1-ви курсист на "Art или Do"

„Никой никого не търси, просто се срещаме.“

Да се представя за непознаващите ме: Аз съм Христо от Лясковец, един необикновен човек. Пожелал да пише и някъде между другото да бъде себе си. Творец, които не позволява да бъде спряган само за писател, защото не е…

Запомнете нещо от мен: „Хората, които променят историята, не правят безопасни неща и не се втурват по отъпкания път, не угаждат на всички и не повтарят като папагал като другите.“

След като започнах курсът „Art или Do“ не се замислих наистина върху следното: Кому е нужно това, освен на мен? Нямах отговор, защото не го търсех, а и погледът ми беше наведен надолу и насочен в плана ми за действие. Гледам на горе  само когато ходя сред хора и се разхождам в гората. Оказа се, че не аз търся курсисти, а те мен. Нещата ставаха с общуване(то). Признавам си дори не знам, как? Това е лостов механизъм неизвестен ми.

Сменях много приятелства, освободих се от много неща, за да почистя килера си и да опростя живота си още повече. Защото разбрах всъщност, че живота е много прост.

Курсът ми беше започнат точно на първа пролет въпреки, че бях се разболял…Той започна да се провежда всеки ден в продължение на три месеца. Нямах проблем със ставането час и половина по-рано за да мога да пиша тези страници. На всякъде в книгите за личностно развитие пишат за ранното ставане като част от процеса на развитие и разширяване. Е, аз ставам да правя йога и това не е проблем за мен. Отдадох се на този процес – просто така. Разбрах, че „гледането на звездите“ си има своята причина и своя принос. Още от дете ме вълнуваха космичните въпроси, а не човешките само-закопаващи битовизми.

Това, за което говоря в курса „Art или Do“ и новата ми книга може да го знаят мнозина, но не правят нищо(тогава, защо ли го знаят).

Така се появи тя. Млада, крехка, изнасяща много неща на плещите си, но пък

Бини Иванова

дива, изобретателна, жадна за действие и покоряване на нови върхове. Гледайки от нейната камбанария е успяла да съзре нещата, които правя и които ще останат в историята като нещо истинско и лесно приложимо. Аз държа да кажа, че не съм я викал, но тя сама дойде, защото е усетила „повика на вечността“ и просто е поела по пътя към мен.

Тя явно е от хората, които е забелязала примера ми, който показвам за да го ползва и следва.

Още веднага щом я съзрях я насърчавах, защото  знам какво е да не си насърчаван от никого. Скоро дори и казах, че правя всичко това, защото за мен никой не го е правил, тук на тази Земя.  А, тя ми отговори, че явно съм нямал нужда да бъда насърчаван. Да, тя беше права за това, защото: Аз съм Вдъхновителя и Вдъхновения – едновременно! Но понеже съм си мислил, че и аз съм „като другите“ искал съм и мен да „ме побутват“ за да стават нещата. Грешка. Нищо подобно. Христо от Лясковец върви по своя път уверен, със самочувствие, щастлив, благодарен, доволен от живота.

Курсът „Art или Do“ се състои в следното нещо:

Приучаване в ранно ставане;
Писане на сутрешни страници;
Приучаване на повече движение, спорт, разходка сред гората, дишане;
Раздаване докато се пишат сутрешните страници;
Споделяне и освобождаване на гнева по време на процеса;

Всеки ден в продължение на 3 месеца писане се създават навици, които показват и сформират пътя на твореца.

Хората дори си нямат и на идея, колко се подценяват да се оставят на бъдат замърсени енергийно, телесно, мисловно,  и т.н. И, защо е така?  Да могат с гордост да кажат, че матрицата е техен дом и се чувстват добре в нея.

Различен не значи Прокажен. Различен означава осъзнал се, пробудил се

разграничил се. Поел 100% отговорност за живота си. Уж хората в източните култури ни показват пътя към новото дихание и живот в съзвучие с природата  и човешките дарби.  А в западната част ни дай да потъпчем всичко невидимо и да наситим телата си с опиати, лекарства, наркотици, алкохол, храна за да заглушим гласът на душата си. Много ми е странно когато ми говорят за благополучие хора, които дори не знаят да дишат  дълбоко или да запазят самообладание без да загубят целта си от поглед.

За това от „Art или Do“ могат да се възползват  само хора решили да изградят и разширят вътрешния си свят. Не, че за другите е забранено, просто ще е безполезно.

Благодаря ти и ти желая успех, защото имаш различен, верен помощник в мое лице. Не давам приятелството си на всеки, но ти си го взе сама. Използвай го по предназначение, Бини. Благодаря ти!

Приказка за Пораснали...

                      "Грозното патенце" – Приказка за Пораснали   

 

Всички сме чели приказките на Х.К.Андерсен, наситени с красота, доброта и поуки. Една от тях особено изпъква в ума ми и се връщам към нея отново и отново – „Грозното патенце“.

Грозното патенце било нещастно защото било различно, но една сутрин се събудило и разбрало, че е красив лебед. Сега като се замисля в тази приказка липсва нещо. И си задавам въпроса „какво е сънувало грозното патенце преди да се събуди и да разбере, че е лебед?“.

                                       Грозното патенце – промяната

      Докато патето растеше шията му се удължаваше и главата му започна да стърчи над другите патета. Възрастните патици започнаха да го кълват по главата и му заповядваха „наведи се“, „какво си вирнал човка“, „бъди като другите“. То привеждаше глава и не смееше да вдигне поглед на горе.

      Дните се нижеха, шията на патето ставаше все по-дълга и то с болка и усилие успяваше да се снижи като другите. Понякога патето отиваше в най-далечния край на двора  зад старата барака и изпъваше шия нагоре. Веднъж докато се отдаваше на блажения миг някой го тупна по главата. Стъписано патето побърза да снижи дългата си шия и плахо се огледа. През оградата на двора надничаше огромна муцуна с дълга лъскава грива, изцвили и попита:

-Ти какво си?
-Пате.
-А защо не приличаш на пате?
-Защото съм грозно.
-Кой ти каза че си грозно?
-Другите.

    Жребецът отстъпи назад и даде знак на патето да погледне през оградата. Там беше пълно с най-различни животни - високи, ниски с по два или четири крака. И всички те с гордост демонстрираха осанката си. Патето гледаше с изумление. Без да се усети то изпъна красивата си лебедова шия и за пръв път разпери криле  - какво облекчение!

   И като всяка приказка и в тази има поука и се зараждат още въпроси.

  Кой има право да ни съди, че сме различни? 

 Различни според чии представи сме?!

Нима нямаме право да бъдем себе си!

                             И сега продължението…

    От както лебеда прие, че е различен с облекчение закрачи из двора. От този миг за младата птица нямаше значение дали е грозна или красива. Дългата бяла шия никога повече не се приведе за да бъде като другите, а гордо извисяваше глава над оградата. А зад оградата беше пълно с различни. И никое не беше като него, и никое не беше като другите, а всяко беше като себе си.

     Колко красив бе света зад оградата!

    От дълго време все си мислех, че трябва да се срещна с някого на когото да разкажа за себе си, а той да напише думите в книга. Все не ми стигаше куража да изразя себе си на глас. Постоянно ми казваха да бъда мирна и тиха, да бъда по-ниска от тревата за да не си навлека белята. А, бели от мен колкото щеш.  На всякъде се чувствах не на място. Сред много хора се чувствах самотна. И всичко с което се захванех не се получаваше защото го правех по шаблон.  Матрицата ме бе премазала.  А, душата болеше.  Но колко време може една душа да бъде заключена. Приех, че съм различна и започнах да търся и други като мен. Взирах се във хората, изслушвах ги и като на рентген поглеждах в душите им. Голямо търсене падна. Почти изгубих надежда.

        За щастие съдбата бе благосклонна и не аз го открих, а той ме намери. Различен по свой начин и него го бяха излъгали, че няма право да бъде себе си.  А той не им беше повярвал и вървеше по собствения си път и водеше тълпа от „различни“ след себе си.  Много теми обсъдихме,  много думи изписахме и като на карта видях света с очите на душата си.
    Колко голям е света когато стените са разрушени, а границите са разкъсани. Аз съм свободна. Виждам през моята призма и със своите цветове рисувам  живота си. Каква красота.

    Ето ме сега, превъзмогнала догми и шаблони, пиша за себе си. И всичко се получава защото този път го правя по моя начин. И какво като не съм като другите!?  Аз искам да бъда себе си. Да чувствам и усещам с моето сърце и душа.

Аз съм себе си. И това е само началото.

                                                                                                           Бини Иванова

Бини Иванова е детското ми име.  И макар сега да съм пораснала жена, аз все още се представям и подписвам с него, защото все още чувствам себе си дете.

Никога не съм си и представяла, че ще седна и ще пиша, но ето че се случва.  Незнам на къде ще ме отведат думите ми,  незнам от кой ще бъдат чути. Но всяка моя дума е преживяване пречупено през призмата на детето в мен.

Добре дошли в моя свят!

Това е един прекрасен човек, които си позволих да поканя да участва с този си текст в Практическото Приложение Art или Do(книга, която много скоро ще се появи на бял свят). Тя е единствения човек така жадно разговарящ с мен през цялото време на курса ми докато го преживявах, пишех и описвах в книгата. Нека кажа, че тя участва с името си в задната корица на книгата ми Ero(r)S Разголване на Душата и Тялото(първата ми еротична книга), Сега в Art или Do, а съвсем скоро ще е  на корицата на един  Изгарящ роман (18+). Благодаря ти, че те има на този свят, и че нещо ме срещна с теб по някаква причина. За мен е чест да те познавам поне 2%...