Незабележимата Пеперуда и Mancala

Денят си беше някак нормален. Днес отново зората ме завари в леглото заради късното доработване на проекта ми…о, не се оправдавам даже никак(не ми е в стила).

                              Незабележима Пеперуда и Mancala.

Както си спях нещо ме върна  в един отрязък от време когато бях дете и баба ми показваше една игра на скалите пред къщата на балкана. Споменът нахлу просто така…наистина не знам какво целеше в началото но после разпознах. Отново открих Африканска жилка и тук…Само ми беше странно как аз съм играл тая игра с баба ми на балкана, а тя е африканска игра. Кой и как я е донесъл по тези земи… Те я казват по друг начин по турски - ….    Тя се играеше с бибенките от овцете. Нямаше как да се гнусиш от фекалките на овцете, защото като дете не те интересува това, а по-скоро да усвоиш играта. Играта с главна буква „Г“. Нямах обяснение сега по този въпрос, но най-вероятно понеже е имало много турци по онова време, които са я донесли от Анадола, където е имало кервани, които са обменяли стоки по различни земи, преминаващи през различни пустини. Това е игра, която носи името на Манкала(Mancala)думата идва от арабската дума nagala(която означава „движи се“. Самата игра е била забравена повече от 5000 години, но през 1893г. Уилям

Чемпиън - младши дал на играта наименованието Калаха(Kalaha) кръстена на едноименната пустиня Калахари в Южна Африка. Тази игра има много

разновидности из цяла Африка. Също така може да се каже,че това е игра по стара от шаха, защото е известна много преди него.

Играта има за цел да покаже физическия акт на сеитбата в Африка, което семейството прави(за това е и като семейна игра на сеитбата). За това играта се играе със семена, костилки и посеви. Обиколките в играта са иницииране на посева в земята. Окончателното  поставяне на семената  в дупката. Тази игра може спокойно да влезе в: Загадките на Небето и Земята. Има големи сходствата на някой аспекти на играта със селскостопанската дейност на населението и не претенциозното оборудване за забавление в играта подсказват, че тя може да датира от зараждането на света.

          

Докато пишех това отидох до външната ни wc и въпреки, че вчера бях я изчистил основно днес направо застинах. Няколко пъти се вглеждах в нещо, което много ми приличаше на пеперуда. Помолих сестра ми да ми донесе телефона за да го снимам това нещо. Приличаше ми на пеперуда, но беше с цвета на стената-хамелеон. Наистина странно и за първи път аз виждам такова нещо. Стоеше си и аз я снимах от всякъде – от различни ъгли. След като я снимах си свърших работата за която бях отишъл и я пипнах, за да видя дали все пак е пеперуда или някакъв блян. Е, литна. Оказа се истинска пеперуда. Сега се чудех наистина, какво става. Та това аз не го виждам всеки ден – признавам си. Няма как да не спомена думата странно тук отново. То както казах тази година няколко пъти: „Тази година нищо с нищо няма. Всичко е толкова различно и сякаш това е някаква подготовка „за онова“ което Иде.“ Обаче добре, че се сещам навреме, че да мога да документирам нещата и да могат и други да го видят това.

Вече тотално се чувствах като „разпънат“ от преживявания. Първо този сън със спомена за тази игра, която се оказа древна колкото Света тръгнала от Африка, а сега и тази пеперуда, която като, че ли искаш да ми покаже нещо стоейки си на стената въпреки, че може би усещаше, че ми беше приковала вниманието. На какво да го оприлича това, като в базата ми данни всичко е такова, какво то е и няма модел за прилика.

(е, какво ли ми увира главата от такива неща…)

Коктейл от Емоция...

Трябва да се раздаваме, да се чувстваме добре и да продължим напред защото сме хора на този свят…Каквито се виждаме такива ще станем.

Дали сме склонни да платим цената?

Днес сутринта малко си поспах, защото работих  вечерта до 1.30. Отворих си очите и какво стана… Още с отварянето на очите си и пуснах компа и веднага получи линк за клип на една велика личност – Ърл Найтингейл. И човека пратил ми го каза нещо, което ме стопли толкова- признавам си!

„Когато гледам това, веднага Ти ми излезе в съзнанието. Просто докато слушах направих асоциация с теб: знаеш точно с какво искаш да се занимаваш, поставил си си дългосрочни цели и с голямо търпение ги следваш, изкарваш а не правиш пари…и най-важното съсредоточил си се само върху това което искаш да бъдеш като си изолирал всички странични дразнители и фактори които може да ти попречат. В моите очи изглежда така, не съм ти оценител, но е точно така, както казвам. Далече съм от мисълта че съм толкова запозната с личния ти и обществен живот, който водиш но това е моето мнение(скромно мнение).“

За Първи път ми е наистина да се събудя с такъв коктейл сутринта. Просто да ме залее, нечия мисъл. Това се оказа сутрешна бомба. Попитах я как така и дойде на ум, да ми направи такава изненада сутринта…а тя в неин скромен стил отговори: „Докато се разсънвам пред компютъра си, реших да ти покажа това.“

Сега докато пиша материала си и слушам отново материала на Ърл Найтингейл-"Най-странната тайна на света" отново се върнах към мига, когато за първи път го чух. Аз работих смело по тази програма още в началните си плахи стъпки към мотивиращите мигове на моята зора. Това мотивиращо средство наистина е велик дар за човечеството, въпреки, че не знам колко хората са си мръднали пръста да го изпълнят и изживеят след това…но аз го сторих и ето тази сутрин за пореден път ми го заявиха в написан текст… Какво по-хубаво от това да разпознаят в теб един устремен човек, който просто си следва набелязаните целите и върви напред с достойнство.

Благодаря ти от сърце – признавам си, направи денят ми красив и го зареди с толкова топлина. Май да си призная освен,че не беше се случвало така, а и не съм искал веднага да го опиша…но ето сторих го. А, и да ти кажа, че това ще влезе в книгата ми “Art или Do” и никой няма да ме спре да го сторя. Благодаря ти от сърце, още веднъж за този дар… И, че така стопли душата му като „утрешно кафе и кифличка с шоколад“.

"Знанието се трупа с учене, мъдростта се трупа с живеене."

1-ви курсист на "Art или Do"

„Никой никого не търси, просто се срещаме.“

Да се представя за непознаващите ме: Аз съм Христо от Лясковец, един необикновен човек. Пожелал да пише и някъде между другото да бъде себе си. Творец, които не позволява да бъде спряган само за писател, защото не е…

Запомнете нещо от мен: „Хората, които променят историята, не правят безопасни неща и не се втурват по отъпкания път, не угаждат на всички и не повтарят като папагал като другите.“

След като започнах курсът „Art или Do“ не се замислих наистина върху следното: Кому е нужно това, освен на мен? Нямах отговор, защото не го търсех, а и погледът ми беше наведен надолу и насочен в плана ми за действие. Гледам на горе  само когато ходя сред хора и се разхождам в гората. Оказа се, че не аз търся курсисти, а те мен. Нещата ставаха с общуване(то). Признавам си дори не знам, как? Това е лостов механизъм неизвестен ми.

Сменях много приятелства, освободих се от много неща, за да почистя килера си и да опростя живота си още повече. Защото разбрах всъщност, че живота е много прост.

Курсът ми беше започнат точно на първа пролет въпреки, че бях се разболял…Той започна да се провежда всеки ден в продължение на три месеца. Нямах проблем със ставането час и половина по-рано за да мога да пиша тези страници. На всякъде в книгите за личностно развитие пишат за ранното ставане като част от процеса на развитие и разширяване. Е, аз ставам да правя йога и това не е проблем за мен. Отдадох се на този процес – просто така. Разбрах, че „гледането на звездите“ си има своята причина и своя принос. Още от дете ме вълнуваха космичните въпроси, а не човешките само-закопаващи битовизми.

Това, за което говоря в курса „Art или Do“ и новата ми книга може да го знаят мнозина, но не правят нищо(тогава, защо ли го знаят).

Така се появи тя. Млада, крехка, изнасяща много неща на плещите си, но пък

Бини Иванова

дива, изобретателна, жадна за действие и покоряване на нови върхове. Гледайки от нейната камбанария е успяла да съзре нещата, които правя и които ще останат в историята като нещо истинско и лесно приложимо. Аз държа да кажа, че не съм я викал, но тя сама дойде, защото е усетила „повика на вечността“ и просто е поела по пътя към мен.

Тя явно е от хората, които е забелязала примера ми, който показвам за да го ползва и следва.

Още веднага щом я съзрях я насърчавах, защото  знам какво е да не си насърчаван от никого. Скоро дори и казах, че правя всичко това, защото за мен никой не го е правил, тук на тази Земя.  А, тя ми отговори, че явно съм нямал нужда да бъда насърчаван. Да, тя беше права за това, защото: Аз съм Вдъхновителя и Вдъхновения – едновременно! Но понеже съм си мислил, че и аз съм „като другите“ искал съм и мен да „ме побутват“ за да стават нещата. Грешка. Нищо подобно. Христо от Лясковец върви по своя път уверен, със самочувствие, щастлив, благодарен, доволен от живота.

Курсът „Art или Do“ се състои в следното нещо:

Приучаване в ранно ставане;
Писане на сутрешни страници;
Приучаване на повече движение, спорт, разходка сред гората, дишане;
Раздаване докато се пишат сутрешните страници;
Споделяне и освобождаване на гнева по време на процеса;

Всеки ден в продължение на 3 месеца писане се създават навици, които показват и сформират пътя на твореца.

Хората дори си нямат и на идея, колко се подценяват да се оставят на бъдат замърсени енергийно, телесно, мисловно,  и т.н. И, защо е така?  Да могат с гордост да кажат, че матрицата е техен дом и се чувстват добре в нея.

Различен не значи Прокажен. Различен означава осъзнал се, пробудил се

разграничил се. Поел 100% отговорност за живота си. Уж хората в източните култури ни показват пътя към новото дихание и живот в съзвучие с природата  и човешките дарби.  А в западната част ни дай да потъпчем всичко невидимо и да наситим телата си с опиати, лекарства, наркотици, алкохол, храна за да заглушим гласът на душата си. Много ми е странно когато ми говорят за благополучие хора, които дори не знаят да дишат  дълбоко или да запазят самообладание без да загубят целта си от поглед.

За това от „Art или Do“ могат да се възползват  само хора решили да изградят и разширят вътрешния си свят. Не, че за другите е забранено, просто ще е безполезно.

Благодаря ти и ти желая успех, защото имаш различен, верен помощник в мое лице. Не давам приятелството си на всеки, но ти си го взе сама. Използвай го по предназначение, Бини. Благодаря ти!

За страховете ни...

За страховете ни...

Nelson Mandela 

Нашият най-дълбок страх е, че не сме достатъчно добри, че не сме способни. Всъщност, ние се страхуваме от собствената си мощ, защото е безгранична.

Не тъмнината ни плаши. Страхуваме се от светлината, която носим в себе си. Въпросът, който най-често си задаваме, е: кой съм аз, че да светя, да блестя, да съм величествен, гениален, талантлив, легендарен… Ние знаем какви не трябва да бъдем, но не знаем кои сме всъщност.

Ние сме деца на Бога. Нашата позиция “Аз съм нищо” не е от полза нито за нас, нито за света. Няма нищо достойно в това да се свиваме, за да бъдем нищожни, и по този начин да вярваме, че другите се чувстват добре, като им спестяваме неудобството да съжителстват с големи хора.

Ние носим у себе си Славата Божия и сме родени, за да се прояви тя чрез нас.

Ако позволим на светлината, която носим у себе си, да засияе, ще позволим и на другите да направят същото.

Ако се освободим от страховете си, ще освободим и другите от техните страхове!

                                                                                                                          Нелсън Мандела

Приказка за Пораснали...

                      "Грозното патенце" – Приказка за Пораснали   

 

Всички сме чели приказките на Х.К.Андерсен, наситени с красота, доброта и поуки. Една от тях особено изпъква в ума ми и се връщам към нея отново и отново – „Грозното патенце“.

Грозното патенце било нещастно защото било различно, но една сутрин се събудило и разбрало, че е красив лебед. Сега като се замисля в тази приказка липсва нещо. И си задавам въпроса „какво е сънувало грозното патенце преди да се събуди и да разбере, че е лебед?“.

                                       Грозното патенце – промяната

      Докато патето растеше шията му се удължаваше и главата му започна да стърчи над другите патета. Възрастните патици започнаха да го кълват по главата и му заповядваха „наведи се“, „какво си вирнал човка“, „бъди като другите“. То привеждаше глава и не смееше да вдигне поглед на горе.

      Дните се нижеха, шията на патето ставаше все по-дълга и то с болка и усилие успяваше да се снижи като другите. Понякога патето отиваше в най-далечния край на двора  зад старата барака и изпъваше шия нагоре. Веднъж докато се отдаваше на блажения миг някой го тупна по главата. Стъписано патето побърза да снижи дългата си шия и плахо се огледа. През оградата на двора надничаше огромна муцуна с дълга лъскава грива, изцвили и попита:

-Ти какво си?
-Пате.
-А защо не приличаш на пате?
-Защото съм грозно.
-Кой ти каза че си грозно?
-Другите.

    Жребецът отстъпи назад и даде знак на патето да погледне през оградата. Там беше пълно с най-различни животни - високи, ниски с по два или четири крака. И всички те с гордост демонстрираха осанката си. Патето гледаше с изумление. Без да се усети то изпъна красивата си лебедова шия и за пръв път разпери криле  - какво облекчение!

   И като всяка приказка и в тази има поука и се зараждат още въпроси.

  Кой има право да ни съди, че сме различни? 

 Различни според чии представи сме?!

Нима нямаме право да бъдем себе си!

                             И сега продължението…

    От както лебеда прие, че е различен с облекчение закрачи из двора. От този миг за младата птица нямаше значение дали е грозна или красива. Дългата бяла шия никога повече не се приведе за да бъде като другите, а гордо извисяваше глава над оградата. А зад оградата беше пълно с различни. И никое не беше като него, и никое не беше като другите, а всяко беше като себе си.

     Колко красив бе света зад оградата!

    От дълго време все си мислех, че трябва да се срещна с някого на когото да разкажа за себе си, а той да напише думите в книга. Все не ми стигаше куража да изразя себе си на глас. Постоянно ми казваха да бъда мирна и тиха, да бъда по-ниска от тревата за да не си навлека белята. А, бели от мен колкото щеш.  На всякъде се чувствах не на място. Сред много хора се чувствах самотна. И всичко с което се захванех не се получаваше защото го правех по шаблон.  Матрицата ме бе премазала.  А, душата болеше.  Но колко време може една душа да бъде заключена. Приех, че съм различна и започнах да търся и други като мен. Взирах се във хората, изслушвах ги и като на рентген поглеждах в душите им. Голямо търсене падна. Почти изгубих надежда.

        За щастие съдбата бе благосклонна и не аз го открих, а той ме намери. Различен по свой начин и него го бяха излъгали, че няма право да бъде себе си.  А той не им беше повярвал и вървеше по собствения си път и водеше тълпа от „различни“ след себе си.  Много теми обсъдихме,  много думи изписахме и като на карта видях света с очите на душата си.
    Колко голям е света когато стените са разрушени, а границите са разкъсани. Аз съм свободна. Виждам през моята призма и със своите цветове рисувам  живота си. Каква красота.

    Ето ме сега, превъзмогнала догми и шаблони, пиша за себе си. И всичко се получава защото този път го правя по моя начин. И какво като не съм като другите!?  Аз искам да бъда себе си. Да чувствам и усещам с моето сърце и душа.

Аз съм себе си. И това е само началото.

                                                                                                           Бини Иванова

Бини Иванова е детското ми име.  И макар сега да съм пораснала жена, аз все още се представям и подписвам с него, защото все още чувствам себе си дете.

Никога не съм си и представяла, че ще седна и ще пиша, но ето че се случва.  Незнам на къде ще ме отведат думите ми,  незнам от кой ще бъдат чути. Но всяка моя дума е преживяване пречупено през призмата на детето в мен.

Добре дошли в моя свят!

Това е един прекрасен човек, които си позволих да поканя да участва с този си текст в Практическото Приложение Art или Do(книга, която много скоро ще се появи на бял свят). Тя е единствения човек така жадно разговарящ с мен през цялото време на курса ми докато го преживявах, пишех и описвах в книгата. Нека кажа, че тя участва с името си в задната корица на книгата ми Ero(r)S Разголване на Душата и Тялото(първата ми еротична книга), Сега в Art или Do, а съвсем скоро ще е  на корицата на един  Изгарящ роман (18+). Благодаря ти, че те има на този свят, и че нещо ме срещна с теб по някаква причина. За мен е чест да те познавам поне 2%...

Art или Do - IX

Страхуваме ли се още? Една от най-важните цели на творческото възстановяване  е да се научим да наричаме нещата с точните имена. Искали сме да творим, но не сме били в състояние и това сме го писали като наш мързел.

Но нека ние ясно едно. Блокираните творци не са лениви, те са блокирани. Всеки творец има нужната енергия, но той нея вижда и си мисли, че е лишен от нея… И така се ражда началото на едно вътрешно разяждане на блокирания творец и започва едно самосъжаление, самоомраза, тъга, завист. Блокирания творец не знае, как да направи дори бебешките стъпки.

Никога не наричайте неспособността си да започнете-мързел. Това е страх.

Коя е истинската причина, която измъчва твореца винаги? Страхът! Страх от провал и страх от успех. И нека не забравяме, че никой не обича да бъде изоставен след като се е провалил или успял в нещо. А да ли сте се запитали този страх как ви съпровожда още от детството(ви). Защо? Много блокирани творци се опитват да се реализират против волята на своите родители или против тяхното мнение или преценка(е как и аз попаднах в тази графа). 

„Като млад и неопитен в почти нищо това съпротивление за мен беше много голямо изпитание-но никой не разбра, че е така. Тръгнах смело против тяхната воля, защото аз наистина знам, какво правя и как във времето то е разпределено и не изисква тяхното разбиране или приемане. Не съм искал да ги наранявам, но да проектира някой друг друга проекция върху мен и живота, който ми е даден-няма да стане. За това аз приех да стана писател. И не само писател, а велик

писател и дано това ги устрои.“

Родителите обикновено реагират доста болезнено, ако децата им се противопоставят и по някога трудно могат да приемат радикалното решение на децата си да стават творци-особено писатели. Да искаш да ставаш творец много родители приемат като непокорство и неподчинение, което ги оскърбява, наранява и т.н.(че от къде на къде трябва да им слушаме волята на родителите си?) Готови са да скъсат с теб само, защото си избрал своя път(но за тях винаги погрешния), конфронтират се с теб само, за да те вкарат в „правия път“. И понеже всеки творец избрал своя път и го следва не би трябвало да се чувства виновен, само, защото не се харесва на родители, приятели или обкръженията. 

Никога „виновни“ за избора си-творци!

По тази причина бих желал да споделя, че не е нужно да сте велики творци всичките, и да угаждате на всички…Не правете заради друг, а заради самите себе си…Запомнете това!!!!

Необходимостта да бъдеш велик творец намалява шанса да бъдеш творец. Необходимостта да създаваш велики творби прави трудно създаването на каквито и да било творби.

Според мен това, че ви е трудно да започнете даден проект не значи, че няма да сте в състояние да го реализирате. По скоро имате нужда от помощ, но не е задължително да е човешка. Но и не чакайте в бездействие а започнете с най-малките бебешки крачки в тази насока. Никога не се страхувайте да си поставите висока цел, и само защото е такава да отлагате нейното сътворяване.

Оставете страха относно това, че не сте достатъчно добър в начинанието си…Страхът, че няма да можете да доведете до край започнатото. Но знайте, че лекарството против страх е любов(нищо друго). Използвайте я... любовта в нейните пълни разбирания за да излекувате страха у твореца във вас.

…Никога не смесвайте дисциплината със постоянството. Това може да ви сбърка

много. Вие не сте войници да изпълнявате нареждане „за няма нищо“. Хах, може би за кратко да искате само да се докоснете до нея, но не и за постоянно. Мислете за дисциплината като за зарядна батерия-полезна но с кратък срок. Нека ви е ясно, че вие не сте войници с автомат, които може да бъде използван по силата на волята(ви), подкрепен от гордостта и и подчинен на упорството.  За по-дълъг период от време за да бъдеш творец  ти е нужен повече ентусиазъм, от колкото дисциплина. А нека ви кажа, че ентусиазмът не е емоционално състояние, а духовна посветеност(това е нежната вътрешна подкрепа от която се нуждаем). Творецът в нас не е войник с промит мозък. Защото думата ентусиазъм идва от гръцки „изпълнен с бог“. Ентусиазма се гради на базата на игра, не на тормоз и дисциплина.

Как ли ще ви изглежда следното(бихте ли си го представили): Всеки творец след като стане рано при зори да отдава почести към листовете хартия, молива, печатащата машина или компютъра? И след като вечерта сте се разбрали с детето творец във вас знаете, че: сутринта рано ще можете да измислите нещо щуро с този ръкопис, платно(за рисуване) или нотно петолиние(за създаване на музика).  Вие подреждате ли местата си където творите, аз Не и не давам да го прави никой(макар, че майка ми от време на време нарушава този мой закон и прави хаос от подредбата). Никога не забравяйте, че изкуството е процес и този процес би трябвало да ни доставя удоволствие и радост.  Съзидателния процес се гради на базата на тайнствената радост, която изпитваме докато творим.

Аз съм продуктивен млад творец и това усилва щастието ми още повече.

                                                                                                 Христо от Лясковец

Никога не искайте да бъдете творчески жертви, само защото се чувствате уютно на мястото в пещерата си от която изпълзявате от време на време. Никога повече жертви от блокираното си  състояние но приемане на риска да бъдем здрави и продуктивни. Как така бихте забравили „светлинните години“ през които преминахте за да дойдете и да еволюирате тук и сега?

„Вярно е, че пътят може да е достатъчно дълъг както моето трасе от 11-17км. по

което ходя и размишлявам…(така се родиха и почти всички книги). А много бих искал да (по)ходя през целия маршрут(830км.) на пилигримите от Южна Франция(Сен Жан Пие дьо Пор) до Северна Испания(Сантяго де Компостела)  и да ме поздравяват с „Buen Camino”.“

Никога не съм приемал творчеството за плашещ процес, но се плашех да се покажа на света. Но всичко с времето си. „През времето когато не можех да бъда себе си от страх беше факт, както и времето на поправка от страха и вмъкване на съзидателния процес с любов.“ Така тогава за първи път разбрах следното:

„Успешната творческа кариера винаги се изгражда върху успешни творчески провали.“

И нека знаем, че живота продължава и след „провалите“. А въпросът е да можем да оцелеем. Така ще сме на ясно, че и най-великите творци, актьори, писатели, художници и готвачи също са претърпявали провали и сривове, но са стигнали до където искат: Славата си!

За това нека ни е ясно, че трябва да сме мили и състрадателни към себе си. Защото творческите сривове винаги са плод на страх – страх от успех или страх от провал. За да си помогнем в този случай трябва да ги приемем и да се примирим, че ги има. Поради осъзнаването и приемането на провала вие ставате нервни, плахи, неуверени като коне. Въпреки големия си талант ще има трудности, с  които до тогава не се е срещал. Може да се опита да ви хвърли, да почне да накуцва, да се опита да избяга. Но нека не забравяме, че вие сте жокея и като опитен в тази игра можете да го накарате да финишира.

Критика, редакция, агенти и подобни нему – не се бойте от тях. Просто не забравяйте, че на конните надбягвания на пистата има и други коне…

Признайте си, че имате нужда от помощ и тя ще дойде със сигурност. Не чакайте творческия срив да ви настигне, а се запитайте: Кого мога да помоля за помощ и го направете.

Дойде време да разкрепостим крепостта.

За да работи свободно творецът върху проекта си, той трябва да е неангажиран с

личното си негодувание и предубежденията си свързани със страховете си. Всички скрити зидове и бариери трябва да бъдат разрошени(макар и без битка). Защото няма нищо по отвратително да открием, че някой ни е сложил зидове или ние си слагаме такива…За това първо идва разрушаването, после идва строежа(е, сега няма да философстваме кое е първо зида или разрушаването му-както кокошката и яйцето).

Не би трябвало да забравяте докато сте в процеса Art или Do, че вие сте дете, което се цупи, сърди, крие се, не иска да приеме сцената на живота(без значение е дали е голяма или малка), избухва внезапно без видима причина. Комари, бръмбари и всякакви твари могат да бъдат ужасни за него, а вие като негов родител, закрилник, брат/сестра можете да му покажете, че то е в безопасност и няма нужда да се крие всеки път щом съзре бръмбар(като си мисли, че в пещерата си е в безопасност). Вие сте този, които му показвате, че то е в пълна безопасност. За това работете заедно с него за страховете, които мъчат и двама ви…Изцеляването на едните помага за изчистването на другите…Започнете!!!

Докато работите по даден свои проект вие имате възможност да задавате всякакви въпроси към себе си…Питайте всичко свързано и не свързано с проекта ви, за да изгладите нещата и да не сте нито нервен нито разгневен на големия човек във вас, защото това става изключителен проблем за малкото дете във вас.

Докато пишете сутрешните си страници разбираме, че те ни позволяват да изразим чувствата си без да се разрушим. Подпишете още един договор и го сложете на видно място за да работите с него:

                                   

Същото като Плевелите в Ума.

Колкото повече привързаност създава човек в своето сърце, толкова повече се забива в сърцето му стрелата на скръбта.

Сутринта за загледах в един филм на един разтревожен и борещ се с голям проблем срещу една корпорация, която без да го пита му е присвоила все едно нивата-подмолно. Човекът се казва Пърси Шмайзър(от прериите на Западна Канада) а корпорацията е „монсанто“. Без да го питат пръскали с ГМО-химикалите си и така се оказва, че реколтата и печалбата на фермера от 50 години назад принадлежи(на тия с кавичките), защото вече не била негова поради патентованото семе(поради засягане на патентната собственост върху по-висши форми на живот) с марката на „монсатно“. Съдът въобще не го интересува, кой и как е замърсил хектарите на човека, щом е на лице ползване „на нещо свързано с корпорацията“ и не е платен лиценза значи човека става престъпник без дори да подозира това. Ужас!!! (Спирам до тук, това е само увод към статията ми). И все пак Чий е животът ни?

Защо споменах този покъртителен случай ли? Сега ще ви кажа.

Докато гледах това видео веднага направих връзка с мозъка и неговите неизползвани качества и пълния му потенциал. За това обвързах и статията и заглавието „Също като Плевелите в Ума“ в едно. Защото то е едно. Някой замисляли се, как се замърсява нещо толкова специфично като мозъка, съзнанието…и ни се наслагват страхове на родители, унижения на приятели и шефове, злоба насочена към нас(едни срещу друг)и други вербални страхове. Всичките тези отрови ние пръскаме не само себе си, но и помагаме те да видят бял свят и го показваме на света като нещо напълно нормално нищо, че не е така. Великите умове също са били третирани като ненормални, неморални и т.н., но сега ги обвързват с „големината на ума“ и достигане до някаква фаза на съзнание, като, че ли това е било само за тях. А Истинските Големи Умове, казват, че това може всеки да го постигне, че и Повече от тях(защото ние сега живеем в много по-добри времена от тях тогава).

Обаче, както често си говорим с моя приятел: „то трябва усилие, трябва някой да го свърши…не е само приказки, а ефект никакъв“. По същата логика ми омръзнаха тия дето си присвояват титли и дипломи за най-големи лектори, мотиватори или ментори а да не повдигам темата за НЛП. По тази логика всеки, който не ходи на даден курс организиран от тези хора, не е бил там, не го е изкарал или не говори като тях, той едва ли не е  втора категория човек. Ами ало, грешите. Аз съм Христо от Лясковец(винаги заставам с името си) и с радост си доказах, на себе си, че вие сте в заблуда, ако смятате така.

Да се върнем на темата…

Това наистина е толкова фина материя и за това хората смятат, че не могат да се справят, което не е така. Давам пример(прост пример): Вие имате мускули на тялото. За да тренирате дадена мускулатура, хващате дадена гира по определен начин и сгъвате или разгъвате?(за бицепс или трицепс-давам пример с тях, защото са красив пример). И правите, какво-Движение-Действие. Ето за това действие говоря, че всеки може да Действа и да действа по програма. Но програма, която да съответства на духа, тялото и разума му. Не и ако това е плевел даден ни от друг. Като например: Ти не можеш, ти си дебел(не можеш да отслабнеш и защо ти е да го правиш), ти си кльощав(не можеш да напълнееш или да качиш мускулна маса), ти не можеш да напишеш книга, ти не можеш да имаш мечти и да мечтаеш, ти не може да храниш семейство с книжките си, ти не можеш да си известен и преуспял писател(дрън-дрън)…Все познати плевели(говоря от моята камбанария-тази сутрин). Тренирайте, както във фитнеса. 4 серии по 12-15 повторения и си повтаряйте: „Аз мога да го направя“; „Аз го правя“; „Аз вече съм го направил“(но, не се успокоявайте с факта отминало вече време, а да не сте го свършили). Никога не ползвайте „ще“ го направя(бъдеще неосъществено време не ви върши никаква работа нито сега, нито когато и да било). Увеличете натоварването всяка седмица, но почнете. Движение и Практика. Действие и Усърдие. Резултат и Наслада.

Сега разбирате ли, че ние ежедневно сме не само пръскани от фъфлещите хора срещу нас(като говорят толкова разпалено чак ни плюят), но и облъчвани… Сякаш това им е работата да казват кой според тях може да се Превърне в Мечтите си и кой не може. Объркали сте се хора. Така хората се самоизяждат но какво от това. Онези дето движат нещата свързани с плевелите не ги бърка, както и хората не подвластни на плевелите.

Имате редкия шанс да ползвате мозъка си както намерите за добре, но и по предназначение. Накарайте го да мисли да измисля, да действа, Да ви вкарва в процеса, а не само да „филмирате живота“ си и като дойде време за насрочване на дата за прожекция да избягате в пещерата(защото това ще ви се струва твърде радикално за вас да го види човечеството). Не позволявайте на „плевелите“ свързани със саботажа на живота ви, с неуспехите ви да ви казват, че вие не можете да бъдете, да имате или да мечтаете както искате. Само ще ви кажа, че за да четете това сега от компютър или телефон е създадено от някоя мисъл свързана с човешкия мозък. Използвана и приспособена за човека. Дадено е поле за изява и ето вашия компютър ви дава вашия голям кръгозор да чете това. Това от начало е било само мисъл, но малко след това е станало факт. Как? Ами без значение е как, по скоро е от значение: С какво това ще подобри живота ти? А плевелите дали според вас подобряват живота ви, камо ли мисловната ви дейност?

Действайте хора не проспивайте живота си и го живейте, като се движите. Действайте смело-дори безотговорно!!!

Опитай те и ако не ви хареса, допадне(или ви мързи)можете да върнете продукта в 30 дневен срок на посочения телефон(няма такъв)или на посочения адрес(можете да вините само себе си, ако не сте постигнали резултат…и забравих да кажа няма адрес на когото да върнете пратката с провала си).

Е, добре(прощавам ви, но вие можете ли да си простите неуспеха) ако няма да се упражнявайте поне се забавлявахте и днес с драсканиците ми…