Пломбите,с които маркираме товара си!

Преди 5 години(2008г.-когато загубих бизнес за 125.000лв) една "приятелка" ми "помогна" чрез нейната си работа и аз нямах пари тогава да и платя и предложих да и се отплатя със 100 масажа.Тя се съгласи и така аз внезапно станах длъжник.Дори не съзнавах,какъв "автогол" си вкарах сам, защото: нейната "работа", която тя "извърши" тогава надали е струвала повече от "200лв." А моята работа се равняваше на 3.500лв(все пак 100 масажа-цялостни x 35лв.).До тук добре! Но мина известно време и тя се "опита да ми каже, че" трябвало аз всеки път "да я викам" на масаж, защото аз съм длъжника,а не тя!Ей тука, вече ми образува първата пломба! След това се оказа,че "иска" да ползва "Маслото от Джоджен"-гратис, после кремовете ми и в един миг искаше да и правя Рейки масаж, заедно с обещаните ми масажи.Втора ПЛОМБА.После с това темпо на изпълнения на масажите, ми "миришеше", на това, че и внуците и ще идват на масаж при мен, защото явно ще съм длъжник до Трето коляно!!! О,Господи...Трета ПЛОМБА.

Няма да стане това,което явно беше замислила!И върха на тортата беше, когато поиска да "измисля цена" за курсовете ми за Рейки, да я обучавам "по-тънко". Пратих и линк от сайта си за да види сама с очите си, че цените ми са сформирани отдавна и заради нея няма да ги променям, защото не е по-специална от другите хора.Тогава, започна Одисеята и, срещу мен.Четвърта ПЛОМБА.

И понеже е свикнала хората да са и длъжни и да и "благодарят" винаги за всичко(с това много лесно човек може и да манипулира и това, че е психолог, не би и минал номера аз също СЪМ), и покрай това тя да минава гратис за всичко друго което правят и могат и навсякъде където и мине норма. Е,да де но, няма как да го позволя, това да става повече.

Никой не се интересува, като отида в магазина колко съм духовен,духовит, талантлив и т.н. или пък колко съм Майстор в моята си Област.Искат на касата пари, не услуги...или усмивки!
И в този ред на мисли, интуицията ми веднага ми "подсказа", че това е ще е края на моето отношение към въпросния човек. Не се е родил човек, на когото ще се кланям,служа,прислугвам, да се чувствам ДЛЪЖЕН,или да съм му подлога, че да съм "добрия". От много ВЕКОве не съм добър човек и нямам нищо общо с 'добрините'. Нямам нужда да бъда добър в очите на никого за каквото и да било. Ако някой си помисли, че аз "трябва" да работя за Слава и като Майка Тереза, да ви се усмихвам и да чакам Бог да ме Възнагради, много сте се объркали. Всички работим за ПАРИ, а аз съм със Свободна професия,която Тя ме е избрала и аз живея за нея, не за ВАС!И няма да ви търпя повече цирковете. Аз вземам пари на Час-свършена работа, плаща се предварително(защото нямам ПОТРЕБНОСТ или нужда да вярвам на повечето хора).

Всички прилики не са случайни и по-конкретно това е свързано с един човек...а който иска може да му го "поднесе" да си се припознае....и да се огледа и ако има нещо което съм пропуснал да си го допълни, без да ме занимава с присъствието си. 

А ако някой друг се припознае...това вече не добре. С какъвто МОТИВ тръгнете срещу мен, с такъв ще ви посрещна и Аз.А после се оплаквайте,"разнасяйте ме" както си искате, но едно джобно съветче да ви дам: лоша реклама няма има такава, която е повече тиражирана... а вие барем да сте пчелички да опрашвате, а то...търтей! Информиращи търтей!

Случай от моята практика...

Още не бях свършил с терапията на момчето в будна кома ми звънна телефона. Оказа се, че ми се обади сина на моя дядо на брат му. Той е единствения ми дядо, който останал жив… Получил инсулт и синът му ми звъни за да ми каже, че той ме вика за да му помогна. Защото когато на погребението на баба ми му казах, какво правя, той явно е запомнил.

Така отидохме до болницата и аз още там започнах с процедурите си към него…но без да се налага да ме виждат „докторите“. След няколко дни го изписаха и той си се прибра в къщи. Започнахме да ходим до селото със сина му. Казах му, как стоят нещата и какво предстои. Но забелязах, че това е човек, който е „търтей“ и колкото и да му говориш, той пак си знае неговото. Така мина един месец от моето начало и той вече се беше подобрил, но той очакваше още повече, а не се мръдваше пръста. Въпреки, че беше възрастен, това не го бъркаше да бъде „недоволен“ от постиженията си. След като вече вървеше в стаичка та си той пожела да ходи някъде си в Банкя и там ще ли да го „оправят“ по-добре. Е, да след като му върнах първите мигове на движение вече не му бях нужен явно и в един миг спрях да ходя при него.

Оказах се лош, защото синът му го чакаше да умре за да му вземе къщата, а той ще живее и сега и двамата не ми говорят. Твърдоглав и „много знаещ“ се оказа дядо ми, до тогава не знаех, какъв е, но се съгласих да му помогна, но ще си плаща, защото не съм намерил знанието си на пътя. И това не спази, щото все ми мрънка за това/онова и накрая ми писна и казах сбогом. Има и още от тази „сага“, но няма да продължа.

Да оправи се и ще живее, и така се разчуло в селото кой съм и какво правя. Така дойде мигът един човек от турски произход да ми звънне и да ме помоли да се погрижа за синът му. Изненадах се, че някой в селото дето съм израснал знае за мен. Човека ме помоли да дойда да видя случая, а той наистина беше коварен. Синът му нямаше череп и се виждаше как пулсира пулсът му на главата, там където липсваше голямо парче от черепа му. Така се наредиха такива случаи, че едвам искаха да ги виждат очите ми, защото в практиката ми има и: кръв, сополи и лайна. Не е само на бели чаршафи е работата при мен. Така видях случая и го почнах. Казах на бащата, че синът му ще кляка с мен на 15-ти ден, а опериращия го хирург/няма да му казвам името тук, за да не го засягам излишно-защото и без друго е засегнат/му казал, че по рано от 6-8 месеца нямало да може дори да ходи. Дори после си коригирал думите на една година. Бащата ме изгледа и може би си мислеше, че говоря празни приказки, но не ме подцени, а се довери. Още на втория път когато съм излязъл от тях синът му е поискал лист и химикал и е написал малко грозно „Alah”. На другия ден ми го показа листа и аз се усмихнах, защото аз не правя разлика между моя и техни Бог. Таланта и работата ми нее подвластна на ничий Бог от която и да е религия.

 Е, не можах да спазя обещанието си за 15-сет дена, защото още на 12-тия момчето му се подобри и започна да кляка с мен в стаята, а баща му се разплака. Поиска да ми стисне ръката и каза, че не бил виждал такова нещо до сега и искал да дойда на курбана в негова чест, който мислил да прави. За него му отказах, защото не ми е там мястото, а това е семейно събиране. Доволен бях от това събитие и за мене беше чест, че успях отново да покажа, на какво съм способен с ръцете си.

За първи път влизах в турска къща и за първи път имах такива хора-пациенти, но пък и за първи път виждах, как баща стой като орел над детето си и ме пита за всеки мой ход, какво му правя. Обяснявах му най-спокойно и на него му стана интересно и ме попита от кога го практикувам това познание. Разказах му малко, че съм роден с него и просто сега го доразвивам и ставам все по-добър. Той ми стисна ръката и ми благодари. Дори увеличи  подаръците си към мен, което ме накара да се усмихна.

Да едни хора са благодарни, а другите са абсолютни неблагодарни, но аз нямам време да ги анализирам, защото това не е част от работата ми. Ако има нужда човек да поговори да може би ще му кажа някой неща, но иначе не.

И все пак бъдете благодарни на хората, защото всичко става с хора в този живот.