че е карал неговите приятели/памперси/ да ходят с него по трасето, но всеки е имал оправдание. И тогава ме питаше мен: „Къде са хора, за да ходят поне до манастира, за да са здрави”? Признавам си наистина не виждахме хора дълго време, а като се спуснеш в града по кафетата имаше твърде много хора, който едвам гледаха, но държаха чашата с кафе в ръка + цигарка/задължително/. Не, че точно аз съм се заинтересувал от това дали някой ходи, защото това е мястото където оставам сам със себе си и изпълнявам своята практика „динамична медитация” и нямам нужда от компания.

През годините на началната си практика по ходене съм се опитвал да се възпитам/да изградя навик в себе си/ за да ходя-просто да ходя. Оказа се много лесно да го изградя, защото ми е наистина приятно да вървя сред природата в пресечена местност/Боянския лес/ през 4-тирите сезона. През  зимата всичко побелява, през пролетта всичко се раззеленява, лятото утрото настъпва по-рано, а есента се подготвяме  и наслаждаваме как се образува природен килим/от листа/. Наистина  „елементарната” разходката поддържа тялото в изправност. И виждах, как този човек наистина дава пример и важното е, че той е жив и здрав, и не му е нужно да се сравнява с неговите памперси, за да е в супер форма. Наистина ако човек не го познава дори няма да му обърне внимание, но той е и голям капацитет и е обиколил света.

За мен е прекрасно, че успях да се приуча на нов навик-да ходя постоянно…

от рубриката ми.../докосна ли ме в сърцето/