Сказка за Зеленото Езеро...


Освен зелената поляна, момчето си нямало нищо друго. Но един ден се зачело в една книжка, която му бил дал един негов приятел и там прочел нещо много съкровено. Можеш да си представиш, ако нямаш, но ако го имаш направо можеш да се вгледаш в езерото пред теб и просто да оставиш мислите си да се успокоят както филма, който се образува на повърхността му. След като най-близкото езеро е на стотици километри от момчето то реши да го замени със зелено езеро. Поляната, която беше всеки ден пред очите му сега можеше да бъде всичко онова, което той поиска да бъде.

Но съвета, който прочете в книгата наподобяваше лек дългоочакван бриз в живота му. Когато седнеш на земята пред своето езеро винаги вдишвай няколко пъти толкова дълбоко сякаш си готов да вземеш всичко на веднъж. Това ти действа отпускащо на всички нива. Отпусни се, но не се прегърбвай докато стоиш. Застини и след дълбокото дишане остави потока на праната да се влива напълно волево е теб без да се напрягаш излишно. След това използвай очите си за да гледаш езерото пред теб независимо дали е зелено или синьо. Остави гледането след един миг, в който те води реалността и се пренеси в процеса на виждане за да визуализираш своя път такъв, какъвто го искаш да бъде. Не се страхувай от нищо, защото: „Птиците, родени в клетка мислят, че летенето е болест.“ За това отначало наблюдавай мислите си и не се опитвай да „контролираш“ всичко в своя живот, а просто наблюдавай. Практикувай наблюдаване без да изискваш нищо…нещо, в което ти не влагаш енергия и страст няма да се реализира на „твоя пазар“. Но всичко друго, което ти направиш в мислите си и заредиш с онзи заряд, с който праната те дарява всяка сутрин ти ще успееш да пресътвориш и извадиш на бял свят. След като дълго време си гледал как езерото е утихнало така и ти утихни и затвори очи и насочи вниманието си към вътрешния си свят от където идва абсолютно всичко. И това което искаш и това, което (не)искаш. Отпусни се и никога не се стягай освен ако не правиш частична релаксация и за кратко и държиш да напрегнеш всички мускули в себе си. Отпусни се и остави процесите да се случват. Както това, което тече в теб то се случва, защото така е закодирано да бъде. Е, щом е така дали няма да имаш и повече от това, освен ако не си скъперник към себе си и да мислиш, че си ощетен само, защото не си получил това, което искаш, а не от това от което имаш истински нужда.

10 минути на ден в призори могат да променят живота ти, драги (читателю
) само, защото действаш и правиш нещо със себе си. Какво са 10 минути на фона на 24 часа(всеки ден) разпределени така балансирано в 365 дни в годината? Същото нещо можеш да направиш и когато оставяш без дъх преди сън. Последните мигове ги отдели отново на себе си за да зададеш параметрите на своята посока-карта, която знае най-прекия път към курса, който е поел и без друго. 10 минути и вече си заспал дълбоко, но си създал следа, от която твоето съзнание ще помогне на подсъзнанието ти да продължи да е в общуване със една по-висша сила около нас. Така няма никога да губиш посоката от поглед и когато станеш просто ще знаеш на къде да вървиш. Отпусни се и върви напред.

А след като се събудиш започни от начало(деня си) така ще положиш нужните основи и само за месец ще си изградил чисто нов навик.  Новия ти навик ще те отведе до новата ти реална представа за живота. А, живота ще те срещне неминуемо с твоята съдба. Заповядай, опитай това е твое право приятелю.

След това изпълни всички задачи за деня си и сам ще видиш как нещата стават с лекота…